Сара Анджелини
Влюбени до доказване на противното (2)

Втора глава

И докато Елизабет Бенет бе твърде заета да впечатлява съдия Дарси с безочливост и задълбочени правни познания, то сестра й Джейн се бе отдала на впечатляването на един съвсем друг джентълмен, при това по твърде различни причини.

Джейн Бенет беше постъпила в болницата на Меритън в края на юни. През четирите месеца, които бяха изминали от началото на трудовия й стаж като лекар на въпросното място, тя бе започнала тайничко да изгаря от копнеж по нищо неподозиращия детски хирург. Доктор Чарлз Бингли беше забавен, талантлив, отлично се разбираше с децата и беше невероятно сексапилен! Единственото, което притесняваше Джейн, бе да не би той да се окаже гей, но ако не беше така, тя бе твърдо решена да го вкара в леглото си. Така един ден тя се изпълни с огромно задоволство, когато го завари съвсем сам в служебния стол.

— Здравейте, доктор Бингли! — изчурулика весело Джейн й се плъзна на стола до него.

— Джейн! Радвам се да те видя! Е, как вървят нещата в урологията?

— Исках да ви благодаря, задето ми заехте тази книга! — отсече тя и постави въпросното четиво на масата пред него. — Научих много неща за мъжката анатомия!

— Радвам се, че ти е харесала! Притеснявах се, да не би да ти се стори малко сложничка — отговори той.

— О, ни най-малко! Мисля, че я разбрах доста добре! Всъщност, позволих си волността да приложа телефонния си номер върху лепящата бележка към шестнайсета глава — в случай че решите да ме потърсите за някакви въпроси по съдържанието на книгата! — Джейн близна показалеца си и прелисти до главата, озаглавена „Мъжката сексуалност“, след което посочи към бележката с телефонния си номер. — Можете да ми се обаждате винаги когато решите, докторе! — изгука тя.

— Наричай ме Чарли! — изрече той, останал без дъх.

Тя се усмихна.

Определено не беше гей.

* * *

— Стига де, Дарси, без теб изобщо няма да бъде интересно! — изви Каролайн, докато отпиваше изящно от кафето си.

— Нищо подобно! — намеси се възмутено Бингли. Каролайн му се изхили презрително и отново насочи вниманието си към Дарси.

— Ще бъде пълно с медицински сестри и санитарки — допълни нацупено.

— Е, все пак познавам хора и извън болницата! — продължи разгорещено Бингли.

Дарси наблюдаваше развеселено размяната на реплики между по-голямата сестра и по-малкия брат. Почти си представяше как Каролайн държи Чарлз на една ръка разстояние от себе си, подпряла челото му, докато той безпомощно се опитва да я удари с малките си юмручета.

— Каролайн, а ти няма ли да поканиш и някои от твоите приятели? — намеси се Дарси, отпивайки от чая си.

— Нали каня теб?! Това не е ли достатъчно? — отбеляза тя, приведе се през масата и заби пръст в гърдите му.

Той сведе очи към лакираните й нокти. В Каролайн имаше нещо, някаква странна смесица между излъчването на светска дама и на мръсница, която никога не преставаше да го удивлява. И сигурно и другите усещаха тази смесица, тъй като тя бе натрупала завидно състояние от продажба на недвижими имоти. Иначе върху самия Дарси така и не успя да окаже същото въздействие. Сигурно това бе една от причините, поради които той и до ден-днешен не бе в състояние да я възприеме на сериозно.

— Хелоуин е много досаден празник! Всеки си въобразява, че това е неговият неповторим шанс поне веднъж в годината да се облече в скандален маскараден костюм, за да се държи по същия скандален начин! — махна пренебрежително с ръка Дарси.

— Ами да! Защо не? — изгледа го Бингли. — Лично аз все още не съм съвсем сигурен като какъв ще се облека…

— Безсъмнено ще бъде нещо скандално — не се отказваше от позицията си Дарси. — Като например да се облечеш като хирург! Можеш да си сложиш една от онези сладки хартиени шапчици! — предложи иронично. После се облегна назад, поклати глава и допълни: — Да, това е неповторим шанс за всички да се напият като казаци, да се държат като пълни глупаци и междувременно да се чувстват като ненаказуеми юнаци, защото са се скрили под невидими калпаци! — добави в саркастично метафоричен стил и отпи от чая си, за да подчертае позицията си на пълен въздържател.

