Мери Хигинс Кларк
Черни рози (73)

73.

Джеф взе Кери и Робин в един часа. Когато стигнаха до Есекс Фелс, той ги въведе в къщата и ги представи на семейството си. Предишната вечер обясни накратко на близките си причината за гостуването на Робин.

С присъщата си интуиция майка му моментално обърна внимание на факта, че жената, която Джеф постоянно наричаше „майката на Робин“, вероятно означава нещо за него.

— Разбира се, че ще прекара следобеда при нас — заяви тя. — Горкото момиченце, как може на някого да му дойде наум да й причини зло. Джеф, след като ти и майка й — Кери, нали така се наричаше — се върнете от Трентън, ще вечеряме заедно.

Джеф знаеше, че уклончивият му отговор „Ще видим“ няма да мине. Каза си, че ако не се случи нещо непредвидено, ще се наложи да приемат.

Веднага забеляза одобрението в очите на майка си, докато оглеждаше новодошлите. Кери беше облечена в палто от камилска вълна, пристегнато с колан, и панталон, който му подхождаше. Масленозеленото поло подчертаваше цвета на очите й. Косата й падаше свободно върху яката на палтото. Единственият й грим, освен блясъка за устни бяха едва забележимите сенки върху клепачите.

После Джеф установи, че майка му е доволна от искрената, но сдържана благодарност, която Кери изрази заради готовността им да приемат Робин. Мама винаги е твърдяла, че човек трябва да умее да контролира гласа си според случая, помисли си той.

Робин с радост научи, че и деветимата внуци са някъде из къщата.

— Дон ще те заведе заедно с двете най-големи деца на Спортс Уърлд — съобщи й мисис Дорсо.

Кери поклати глава и измърмори:

— Не знам…

— Дон е зет ми, който е капитан в полицията на Масачузетс — прошепна й Джеф. — Няма да се отделя от децата.

Беше ясно, че Робин е настроена да си прекара тук чудесно. С интерес изгледа близнаците, преследвани от четиригодишния си братовчед, които се шмугнаха покрай тях.

— Прилича ми на час пик за бебета — весело отбеляза тя. — Довиждане, мамо.

В колата Кери се облегна назад и въздъхна дълбоко.

— Не се притесняваш, нали? — бързо я попита Джеф.

— Не. Просто изразих облекчението си. А сега нека да те информирам за някои неща, които още не знаеш.

— Например?

— За детството на Сузан и за това как е изглеждала през онези години. За поведението на доктор Смит към една от пациентките му, върху чието лице е пресъздал чертите на Сузан. И за някои подробности, които изкопчих тази сутрин от Джейсън Арнът.

Дидри Риърдън и Бет Тейлър вече бяха пристигнали в залата за посетители на затвора. След като служителят записа имената им, Джеф представи Кери на Бет.

Докато чакаха да ги извикат, Кери съзнателно избягваше да коментира целта на повторното си идване в затвора. Искаше да започне разговора в присъствието на Скип. Не желаеше да пропусне спонтанността на реакциите и спомените, които въпросите й щяха да провокират у всеки един от тях. Проявявайки разбиране към сдържания поздрав на мисис Риърдън, тя се разбъбри с Бет и веднага установи, че тази жена й допада.

Точно в три часа ги отведоха в помещението, където затворниците имаха право на свиждане с близките и приятелите си. Тази седмица беше по-пълно, отколкото предишната. Кери се притесни и осъзна, че може би беше по-добре да поискат разрешение да използват някоя от залите, в които адвокатите на обвинението и защитата провеждаха общи срещи. Но това означаваше да го направи официално от името на прокуратурата на окръг Бъртън, а тя още не беше готова за подобна стъпка.

Успяха все пак да се доберат до една маса в ъгъла, изолирана до известна степен от шума. Когато доведоха Скип, Дидри Риърдън и Бет Тейлър скочиха от местата си. След като надзирателят му свали белезниците, Бет изчака Дидри да прегърне сина си.

