Мери Хигинс Кларк
Черни рози (50)

50.

Макар че Кери бе приготвила за Робин едно от любимите й ястия — печени пилешки гърди с картофи, грах и салата, — двете се хранеха почти безмълвно.

Откакто се прибра вкъщи и Алисън й прошепна: „Според мен Робин е разстроена“, Кери изчакваше удобен момент, за да разбере какво се е случило.

Докато приготвяше вечерята, Робин се настани на кухненския плот и се залови да си пише домашните. Кери се надяваше, че ще й даде някакъв повод да подхване разговор, но дъщеря й изглеждаше погълната от заниманията си.

Преди да сервира масата, Кери дори я попита:

— Сигурна ли си, че си напълно готова?

След като започна да се храни, Робин се поотпусна.

— Днес изяде ли си обяда? — наруши мълчанието Кери, като се мъчеше гласът й да звучи делово. — Май че си гладна.

— Да, мамо. Изядох си почти всичко.

— Ясно.

Толкова прилича на мен, мислеше си Кери. Ако има някакъв проблем, се старае сама да си го реши. Много е затворена.

Изведнъж Робин заяви:

— Джеф ми харесва. Симпатичен е.

Джеф. Кери сведе очи и се съсредоточи върху пилето. Не искаше да си спомня подигравателната му реплика онази нощ, когато си тръгваше: „Довиждане, ваша светлост.“

— Да — отвърна небрежно тя, мъчейки се с тона си да покаже, че Джеф не е от значение за тях.

— Кога ще дойде пак?

Сега беше ред на Кери да отвърне уклончиво:

— О, не знам. Всъщност той беше у нас по повод на някакво дело, по което работеше.

Робин я погледна притеснено.

— Не трябваше да споделям с татко.

— Какво?

— Ами той ми говореше, че когато станеш съдия, сигурно ще си намериш приятел, който също е съдия, и ще се омъжиш за него. Нямах намерение да му казвам нищо, но въпреки това споменах, че преди няколко дни у нас е идвал един адвокат, който ми харесва. Татко ме попита кой е той.

— И ти му съобщи, че името му е Джеф Дорсо. Не си направила нищо лошо.

— Не знам. Татко сякаш се ядоса. Дотогава се забавлявахме чудесно. Изведнъж се умълча и ме подкани да си доям скаридите, понеже било време да се прибирам у дома.

— Роб, татко ти не се интересува с кого излизам, пък и Джеф Дорсо не е свързан с него или с някой от клиентите му. Точно сега е зает с едно тежко дело. Може би за момент си отвлякла вниманието му, а когато сте привършвали с вечерята, отново се е върнал в мислите си към него.

— Наистина ли така смяташ? — В гласа на Робин се долавяше надежда, а очите й блеснаха.

— Да — заяви твърдо Кери. — Нали си ме виждала колко съм отнесена, когато се занимавам със сериозен процес.

— И още как! — засмя се Робин.

В девет часа Кери се отби при Робин, която се беше подпряла на възглавниците и четеше книга.

— Време е за сън — каза строго тя, докато я завиваше.

— Добре — съгласи се с неохота момиченцето. После добави: — Мамо, нали можем да поканим Джеф, независимо от това, че е идвал само по работа? Забелязах, че те харесва.

— О, Роб, той просто винаги е мил с хората, което не означава, че ме харесва.

— Каси и Кортни го видяха, когато дойде да ме вземе. Смятат, че е страхотен.

И аз смятам така, помисли си Кери, докато загасяше лампата.

Слезе на долния етаж с намерението да прегледа сметките си. Но когато се приближи до бюрото, дълго време се взира в материалите по делото „Риърдън“, които Джо Пълъмбо й беше донесъл. После поклати глава. Забрави за него, каза си тя. Стой далеч от тази история.

Няма нищо лошо в това да ги прелистя, продължи да разсъждава Кери. Взе ги, седна на любимия си стол, сложи папката на възглавницата до краката си и извади няколко листа.

Скип Риърдън се беше обадил в дванайсет и двайсет през нощта и бе изкрещял на телефонистката да го свърже с полицейския участък в Алпайн. „Съпругата ми е мъртва, съпругата ми е мъртва!“ — повтарял той. Полицаите го открили да плаче, коленичил до нея. По собствените му думи веднага щом влязъл вкъщи, разбрал, че Сузан е мъртва, и не я докоснал. Вазата била съборена, а розите — разпръснати върху тялото й.

На следващата сутрин, когато дошла майка му, Скип Риърдън твърдял, че липсва една брошка с диаманти. Спомнял си я, понеже била от бижутата, подарени на съпругата му не от него, а вероятно от някой друг мъж. Знаел със сигурност, че е изчезнала и миниатюрната рамка със снимката на Сузан, която сутринта си стояла на мястото в спалнята им.

