Включено в книгата
Оригинално заглавие
Every Waking Moment, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 22 гласа)

5.

Тейлър се поколеба пред вратата на стаята на Шейн. Не можеше да прецени кое я вбесява повече — необходимостта да се разправя с майка си, или да търпи компанията на Шейн Донован. Майка й беше напълно обсебена от Рената Ролинс. Ванеса беше убедена, че тази жена беше нейната отдавна изгубена дъщеря.

Това бе последното нещо, което Тейлър би искала да се случи. Опасяваше се, че последните дни на майка й на този свят ще бъдат съсипани от безскрупулни шарлатани, поставили си за цел да си присвоят парите й. Първата й среща с Кейлъб Басет я бе убедила, че въпросният мъж беше само един безсрамен самозванец, който щеше да причини на майка й неописуема болка и страдания.

Какво ли мислеше Шейн по въпроса?

След като си тръгнаха от дома на Кейлъб тримата се върнаха в хотел Уиндзор Корт. Единственият коментар на Шейн беше, че той има намерение да провери историята, разказана им от Кейлъб. Бриана също не й помогна кой знае колко, когато заяви, че Кейлъб е странна птица, което обаче не означава, че не говори истината.

Тейлър не можеше да не признае, че Кейлъб Басет притежава определено очарование. Неговата сърдечност, прибавена към красивата му външност, със сигурност биха могли да спечелят майка й на негова страна.

Тейлър почука на вратата и изчака, заслушана в далечния тътен на гръмотевиците, предвещаващи още дъжд. Тъкмо понечи да почука отново, когато вратата пред нея се отвори. Шейн бе успял да нахлузи чифт памучни панталони в цвят каки и да вдигне ципа. Копчето на панталона му обаче не беше закопчано. И беше гол от кръста нагоре.

Очевидно току-що бе излязъл изпод душа. Кожата му беше все още влажна, а непокорната му коса стърчеше във всички посоки.

— Тейлър? — възкликна той, сякаш не вярваше на очите си.

— Имаш ли свободна минутка?

Кратък миг на мълчание, след което той отстъпи встрани и тя влезе в стаята му. Лаптопът му бе поставен върху малката кръгла масичка в ъгъла. Дори и от разстоянието, на което се намираше, Тейлър ясно видя изображението върху скрийнсейвъра — инициалите ДИА и един орел.

ДИА. Какво ли означава тази абревиатура?

Обърна се към него и в очите му зърна такова сексуално излъчване, сякаш двамата току-що се бяха събудили върху една и съща възглавница. Възнагради го с леденостуден поглед и възприе делови вид, целящ да подчертае, че съвместната им работа беше единствената причина, довела я в стаята му.

— Обади се майка ми. Искаше да разбере какво сме открили. Обясних й, че Кейлъб не можа да ни предостави почти никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, но тя като че ли изобщо не ме чу. Изглежда убедена, че Рената Ролинс е нейна дъщеря.

— Да, забелязах, че тя отчаяно иска да повярва в това. — Шейн прокара пръсти през мократа си коса, опитвайки се да я приглади по някакъв начин, но без особен успех. — Това ли е причината, поради която дойде да ме видиш? Можехме да поговорим и по време на вечерята.

Закачливият му тон намекваше, че обаждането на майка й не е единственият мотив за посещението й.

— Така е, но исках да разбера дали вече не си открил нещо — задъхано обясни тя. — Колкото по-скоро успея да убедя майка си, че си имаме работа с безскрупулни измамници, толкова по-лесно ще го преживее. Не искам последните й месеци на този свят да бъдат вгорчени от напразни надежди и очаквания.

— Не разчитай на това — Шейн прекоси стаята само с няколко големи крачки, натисна някакъв клавиш на компютъра и екранът изгасна. — За момента мога да ти кажа, че всичко, което ни разказа Кейлъб Басет — колкото и малко да е то — отговаря на истината.