Кери наблюдаваше как се гледат Бет и Скип. Изражението на лицата им и сдържаната целувка говореха много повече за чувствата им от най-пламенните и демонстративни прегръдки. В този миг си спомни съвсем ясно болката върху лицето на Скип Риърдън при произнасянето на присъдата — минимум трийсет години затвор — и изявлението му, че д-р Смит е лъжец. Дори тогава, без да знае почти нищо за него, тя почувства по тона му, че казва истината.

Носеше бележник, в който си беше записала въпросите и бе оставила под всеки от тях място за отговорите. Обясни им накратко причините за повторното си посещение в затвора: историята на Доли Боулс за черния мерцедес пред дома на семейство Риърдън в нощта, когато е починала Сузан, факта, че Сузан е била най-обикновено момиче, странното желание на д-р Смит да пресъздава лицето й, увлечението на Смит по Барбара Томпкинс, разпита на Джими Уийкс по време на разследването и накрая — заплахата, отправена към Робин.

Със задоволство установи, че след първоначалния шок от чутото те не губиха време да обсъждат подробностите помежду си. Бет Тейлър хвана ръката на Скип и попита:

— А сега как ще действаме?

— Първо, да поразведрим атмосферата. Съмнявам се, че Скип е виновен, и ако открием още някои неща, ще помогна на Джеф да поиска оправдателна присъда. Ето как го виждам аз. Скип, миналата седмица вие останахте с впечатлението, че не ви вярвам. Не беше точно така. Просто не разполагах с никакви доказателства, които да ме убедят, че сте виновен или невинен. Не съществуваха основания за обжалване на делото. Права ли съм, Джеф?

Джеф кимна.

— Показанията на доктор Смит са били основната причина да ви осъдят за убийство, Скип. Силно се надявам, че ще успея да го обвиня в лъжесвидетелстване. А това е възможно единствено ако го притисна с някои факти.

Не изчака коментара им, а продължи:

— Вече получих отговора на първия въпрос, който възнамерявах да ви задам. Сузан не е споделила с вас, че си е направила пластична операция. Всъщност предлагам да оставим формалностите настрана. Казвам се Кери.

През следващия час и половина от свиждането тя ги засипа с въпроси.

— Скип, Сузан споменавала ли ви е някога за Джими Уийкс?

— Само между другото — отвърна той. — Знаех, че е член на клуба и понякога играеше голф с нея. Сузан непрекъснато се хвалеше колко е добра. Но когато започнах да се съмнявам, че има приятел, тя вече говореше само за жените, които й бяха партньорки.

— Не е ли Уийкс онзи, когото в момента съдят за укриване на доходи? — попита Дидри Риърдън.

Кери кимна.

— Невероятно! Мислех си, че правителството го преследва. Миналата година участвах в една кампания за борба срещу раковите заболявания. Той ни даде възможност да я проведем на територията на имението му Пийпак. Субсидира я, а после направи огромно дарение. А вие твърдите, че бил любовник на Сузан и заплашва момиченцето ви!

— Джими Уийкс винаги се е стараел да се представя добре в обществото — отвърна Кери. — Вие не сте единствената, която смята, че е жертва на преследване от страна на държавата. Но уверявам ви, това е далеч от истината. — Тя се обърна към Скип: — Искам да ми опишете как са изглеждали бижутата, които според вас са били подарени на Сузан от друг мъж.

— Едното беше златна гривна със зодиакалните знаци, изработени от сребро, с изключение на Козирога. Той беше по-голям и обсипан с диаманти. Зодията на Сузан беше Козирог. Гривната явно струваше много пари. Попитах я откъде я има, а тя ми обясни, че е от баща й. Когато го видях за първи път след разговора ни, му благодарих за щедростта към Сузан, и, както предполагах, той не схвана за какво става дума.

— Ще се помъчим да открием откъде е купена. Можем да дадем описанието на бижутерите в Ню Джърси и Ню Йорк — заяви Кери. — Интересно е, че мнозина от тях са способни да разпознаят накит, който са продали преди години, или пък стила на майстора, ако е уникат.

Скип й разказа за пръстен с диаманти и смарагди, който приличал на венчална халка. Двата вида скъпоценни камъни се редували върху розовозлатиста лента.

