Сара Анджелини
Влюбени до доказване на противното (10)

Десета глава

— Това вече става прекалено! — простена Дарси и се изтърколи от Елизабет за може би стотен път от началото на седмицата. Късното утринно слънце проблесна върху голите му, влажни рамене.

— Мисля, че вече се сдобих със съдийско изгаряне трета степен — съгласи се тя, разтривайки вътрешната част на бедрото си. — По-спокойно с малкото чукче на закона, става ли?

— Категорично протестирам срещу определянето на чукчето ми като „малко“! — надигна глас в престорен протест той.

— А как предпочиташ да го наричам? „Младши почитаемия“ ли?

— Това е твоят дял работа в полза на обществото!

Двамата се изкискаха едновременно и телата им се сплетоха насред омотаните чаршафи. Възглавниците бяха разхвърляни по цялото легло, а завивката се беше свлякла на пода.

— Джорджиана твърди, че постоянно отвратителното ми настроение се дължи на факта, че имам сексуален проблем. Но мисля, че вече го разреших — изтъкна той.

Елизабет се замисли за момент, а след това се разсмя, като отбеляза:

— Не мога да не забележа, че напоследък си в значително по-добро настроение!

— Пробвай да вършиш моята работа! — изсумтя той, като се подпря на лакът. — Няма секретарки, всички гледат да се отърват от Клейтън, а на мен се пада честта да водя по петдесет дела на ден с адвокати, които не си правят труда дори да събират документите си с телбод! Не мога да върша всичко, така де!

— На мен не е необходимо да викаш! Аз винаги ти представям документите си с телбод — смъмри го нежно тя.

— Да, ти наистина винаги си била сред най-добрите — изтъкна той, отметна падналите върху лицето й кичурчета и се отпусна по гръб на леглото.

Елизабет отпусна глава в свивката на рамото му и прокара крак по вътрешността на глезена му.

— Може ли да те питам нещо?

— Ммммм — промърмори сънено той.

— Имаш ли си приятелка?

Ръката му започна да описва лениви кръгчета по рамото й.

— Не — отговори.

За момент тя замълча, след което изрече:

— Джейн ми каза, че излизаш със сестрата на Чарли.

Ръката му се смръзна.

— Информацията на Джейн е поостаряла. Двамата с Каролайн излизахме в продължение на две години, на неравни интервали. Но вече близо година не ходя с нея. — Тук отново започна да рисува кръгчетата по рамото й. След кратка пауза внезапно попита: — Но дори и така да беше, това щеше ли да има някакво значение за теб?

— Вероятно не, обаче никак не ми харесва да мисля за себе си като за другата жена.

— Ти си единствената — засмя се тихо той и лекичко я стисна. Незнайно защо, но това признание разля топли вълни на задоволство в душата й. — А ти? Да не би да развалям годежа ти с твоето гадже от гимназията?

— Няма такова.

— Дори и с господин Хърст? — подкачи я той.

— А, той ли? Е, ако трябва да бъдем честни, ти си много повече негов тип, отколкото аз.

Останаха в леглото още малко. През това време се отдадоха на една любовна игра, през която той я галеше с камшика и я наричаше „Злата господарка на Пембърли“. Накрая и двамата се съгласиха, че вече наистина е време да стават. Тъй като и без това бяха изловени от Джейн и Бингли предишния ден, не виждаха никаква причина да се държат така, сякаш между тях няма нищо. Освен това Дарси си знаеше, че само глупак би предположил, че госпожа Рейнолдс вече не е разбрала как стоят нещата. Поради което той без никакво колебание хвана Елизабет за ръка и я въведе в кухнята за закуска.

— Крайно време беше, ленивци! — скастри ги майчински госпожа Рейнолдс, когато седнаха на кухненската маса.

— Не си го изкарвай на мен! Госпожата ми не иска да става от леглото! — запротестира Дарси и в очите му проблеснаха пакостливи пламъчета.

Елизабет се изчерви. Той не само я бе нарекъл „госпожа“, но бе добавил и местоимението за притежание.

— О, мен не можеш да заблудиш, господинчо! Познавам те още от пелени и знам, че не си от най-ранобудните! — отбеляза госпожа Рейнолдс, забели очи и плъзна чиния с препечена филийка към него.

