Мери Хигинс Кларк
Черни рози (71)

71.

Кери сметна, че ще е добре да вземе Робин със себе си при Джейсън Арнът. Знаеше, че снощи дъщеря й се разстрои от скандала с Боб заради копието от бележката на Хаскъл. Пътуването до Алпайн и обратно, което траеше около час, щеше да им даде възможност да си побъбрят. Обвиняваше се заради сцената с Боб. Би следвало да разбере, че той в никакъв случай няма да й я даде. Поне успя да запомни съдържанието й. Записа я така, като я беше видяла, за да я покаже на Джеф.

Денят бе слънчев и студен. Действа ободряващо, помисли си Кери. След като реши, че ще се залови сериозно за случая „Риърдън“ и ще стигне до истината, беше длъжна да го стори веднага.

Робин с удоволствие се съгласи да я придружи, макар и да заяви, че държи да се прибере до дванайсет часа. Искаше да покани Каси на обяд.

Кери й обясни, че възнамерява да я остави при близките на Джеф, докато отиде до Трентън по работа.

— Защото се страхуваш за мен — делово отбеляза Робин.

— Да — призна Кери. — Трябва да съм сигурна, че си в безопасност. Ще се чувстваш добре у семейство Дорсо. В понеделник, след като те закарам на училище, ще обсъдим всичко това с Франк Грийн. А сега, Роб, когато пристигнем при мистър Арнът, ти ще влезеш в къщата с мен, но разговорът ще е личен. Взе ли си книга за четене?

— Да. Чудя се колко са племенниците на Джеф. Хайде да ги сметнем. Той има четири сестри. Най-малката не е омъжена. Най-голямата е с три деца — деветгодишно момче, то е най-близко до моята възраст, седемгодишно момиче и още едно момче на четири години. Децата на следващата са четири, но са малки — най-голямото е на шест години. Третата е с двегодишни близнаци.

— За бога, Роб, откъде знаеш тези подробности?

— Онази вечер, докато се хранехме, Джеф разказваше за тях. Но според мен ти не го слушаше. Както и да е, гостуването сигурно ще е страхотно. Джеф твърди, че майка му е отлична готвачка.

Когато излизаха от Клостър и навлизаха в Алпайн, Кери погледна към бележката с упътването, което Джейсън й бе продиктувал.

— Наближаваме.

Пет минути по-късно стигнаха по един лъкатушещ път до къщата на Джейсън Арнът, която беше в европейски стил. Яркото слънце обливаше със светлина постройката — комбинация от камък, хоросанова мазилка, тухли и дърво с огромни прозорци от оловно стъкло.

— Ау! — възкликна Робин.

— При вида на подобно жилище винаги си давам сметка колко скромно живеем — съгласи се Кери, докато паркираше на алеята, представляваща полуокръжност.

Джейсън Арнът отвори входната врата, преди да успеят да открият звънеца. Поздрави ги сърдечно:

— Здравейте, мисис Макграт! А това, предполагам, е секретарката ви?

— Мистър Арнът, обясних ви, че посещението ми ще е неофициално — отвърна Кери и представи Робин. — Може ли дъщеря ми да ме почака тук, докато разговаряме? — Тя посочи един стол до бронзовата статуя на двама рицари в тежки бойни одежди.

— О, не, детето ще се чувства по-удобно в малкия кабинет. — Арнът посочи към стаята вляво от вестибюла. — Двамата с вас ще влезем в библиотеката. Тя е до кабинета.

Същински музей, помисли си Кери, докато следваше Арнът. С радост би спряла, за да разгледа прелестните гоблени по стените, изисканите мебели, картините, пълната хармония на интериора. Не забравяй за какво си дошла, напомни си тя. При това обеща да не се задържаш повече от половин час.

След като двамата с Арнът се разположиха един срещу друг на красивите кресла, тапицирани с марокен, Кери заяви:

— Мистър Арнът, преди няколко седмици Робин претърпя катастрофа с кола. Имаше порезни рани по лицето. Оперира я доктор Чарлс Смит.