— Но той не спомена нищо, което би могло да докаже…

— Вярно, но когато Пеги Сю Басет — това е истинското име на Рената, ако тя наистина е жената, за която говори Кейлъб — се записала в първи клас, като нейни най-близки родственици били упоменати нейният баща и баба й. Алма Басет.

— Което означава, че осиновителката й наистина е починала преди тя да тръгне на училище. Точно както ни каза и той — заключи Тейлър и скептицизмът й като че отстъпи пред събудилото се в сърцето й състрадание.

Прекоси стаята и застана срещу Шейн, така че да вижда очите му. Трудно й беше да разгадае мотивите на този мъж, а и в него имаше нещо, което, кой знае защо, продължаваше да я притеснява. Не знаеше как да разговаря с него и затова постоянно като че ли се отбраняваше.

Е, щеше да й се наложи да се научи да общува с него. Защото държеше Шейн да проведе пълно и задълбочено проучване на миналото на тези хора.

— Алма живеела на социални осигуровки. А също и Кейлъб — информира я Шейн. — Той изобщо не отговаря на профила на човек, позволил си скъпо осиновяване по частен път и платил тлъсто обезщетение не само на адвоката, но и на жената, отказала се от бебето си.

— Може би съпругата му е произхождала от заможно семейство.

— А може да има и някакво друго обяснение — Шейн се отпусна на стола пред компютъра и го затвори. — Басет е имал дъщеря, но това не означава, че тя е била осиновена.

— Точно така. Нещо друго?

— Семейство Басет се преселили в Бригс Кросинг след смъртта на бабата. Тогава Рената била на девет години. Кейлъб започнал работа като застрахователен агент. Пътувал из щата и продавал застраховки. През следващата година къщата, в която живеели под наем, изгоряла до основи и те изгубили цялото си имущество.

Тейлър едва потисна надигналото се в гърлото й стенание.

— И ти смяташ, че той казва истината?

— Ами всичко, което ни каза до този момент, като че ли отговаря на истината.

— Нали изобщо не вярваш, че този мъж е толкова очарователен, колкото се представя? Нали не е успял да те заблуди с начина, по който се държи, по който се облича и обзавежда къщата си…

— Струва ми се, че той малко попрекали със захаросания сироп.

Беше й нужно известно време, за да схване какво се опитва да й каже.

— Много смешно.

— На теб Кейлъб Басет може и да не ти харесва, но моята основна цел е да докажа по безспорен начин дали Рената е истинската дъщеря на Ванеса.

— Ако не успеем да докажем, че те двамата лъжат, майка ми вероятно ще пожелае да се срещне с Рената. От известно време насам тя не спира да повтаря, че би искала да ги доведе и двамата в Маями.

Тейлър долови пораженските нотки в собствения си глас, но просто не можеше да се пребори с отчаянието. Замълча за момент, опитвайки се да събере мислите си, а след това попита:

— По интернет ли се сдоби с цялата тази информация?

Шейн кимна.

— Ще останеш много изненадана да научиш, че човек може да намери почти всичко в мрежата.

— Като например отговора на въпроса защо един беден човек би се обърнал към скъпо платен адвокат с молба за частно осиновяване — вметна тя. После замълча, забелязала, че Шейн я изучава напрегнато. — Чакай малко. На колко години е бил Кейлъб по време на осиновяването?

— По-умна си, отколкото изглеждаш — нахалната усмивка на Шейн цъфна на лицето му, леко изкривена на една страна по начин, който някои жени намираха за очарователен. А защо не и секси? Тейлър обаче изпита единствено раздразнение. — Бил е на двадесет и две.

— Твърде млад, за да си осинови бебе, не мислиш ли?

— Не и ако е знаел със сигурност, че не би могъл да създаде собствено дете.

— Не ти ли се струва странно, че един толкова млад мъж, роден и израснал в забутано южняшко градче, би се обърнал за консултация към специалист по мъжкото безплодие?

— Може да е боледувал от заушка като тийнейджър. Понякога болестта поразява тестисите на юношите. Но, според мен, по-вероятно е майката да е знаела, че не може да забременее. Обикновено жените настояват да имат деца на всяка цена. Мъжете не държат толкова на това. Особено пък ако са толкова млади, колкото е бил Кейлъб тогава.

