Жозе Родригеш душ Сантуш
Божията формула (14)

XIII

Обядва чело кебап, навярно ядеше кебап за десети път, откакто бе пристигнал в Иран. Менюто вече беше започнало да му омръзва и дори изпитваше известно облекчение при мисълта, че тази нощ ще го изведат нелегално от страната. Разбира се, оставаше проблемът с акцията в министерството, но така или иначе вече нищо не зависеше от него. Томаш се постара да избута притеснението в най-дълбокото кътче на мозъка си, успокоявайки се с мисълта, че хората от ЦРУ сигурно знаят какво правят.

Осъзна, че това навярно е неговият последен обяд с Ариана, и потъна в меланхолично съзерцание. Несъмнено беше хубава и интересна жена, с хипнотични медени очи, излъчващи нежност и интелект. Едва не се поддаде на изкушението да й разкаже всичко, да я помоли да тръгне с него, но се овладя. Нямаше място за илюзии, Томаш и Ариана бяха от два различни свята и мисиите им бяха антагонистични.

— Смятате ли, че ще успеете да дешифрирате ребуса? — попита тя, избягвайки странния му изпитателен поглед.

— Трябва ми ключът — каза Томаш с вилица, пълна с ориз. — Честно казано, мисля, че без него сме изправени пред невъзможна мисия.

— Ако беше шифър, щеше ли да е по-лесно?

— Да, разбира се. Но това не е шифър.

— Сигурен ли сте?

— Разбира се. — Разгъна листа в единия край на масата. — Вижте, тук има думи и фрази. А при шифъра имаме само букви, нали? Ако това беше шифър, щеше да има безсмислени буквени съчетания от типа на hwxz и други, както е при втория ребус. — Посочи думите върху листа. — Виждате ли разликата?

— Да, тези !ya и ovqo явно са шифровани — установи иранката. Погледна отново стиховете. — А няма ли шифри, които приличат на думи?

— Не — каза той. Поколеба се за момент. — Освен ако… ако не е транспозиционен шифър.

— Какво е това?

— Знаете ли, има три типа шифри. При първия тип шифър тайното послание се укрива чрез някаква проста система. Най-старият познат метод е този, при който посланието се изписвало върху голата глава на роб. Изчаквали косата да порасне, след което го изпращали да занесе писмото. Така текстът оставал скрит в окосмената част на главата, надеждно прикрит от косата.

— Гениално.

— Съществува и така нареченият субституционен шифър, при който едни букви се заместват от други с предварително установен ключ. Този тип шифроване се използва обикновено в модерните шифрови системи и при него се получават съчетания от вида на !ya и ovqo.

— Това най-често срещаният шифър ли е?

— В наше време, да. Но има и транспозиционен шифър, при който буквите на тайното послание са разместени и подредени по някакъв нов модел.

— Не разбирам…

— Ами вижте, анаграмата например е транспозиционен шифър. Знаете ли какво е анаграма?

— Чувала съм, но честно да си призная…

— Анаграма е дума, образувана от буквите на друга дума чрез разместване. Например Elvis е анаграма на lives^[1]. Ако се вгледате внимателно, ще видите, че и двете думи са написани с еднакви букви. Или да вземем например elegant man^[2] — анаграма на gentleman^[3].

— Разбрах.

— Казах ви всичко това, за да поясня, че единственият вид шифър, който използва думи, е именно транспозиционният шифър.

Ариана се загледа в стиховете.

— Мислите ли, че е възможно тези стихове да крият подобен шифър?

Историкът спря поглед на текста и сви устни замислено.

— Анаграма? — Обмисли предположението. — Хм… би могло. Защо не?

— А как бихме могли да проверим тази хипотеза?

— Има само един начин — каза Томаш, грабвайки писалката. — Можем да образуваме различни думи от същите букви. Вече опитахме да го направим с думи на португалски, но нищо не стана, нали? Може пък да проработи с думи на английски. Трябва да проверим. — Приведе се над листа. — Да видим първия стих.

— Какви други думи бихме могли да напишем със същите букви? — попита Ариана.

— Ще видим — каза Томаш. — Нека да свържем t с a. Да поставим двете заедно. Какво се получава?

— Taff.

— Нищо не означава. А ако добавим i накрая?

— Taffi?

— Да опитаме с i пред двете f.

— Taiff? Така се казва едно затънтено място някъде в Саудитска Арабия. Но, доколкото знам, се пише само с едно_ f_.

— Видяхте ли? Вече имаме нещо. А ако вмъкнем r между a и i, получаваме… tariff. Виждате ли, още една дума. Остава да решим какво ще правим с буквите, които ни останаха. Да видим: имаме едно e, едно r, едно i и едно n.

— Erin.

— Хм… erin. Или по-скоро nire. Или пък rine. А защо не… rien? Ето, това е.

Надраска го набързо.

— Tariff rien? Какво ще рече това?

Томаш сви рамене.

— Нищо. Това е само един опит. Ще опитаме и други начини.

През следващия час опитаха няколко варианта. С буквите от първия стих успяха да образуват анаграмите finer rift^[4], retrain fit^[5] и faint frier^[6], но не успяха да стигнат до нищо смислено. От втория стих — «De terrors tight», съставиха само анаграмата retorted rights^[7], отново без резултат.

