Сара Анджелини
Влюбени до доказване на противното (19)

Деветнайсета глава

Обратното пътуване на Елизабет до Сан Диего беше същински тест — проверка за това, колко време може да издържи, преди да се разпадне в горчиви сълзи. Оказа се, че не повече от минута. Срещата с Дарси беше сама по себе си достатъчна като шок. За един кратък миг си беше позволила да вярва, че всъщност не е трудно да забрави всички болки от миналото и просто да обори глава на гърдите му и да се остави да бъде утешена. Ала присъствието на Каролайн бе разбило окончателно фантазиите й с лекотата на ковашки чук.

И макар Дарси да отричаше, че между него и Каролайн има романтична връзка, все пак никой не бе в състояние да отмени факта, че той се бе върнал при нея, бе потърсил някакво успокоение от нея, виждаше се с нея. Още в Англия Джейн бе предупредила Елизабет да внимава с тази жена, ала както винаги, така и сега Елизабет не бе обърнала внимание на загрижените думи на сестра си. Е, затова сега плащаше толкова горчива цена. През целия полет в самолета, както и после в таксито до хотела, в съзнанието й се надпреварваха картина след болезнена картина на Дарси как търси утеха в обятията на Каролайн… в нейното легло. И не за първи път Елизабет си изплака очите по Дарси, преди да заспи от изтощение.

Когато няколко дни по-късно си прибра пощата, с изумление откри плик, адресиран до нея, със силния, ситен почерк на Дарси. Докато преобръщаше плика в ръцете си отново и отново, в главата й се въртяха хиляди сценарии, никой, от които не завършваше добре. Страхливецът в нея настояваше да му върне писмото непрочетено, ала всяка молекула от тялото й държеше да узнае какво толкова има да й каже той — ако ще и това да беше окончателно заявление, че никога повече не желае да я вижда.

Накрая Елизабет си пое дълбоко дъх и отвори писмото.

„Скъпа Лизи,

Преди да кажа каквото и да било, позволи ми първо да се извиня за абсолютно непростимото си поведение към теб по време на годежното парти на Джейн! Държах се като незрял кретен, а ти не го беше заслужила с нищо. Дали си имала връзка с Ричард в миналото или не, изобщо не е моя работа, така че ти беше напълно в правото си да ме изхвърлиш така позорно.

Съзнавам, че дилемата, в която понастоящем се намираме, е по-трудна за теб, отколкото за мен. Ти си тази, която трябва да пожертва известна част от кариерата си, ако ни е писано да бъдем заедно. Смяташ, че на мен изобщо не ми пука за етичните проблеми, обаче това не е вярно. Просто най-важното, което ме интересува, сме ние двамата. Толкова неистово копнеех да оправя нещата между нас, че развих тунелно зрение. Признавам, че съм свикнал нещата винаги да стават по моя начин. Поради това с необмисленото си поведение изложих на опасност теб, господин Гардинър и себе си, за което искрено съжалявам!

Ала твоето решение — да се държиш така, сякаш нищо не се е случило — не беше много по-добро от моето. Независимо от онова, което ще стане в бъдеще, ние не можем да променим факта, че между нас имаше нещо много силно. Това не може да се върне назад, а и аз изобщо не го желая.

Не трябва да имаш никакви съмнения относно моите желания. А аз желая да се събуждам с твоето дихание във врата си и с твоята коса в лицето си. Искам да чувствам твоето сърце под моето. Искам слънцето отново да свети за нас и празнотата в гърдите ми да се запълни. Искам отново да се съберем!

А сега единственото, което остава, е ти да ми кажеш какво искаш. Ако искаш да бъдеш с мен, ако ме обичаш, държа да ми го кажеш! Ако се нуждаеш от повече време, ще почакам. Но ако се окаже, че съм се заловил за една химера, пак настоявам да ми съобщиш, за да се опитам да продължа напред. Ще направя онова, което кажеш. Само искам да знаеш, че каквото и да решиш, аз пак ще те обичам!

Уил.“

Елизабет прехапа устни. Беше изпълнена с несигурност. В един идеален свят щеше да му се обади веднага, за да му каже, че го обича и че иска да бъде с него. Ала този свят не беше идеален. Преместването й в Сан Диего предоставяше само временно решение на тяхната дилема. Какво щеше да стане, когато се върне в Сан Франциско? Той все още щеше да бъде един от само двамата съдии в техния правораздавателен район и етичният конфликт все така щеше да стои като проблем. Така неизбежният избор, пред който щеше да бъде изправена, би бил да се откаже или от Дарси, или от кариерата, която толкова дълго е градила. А неувереността й относно потенциалната продължителност на тяхната връзка правеше втората алтернатива твърде рискована.