— И за него ли твърдеше, че е от баща й?

— Да. Аргументите й бяха, че баща й се опитвал да навакса за годините, през които не й подарявал нищо. Някои от бижутата били семейни реликви, собственост на майка й. Нямаше причини да не й вярвам. Притежаваше и брошка с формата на цвете, която очевидно беше много стара.

— Спомням си я — намеси се Дидри Риърдън. — Имаше малка пъпка, закачена със сребърна верижка за голямото цвете. Изрязала съм си от вестника снимка от някаква благотворителна акция, на която Сузан е с това бижу. Скип, забрави за онзи семеен накит, диамантената гривна, която беше на ръката на Сузан след убийството.

— Къде бяха накитите на Сузан през онази нощ? — попита Кери.

— С изключение на онези, които си беше сложила, всички бяха в кутията на тоалетната й масичка. Трябваше да ги държи в сейфа, но обикновено не си правеше труда да ги прибира.

— Скип, според показанията ви по време на процеса няколко неща са изчезнали от спалнята ви през онази нощ.

— За две съм сигурен. Едното е брошката с формата на цвете. За съжаление не мога да се закълна, че този ден беше в кутията. Но си спомням, че миниатюрната рамка липсваше.

— Опишете ми я — подкани го Кери.

— Нека аз, Скип — намеси се Дидри Риърдън. — Виждате ли, Кери, рамката беше прелестна изработка на ученик на бижутера Фаберже. След войната съпругът ми служеше в окупационните войски и я купи от Германия. Беше овална, от син емайл със златен кант, в който бяха вградени перли. Подарих я на Скип и Сузан за сватбата им.

— Сузан сложи в нея своя снимка — обясни Скип.

Кери забеляза, че надзирателят, който стоеше до вратата, погледна стенния часовник.

— Остават ни само още няколко минути — припряно каза Кери. — Кога за последен път видяхте тази рамка, Скип?

— Същата сутрин. Спомням си добре, понеже я стрелнах с очи, докато се обличах и премествах вещите си в джобовете на другия костюм. През нощта, когато детективите ми съобщиха, че ще ме водят в полицейския участък за разпит, един от тях се качи с мен в спалнята, за да си взема пуловер. Тогава рамката я нямаше.

— Ако Сузан е имала приятел, дали е възможно през деня да му я е подарила?

— Не. Беше една от най-красивите й снимки и тя обичаше да я гледа. Пък и едва ли би й стигнала смелостта да се раздели със сватбения подарък на майка ми.

— И рамката повече не се появи?

— Не. Но когато се опитах да кажа, че вероятно е открадната, прокурорът не се съгласи с мен. Твърдеше, че в такъв случай щели да липсват и бижутата.

Чу се звънец, който съобщи на посетителите, че свиждането е свършило. Този път, когато стана, Скип прегърна с едната ръка майка си, а с другата — Бет и ги притисна до себе си. Надникна над главите им към Кери и Джеф. Усмихваше се и изглеждаше с десет години по-млад.

— Кери, ако намерите начин да ме измъкнете от това място, ще ви построя къща, която няма да ви се иска да напуснете до края на живота си. — Изведнъж мъжът се изсмя. — Господи, не мога да повярвам, че съм казал подобно нещо!

В отсрещния ъгъл на помещението затворникът Уил Тот седеше с приятелката си, но вниманието му почти изцяло бе насочено към групата около Скип Риърдън. Много пъти бе виждал майката на Скип, адвоката и приятелката му. Миналата седмица разпозна Кери Макграт — беше изключено да не я забележи, понеже тази жена бе причината да прекара следващите петнайсет години в тази дупка. Тя беше обвинител на делото му. Направи му впечатление, че този път Макграт е много мила с Риърдън — през цялото време си записваше това, което й говореше той.

Уил и приятелката му станаха при сигнала за края на свиждането. Докато я целуваше, той й прошепна:

— Веднага щом се прибереш вкъщи, се обади на брат си и му кажи, че Макграт беше днес тук и непрекъснато си водеше бележки.