Мери Хигинс Кларк
Черни рози (3)

3.

— Не ми харесва д-р Смит — отсече Робин, докато Кери изкарваше колата от гаража на Девета улица, близо до Пето Авеню.

Кери я погледна учудено.

— Защо?

— Страшен е. Когато ходя при доктор Уилсън, той винаги се шегува с мен. А доктор Смит дори не се усмихна. Държеше се така, сякаш го е яд на мен. Каза, че на някои хора им е дадена красота, докато други трябва да я придобият, но и в двата случая тя не бивало да се унищожава.

Робин беше наследила удивителната външност на баща си и наистина беше една малка красавица. Някой ден това действително можеше да се окаже бреме за нея. Но Кери се чудеше защо докторът е трябвало да говори такива странни неща на едно дете.

— Не биваше да му казвам, че бях без предпазния колан, когато стана катастрофата — добави Робин, — защото доктор Смит започна да ми се кара.

Кери погледна дъщеря си. Робин винаги си слагаше колана. Навярно Боб беше тръгнал рязко, преди тя да успее да го закопчее. Стараейки се гласът й да не прозвучи гневно, тя каза:

— Татко ти сигурно е излязъл от гаража бързо.

— Просто не забеляза, че не успях да закопчея колана — оправда се Робин, долавяйки напрегнатия тон на майка си.

На Кери й дожаля за нея. Боб Кинълен ги напусна, когато Робин беше още бебе. Сега бе женен за дъщерята на шефа си и имаше петгодишно момиченце и тригодишно момченце. Робин умираше за баща си и когато се виждаха, той много й угаждаше. Но често я разочароваше, като се обаждаше в последната минута, за да отложи вече уговорена среща. Втората му жена не желаеше да й се напомня, че мъжът й има и друго дете, и Боб никога не канеше Робин в дома си. Ето защо момичето почти не се познаваше с брат си и сестра си.

В редките случаи, когато наистина спази обещанието си и я изведе, ето какво се случва, помисли си Кери. Постара се обаче да прикрие гнева си и реши повече да не обсъжда въпроса.

— Защо не се опиташ да подремнеш, докато стигнем до чичо Джонатан и леля Грейс?

— Добре — каза Робин и затвори очи. — Обзалагам се, че са ми приготвили подарък.