Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Let Me Call You Sweetheart, 1995 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Стоянка Сербезова, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 39 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Bridget (2012 г.)
- Разпознаване и корекция
- beertobeer (2012 г.)
Издание:
Мери Хигинс Кларк. Черни рози
Превод: Стоянка Сербезова
Редактор: Димитрина Кондева
Коректор: Петя Калевска
ИК „Обсидиан“ — София, 1995 г.
ISBN: 954-8240-28-9
История
- — Добавяне
33.
Джими Уийкс седеше между двамата адвокати Робърт Кинълен и Антъни Бартлет в Областния федерален съд. Подборът на съдебните заседатели за процеса, на който щяха да го съдят за укриване на доходи, се влачеше безкрайно дълго и сякаш никога нямаше да свърши.
За три седмици обвинението и защитата бяха сметнали за подходящи само трима съдебни заседатели. Най-много се страхуваше от жени като тази, която разпитваха в момента. Старомодна и принципна, тя олицетворяваше моралните устои на обществото. Заяви, че е председател на Женския клуб в Уестдейл, а съпругът й — генерален директор на машиностроителна компания. Имаше двама синове, които следваха в Йейл.
Джими я изучаваше, докато й задаваха въпроси, и виждаше, че става все по-отстъпчива. Очевидно обвинението беше доволно от нея. Но от презрителния поглед, който му хвърли, разбра, че го смята за негодник.
След като съдията приключи с въпросите си, Джими Уийкс се наведе към Боб Кинълен и му каза:
— Приеми я.
— Да не си полудял? — сопна му се Боб, понеже не вярваше на ушите си.
— Довери ми се, Боби — прошепна Джими. — Само ще спечелим от нея.
Джими се втренчи в отсрещния край на масата, където седеше Барни Хаскъл, придружен от адвоката си, и невъзмутимо наблюдаваше заседанието на съда. Кинълен твърдеше, че ако Хаскъл се яви като свидетел на обвинението, той ще го съсипе, докато дава показания.
Може би да, а може би не. Джими Уийкс не беше толкова сигурен, а обичаше нещата да са изпипани. Вече се беше хванал здраво за един съдебен заседател, а след малко вероятно щеше да разполага и с още един.
До момента само беше чул, че бившата съпруга на Кинълен проявява интерес към делото „Риърдън“. Но ако тя решеше да се задълбочи, щеше да го постави в затруднено положение. Особено ако Хаскъл научеше по някакъв начин за това. Вероятно щеше да се сети, че съществува и друг начин да уреди сделката, която се опитваше да сключи с обвинението.