Арнът повдигна вежди.

— Доктор Чарлс Смит, бащата на Сузан Риърдън?

— Да. Впоследствие, когато бяхме на прегледи, от кабинета му и двата пъти излязоха пациентки, които поразително приличаха на Сузан Риърдън.

Арнът се втренчи в нея.

— Случайно съвпадение, надявам се. Нали нямате предвид, че умишлено пресъздава Сузан?

— Интересен въпрос, мистър Арнът. По телефона ви предупредих, че желая да дойда при вас, за да науча повече подробности за Сузан. Нужно ми е да разбера какви са били всъщност взаимоотношенията й с нейния баща и ако е възможно, с нейния съпруг.

Арнът се облегна назад, погледна към тавана и подпря брадичка със сключените пръсти на ръцете си.

Явно позира, за да ми направи впечатление, помисли си Кери. Защо?

— Ще започна от запознанството си със Сузан. Беше преди около дванайсет години. Един ден тя просто позвъни на вратата на дома ми. Трябва да ви кажа, че беше невероятно красиво момиче. Представи се и ми обясни, че двамата със съпруга й строят къща наблизо. Искала да я обзаведе със старинни предмети и била чула, че придружавам приятелите си, за да им помогна в наддаването на търговете. Отвърнах, че е така. Добавих обаче, че не се смятам за дизайнер по интериора, нито пък заемам длъжност на консултант.

— Услугите ви заплащат ли се?

— Когато започнах да се занимавам с тази работа, не вземах пари. Но после осъзнах, че ми е приятно да се разхождам с интересни личности, да ги предупреждавам, когато правят несполучлив избор, да им давам съвети кои предмети са добри и се предлагат на изгодна цена. Тогава си определих комисиона. В началото не ми се искаше да се ангажирам със Сузан. Беше доста агресивна.

— Но впоследствие се ангажирахте?

Арнът сви рамене.

— Мисис Макграт, когато желаеше нещо, Сузан го постигаше. Щом осъзна, че флиртуването й ми е досадно, започна да използва чара си по друг начин. Можеше да бъде много забавна. Накрая между нас се породи много добро приятелство. Всъщност тя още ми липсва. Сузан придаваше на приемите ми неповторима атмосфера.

— Скип идваше ли с нея?

— Рядко. Беше му скучно, а и гостите ми не го намираха за особено симпатичен. Не ме разбирайте погрешно. Скип Риърдън беше възпитан и интелигентен младеж, но различен от повечето хора, с които общувах. Ставаше рано, работеше упорито и не обичаше да бъбри, просто за да убие времето, както една вечер заяви на Сузан пред всички и се прибра вкъщи.

— Тогава тя с колата си ли беше?

Арнът се усмихна.

— Сузан винаги намираше кой да я закара до дома й.

— Как бихте оценили взаимоотношенията между Сузан и Скип?

— Познавах ги от последните две години на брака им. В началото ми се струваше, че се обичат много. По-късно обаче разбрах, че тя се отегчава от него. Накрая рядко бяха заедно.

— Доктор Смит твърди, че Скип я ревнувал безумно и я заплашвал.

— Ако е било така, Сузан не ми се е доверявала.

— До каква степен бяхте близки с доктор Смит?

— Мисля, че толкова, колкото и останалите й приятели. Когато ходехме със Сузан в Ню Йорк и доктор Смит не беше на работа, той се присъединяваше към нас. Напоследък обаче вниманието, с което я заобикаляше, я дразнеше. Казваше неща като: „Пада ми се, след като му съобщих, че ще бъдем днес тук.“

— Тя даваше ли му да разбере, че я дразни?

— Така както открито проявяваше безразличие към Скип, Сузан не криеше и факта, че доктор Смит е започнал да й досажда.

— Знаехте ли, че са я отгледали майка й и вторият й баща?

— Да. Сподели с мен, че детството й било нещастно. Нейните заварени сестри й завиждали заради красотата. Веднъж ми заяви: „В известно отношение съм живяла като Пепеляшка.“

Арнът отговори на следващия ми въпрос, помисли си Кери. Явно Сузан не му се е доверила, че е била грозната сестра, която са наричали Сузи.

