Сара Анджелини
Влюбени до доказване на противното (28)

Двайсет и осма глава

Беше девет часът на другата сутрин, когато те се раздвижиха, и после още един час, преди да станат. Госпожа Рейнолдс бе опитала да ги събуди, но се оттегли от вратата, когато чу непогрешимите и невъздържани звуци на хора, които се любеха.

Елизабет лежеше на възглавниците и се хилеше доволно като котка. Дарси се облегна на долния стълб на леглото и по лицето му се разля твърде подобно изражение, когато я видя. Тя подпря леко крак върху гърдите му, а той разсеяно започна да гали глезена й.

— Ще ми изцедиш всички сили, жено! — изрече тихо.

Тя се засмя тихичко и вдигна едно от смачканите под бедрата си цветя. После го пъхна предизвикателно зад ухото си.

— Знаеш ли, че си много бъбрив любовник! Понякога минават дни, без да кажеш нищо, а после, веднага щом започнем, се втурваш да изнасяш цели речи! Направо удивително! — подразни го тя.

— Може пък да имам някаква орална фиксация.

Тя се засмя, а той плъзна ръка по прасеца й. Елизабет се съгласи, че той наистина има орална фиксация, но тъй като намирала пристрастеността му за много приятна, му прощавала.

— Знаеш ли, вече наистина трябва да ставаме! Все пак имаме гости! — промърмори тя, но въобще не помръдна от леглото.

— Добре. Ти си първа — отвърна той с ленива усмивка. Спогледаха се и дружно се разсмяха. — Не, ние сме безнадежден случай!

— Не забравяй, че все пак имаме да хващаме самолет днес следобед! Ще ми кажеш ли най-сетне къде отиваме?

— Не! Изненада е! Ще ти кажа само, че полетът ни е четири часа. Сигурен съм, че когато стигнем на летището, сама ще се сетиш. Сложи ли бански в багажа си? — допълни с усмивка той.

Когато разбра, че няма да може да изкопчи нищо повече от него, тя се изправи неохотно. Той я последва. Двамата се облякоха за срещата с гостите за задължителната сватбена обекуска. И макар че Дарси обикновено беше много взискателен към външния си вид, тази сутрин умората му надделя и той не се обръсна. Облече само тениска и дънки и дори остана по боси крака. Елизабет прокара набързо една четка през косата си, като гледаше най-вече да махне само цветята. После също нахлузи едни дънки и облече ризата на Дарси от предишния ден, като я напъха до половината в дънките си, а ръкавите нави. Прегърнаха се за последен път и напуснаха стаята.

Когато се появиха в трапезарията, ръката на Дарси лежеше собственически върху рамото на Елизабет. Палецът му продължаваше да гали тила й. По-голямата част от гостите им се изсмяха — кой дискретно, кой невъздържано — на измъченото и изтощено изражение на Дарси. После им простиха грубостта, че са се успали, а младоженците започнаха да обикалят и да прегръщат всеки гост подред.

Колкото и да се стараеше да съхрани достойнството си, Дарси просто не беше в състояние да спре да докосва съпругата си. Или държеше ръката на Елизабет, или я прегръщаше през кръста, докато обикаляха стаята. А когато седнаха на масата, постави ръка върху крака й. Отърка ръката си в нейната, докато й подаваше чинийката с маслото. Накрая реши да престане да се опитва да потиска желанието си. Прегърна я през врата и я придърпа към себе си за продължителна целувка. Тя се усмихна под устните му, когато чу около тях едва сдържани „ооооо“.

* * *

Елизабет пристъпи на борда на яхтата с чувство на истинска почуда. Наистина бе изненадана да разбере, че първите пет дена от медения си месец щяха да изкарат в обиколка около гръцките острови на борда на „Звездоброеца“ — огромна яхта, чийто собственик бе Танос Лацис, близък приятел на Дарси. Бяха посрещнати топло лично от Танос и съпругата му, който ги представи на екипажа. И Дарси, и Елизабет изтръпнаха приятно, когато Танос я представяше наляво и надясно като „госпожа Дарси“. Танос им намигна, ухили се, а после, с топла прегръдка и бутилка шампанско за добре дошли, ги остави. Когато слезе от борда, яхтата се откъсна от брега и заплава към залязващото слънце.

Дарси стоеше край перилата, прегърнал Елизабет, и наблюдаваше как сушата зад тях се смалява все повече и повече. Тя отпусна глава на рамото му, а той погали ръката й. Слънцето ги къпеше в златистата си светлина и успешно преодоляваше хладния вятър.