Бингли се облегна назад в стола си и скръсти ръце пред гърди.

— Честно да ти призная, Дарси, понякога имам чувството, че дори брадавицата върху задника на Каролайн е далеч по-забавна от теб!

Дарси едва не се задави с чая си, а Каролайн цапна брат си по главата, след което отново насочи вниманието си към Дарси.

— Уил, съвсем сериозно ти казвам — ще тъна в неутешима мъка, ако не дойдеш! — измърка. — Доведи и Джорджи — със сигурност ще се забавлява!

Дарси завъртя очи и остави чашата си на масата. Незнайно защо Каролайн все още не беше в състояние да запомни, че неговата двайсет и пет годишна сестра Джорджиана вече не е на петнайсет.

— Ще видиш, че ще си заслужава! — допълни с дяволита усмивка тя и описа едно кръгче с нокътя си върху ръката му.

Дарси многозначително я игнорира и се обърна към Бингли.

— Добре де, по кое време трябва да бъда тук? — попита примирено.

Бингли се ухили и отвърна:

— Партито започва в осем! — После усмивката му изчезна, когато добави: — И гледай да не дойдеш облечен като съдия!

* * *

— Хайде де, Лизи! Трябва да дойдеш с мен! Няма да познавам никого там! — примоли се Джейн.

— Джейн, вече си голям човек и можеш сама да се запознаваш с хората! Освен това нали познаваш него — изтъкна очевидното Елизабет.

— Моляяяяяяя! — изви Джейн и притисна ръце в молитва. — Аз наистина много харесвам Чарли и ще се радвам да се запознаеш с него!

— И какъв по-добър момент за подобно запознанство от един бал с маски за Хелоуин, на който той е домакин! — подсмихна се сестра й.

— Ако не дойдеш с мен, аз ще… аз ще… ще измисля нещо! — промърмори тихо Джейн.

— О, боже! Доводите ти са жестоки, няма що! — засмя се Елизабет. — Но нищо, от мен да мине! Ще дойда, обаче не очаквай от мен да танцувам и освен това точно в единайсет си тръгвам! Утре рано имам час за масаж! Така че после ще трябва да се прибираш сама!

Джейн изписка от щастие и дари с една сочна целувка по бузата по-голямата си сестра.

* * *

— Е, харесва ли ти? — попита Каролайн и се завъртя в кръг пред Дарси.

— Какво би трябвало да означава това? — наклони глава той и я огледа. Беше облечена в яркооранжев цял бански, завършващ с много къси панталонки и рибарска мрежа. Ципът пред обилната й гръд беше смъкнат почти до долу, а на ръцете й имаше белезници.

— Това е затворнически костюм! — нацупи се тя и пак се завъртя.

— „Собственост на наказателната система“ — прочете надписа на гърба й той и се разсмя.

— Може би вече е време да ме вкарате в затвора, съдия Дарси! — изгука тя и се плъзна съблазнително към него. Той отново се засмя, а тя постави ръце на кръста му и се отърка о него.

— Каролайн, с какво си облечена, за бога?! — изпищя възмутено Бингли, облечен като Дарт Вейдър, прекъсвайки процедурата по съблазняване, която беше предприела сестра му. — Нали трябваше да си принцеса Лея?!

— Не мислиш ли, че би било малко… хммм… кръвосмесително за нас да бъдем в допълващи се костюми?!

Бингли си сложи шлема и вдигна юмрук във въздуха.

— Това е последният път, когато ме предаваш! — изгърмя електронният глас изпод шлема. После Дарт-Бингли се обърна към Дарси, насочи обвинително пръст към него и извика драматично: — А ти какво си, по дяволите?! — И размаха юмрук, очевидно наслаждаващ се на Силата в себе си.

Облечен в черен огнеупорен пилотски костюм, Дарси сложи шлема си и смъкна матирания визьор.

— Да не си Ивъл Нивъл^[1]? — попита Дарт Бингли.

Дарси сви рамене и отвърна с вдигнат палец. За Бингли бе достатъчно, че Дарси беше изпълнил обещанието си и се беше появил на партито му. За Каролайн обаче беше голямо нещастие, че промяната в костюма на Дарси бе осуетила плановете й да се представя като негова затворничка.

Сега тя се намръщи и промърмори:

— А аз си мислех, че пак ще си бъдеш съдия!