Пръстите на Томаш се заравяха из косата му всеки път, когато му хрумваше нова идея. След няколко часа кестенявата коса на Томаш стърчеше във всички посоки.

— И на английски няма да стигнем доникъде — отсъди той. — Дали пък Айнщайн не е написал посланието на немски?

— На немски ли?

— Да. Логично, нали? Щом целият текст е на немски, може да се предположи, че скритото послание също е на немски. — Прокара очи по листа. — Послание на немски, скрито сред стихове на английски. Страхотно, нали?

— Така ли мислите?

— Струва си да опитаме. — Разтри чело. — Да видим… ами ако е поставил заглавието на документа в посланието?

— Кое заглавие? Божията формула?

— Да, но на немски. Die Gottesfiormel. Имаме ли стих, който съдържа g, o и две t?

— Gott?

— Да, думата Бог на немски.

Ариана разгледа редовете.

— Има го на втория ред — възкликна. — Ще го подчертая.

— Има го, разбира се. Togt. Като разместим буквите, получаваме Gott.

— Остава да открием formel.

Историкът се съсредоточи върху останалите букви.

— Не, няма го.

Ариана се двоумеше.

— Да, но… вижте колко интересно — отбеляза тя. — Имаме Gott, а също и Herr. Виждате ли? Бихме могли да ги свържем. Получаваме Herrgott.

— Herrgott? Какво означава това?

— Господ. Едно от имената на Бога.

— А! — възкликна историкът. — Herrgott. А с останалите букви може ли да се каже нещо смислено на немски?

Иранката взе писалката и написа останалите букви.

— Хм — промърмори тя. — Herrgott dersit.

— Това означава ли нещо?

— Dersit ли? Не. Но бихме могли да разделим думата на две. Става Der sit. А sit би могло да бъде… хм… ist. И тогава придобива смисъл.

— Как е? Herrgott der ist?

— Не. Обратно.

Ариана го написа върху листа.

— Ist der Herrgott.

— По дяволите! — възкликна той. — И какво означава това?

— Това е Господ.

Историкът се зачете внимателно в стиховете, искри на въодушевление блеснаха в очите му. Току-що бяха отворили първата пролука в стената на ребуса.

— Господи! Това наистина е анаграма. — Погледна иранката. — Дали не бихте могли да откриете още думи на немски в останалите редове?

Ариана взе листа и разгледа останалите три стиха.

— Не знам, не съм го правила досега.

— Кои са най-често използваните думи в немския език?

— Моля?

— Кои са най-често използваните думи в немския?

— Ами… например und^[8] или ist.

— Вече имаме едно ist. Дали не би се открило и някое und?

Иранката огледа стиховете.

— Не, няма.

— По дяволите — изруга Томаш, малко обезкуражен. — А ist? Дали няма друго?

Ариана посочи към последния стих.

— Ето, тук — възкликна тя.

Взе молива и подчерта трите букви.

— Браво — каза Томаш. — Сега да видим първите две букви на всяка дума. Chni. Това говори ли ви нещо?

— Не — отвърна тя. — Но… момент, ако обърнем сричките, се получава nich. Въпросът е дали имаме още някое t. Вече сме използвали едно в ist.

— Ето, тук имаме друго t.

— Ами да. Така се образува nicht.

— Ето, така вече е добре — каза историкът. — Значи имаме ist и nicht в този стих. Какво ни остана?

— Остана едно r и едно e.

— Re?

— Не, чакайте — възкликна Ариана развълнувано. — Er. Това е er.

— Er? Какво означава?

— Ist er nicht. Нима не виждате?

— Виждам, виждам. Но какво означава това?

— Означава той не е.

Томаш взе черновата и записа двете изречения под втория и четвъртия стих.

— А сега останалото? — попита той. — Нека да видим първия и третия стих.

Останалите два стиха се оказаха невероятно трудни за дешифриране. Опитаха ред комбинации, Ариана дори помоли служителите на рецепцията за речник на немския език и опита нови възможности под постоянните напътствия на Томаш. Двамата излязоха от ресторанта и се върнаха в бара, където отново започнаха да експериментират, размествайки срички и букви, в дирене на нови значения.

След два часа изнурителен труд шифърът най-сетне се пропука и откри тайната си. След откриването на думата aber^[9] от третия стих шифърът се предаде и им позволи да стигнат до края. С триумфална усмивка иранката преписа на чисто четирите реда под шифрованите стихове.

— Какво е това? — попита Томаш.

— Raffiniert ist der Herrgott, aber boshaft ist er nicht.

— Виждам — каза той нетърпеливо. — Но какво означава?

Ариана се облегна на дивана, омаломощена и окрилена от откритието. Чувстваше се изпълнена с възторг, като човек, който току-що е изкачил върха на планината и в прехласнат унес съзерцава света. Облиза чувствените си устни и се усмихна, наслаждавайки се на чудното изречение, което Айнщайн беше скрил в тайнствените стихове.

— Изкусен е Всевишният — прошепна очаровано. — Но злонамерен той не е.