Мери Хигинс Кларк
Черни рози (43)

43.

Тази вечер Джонатан Хувър не се наслаждаваше на мартинито си. Обикновено по това време на деня той се чувстваше великолепно. Седнал до камината на стола със странични облегалки за главата, отпиваше лекия джин, подправен с точно три капки вермут и с две маслини, и споделяше с Грейс преживяното през деня.

Днес обаче, освен собствените си грижи усещаше, че нещо тревожи Грейс. Знаеше, че дори и болките й да са се засилили от студа, жена му няма да си признае. Никога не обсъждаха здравословните й проблеми. Отдавна беше свикнал да не я пита нищо специално. Задаваше й само небрежния въпрос: „Как си, скъпа?“

Грейс винаги му отговаряше: „Не се чувствам зле.“

Задълбочаващият се ревматоиден артрит не й пречеше да се облича с присъщата й елегантност. През деня носеше дрехи с дълги, широки ръкави, за да прикрива подутите китки на ръцете си, а вечер, когато бяха сами — свободни роби, за да не се виждат деформираните й крака и ходила.

Когато беше подпряна на канапето в полулегнало положение, гърбицата й не се забелязваше, а блестящите й сиви очи изпъкваха на алабастрово бялото лице. Само изкривените пръсти на ръцете й издаваха опустошителното въздействие на болестта.

Грейс винаги лежеше до късно, а Джонатан ставаше рано. Ето защо общуваха най-много вечер. Грейс му се усмихна притеснено.

— Чувствам се така, сякаш съм пред огледалото, Джон. Разтревожен си. Знам, че причината е нещо, за което вече сподели с мен. Нека да го изрека. Говорих с Кери.

Джонатан повдигна вежди.

— И?

— Боя се, че няма намерение да престане да разследва делото „Риърдън“.

— Какво ти каза?

— Притеснява ме това, което не ми каза. Беше доста уклончива. Изслуша ме и заяви, че има достатъчно основания да се съмнява в искреността на показанията на доктор Смит. Засега нямало причини да оспорва факта, че Риърдън е убиецът. Смятала обаче за свой дълг да проучи възможността за допусната съдебна грешка.

Лицето на Джонатан почервеня от гняв.

— Грейс, понякога чувството на Кери за справедливост стига до абсурд. Снощи успях да убедя губернатора да не избързва да представя в сената списъка с имената на кандидатите, за съдийските места.

— Джонатан!

— Това беше единственото нещо, което можех да направя, преди да настоявам да свали кандидатурата на Кери. Нямах друг избор, Грейс. Прескот Маршъл е невероятно добър като губернатор и ти го знаеш. Благодарение на него съумях да прокарам в сената необходимите закони, да променя структурата на данъчното облагане, да привлека инвеститорите към щата, да осъществя реформа, която да повдигне жизнения стандарт на хората, като засегне богатите мошеници, без да влоши материалното състояние на бедните. Маршъл ми е нужен след четири години. Не съм голям почитател на Франк Грийн, но като губернатор той ще бъде сполучлив резервен вариант и няма да опропасти създаденото от Маршъл и от мен. От друга страна, ако Грийн се провали и мястото бъде спечелено от другата партия, всичко, което сме постигнали, ще бъде съсипано.

Изведнъж червенината от лицето му изчезна. Изглеждаше просто много уморен и му личеше, че е на шейсет и две години.

— В неделя ще поканя Кери и Робин на вечеря — заяви Грейс. — Така ще имаш шанс още веднъж да се опиташ да я вразумиш. Не мисля, че нечие бъдеще би следвало да се жертва заради Скип Риърдън.

— Ще й се обадя по-късно тази вечер — отвърна Джонатан.