Мери Хигинс Кларк
Черни рози (6)

6.

След като се прибраха от вечерята у Джонатан и Грейс и Робин заспа, Кери продължи да работи. Беше се разположила в кабинета на къщата, в която се преместиха, след като Боб ги напусна. Успя да я купи изгодно, понеже цените на недвижимите имоти бяха спаднали. Харесваше я и бе много доволна. Къщата беше строена преди петдесетина години, типична за Кейп Код просторна сграда с двойни еркерни прозорци и с голям двор, в който растяха много дървета. Единственият сезон, когато не я обичаше, бе след като листата започваха да капят — с тонове листа. Наближава и този момент, помисли си тя и въздъхна.

На следващия ден й предстоеше да разпита обвиняемия в делото за убийство, което водеше. Мъжът беше добър артист. Докато даваше показания, неговата версия изглеждаше съвсем правдоподобна. Твърдеше, че шефката му непрекъснато го подценявала. Един ден просто не издържал и я ликвидирал. Адвокатът му пледираше за непредумишлено убийство.

Задачата на Кери бе да го опровергае, да докаже, че деянието му е било отдавна замислено и умело извършено отмъщение срещу шефката, която напълно основателно не го бе повишила. Това й бе коствало живота. Сега той трябва да плати, помисли си Кери.

Чак в един след полунощ приключи с въпросите, които възнамеряваше да му зададе, за да изясни някои основни моменти. Уморено изкачи стъпалата до втория етаж. Надникна в стаята на Робин, която спеше дълбоко, зави я и прекоси вестибюла, за да влезе в стаята си.

Пет минути по-късно, измита и облечена в любимата си пижама, тя се сгуши в единичното месингово легло, с което се бе сдобила от една разпродажба, след като Боб ги напусна. Тогава смени всички мебели в голямата спалня. Не беше в състояние да живее със старите вещи, да гледа тоалетната му масичка, нощното му шкафче, празната възглавница до себе си.

Щорите бяха наполовина спуснати и на слабата светлина, струяща от лампата пред къщата, тя видя, че вали.

Е, хубавото време не може да продължава вечно, каза си Кери, доволна, че прогнозата за настъпващото застудяване не се е сбъднала и дъждът няма да се превърне в суграшица. Затвори очи с надеждата, че мислите й ще престанат да препускат. Чудеше се защо изпитва такова безпокойство.

Събуди се в пет и успя да дремне още малко до шест. Точно тогава за първи път сънува този сън.

Беше в чакалнята пред кабинета на д-р Смит. На пода лежеше жена, чиито големи очи гледаха оцъклено в празното пространство. Смръщеното й красиво лице беше заобиколено от облак черна коса. Около шията й бе омотано въже.

Докато Кери я наблюдаваше, жената стана, свали въжето от шията си и се отправи към регистратурата, за да си запише час за следващия преглед.