* * *

— Къде, по дяволите, е това място? — смръщи се Елизабет и насочи фенерче към картата в скута си. След като бяха свили по някакъв заобиколен път на Тихоокеанската магистрала, се бяха озовали сякаш в средата на нищото. И от десет минути насам вече не забелязваха никакви признаци на цивилизация.

— Да не би да сме тръгнали по погрешна отбивка? — попита притеснено Джейн, сграбчи още по-здраво волана и присветна с дългите светлини. Забеляза, че пътят завива плавно нанякъде и намали.

И веднага след завоя пред тях се разкри дълга редица паркирани коли, а след тях — огромно имение. Джейн и Елизабет се спогледаха изумено. Точно от колата пред тях излезе жена в костюм на балерина. Джейн се изкиска нервно.

— Мислиш ли, че сме на правилното парти?

— Надали. Повечето мултимилиардери просто си държат балерини наоколо за забавление — сряза я Елизабет.

Джейн свали стъклото от своята страна и леко натисна клаксона.

— Извинете, това ли е домът на Чарлз Бингли?

— Разбира се — отговори жената в балетния костюм.

— Боже мой, Джейн! Значи твоят приятел е богатият брат на Бил Гейтс! — ахна Елизабет, изпълнена с благоговение пред величието на къщата, възправяща се пред тях.

— Надали е необходимо да ти подсказвам, че тук сигурно има жестока охрана, така че гледай да не си отмъкваш сребърни прибори в сутиена!

— Кой, аз ли?! — изсмя се Елизабет. — Та нали ти беше крадлата, когато бяхме деца!

С тази размяна на любезности двете се насочиха нагоре по алеята, по посока на ярко осветения параден вход. В подножието на стъпалата тълпа от облечени в маскарадни костюми гости бе наобиколила едно жълто ламборгини. Зад волана му се беше разположил Дарт Вейдър. Когато ги видя, той се обърна и електронният му глас изрече:

— Джейн! — Джейн подскочи от ужас и го изгледа. Накрая Дарт Вейдър свали шлема си и Бингли се засмя: — Не се плаши! Аз съм! — Измъкна се от колата и тръгна до нея, като не забрави да я целуне лекичко по бузата. — Много се радвам, че дойде! Изглеждаш страхотно! Като каква си облечена?

Джейн беше облечена във високи ботуши от изкуствена кожа и мрежести чорапи, къси мотористки панталонки и черна кожена жилетка. Русата й коса беше укротена в доста прилично кокче на тила й, а отгоре на главата й се поклащаше закачливо черно кепе. Тя поднесе гърба си на Бингли, който се зачете в надписа на жилетката й, а после възкликна щастливо:

— Хей, ама ти си Ангел от Ада!

След като Джейн представи сестра си на домакина, той ги въведе в къщата си, където партито вече беше в разгара си.

* * *

Дарси тъкмо оглеждаше масата с напитките и се чудеше как ще пие с шлем, когато вниманието му беше привлечено от един конкретен костюм. Жената беше облечена в бяла риза и кожени панталони с ниска талия, широк колан с капси и мотористки ботуши, ала онова, което привлече вниманието му, бяха огромните черни крила, закрепени на гърба й. Черният молив, описващ обилно очите й, не беше в състояние да ги скрие — той би познал тези очи навсякъде!

„Какво, по дяволите, прави тук Елизабет Бенет?!“ — каза си той. После смъкна тъмния визьор на шлема си, за да не може тя да го познае, и се загледа в нея. Тя притеснено оглеждаше залата. Усмихна се едва когато руса рокерска мацка се приближи до нея и стисна ръката й.

„Аха! Значи е лесбийка!“ — помисли си Дарси едновременно разочарован и възбуден.

Отстъпи крачка назад, когато двете се приближиха към масата с напитките, свели глави една към друга и разговарящи си за нещо. После Елизабет вдигна очи към него и се усмихна.

— Страхотен костюм! Да не би онзи жълт звяр отвън да е ваш, Спийд, покорителю на пистите?

Дарси сви рамене и се постара да изглежда толкова засрамено, колкото му беше възможно изпод шлема с тъмен визьор. Точно сега нямаше никакво значение, че за нищо на света не би се качил в подобно просташки показно, сводническо возило.

