Мери Хигинс Кларк
Черни рози (92)

92.

След като удължената почивка свърши, федералният прокурор Ройс се върна в залата за следобедното заседание на процеса срещу Джеймс Форест Уийкс. Беше се убедил, че зад срамежливата и непретенциозна фасада на Марта Лус се крие памет на компютър. Съкрушителните доказателства, които най-после щяха да вкарат Джими Уийкс в затвора, се изсипваха от нея, докато отговаряше на внимателно задаваните от двамата помощници на Ройс въпроси.

Племенникът й си разбира от работата, момчето, призна пред себе си Ройс. Адвокатът настоя, преди да започне да говори, Марта да се подпише пред свидетели под споразумението, което сключваше. В замяна на искрените й и добронамерени признания, от които не възнамеряваше да се отрича, срещу нея нямаше да бъдат предявени никакви граждански или наказателни обвинения нито в настоящия момент, нито в бъдеще.

Показанията й обаче щяха да бъдат използвани по-късно. Обвинението действаше по строго определен ред. Следващият свидетел бе съдържател на ресторант, който заради подновяването на договора си плащаше месечно възнаграждение от пет хиляди долара в брой на касиера на Джими Уийкс.

Когато дойде ред на защитата да го разпитва, Ройс непрекъснато скачаше на крака и отправяше възражения срещу Боб Кинълен, който засипваше свидетеля с въпроси, хващаше го в незначителни грешки, караше го да признае, че никога не е виждал Уийкс да се докосва до парите, а касиерът навярно е прибирал сумите за себе си. Кинълен е добър адвокат, мислеше си Ройс. Жалко, че пропилява таланта си за този негодник.

Ройс не знаеше, че и Кинълен си мисли същото, макар и да се мъчеше да се представи в добра светлина пред добронамерените съдебни заседатели.