— Само че той така и не се оженил повторно. И няма други деца — отбеляза Тейлър, завладяна от спомена за Пол Аштън. Никой не знаеше по-добре от нея самата как се чувства човек, изгубил любовта на живота си. Съчувствието и симпатията, зародили се по-рано в душата й, сякаш се засилиха. Може би прибързваше с преценката си за Кейлъб Басет.

— И продължава да живее близо до дъщеря си, макар че тя вече е зряла жена — рече тя. — Странно, а?

 

 

Рената влезе през задната врата на Пус’н Буутс само няколко минути преди да започне номерът й.

— Бъз, ела тук — извика на охранителя, който не позволяваше на отрепките, посещаващи бара, да се качват зад кулисите.

Сто и тридесет килограмовият бивш морски пехотинец бавно се приближи към нея.

— Здрасти, скъпа. Какво се е случило с теб, по дяволите? Да не би някой да ти се е ядосал?

— Нещо такова, но за сметка на това ми плати предостатъчно.

Сграбчи го за дебелата китка и го дръпна в импровизираната и мърлява гримьорна, която споделяше със Сиси Лабъф. В момента Сиси беше на сцената и както обикновено, всичките й гримове бяха разпръснати по цялата повърхност на тоалетната масичка. Рената замахна с ръка и запрати на пода всевъзможните шишенца и бурканчета.

— Парите говорят, Бъз. Ясно и отчетливо.

— Така ли? Защото на мен единственото, което са ми казвали досега, е довиждане.

Рената почти се засмя и смъкна червената лятна рокля, с която беше облечена. Отдолу беше чисто гола. Знаеше, че Бъз си пада по нея. Пък и не му се случваше за пръв път да я види както я е майка родила. Той постоянно се мотаеше зад кулисите и момичетата бяха свикнали да се разхождат голи пред него.

— Какво търсиш? — попита я Бъз, когато Рената започна да се рови из чекмеджетата на очуканата тоалетна масичка.

— Пинсети. Не виждаш ли огромната треска, която стърчи от задника ми?

Бъз се поизкашля зад нея.

— Ей там са — приближи се и вдигна пинсетите от пода.

— Страхотно. Благодаря — Рената посочи задника си. — Извади проклетата треска.

Бъз сложи потната си ръка на кръста й. Изръмжа от удоволствие докато оглеждаше задника й, опитвайки се да види треската. След още едно изръмжаване успя да я извади. Рената прехапа вътрешността на бузата си, за да не изкрещи от болка.

— Има още. Разцепила се е на малки парченца.

Нищо чудно, помисли си Рената. Беше почувствала, че треската се цепи по време на пътуването от реката до тук. Но пък парите, които беше получила, си заслужаваха болката.

Онзи грубиян работеше на нефтена платформа в залива и при всяко слизане на брега прахосваше купища пари. Рената и друг път бе правила секс с него. Лошото беше, че при всяка следваща среща той проявяваше все по-голяма бруталност и безмилостна жестокост.

Закле се, че това е последното й чукане с него и се замисли за плана на Кейлъб докато Бъз измъкваше една по една тресчиците от задника й.

 

 

— А ти какво очакваше? — попита Бриана, когато се приближиха до групата мъже, които чакаха да влязат в клуба, в който работеше Рената. Заведението имаше доста опърпан вид и се намираше в най-западналата част на Френския квартал.

— Мога да ти кажа със сигурност, че тази жена едва ли танцува балет в заведение с името Пус’н Буутс. Разбирам от тези неща. Та нали аз самата бях танцьорка в Литъл Хавана, забрави ли?

— И там ли беше същото? — попита Тейлър, неспособна да се абстрахира от мъжете, които ги зяпаха похотливо.

Неочаквано и за нея самата, изпита благодарност към Шейн, който ги придружаваше. Повечето от посетителите, които чакаха да влязат в клуба, имаха размерите и телосложението на морски пехотинци.