— Знаете ли коя е Каролайн? — обърна се Джейн към Дарси. Той посочи оранжевия гръб на Каролайн. И точно тогава Бингли вдигна облечената си в черна ръкавица ръка и повика Джейн при себе си. — Чувствам неутолимо желание да се подчиня на командата му — промърмори тя и се изчерви.

— Окей. Двамата със Спийд ще те чакаме тук, когато свършиш! — подвикна след нея Елизабет, а после злокобно добави: — Стига да оцелееш, разбира се!

Джейн тръгна към Бингли, който вече придърпваше Каролайн, за да ги запознае.

— Аз съм Азраил — обърна се Елизабет към Дарси, като подаде ръка. „Ангелът на смъртта“ — помисли си той и й поднесе своята облечена в ръкавица ръка. — Приятно ми е да се запознаем, Спийд! — Той кимна, вдигна една бутилка вино и й предложи. — О, много благодаря! — Усмихна се и поднесе чашата си близо до бутилката. Той я напълни и тъкмо се канеше да налее една и на себе си, когато си даде сметка, че не може да пие, без да свали шлема си.

— Познавате ли някои от хората тук? — попита го тя. Дарси сви рамене. Тя го изгледа и направи неуспешен опит да сдържи подхилването си. — Май не сте много от разговорчивите, а? — Той пак сви рамене и размаха ръце във въздуха. Тук вече тя се засмя с глас.

„Господи, красива е!“ — помисли си той. Никога досега не я беше виждал със спусната коса и сега установи, че това я прави изнервящо привлекателна. Тя не беше дошла на бала с маски намацана като проститутка като повечето жени тук, нито си беше избрала незрял, детински костюм като, да речем, на зайче. Беше абсолютно убеден, че тя е напълно наясно, че освен Ангел на смъртта, Азраил е също така и Ангел на закона.

— Искам да ви призная нещо — изрече по едно време тя. Той кръстоса ръце пред гърди, за да й покаже, че чака с интерес признанието й. — Не познавам никого тук! Сестра ми, която току-що видяхте, работи с Чарли в болницата. Той е поканил нея, обаче тя ме повлече след себе си. Така че в известен смисъл съм натрапница тук. Но, от друга страна, кой не очаква с нетърпение някой ден Смъртта да го навести! — допълни и го изгледа изпод дългите си мигли, дъвчейки бавно една захарна пръчица.

Под шлема си Дарси се ухили.

— Можете ли да повярвате, че все още съществува подобно място?! — възкликна тя, оглеждайки обстановката. — Честно да си призная, нямах представа, че хората наистина живеят в подобни дворци!

Дарси се огледа. Да, беше малко прекалено лъскаво за неговия вкус, при това по-големичко от неговото имение в Англия, но пък Бингли открай време е предпочитал формата пред съдържанието. Все още не можеше да си обясни защо изобщо харесва този човек.

После отново върна вниманието си към Елизабет, която разговаряше с човек в пиратски костюм.

— Рррррррадвате ли се, че сте тук? — попита го тя.

Пиратът се разсмя и й помаха с гумената си кука. След това изръмжа престорено:

— Дайте ми малко ром! Умирам за ром!

Дарси се дръпна настрани и се загледа ухилено как пиратът се опитва да се справи с куката си с чашата и бутилката вино. Елизабет погледна въпросително към Дарси, а след това се смили над пирата и му наля от виното.

След като пиратът изчезна, тя се обърна към Дарси и отбеляза:

— И разговорлив, и отзивчив! — Той сложи ръка на сърцето си и се поклони леко в знак на извинение. — Тя се разсмя и отбеляза: — Никога не съм предполагала, че общуването с мим може да бъде толкова забавно!

Под шлема си той отново се засмя. След това двамата останаха така, обгърнати от удобно мълчание, докато купонът наоколо ставаше все по-шумен и неудържим. Накрая броят на гостите набъбна дотолкова, че някой се блъсна в Елизабет и разля червено вино по бялата й риза.

— По дяволите! — възкликна тя. — Това ми беше последната бяла риза!

Започна да попива петното със салфетка, но Дарси грабна бутилка газирана вода, намокри с нея кърпа и я притисна към гърдите й, като, без да иска се докосна до нея. И когато тя вдигна рязко очи към него, той дръпна бързо ръцете си назад и й предаде кърпата и газираната вода. А после се загледа как тя буквално окъпва ризата си с водата. Петното излезе, обаче ризата вече беше толкова подгизнала, че коприненият й сутиен излезе наяве. В сърцето на Дарси се надигна някакво непознато вълнение — с този лек намек за интимна дантела сексапилът й беше скочил до небесата.