Цялата ситуация й причиняваше главоболие в монументални пропорции. Елизабет разтри слепоочията си, остави писмото настрани и вдигна телефона. Час по-късно лежеше по корем, докато една жена с чевръсти пръсти полагаше глина върху гърба й и освобождаваше мускулите й от натрупаното в тях напрежение. Под експертните ръце на масажистката мозъкът на Елизабет забави скоростта си и стигна до положение, в което тя вече беше в състояние да обмисли проблема си спокойно и рационално. Знаеше, че това е едно от най-важните решения, които досега й се бе налагало да взема — решение, което щеше да повлияе цялата останала част от живота й. Импулсивният избор бе последното, което й трябваше. Обеща си, че няма да прибързва, ала си даваше сметка, че до края на седмицата той заслужава да получи конкретен отговор.

* * *

Дарси се криеше. Точно такава беше истината — ни повече, ни по-малко. След трите седмици, през които Бингли го беше влачил по барбекюта, коктейли, вечери и кино, Дарси не желаеше нищо друго, освен да остане сам с нещастието си. През десетте дена, които бяха изминали от катастрофалното за тях годежно парти, той не бе получил никаква вест от Елизабет, а нямаше основания да очаква отговор на своето писмо, изпратено само преди броени дни. Затова единственото, за което си мечтаеше, бе да си седи сам в тъмното и да се напие като казак.

Ала настойчивото звънене на звънеца на входната му врата през последната минута разваляше плановете му. Накрая Дарси въздъхна, изправи се и отиде да отвори вратата. На прага стоеше Каролайн с широка усмивка на уста. Пръстът й продължаваше да стои на звънеца.

— Какво искаш? — тросна й се нелюбезно той.

— Много си докачлив, когато изпаднеш в самосъжаление. Затова реших да те поразвеселя. — И без да чака покана, която той надали щеше да й отправи, Каролайн се мушна покрай него и се насочи авторитетно към кухнята. — Купих суши! — провикна се оттам.

Дарси се загледа в нея със смесица от раздразнение и забавление. Не можеше да не й се възхити на упоритостта, с която го преследваше, но пък и изобщо не беше в настроение за смях — в момента се наслаждаваше на своето самосъжаление.

— Хей, защо не ми кажеш какъв ти е проблемът, а? — предложи тя, като приседна до него на дивана. Той прие клечките за хранене, които тя му подаде, но ги използва само за да разходи ролцето си из чинията.

— Добре съм — промърмори.

— Да бе, ти си същински образец на слънчев оптимизъм! Колко килограма си изгубил през последния месец, а?

— Напоследък нямам голям апетит — призна си Дарси, остави чинията на масичката пред тях и разтри лицето си. Но прие чашата вино, която Каролайн му подаде.

— Хайде, аз съм добър слушател — започна да го увещава тя.

— Не ми се говори за това — отсече Дарси, изгълта виното на един дъх и с радост прие повторното напълване на чашата си. На празен стомах алкохолът го удари директно в главата и той усети познатото замайване. Отпусна глава назад на облегалката на дивана и притвори очи, ала само за да ги отвори рязко, когато усети устните на Каролайн върху своите.

— Каролайн… — опита се да протестира.

— Шшт!

Дарси затвори отново очи и се остави на целувките й, наслаждавайки се на простичкото удоволствие, че е желан. Ала когато тя го обкрачи, той отсече:

— Не, Каролайн!

— Но това тук казва „да“! — контрира го тя, плъзгайки пръсти по предателски набъбналите му слабини. — Като те гледам, ти имаш спешна нужда от сексуална интерлюдия, затова смятам да ти подаря една! — И доказа решимостта си, като обви ръце около врата му и пак го целуна.

На Дарси му мина през ума, че би могъл да си позволи една нощ на удоволствия вместо на мъки. Затвори отново очи и се опита да си представи, че пръстите, които разкопчават ризата му, са на Елизабет и че именно Елизабет отвръща на неговите проучващи устни. Хвана лицето й с ръце, но то се оказа твърде тясно. Косата под пръстите му беше твърде права, а гърдите — твърде големи. Пое си дълбоко дъх, но вместо слънце и круши долови тамян и детелини. Устните й също нямаха правилния вкус, а тялото й не беше меко и податливо под ласките му. Беше твърде дълга, твърде елегантна и твърде… не Елизабет.

Изпълнен с огромен срам от себе си, Дарси отвори очи и извърна лице от лицето на Каролайн.

— Не! — отсече рязко и побърза да я прогони от скута си. Хвана се за главата и стисна очи, неимоверно отвратен от себе си. — Просто не мога!

— Какво не е наред? — попита тя обидена и безкрайно наранена.

— Всичко. Всичко е с главата надолу. — Опитът му да си представи Каролайн в ролята на Елизабет се бе оказал пълен провал. Знаеше, че е в състояние да познае Елизабет и в абсолютно тъмна стая измежду стотина жени — познаваше всеки сантиметър от тялото й, всеки неин звук, всеки неин аромат.

— Да не би да има друга? — попита тихо Каролайн. Дарси само кимна. — И коя е тя?

— Сестрата на Джейн. Съжалявам.

Каролайн стана от дивана и приглади дрехите си. Обиколи няколко пъти стаята и накрая попита:

— Обичаш ли я?