В единайсет часа Кери стигна до показанията на Доли Боулс. При посещението си при нея жената й беше разказала почти същата история.

Кери присви очи, когато видя, че и Джейсън Арнът е бил разпитван. Скип Риърдън й беше споменал за него. В показанията си той описваше себе си като експерт по антични предмети, който срещу комисиона придружавал жените на разпродажбите в места като „Сотби“ и „Кристи“ и ги съветвал в наддаването за определени вещи.

Обичал да посреща гости и Сузан често ходела на коктейлите и вечерите, организирани в дома му, понякога заедно със Скип, но в повечето случаи сама.

Следователят беше разговарял с общи познати на Сузан и Джейсън и не бе попаднал на сведения, които да подсказват, че между тях е имало любовна връзка. Само една приятелка заявяваше, че Сузан е била по природа флиртаджийка, но наричаше Арнът „безполов“.

И тук нищо ново, заключи Кери, след като прочете половината от материалите в папката. Разследването беше извършено задълбочено. През отворения прозорец инкасаторът бе чул Скип да крещи на Сузан. Коментарът му беше: „Мъжът беснееше от яд.“

Съжалявам, Джеф, помисли си Кери и понечи да затвори папката. Очите й пареха. На следващия ден щеше да прегледа до края материалите и да ги върне. В този миг зърна доклада за разговора с едно от момчетата, които носели стиковете на играчите на голф в Палисейдс Кънтри Клъб, чийто членове били Сузан и Скип. Името му привлече вниманието й и тя взе листовете, закачени с кламер. Веднага забрави за намерението да си ляга.

Момчето се казваше Майкъл Вити и беше същински извор на информация за Сузан Риърдън. „Всички обичаха да й носят стиковете. Беше мила. Закачаше се с нас и ни даваше големи бакшиши. Играеше с много мъже. Наистина беше добра. Доста жени й се сърдеха, защото съпрузите им я харесваха.“

Бяха задали на Вити въпроса дали Сузан е имала връзка с някой от тези мъже. „О, не знам — беше отвърнало момчето. — Всъщност никога не съм я виждал сама с нито един от тях. Двете двойки винаги ходеха заедно в ресторанта.“

Когато обаче го бяха притиснали, той бе признал, че може би е имало нещо между Сузан и Джими Уийкс.

Тъкмо името на Джими Уийкс беше привлякло погледа на Кери. Според бележките на следователя думите на Вити не бяха приети сериозно, понеже, макар и известен като женкар, по време на разпита Уийкс бе отрекъл категорично, че се е срещал със Сузан извън клуба. Тогава ходел с друга жена, а и алибито му за нощта на убийството беше желязно.

Кери прочете последното изявление на момчето. То твърдеше, че мистър Уийкс се отнасял с всички красавици по един и същи начин и наричал повечето от тях „скъпа“, „мила“ и „любов моя“.

На въпроса дали се е обръщал към Сузан по специален начин, момчето бе отговорило: „Няколко пъти го чух да й казва любима“.

Кери изпусна листовете на скута си. Джими Уийкс. Клиентът на Боб. Дали затова настроението му се е развалило така внезапно, когато Робин му е споменала, че Джеф Дорсо е бил у тях по работа?

На много хора им беше известно, че Джеф Дорсо е адвокат на Скип Риърдън и от десет години упорито, но неуспешно се мъчи да обжалва присъдата му.

Нима Боб, като адвокат на Джими Уийкс, се боеше да не бъде образуван нов процес срещу клиента му?

Няколко пъти го чух да й казва „любима“. Думите не излизаха от главата на Кери.

Силно притеснена, тя затвори папката и си легна. Вити не беше призован за свидетел по делото. Нито Джими Уийкс. Дали защитата е разпитвала момчето? Трябвало е да го стори, мислеше си Кери. Дали са разговаряли с Джейсън Арнът за други мъже, към които Сузан е проявявала интерес на приемите в дома му?

Ще изчакам да пристигнат снимките от втория баща на Сузан, продължи да разсъждава тя. Вероятно нищо няма да излезе или във всеки случай не повече от това, което ми предаде днес Джо Пълъмбо. Може би просто Сузан е променила изцяло външността си, когато е пристигнала в Ню Йорк. Разполагала е със средства от застраховката на майка си. А и д-р Смит отрече да й е правил каквато и да било операция.

Имай търпение, каза си тя. Добър съвет, понеже, така или иначе, в момента не беше в състояние да стори нищо друго.