Изведнъж се сети да попита:

— Как се обръщаше тя към доктор Смит?

— Или с „докторе“, или с „Чарлс“ — отвърна след кратко мълчание Арнът.

— Не с „татко“?

— Никога. Или поне аз не си спомням да съм чул подобно обръщение от устата й.

— Обещах да не ви отнемам много време, но има още нещо, което бих искала да знам. Сузан имаше ли връзка с друг мъж? И по-точно, виждаше ли се с Джими Уийкс?

Преди да отговори, Арнът се замисли.

— Аз я запознах с Джими Уийкс в тази стая, в която ние двамата седим сега. Той беше тук за първи и последен път. Доста се харесаха. Както може би ви е известно, от Уийкс се излъчва огромна сила, което веднага привлече Сузан. А и Джими винаги си е падал по красивите жени. Сузан се хвалеше, че след като се срещнали в дома ми, той се появявал често в Палисейдс Кънтри Клъб, където тя прекарваше голяма част от времето си. Струва ми се, че и Джими вече беше станал негов член.

Докато задаваше следващия си въпрос, Кери се сети за момчето, което е носело стиковете за голф на Сузан.

— И тя щастлива ли беше от този факт?

— О, да, много, макар че според мен не го показваше пред Джими. Знаеше, че той има няколко приятелки, и й беше приятно да го кара да я ревнува. Спомняте ли си началото на „Отнесени от вихъра“, където Скарлет отнема обожателите на всички момичета?

— Да.

— Ето каква беше нашата Сузан. Би следвало на тази възраст да го е изживяла. В крайна сметка това е присъщо на девойчетата, нали? Нямаше обаче мъж, когото Сузан да не се бе опитала да очарова. Жените не я обичаха особено.

— А как реагираше доктор Смит на флиртовете й?

— Беснееше от яд, бих казал. Струва ми се, че, ако беше възможно, щеше да издигне парапет около нея, за да държи хората настрана, както в музеите поставят парапети около най-ценните си експонати.

Нямате представа колко близо сте до истината, разсъждаваше Кери. Сети се за думите на Дидри Риърдън, която й обясни, че д-р Смит се е отнасял с дъщеря си като с предмет.

— Ако теорията ви е правилна, мистър Арнът, не смятате ли, че това би могло да бъде причина доктор Смит да мрази Скип Риърдън?

— Да го мрази? Според мен беше още по-страшно. Той го презираше.

— Мистър Арнът, дали Сузан е получавала бижута от други мъже, освен от съпруга си и баща си?

— Ако е било така, аз не съм информиран. Знам със сигурност, че Сузан имаше няколко много красиви накита. Скип й купуваше бижута за рождения й ден, за Коледа, и то по неин избор. Притежаваше и стари уникати на „Картие“, които, доколкото съм осведомен, бяха от баща й.

Или той така казва, помисли си Кери. Изправи се и попита:

— Мистър Арнът, смятате ли, че Скип Риърдън е убил Сузан?

Мъжът също стана.

— Мисис Макграт, аз съм познавач на античното изкуство, но не притежавам способността да преценявам особено точно хората. Не е ли вярно обаче, че любовта и парите са най-често срещаните причини някой да извърши убийство? Съжалявам, но в случая със Скип Риърдън и двете са налице. Не сте ли съгласна?

 

 

Джейсън наблюдаваше как колата на Кери изчезва надолу по алеята. Разсъждавайки върху кратката им среща, той реши, че е бил достатъчно подробен, за да изглежда отзивчив, и достатъчно уклончив, за да се откаже Кери Макграт да го разпитва повече, както навремето успя да убеди и обвинението, и защитата.

Дали мисля, че Скип Риърдън е убил Сузан? Не, мисис Макграт, продължи да разсъждава той. Подобно на много мъже, Скип е бил в състояние да причини смъртта на съпругата си. Онази нощ обаче някой друг го изпревари.