Мери Хигинс Кларк
Черни рози (57)

57.

Джейсън Арнът не можеше да се отърси от усещането, че нещо не е наред. Прекара деня в Ню Йорк с петдесет и две годишната Вира Шелби Тод, следвайки я в безкрайното търсене на персийски килими.

Вира му се обади сутринта и го попита дали е свободен. Произхождаше от фамилията Шелби от Роуд Айланд и живееше в Тъксидо Парк. Джейсън беше свикнал с прищевките й. След като почина първият й съпруг, тя се омъжи за Стюарт Тод, но реши да задържи жилището си в Тъксидо Парк. Сега, харчейки парите на Тод, които сякаш никога нямаше да свършат, Вира често се възползваше от усета на Джейсън към редките находки и изгодните покупки.

Запозна се с Вира не в Ню Джърси, а на едно тържество, организирано от семейство Шелби в Нюпорт. Братовчедите й му я представиха и когато разбра, че живее сравнително близо до Тъксидо Парк, жената започна да го кани на събиранията в дома си и с удоволствие се отзоваваше на поканите му да присъства на неговите приеми.

Джейсън винаги се удивляваше на факта, че Вира му описа с най-малките подробности полицейското разследване на обира в Нюпорт, който той бе извършил преди години.

— Братовчедката ми Джудит беше толкова разстроена — довери му се навремето тя. — Чудеше се защо човекът е взел Пикасо и Гейнсбъро, а е оставил Ван Ейк. После се консултирала със специалист, който й обяснил, че крадецът бил познавач на изкуството — картината на Ван Ейк била копие. Джудит страшно се разгневи, но за всички нас, които непрекъснато я слушахме да се хвали колко добре е запозната с големите майстори, случката се превърна в семейна шега.

Днес, след като разгледаха безумно скъпите ориенталски и персийски килими и Вира заяви, че нито един не я задоволява, на Джейсън му се прииска да се прибере у дома, за да се отърве от нея.

Но по нейно настояване обядваха в „Четирите сезона“ и приятната пауза повдигна значително настроението му, поне до момента, в който Вира заяви:

— О, забравих да ти кажа. Спомняш ли си, че преди пет години домът на братовчедка ми Джудит на Роуд Айланд бе ограбен?

Джейсън сви устни.

— Естествено. Беше ужасно.

Вира кимна.

— Да, наистина. Вчера Джудит е получила снимка от ФБР. Неотдавна е имало обир в Чеви Чейс и крадецът е бил заснет от скрита камера. Във ФБР смятат, че може би един и същ човек е проникнал в къщата на Джудит и в още десетина други жилища.

Джейсън усети как всеки нерв в тялото му се изопва. Беше срещал Джудит Шелби няколко пъти, но през последните пет години не я бе виждал. Очевидно не го е разпознала. Все още.

— Снимката ясна ли е? — попита небрежно той.

Вира се изсмя.

— Не. От Джудит разбрах, че е хванат само профилът. Осветлението било слабо, чорапът бил дръпнат на челото на мъжа, но все пак покривал главата му. Джудит ми обясни, че носът и устата му не са достатъчни, за да се търси някаква прилика. Изхвърлила снимката.

Джейсън потисна въздишката на облекчение, макар и да знаеше, че още не бива да се радва. След като са я изпратили на семейство Шелби, снимката му вероятно щеше да попадне и в останалите домове, които бе ограбил.

— Предполагам, че Джудит е приключила с историята за Ван Ейк — продължи Вира. — Според информацията, съпровождаща снимката, мъжът е опасен. Издирва се, за да бъде разпитан за убийството на майката на конгресмена Пийл. Жената явно е налетяла на него, докато е обирал къщата й. Джудит също се прибра рано в нощта, когато крадецът бе проникнал у тях. Представяш ли си какво можеше да се случи, ако го беше заварила?

Джейсън нервно сви устни. Бяха го свързали със смъртта на майката на Пийл!

Излязоха от „Четирите сезона“ и отидоха с такси до гаража на Западна петдесет и седма улица, където бяха паркирали колите си. След прочувственото „довиждане“ и категоричното изявление на Вира: „Ще продължаваме да търсим, понеже съм убедена, че ще се намери идеалният килим за мен“, Джейсън най-после потегли към дома си в Алпайн.

Доколко неясна е снимката, направена със скритата камера, чудеше се той, карайки след потока от коли, придвижващи се равномерно в делничния следобед по Хенри Хъдсън Паркуей. Дали някой щеше да я погледне и да се сети, че човекът му прилича на Джейсън Арнът?

Не е ли време да сложа край на всичко и да бягам, питаше се той, докато пресичаше Джордж Уошингтън Бридж и завиваше по Палисейдс Паркуей. Никой не знаеше за вилата му в Катскил. Жилището се водеше на фалшиво име. Джейсън имаше много пари, вложени в ценни книжа, платими на предявителя, които също бяха записани на най-различни имена. Притежаваше и фалшив паспорт. Навярно трябваше веднага да напусне страната.

Ако обаче снимката наистина беше неясна, както твърдеше Джудит Шелби, и някой откриеше далечна прилика, всички щяха да сметнат, че е абсурдно той да е извършил кражбите.

Когато стигна до отклонението за Алпайн, Джейсън вече беше взел решение. Като се изключеше снимката, той беше сигурен, че не е оставил никакви следи, нито пък отпечатъци от пръсти. Внимаваше много и предпазливостта му досега го беше спасявала. Не беше в състояние да зареже чудесния си живот само защото може да го сполети нещо неприятно. Никога не бе действал като страхливец. В противен случай не би просъществувал необезпокояван от нищо толкова много години.

Не биваше да изпада в паника. Щеше да запази самообладание. Но повече никакви удари, поне за известно време, обеща си той. Не се нуждаеше от пари, а инцидентът би следвало да му послужи като предупреждение.

Прибра се вкъщи в четири без петнайсет и прегледа пощата си. Един плик привлече вниманието му. Отвори го, измъкна листа, който беше вътре, изучава го известно време и избухна в смях.

Никой, естествено, не би го свързал с тази размазана комична фигура с чорапа, повдигнат над неясния, подобен на карикатура профил, намиращ се на няколко инча от копието на статуетката на Роден.

— Снимката е боклук! — възкликна Джейсън.

Легна в кабинета да подремне. Несекващото пискливо дърдорене на Вира го бе изтощило. Когато се събуди, беше време за новините в шест часа. Взе дистанционното управление и включи телевизора.

Емисията започна с Барни Хаскъл, който заедно с Джими Уийкс бе обвиняем по делото за укриване на доходи. Беше плъзнал слухът, че Барни се е споразумял с федералния прокурор да се яви като свидетел на обвинението.

Неговата сделка бледнее пред тази, която аз съм в състояние да сключа, каза си Джейсън, колкото да се утеши. Въобще не можеше да става дума за подобно нещо.