— Беше по-лошо — отвърна Бриана. — Чичо ти беше единственият джентълмен, който посещаваше клуба, в който работех.

Тейлър изпита неохотно възхищение към Бриана. Тя никога не се преструваше и не се правеше на нещо, което не е.

За момент Тейлър се замисли са майка си, за жената, която пазеше в тайна миналото и произхода си и полагаше отчаяни усилия, за да запази и поддържа мястото, което бе успяла да си извоюва в обществото. Представяше си как би реагирала майка й, ако можеше само да види заведението, в което работи Рената.

Върху табелата на Пус’н Буутс бе изобразена една полугола жена с изрисувани по тялото й котешки шарки, с дълга опашка и огромни котешки уши. Зърната на пищните й гърди бяха прикрити от оскъден кожен сутиен. На краката и имаше лъскави черни ботуши до над коленете, а в едната си ръка размахваше камшик.

Гръмотевичната буря бе отминала, но от покривите все още се стичаше дъждовна вода и се събираше в мръсни локви по тротоарите с плуващи в тях фасове. Призрачно бледата луна за миг надникна иззад тъмните облаци. Влагата във въздуха образуваше едва забележими ореоли около неоновите надписи на другите заведения по тясната уличка.

Скорошният дъжд бе пречистил въздуха, но не бе успял по никакъв начин да придаде на това място малко по-приятен вид. А кой ли би могъл?

— В Ню Орлиънс вали по-често отколкото в Сиатъл — обяви Тейлър, докато мислено формулираше поредния въпрос за своите компютърни игри.

— Сериозно? — шеговито възкликна Шейн.

— Можеш да си сигурен в това — увери го Бриана. — Тези на пръв поглед дребни и маловажни подробности са хоби на Тейлър. Няма равна на себе си в тази област.

Тейлър се опита да се усмихне нехайно, но усмивката не излезе особено убедителна. Насочи поглед към другата страна на улицата. Купища подгизнали от дъжда картонени кутии. Черна котка, опитваща се да проникне в един чувал с логото на Макдоналдс. Захвърлени по тротоара пластмасови чашки.

Един свят, съвършено различен от живота в Маями, с който бе свикнала и който познаваше.

— Искам и двете да стоите близо до мен — разпореди се Шейн. — Избягвайте да гледате тези мъже в очите. И, каквото и да ви кажат, не им отговаряйте.

Шейн, придружен от двете жени, заобиколи опашката от чакащи мъже и се приближи до охраната.

— Ние сме гости на Рената Ролинс.

Кейлъб ги бе посъветвал да се представят по този начин, за да си осигурят достъп до заведението. Тъмнокожият охранител, който по всяка вероятност беше бахамец, ги измери с поглед, а мъжете около тях започнаха да подсвиркват, опитвайки се да привлекат вниманието им. Шейн пъхна една сгъната банкнота в ръката на охранителя и той отстъпи встрани.

Противната миризма на бира, цигарен дим и потни тела блъсна Тейлър в носа в мига, в който пристъпи през прага на тъмното заведение, осветявано единствено от син неонов надпис, който рекламираше бирата Абита. В единия край на помещението имаше дълъг бар, зад който стояха няколко жени в котешки униформи и сервираха напитки. В предната част на клуба се издигаше малка сцена, на средата на която се извисяваше излъскан месингов пилон.

— Виждам една свободна маса отпред — рече Шейн и ги поведе между масите, около които седяха само мъже.

Няколко от посетителите протегнаха ръце, за да ги докоснат, но веднага се отказаха, срещнали погледа на Шейн, който сигурно би възпрял и атаката на освирепял питбул. Като се изключат момичетата, които работеха тук, Тейлър и Бриана бяха единствените други жени в заведението.

Тримата се настаниха около една масичка с размерите на чиния за сервиране, разположена на втората редица пред сцената. Една сервитьорка с овехтял котешки костюм, клюмнали уши и опашка, която се влачеше по пода зад нея, събра кувертите им и им донесе кана с нещо, което, според нея бил техният знаменит Хърикейн.