С увеличаването на броя на потните тела около тях крилете на Елизабет започнаха да клюмат в синхрон със светския кураж на Дарси. Без да обръща внимание на въпросителния й поглед, той я хвана за ръка, дръпна я леко и я поведе през шумните тълпи по посока на входната врата. Точно до вратата имаше една антична масичка за карти. Дарси отвори чекмеджето и започна да рови в него, защото знаеше, че там приятелят му държи ключа за гаража.

След това отново я хвана за ръка и я поведе надолу по стълбите по посока на гаража.

— Какво правиш? — обади се разтревожено тя.

Той стисна леко ръката й, за да я успокои.

— Нали няма да ме убиеш с брадва?

Той се закова на място и изобрази поза на размисъл — подпря шлема върху дланта си и започна да почуква с пръст по него. След като приключи с въображаемия си вътрешен дебат, той поклати глава. После вдигна ръце във въздуха и отново я дръпна напред.

И въпреки известните си опасения Елизабет си даде сметка, че интуицията й не й подсказва никаква непосредствена опасност, така че се остави на мистериозния непознат да я отведе в гаража. С ключа, измъкнат незаконно от чекмеджето на Бингли, той отключи вратата и запали лампите. Елизабет ахна. Оказваше се, че Бингли разполага с цяла автомобилна колекция! И докато тя зяпаше, Спийд огледа шкафчето с ключовете и накрая откри онзи, който търсеше. Подхвърли ги уверено в ръка и се насочи с широки крачки към едно ферари „Енцо“. Когато усети, че тя не тръгва след него, той спря и й направи знак да се приближи. Тя го направи и след като й помогна да си свали крилете, той я настани внимателно в ниската кола. После заобиколи и се вмъкна умело зад волана. Очевидно този човек имаше богат опит във влизането и излизането от скандално скъпи коли.

Двигателят се събуди с мощно боботене. Той внимателно изкара колата от гаража и потегли по алеята отпред. Виещият се черен път примамваше неудържимо мъркащия двигател на мощната кола и Дарси усети отново онзи позабравен зов в душата си. Не беше чак толкова отдавна, когато се стрелкаше безразсъдно по същите тези пътища — познаваше всеки завой и наклон така, както познаваше и линиите по собственото си лице.

— Да не би да крадеш колата? — обади се нервно тя.

Той се засмя и поклати глава. В края на алеята намали, приведе се напред и нагласи предпазните колани пред гърдите й. Двигателят изрева. Той я погледна — да, изглеждаше крайно неспокойна.

— Знаеш ли къде отиваш? — попита тя и сграбчи уплашено дръжката на вратата.

Той кимна. После посочи към шлема си, ръкавиците си, костюма си и пилотските си обувки.

— Автентични ли са? — попита тя, а той кимна. — Автентични от ибей? — поясни Елизабет.

Дарси поклати енергично глава и постави ръка на гърдите си. След това стисна лекичко бедрото й, за да я успокои. После превключи скоростите, скочи върху газта и елегантното возило се плъзна светкавично напред.

Елизабет усети как сърцето й прескочи, когато се втурнаха напред. Пред съзнанието й се занизаха какви ли не картини, всяка следваща по-ужасяваща от предишната — как ги арестуват, водят ги в затвора и още по-лошо — как катастрофират. Последното бе породено от все по-голямата скорост, с която шофираше непознатият. На завоя колата прегърна асфалта като отдавна изгубен любовник и внезапно Елизабет усети невероятна възбуда. Непознатият форсира още повече, ускорението я залепи за седалката и с тази скорост влязоха в следващия завой.

И макар че предпазните колани определено предоставяха известно успокоение, именно шофьорските умения на Спийд бяха факторът, който й позволи да се наслади на невероятното усещане да се намира в това автомобилно влакче на ужасите. Всеки следващ завой я запращаше ту към вратата, ту към шофьора, а когато се спуснаха по един хълм, тя се разпищя щастливо.