— Госпожо Рейнолдс, моля ви, не разваляйте така старателно изграждания ми имидж!

Икономката се засмя и майчински разроши косата на Дарси. Ако Елизабет не знаеше коя е тя, със сигурност би решила, че двамата са майка и син.

— А за теб какво да бъде, скъпа? — попита госпожа Рейнолдс, като постави ръка на рамото й.

— О, нищо! Няма нужда, благодаря! — увери я Елизабет. Ала въпреки това само след няколко минути осъзна, че пред нея е поставена чиния с пухкав омлет, нарязани домати и прясно изцеден портокалов сок.

— Това е твърде различно от обичайната ми закуска, състояща се от студено кафе и сладки — въздъхна Елизабет, след което заби вилицата във вкусно изглеждащия омлет. — О, боже! — простена, когато усети в устата си разтопеното сирене и леко запържения лук.

Госпожа Рейнолдс се присъедини към тях за закуска и не след дълго на Елизабет й стана ясно, че Дарси държи изключително много на нея, обича я и я цени. Тя се шегуваше с него и го подкачаше почти по същия начин, по който го правеше и самата Елизабет. А после, категорично задушавайки протестите на икономката, Елизабет й помогна да разчистят масата и да измият чиниите.

— Госпожо Рейнолдс, майка ми ме е учила, че добрият гост винаги се грижи за себе си и не става причина за допълнителна работа за домакинята. Но пък ако я познавахте, щяхте да разберете, че това е единствената причина, поради която получава покана за гостуване — отбеляза Елизабет, докато забърсваше кухненската маса. — А сега наистина ми се иска да си поизпера някои неща, така че бихте ли ми показали къде е пералнята?

Щом Елизабет излезе, госпожа Рейнолдс плъзна ръка през кръста на Дарси, който тъкмо плакнеше чашата си на мивката, и му прошепна:

— Харесвам я!

— Аз също — отговори с усмивка той.

— Не й позволявай да ти избяга! — допълни и го щипна лекичко.

Дарси сведе очи към жената, която му беше като втора майка, откакто се помнеше. Колко ли щеше да се разочарова тя, когато разбере истината за отношенията им с Елизабет?

— Ще видя какво мога да сторя по въпроса — отговори и прегърна леко икономката.

— Толкова е хубаво, когато си тук — въздъхна тя, избърса една сълза и се отдръпна от него. — Хайде сега да видим дали няма да мога да намеря някои твои смущаващи бебешки снимки, които да покажа на приятелката ти!

— Госпожо Рейнолдс, няма да го направите!

— Че защо не? Ти беше възхитително бебе!

— Госпожо Р… Гретхен… Мамо — примоли се той, използвайки думата, с която се обръщаше към нея в критични моменти.

Тя се засмя, поклати глава и отбеляза:

— Направо не мога да разбера какво толкова се притесняваш! Нали вече е виждала задничето ти, пък и ти си все още бебе.

* * *

Въпросът за това, че Дарси ходи с Каролайн, не даваше мира на Елизабет още от предния ден, когато Джейн й напомни този факт. Беше я страх да го попита, защото ако той наистина имаше друга приятелка, мнението й за него безсъмнено щеше драстично да спадне. Но сега колкото повече мислеше за това, толкова повече се уверяваше, че идеята той да изневерява на жената, с която ходи, е направо абсурдна. Той беше твърде почтен човек, за да причини подобно нещо, на която и да е жена.

Ала дори и да имаше връзка с друга, Елизабет не беше сигурна, че ще й бъде възможно да скъса с него. Защото колкото и да се стараеше, вече не бе в състояние да отрича, че чувствата й към него далеч надвишаваха чисто сексуалното привличане. Той беше невероятно харизматичен — забавен, съобразителен, внимателен, красив — въобще всички важни черти, които тя търсеше у един мъж. И не беше само това — в него имаше нещо неуловимо, някакъв мистериозен магнетизъм, който караше очите й да го следват навсякъде — подобно на риба, следваща движенията на блестящ предмет. Тя разбра, че го е наблюдавала твърде продължително, когато осъзна, че знае точно как обича да пие чая си.

