Мери Хигинс Кларк
Черни рози (49)

49.

Сякаш е ноември месец, мислеше си Барбара Томпкинс, докато изминаваше десетте пресечки от службата си, която се намираше на ъгъла на Шейсет и осма улица и Медисън Авеню, до апартамента си на Шейсет и първа и Трето Авеню. Трябваше да си облече по-топло палто. Но какво значение има студът, след като се чувства толкова добре?

Не минаваше ден, без да се радва на чудото, което д-р Смит беше извършил с нея. Изглеждаше й невероятно, че преди по-малко от две години работеше в тази рекламна фирма в Олбъни. Задължението й бе да урежда отпечатването в различни списания на обяви за услугите на не особено големи козметични салони.

Нанси Пиърс беше една от малкото клиентки, които й харесваха. Непрекъснато се шегуваше, че е грозна и с комплекс за малоценност, понеже моделите й били удивителни. После си взе продължителен отпуск и се върна променена до неузнаваемост. Съвсем открито, дори не без известна гордост, призна пред всички, че се е подложила на пластична операция.

— Вижте — каза тя, — сестра ми е с лице на мис Америка, но непрекъснато се бори с теглото си. Твърди, че у нея живее някакво слабо момиче, което се опитва да излезе. Аз пък винаги съм била убедена, че у мен живее някакво красиво момиче, което се опитва да излезе. Тя отиде в Голдън Дор, а аз при доктор Смит.

Докато я наблюдаваше колко непринудено и самоуверено се държи, Барбара си обеща, че ако някога има пари, също ще се възползва от услугите на този лекар. Наскоро след това скъпата леля Бети, сестрата на баба й, почина на осемдесет и седем години и й остави трийсет и пет хиляди долара с пожеланието да се позабавлява с тях.

Барбара си спомни първото посещение при д-р Смит. Лекарят влезе в кабинета. Тя седеше на ръба на кушетката за преглед. Маниерите му бяха студени, почти страховити.

— Какво желаете? — изръмжа той.

— Искам да разбера дали можете да ме направите хубава — отвърна неуверено Барбара. После събра кураж и добави: — Много хубава.

Д-р Смит стоя известно време безмълвен пред нея, след това насочи силната лампа към главата й, хвана я с ръка за брадичката, прокара пръсти по очертанията на лицето й и няколко минути изучава скулите и челото й. Отдръпна се назад и попита:

— Защо?

Разказа му за красавицата, която живее в нея и се мъчи да се изяви. Обясни, че макар и по принцип да не трябвало да се притеснява толкова много за външността си, тя съвсем не била маловажна за нея.

Най-неочаквано лекарят се усмихна — безрадостно, но искрено — и отговори:

— Ако не беше така, нямаше да се притеснявате.

Процедурата беше изключително сложна. Оформи брадичката и намали ушите й, отстрани тъмните кръгове под очите й и коригира тежките клепачи над тях, за да станат очите й големи и блестящи. Операцията направи устните й сочни и съблазнителни, премахна белезите от акне по бузите й, стесни носа и повдигна веждите й. Д-р Смит дори промени отчасти и тялото й.

После я изпрати във фризьорски салон, където боядисаха жълтеникаво кестенявата й коса в тъмнокафява — цвят, който караше кожата й, придобила млечна белота след специална процедура, да изпъква силно. Друг специалист в салона й показа как да се гримира.

Най-накрая лекарят я посъветва да вложи остатъка от парите си в дрехи. Насочи я към ателието на един дизайнер на Седмо Авеню. Придружена от консултант, Барбара се сдоби с първия изискан гардероб в живота си.

Д-р Смит настоя тя да се премести да живее в Ню Йорк, ориентира я къде да си потърси апартамент и дори прояви личен интерес към жилището, което тя си намери. След това й заяви, че трябва да ходи на контролен преглед при него на всеки три месеца.

Цяла година, след като пристигна в Манхатън и започна работа в „Прайс и Велън“, Барбара беше като замаяна. Всичко бе толкова вълнуващо. Чувстваше се прекрасно.

Тази вечер, докато се приближаваше към дома си, Барбара нервно погледна назад. Предишната нощ вечеря с клиенти в ресторанта на хотел „Марк“. Когато излизаха от заведението, тя забеляза д-р Смит, който седеше сам на малка странична маса.

Миналата седмица го зърна в Дъбовата зала на хотел „Плаза“.

Тогава не обърна внимание на този факт. Но преди месец имаше среща с клиенти в „Четирите сезона“ и докато се опитваше да спре такси, остана с впечатлението, че някой я наблюдава от някаква кола, паркирана на отсрещната страна на улицата.

Барбара си отдъхна, когато портиерът я поздрави и й отвори вратата. Още веднъж погледна назад.

На платното точно пред жилищната сграда един черен мерцедес бе спрял сред другите превозни средства. Нямаше съмнение по отношение на лицето на шофьора, макар че беше обърнат леко настрани, сякаш се взираше в другия тротоар.

Д-р Смит.

— Какво има, мис Томпкинс? — попита я портиерът. — Да не би да ви е зле?

— Не, благодаря ви. Добре съм.

Барбара влезе бързо във фоайето. Докато чакаше асансьора, си помисли, че лекарят я преследва. Чудеше се какво да направи.