— Спомняш ли си, когато ти разказвах за онзи мой чичо, който тича из имението си по нищо друго, освен маратонки? — прошепна Дарси в ухото й. Тя се усмихна и кимна. — Това е Танос. По документи не ми е чичо, но беше изключително близък приятел на баща ми. Съжалявам, че той не успя да дочака нашата сватба — промърмори, направи кратка пауза и допълни: — Баща ми много щеше да те хареса! И мисля, че ти също щеше да го харесаш.

— Разкажи ми повече за него — прошепна тя и се притисна до него.

— Той обичаше красивите жени с будни умове — отговори Дарси, ухили се и постави целувка върху главата й. Когато я притисна плътно към себе си, Елизабет не можа да не долови огромното му съжаление, че родителите му не са успели да доживеят до сватбения му ден.

Гърлото й пресъхна и тя го притисна към себе си. А после рече:

— Много съжалявам, че си изгубил и двамата си родители. Направо не мога да си представя какво ли е да нямаш родители! Знам, че не е същото, но все пак моите родители много те обичат, а и вече приеха Чарли като свой син, така че съм сигурна, че ще се отнасят по същия начин и с теб!

Дарси се засмя нежно и я целуна по челото.

— Да, направо нямам търпение да опозная родителите ти по-добре. Би било прекрасно отново да бъда част от голямо семейство!

* * *

След завръщането им от медения месец реалният свят ги видя щастливи, здрави и придобили красив златист тен. И макар че Елизабет разполагаше и с възможността просто да избягва дела, водени пред Дарси, мисълта да специализира в апелативните жалби я привличаше все повече и повече. Обичаше да се занимава с научни изследвания, обичаше да пише, обичаше и удовлетворението да прилага законите. Знаеше, че преходът й от пледиращ в апелативен адвокат щеше да стане постепенно, но сега беше просто доволна от решението си и уверена в своите способности.

Ала решението й да се фокусира върху апелативните жалби не ги поставяше непременно в различни кръгове. Така още първият им работен ден ги срещна в същата съдебна зала, където Елизабет трябваше да отметне един дребен въпрос, за да прехвърли делото на друг адвокат.

— Това ще бъде прехвърлено на госпожица Лукас, прав ли съм, госпожице Бенет? — попита Дарси, докато оглеждаше графика си и отмяташе делото от календара си.

— Да, Ваша чест.

— Отлично! Някакъв шанс да постигнем споразумение преди делото?

— Всичко е възможно, Ваша чест.

Дарси вдигна поглед към Елизабет и забеляза усмивката, която играеше по устните й.

— Неподчинение ли проявявате към мен, госпожице Бенет? — попита, едва сдържайки собствената си усмивка.

— Нищо подобно, Ваша чест! Никога не съм била изпълнена с по-голямо уважение към вас, както сега!

— Виж ти! — отбеляза саркастично той, преди да подпише заповедта за прехвърляне на делото. — Госпожице Бенет, ще ви възложа работа в служба на обществото!

— Сигурна съм, Ваша чест! — изрече тя и му намигна. Той се прокашля, преди да й подаде заповедта. Без дори да й мигне окото, тя я подаде на адвоката на другата страна, който едва успя да скрие изхилването си, извръщайки се настрани.

— Знаете ли — изрече Елизабет тихо, така че другите адвокати в залата да не я чуят, — не мисля, че ми е приятно да ме наричате госпожица Бенет. Предпочитам вече да бъда наричана госпожа Дарси! Звучи много по-помпозно, когато си омъжена за съдия!

— Ха, госпожице Бенет! Да не би да искате другите да си помислят, че фаворизирам отделни хора в залата си?

— Ваша чест, съпругът ми може и да се обиди, ако не използвам името му. Той си пада малко старомоден тип човек.

— Така ли?

— Да, а освен това е и малко проклет. Много избеснява, когато не работя в полза на обществото!

— Госпожице Бенет, вие сте непоправима флиртаджийка!

— Някой трябва да предупреди съпруга ми за това!

— Не знам как, но мисля, че той отдавна го знае!

— Мислите ли, че той се дразни, задето непрекъснато и безмилостно го подкачам?

— Да се дразни ли? — отвърна Дарси с усмивка и подпря брадичка на ръката си. — Не, госпожице Бенет! Смея да кажа, че съпругът ви е голям късметлия!