Седнал до нея, Дарси се хилеше като идиот в магазин за шегички. Колата си беше лично негова, но я държеше в херметически затворения автомобилен музей на Бингли. Някои ентусиасти на високите скорости се страхуваха да карат спортните си коли, опасявайки се да не одраскат боята или да не измърсят кожените седалки. Но не и Дарси. Той изпитваше чиста, неподправена радост, когато изстискваше максимума от една кола, наподобяваща по-скоро диво животно, отколкото машина.

Сега, когато Елизабет беше до него, той почти не превишаваше разрешената скорост, но все пак ферарито си оставаше ферари и пътуването с него винаги си беше вълнуващо и незабравимо. Нямаше представа какво точно го беше накарало да я повози, пък и никога не би могъл да предвиди реакцията й, но истината е, че някъде дълбоко в себе си той като че ли беше сигурен, че преживяването ще й хареса.

И накрая, когато вятърът достатъчно омота косата й и когато очите й светнаха от неописуемо вълнение, Дарси насочи колата обратно към гаража. Когато се вмъкнаха под флуоресцентните лампи на огромния автомобилен музей, той я погледна. А тя му се ухили като дете и вдигна палец.

Когато Елизабет се измъкна от предпазните колани на колата, коленете й бяха омекнали дотолкова, че Дарси трябваше да я хване, за да не падне. И докато й помагаше да постави обратно крилете си, облеченият му в ръкавица пръст докосна неволно голото й рамо, с което изпрати неочаквани тръпки по цялата й кожа. Тя се обърна към него, втренчи се в тъмния визьор и прошепна:

— Но кой си ти?

Заловен в анонимен флирт, Дарси едва не вдигна визьора си. Но се опомни навреме. Беше сигурен, че усмивката й ще увехне в мига, в който разбере, че е била взета за едно кръгче от самия съдия Дарси. Затова, вместо да разкрие идентичността си, той поклати глава и извърна поглед. Накрая сведе очи, кръстоса ръце на гърба си и я ескортира обратно до къщата.

Остатъкът от вечерта прекара плътно до нея — мълчалив страж, защитаващ я от всякакви потенциални флиртове с невидимия си поглед. Застана крачка встрани от нея, когато тя излезе на терасата, за да подиша чист въздух, после я последва до бюфета, а когато тя напълни ръцете си, пое чашата й. Намали значително разрушителната сила на крилете й, докато минаваше покрай кихащи от досега на перата й гости или чашите на масата с напитките.

Джейн се измъкна от претъпкания дансинг, грабна засмяна ръката на сестра си и й извика:

— Ела да танцуваме!

Елизабет погледна въпросително към Спийд. И колкото и да не му се искаше, той бе наясно, че не би могъл да танцува с шлема, а точно сега вече за нищо на света не би го свалил. Вместо това прокара пръст по едно прекършено перо на крилете й.

— Да, прав си, вече причиних достатъчно щети! — кимна Елизабет. А на Джейн рече: — Не, благодаря!

Джейн тъкмо се канеше да започне обичайното си мрънкане, когато Бингли се приближи, грабна ръката й и я дръпна обратно на дансинга.

— Мислиш ли, че в по-късните часове ще се реши да й покаже лазерния си меч? — изкиска се Елизабет.

Дарси положи максимални усилия да не тълкува погледа й като никакъв друг, освен подканящ и се извърна към дансинга, където Каролайн вече се къпеше в своята оранжева слава. Тя му помаха и той й отвърна с помахване на ръка.

— Това да не би да е приятелката ти? — попита Елизабет.

Дарси сведе очи към нея и много бавно поклати глава. Устните на Елизабет се извиха в срамежлива усмивка, изпърха с мигли и го погледна топло с красивите си очи. След това пъхна палци в колана си и започна да клати бедра в такта на музиката. Завъртя се много бавно, предоставяйки му прекрасна възможност да се наслаждава колкото си иска на задните й части, а от време на време го поглеждаше закачливо през рамо.

Дарси се облегна лениво на стената зад тях и скръсти ръце пред гърди. „Да не би да танцува за мен?“ — засмя се наум. Сексапилът й беше неоспорим и той като че ли вече започваше да усеща гравитационната му сила. Знаеше, че не само температурата в залата е отговорна за изпотяването на визьора му.