Между тях имаше някаква невидима връзка, някакво разбиране, което им позволяваше да общуват и без думи. Вярно, че общуването им често протичаше в рамките на „Искаш ли да го направим?“, но понякога се състоеше в абсолютно невинни фрази от рода на: „Подай ми захарта, моля те“ или „Направо не мога да повярвам, че Бингли е такъв идиот! А ти? Колко време още му трябва, за да запомни, че Джейн е вегетарианка?!“.

А сега, в късните часове след вечерята, всички седяха в дневната. Дарси свиреше на китара, а Джейн, Бингли и госпожа Рейнолдс пиеха кафе и разговаряха. Елизабет наблюдаваше цялата семейна сценка в тихо задоволство. Само преди няколко минути Дарси беше спасил госпожа Рейнолдс от огромна кошница пране — пое го с укорителен поглед и й напомни, че не трябва да вдига много тежки неща. Фактът, че той безсъмнено много държи на тази жена и я цени като нещо много повече от икономка, стопляше сърцето на Елизабет. Оказваше се, че Дарси не само е страхотен мъж, но и невероятно добър човек.

Всичко у Дарси — от начина, по който се отнасяше с госпожа Рейнолдс, до начина, по който управляваше съдебната зала или пък се грижеше за Бингли — говореше за невероятна сила на характера. А що се отнася до начина, по който се отнасяше към нея… е, в този план също нямаше грешка. Елизабет обичаше аромата му и начина, по който кожата му докосваше нейната. Обичаше начина, по който той издаваше тихи сумтящи звуци, докато правеха любов. Обичаше зашеметяващите му очи и начина, по който усмивката омекотяваше чертите на лицето му. Обичаше… него.

Осъзнаването на този факт беше толкова внезапно, че я разтърси цялата — като скъсана струна на китара. Извади я от тихото съзерцание на момента и я върна в настоящето. Той беше тук, в същата стая, в тотално неведение, че неговата двуседмична мръсница е лудо влюбена в него.

„Каква ирония на съдбата!“ — помисли си тя. Да знаеш предварително, че сериозната връзка е невъзможна, при все това да влезеш с отворени очи в капана! Дали той подозираше за нейните чувства? Ако станеше така, може би щеше да пожелае да сложи край на връзката им още сега, а вероятно и да я изгони от къщата си, въпреки че почивката им още не беше свършила. Всъщност напълно възможно е да отгатне само като я погледне. Нали точно затова беше добър съдия — защото можеше да разчита истинските помисли на хората въпреки думите им!

И внезапно осветлението в стаята й се стори твърде силно. Елизабет имаше чувството, че някой е татуирал на челото й думата ИДИОТ.

— Добре ли си? — обади се Джейн, забелязвайки изражението й на уплашена сърна.

— Да, добре съм — изписка Елизабет и потъна във фотьойла си с надеждата възглавниците му да я погълнат.

— Обаче изглеждаш много бледа — намеси се и госпожа Рейнолдс, като докосна влажното чело на Елизабет. — И потна.

— Не, не, добре съм! — извика Елизабет, опитвайки се да избегне изпитателния поглед на Дарси. — Като че ли попрекалих с кафето. Мисля, че най-добре ще бъде да си легна.

И преди някой да се бе осмелил да постави под въпрос слабоватото й извинение, Елизабет скочи от мястото си и се втурна нагоре по стълбите. Щом се озова в стаята на Дарси, тя се заключи в банята и седна на тоалетната. Притисна очите си с длани и се опита да си наложи да не се разпадне в безплодни ридания.

„Каква идиотка съм! — каза си. — Изобщо не трябваше да се захващам с тази глупава връзка! Какво съм си мислела?!“ Заклати се на тоалетната чиния, обгърна с ръце раменете си и започна да плаче тихичко. Надяваше се тази вечер Дарси да не иска да правят секс. Защото да прави любов с него, опитвайки се да скрие чувствата си, беше изгубена кауза. А за нищо на света не трябваше да му позволява да разбере истината!