Дарси отправи към нея насълзените си очи и извика:

— За бога, Каролайн, сляпа ли си?! Погледни ме само! Аз съм пълна развалина! — Преглътна тежко, отново затвори очи и раздвижи челюстта си в опит да възвърне самообладанието си. — Съжалявам — повтори.

— Не, всичко е наред — отвърна тя. — Пък и ти никога не си ме подвеждал да вярвам, че сме нещо повече от обикновени приятели. Уговорката ни беше приятна, но и аз самата никога не съм очаквала повече. Така че няма нужда да съжаляваш — повтори и приседна до него на дивана. — Но мразя да те виждам в такова състояние! Мога ли да направя нещо за теб?

Дарси я погледна и за първи път я видя в съвсем различна светлина. Да, тя можеше и да е куха и егоцентрична, а понякога дори непоносимо досадна, но пък винаги му е била добър приятел. Двамата преди всичко и най-вече бяха добри приятели.

Той поклати глава и докато поглъщаше остатъка от бутилката вино, й разказа цялата жалка ситуация.

— Имам чувството, че си яко прецакан! — заяви накрая тя през смях.

— Би могло и да се получи, обаче тя ще трябва да се откаже от явяване в съда, а пък вече си е създала добро име сред адвокатския бранш. Не би било честно спрямо нея да я моля за подобно нещо.

— Знаеш ли, винаги съм смятала, че кариерата на всеки от нас е само вторично явление. Не искам да кажа, че жените са длъжни да пожертват всичко заради мъжете, а че човек трябва да се възползва максимално от онова, което му предлага животът. Страхотните професионални длъжности идват и си отиват, но страхотните мъже… е, когато срещнеш един такъв, просто трябва да го задържиш!

Дарси се засмя, но после се овладя, притеснен от хитрите пламъчета в очите на Каролайн. Тя изплези връхчето на езика си и му намигна дяволито.

— Какво си намислила? — извика разтревожен той.

— Може би няма да е зле да й напомниш какво пропуска!

— Какво искаш да кажеш с това?

— Дарси, в любовта и войната всичко е позволено!

* * *

В събота сутринта Елизабет пусна писмото в отвора на пощенската кутия и се опита да прогони напрежението в стомаха си. Малко позакъсня с обещанието към себе си да отговори на писмото на Дарси до края на седмицата, но пък решението й не беше нито лесно, нито категорично — дотолкова, че в момента й идваше да пъхне ръката си в отвора на кутията, да си върне писмото и да го изгори.

— Е, вече няма връщане назад — промърмори си под нос, докато се качваше в колата си. — Джейн определено ще има много поводи да ме кастри. — Облекчението, което й даваше осъзнаването, че само след няколко минути щеше да посрещне сестра си на летището и да прекара един успокояващ уикенд с нея, беше повече от осезаемо. Колкото и да бяха различни двете сестри, всяка от тях беше най-близкият душеприказчик на другата, а точно в този момент Елизабет се нуждаеше от Джейн повече от всякога, за да я спаси от непрекъснатото притеснение относно Дарси.

— Лизи, толкова ми липсваше! — възкликна Джейн, когато двете се прегърнаха крепко на аерогарата. Малко по-късно вече бяха по бански, излежаваха се край басейна и пиеха маргарити, докато Джейн помагаше на сестра си да навакса с последните клюки от Фриско.

— Горкичкият татко! — засмя се Елизабет, докато прехвърляше купчината снимки, които й беше връчила Джейн. — Мама няма ли да си затвори устата най-после?! О, виж, Лидия на всяка снимка е с различен тип! Голяма изненада, няма що! Охо, какво е това? Джейн, ти да не би вече да правиш порно? — изкиска се Елизабет, когато попадна на снимка на Бингли по нищо друго, освен чаршаф и доволна усмивка.

Джейн грабна снимката от ръцете на сестра си, изчерви се и също се изкиска.

— Ами той винаги си изглежда така — отбеляза, правейки се на самата невинност.

Внезапно Елизабет се умълча. В ръцете си държеше снимка на Дарси и Каролайн, смеещи се, вдигнали чаши за тост. Улавяйки унилото изражение на сестра си, Джейн безмълвно измъкна снимката от ръката й.

— Как е той? — попита Елизабет с треперещ глас.

— Ами, изглежда… утихнал — отговори предпазливо Джейн.

— Пак ли е тръгнал с Каролайн?

— Не съм много сигурна. Двамата се виждат често, но най-вече защото участват в организирането на сватбата.

— А какво казва Чарли по този въпрос? — не я оставяше Елизабет.

— Знаеш го Чарли — трудно можеш да измъкнеш от него някаква точна информация. Пък и никога не забелязва нищо. Все пак ако искаш, мога да го попитам.

Елизабет притисна слепоочията си с длани и поклати глава, налагайки си да не се разплаква при мисълта за писмото, което беше пуснала тази сутрин.

— Но не бих казала, че връзката им е сериозна — обади се предпазливо Джейн и пое ръката на Елизабет. — Единственото, в което съм сигурна, е, че той е много нещастен и ти ужасно му липсваш!