После тя се обърна и започна да припява с песента. Беше удивително как чувствителните й устни сякаш галеха думите. Дарси усети, че попада напълно под магическата й власт. Пулсът му се ускори, слабините му започнаха да се издигат в ерекция. И като че ли доста късно осъзна, че тя се опитва да свали шлема му, стиснала тази своя сочна долна устна между перфектните си зъби.

Той автоматично се изправи, хвана я за китките и размаха предупредително пръст.

— Окей, Спийд! — засмя се Елизабет. — Значи тайната ти самоличност няма да бъде разкрита тази вечер!

Той изпусна тайничко една въздишка на облекчение и пусна ръцете й. Едва му се размина. Е, поне уплахата се беше справила доста бързо с надигащата му се ерекция.

След неуспешния си опит за съблазняване Елизабет погледна към огромния часовник на стената и тъжно отбеляза:

— Вече трябва да тръгвам!

Този път Дарси вече нямаше никакво съмнение — погледът й определено го подканяше. И ужасно много съжаляваше, че не е в състояние да приеме поканата й, и му идваше да се нашляпа сам, когато забеляза как веждите й се свиват в разочарование.

— Е, както и да е! Беше ми приятно да се запознаем — изрече накрая тя и му подаде ръка. Той я пое и я задържа само с една идея по-дълго от приличното. След това тя вече беше изчезнала, а той не беше обелил нито думица.

Дарси се насочи към другия край на залата и излезе на терасата, където най-сетне освободи подгизналата си в пот глава от задушния шлем, поемайки на големи глътки чистия, свеж въздух. Миг по-късно до него се появи Каролайн и го шляпна закачливо по задника.

— Липсвах ли ти? — попита тя. Той не отговори, а само се загледа невиждащо в мрака пред тях. — Все още имаме време да ги използваме! — допълни Каролайн и размаха белезниците под носа му.

Той се засмя и поклати глава.

— Не, но благодаря за предложението — отговори все така погълнат от спомена за крайно неочакваната и изненадващо приятна компания на Елизабет Бенет.

— Обещах ти, че няма да съжаляваш, задето си дошъл, а аз винаги държа на обещанията си! — изгука в ухото му Каролайн и плъзна ръка около кръста му. После се притисна о него и го погледна подканящо.

— Наистина не съжалявам — искрено се забавлявах. Така че, считай обещанието си за изпълнено — отбеляза той.

— Ама не може ли наистина да го изпълня, на практика? — простена тя и се притисна в слабините му.

— Не, Кари. Не съм в настроение тази вечер — изрече тихо той и я отблъсна нежно от себе си.

Тя се загледа в него със смесица от объркване и лек присмех.

— Уил, добре ли си? — попита, като отстъпи назад.

— Всичко ми е наред — кимна той. — Просто малко прегрях. Затова смятам вече да се прибирам.

* * *

— Възможно ли е да пожелаеш толкова дълбоко и силно човек, чието лице изобщо не си видяла и който цяла вечер не е обелил пред теб и думица? — обърна се на другата сутрин Елизабет към Лу, докато той масажираше гърба й.

— Зависи. Да не е тежал сто и петдесет кила?

— Не, разбира се! Но много ми се ще да знаех как изглежда лицето му!

— Накарай Джейн да разбере от своя човек името на твоя човек, а после виж дали няма да можеш да откриеш телефонния му номер — предложи Лу.

— Божичко, колко сексапилен мъж! — въздъхна Елизабет. — И знаеш ли? Усетих някаква химия между нас!

— С човек, който цяла вечер е бил с шлем?! — изрече скептично Лу. — И който дори не е вдигнал визьора си, за да ти каже лека нощ?

Елизабет се засмя и отбеляза:

— Прав си! Голяма съм глупачка, нали? Щом изобщо не си направи труда да ми каже каквото и да било, сигурно не съм му харесала, нали така? — Обърна се настрани, за да погледне към Лу, който точно в този момент масажираше ръката й. — Имах чувството, че той… ами… че просто играеше някаква странна игра. Искам да кажа, вярно, че, от една страна, не каза нищо, но пък нито за момент не ме изостави! Вървеше след мен навсякъде, където отидех, не танцува с никоя друга и не говори с абсолютно никой друг. Мисля, че всички го приеха за мой кавалер. И незнайно защо, но и аз имах усещането, че той държи да остави хората с това впечатление. Какво ли означава това?

— Хммм — беше краткият отговор на Лу.

Елизабет се претърколи по корем и отново въздъхна.