* * *

Останал долу, Дарси се запита дали лягането е най-доброто лекарство за прекаляването с кофеин. Подозираше, че зад внезапното изчезване на Елизабет се крие нещо друго. Тя изглеждаше притеснена и паникьосана и първата му мисъл беше: „О, боже, тя е бременна!“ Което си беше абсолютно ирационална мисъл, защото двамата бяха изключително стриктни по отношение на предпазните средства. Така че почти веднага след това изхвърли тази мисъл от главата си. Ала доста се изненада, когато установи, че от това не само че не му стана приятно, но и изпита известно разочарование.

Но минута по-късно се качи при нея — първо, защото искаше да се увери, че тя е добре, и второ, защото му беше адски странно да не бъде в една и съща стая с нея. Не че толкова много държеше да правят секс — Бог им бе свидетел, че в продължение на дни не бяха спрели, така че кратка почивка няма да им се отрази зле. Просто когато тя не беше наоколо, той усещаше някаква странна празнота. Влезе в стаята си и веднага видя, че вратата на банята е затворена.

— Елизабет? — извика тихичко.

— Да! Приготвям се за лягане. Ей сега излизам! Би ли изгасил лампата, ако обичаш? Имам адско главоболие!

Гласът й звучеше нормално — може би само леко уморено, — така че Дарси реши да отдаде подозренията си на параноя. Може пък наистина да я болеше глава. Както и да стояха нещата обаче, това му предоставяше идеалното извинение тази вечер да не инициира секс. Защото, ако трябваше да бъде честен към себе си, нищо чудно и да се увреди, ако продължава с това темпо.

Изгаси лампите, съблече се и се пъхна от своята страна на леглото. „Боже, тя вече превзе едната страна на леглото ми!“ — помисли си с усмивка. Колко абсурдно семейно! По време на една чисто сексуална и изцяло временна връзка да си определят кой от коя страна на леглото ще спи!

След малко чу, че Елизабет излиза от банята. Усети как матракът потъва леко под тежестта й и зачака удоволствието да усети топлото й тяло до своето. Ала то не дойде.

Очите му се отвориха широко.

— Какво има? — запита, моментално събуден.

— Казах ти, боли ме глава — изрече тъжно тя.

Подозренията му се завърнаха. Той се обърна към нея, но само за да види гърба й. Нежно я дръпна за рамото, докато не я принуди да легне по гръб. Дори и в сумрака на нощта беше ясно, че тя е плакала — факт, който едновременно го разтревожи и разчувства.

— Главоболие, което е толкова лошо, че те е накарало да плачеш, така ли? — запита и плъзна нежно пръст по бузата й. Тя затвори очи, като че ли се опитваше да пребори отново напиращите сълзи. — Кажи ми! — настоя той.

— Глупаво е.

— Тогава ми кажи, за да можем утре здраво да се посмеем!

Тя се засмя горчиво и изтри очи с опакото на дланта си.

— Окей. Обаче те предупреждавам, че всичко е толкова невъзможно глупаво, че може и да не ми повярваш! — Направи пауза за ефект, през което време Дарси търпеливо изчака. — Беше китарата.

— Толкова ли съм зле? — смръщи се Дарси.

— О, не! — засмя се тя. — Имах предвид в хубавия смисъл! Ти си невероятно добър! Музиката открай време ми влияе по странен начин, а ти свиреше онези красиви ирландски песни и… ами… разплака ме. А сега не само че ме е срам, а и получих главоболие от толкова рев.

Вдигна очи към него, прехапала долната си устна. И когато той не отговори веднага, му каза:

— Виждаш ли? Казах ти! Невероятно глупава работа!

— Нямам думи — изрече накрая той. — Така де, като си помисли човек какви невероятни сили за съблазняване съм имал на върха на пръстите си, а никога досега не съм ги използвал! — И й намигна.

Елизабет го плесна игриво, после му обърна гръб и се приготви за заспиване. Дарси се присламчи до нея, втъкна колене зад нейните и постави едната си ръка върху гърдите й.

— Дори и не си го помисляй! — промърмори сънено тя.

— Проповядваш пред празна църква, Лизи — отвърна уморено той. После притисна нос в косата й и целуна онова място на тила й, което толкова много го омагьосваше. Имаше нещо фундаментално редно да бъде с нея. „Не ми се налага да доказвам мъжествеността си, като я чукам всяка вечер — констатира на заспиване той. — Достатъчно е да я обгърна с ръце и да й покажа, че я обичам.“

Отвори стреснато очи.