Фосфоресциращата напитка, която се ползваше с изключителна популярност на улица Бърбън, в този клуб имаше вкуса на хладък терпентин.

— Предполагам, че уцелихме точно антракта — рече Бриана, констатирайки очевидното.

— Дали момичетата танцуват около масите? — попита Тейлър.

— Не — отвърна Бриана. — Няма достатъчно място. Очаквай стриптийзьорка.

Стриптийзьорка. Беше предположила това в мига, в който чу името на клуба, но изобщо не бе предполагала в какъв долнопробен бардак ще се озове.

Погледни на случващото се откъм хубавата му страна, помисли си Тейлър. Майка едва ли ще се съгласи да покани стриптийзьорка в дома си. Особено пък, ако тя й сервира недотам убедителна история, целяща да покаже, че е нейна дъщеря.

Майка й беше сноб до мозъка на костите си и Тейлър просто не можеше да не го признае. Ванеса Максуел нито за миг не забравяше колко важни са класата, възпитанието и произходът. Богатите й приятели, членството й в кънтри клуба, мястото й в обществото… това бяха все неща, които значеха много за нея.

И сега Тейлър започваше да разбира защо. Майка й бе израснала в бедност и лишения. Дори и любовта на нейния богат и влиятелен съпруг не бе успяла да накара Ванеса да се почувства сигурна и защитена. В този момент Тейлър беше абсолютно сигурна, че майка й няма да допусне Рената Ролинс до себе си, ако жената не успее да докаже по безспорен начин, че наистина е нейната отдавна изгубена дъщеря.

Под оглушителния тътен на барабани сцената изведнъж потъна в мрак и оживените разговори в помещението утихнаха, заменени от нетърпеливо очакване. Тейлър пое дълбоко дъх, опитвайки се да се успокои, и се запита дали жената щеше да прилича на нея така, както Тейлър приличаше на майка си.

Молеше се това да не стане, но не можеше да бъде абсолютно сигурна. Все още беше разтърсена от извършената от Шейн проверка, потвърдила историята на Кейлъб.

Един прожектор окъпа сцената с лъч ослепителна светлина. В центъра на светлия кръг, подпряла се на пилона, стоеше висока жена, облечена в черно кожено манто и обувки с остри и изключително високи токове.

Рената Ролинс.

Гъстата й коса блестеше със синкавочерен оттенък на ослепителната светлина. Плътните устни вероятно бяха подсилени с колаген. А гъстите мигли, обрамчили очите й, просто нямаше как да са истински.

Тейлър трябваше да признае, че жената беше красива, макар и по един леко вулгарен начин. Очите на Рената, тъмни като косата й, бяха очертани от дебела очна линия.

Тейлър внимателно изучаваше всяка нейна черта. Жената тръгна наперено по сцената и развърза колана на мантото си под одобрителните дюдюкания на мъжката публика.

Тейлър не забелязваше нищо от чертите на майка си в тази… личност. Слава тебе, господи! Продължи да я наблюдава и облекчението й бавно прерасна в гняв. Тази стриптийзьорка и мошеникът, с когото се бяха срещнали по-рано през деня, бяха решили да измамят майка й, за да се докопат до парите й.

Само през трупа ми!

— Типичен стриптийз — прошепна Бриана, когато жената бавно съблече мантото си и го хвърли настрана.

Единственото представление, което поне малко се приближаваше до безвкусното шоу на Рената, беше една програма в бар в Кей Уест, която Тейлър бе гледала през една от пролетните ваканции в Иейл. Тогава момичетата танцуваха с къси полички и горнища, които събличаха само с едно движение и оставаха по черни дантелени сутиени и бикини. Крадешком погледна към Шейн.

Подобно на всеки друг мъж в клуба, той също следваше Рената с поглед, но лицето му беше абсолютно безизразно. Тейлър реши, че мъжът до нея умее дяволски добре да прикрива мислите си. Същото си бе помислила и по-рано през деня при посещението в дома на Кейлъб Басет, когато изобщо не бе успяла да разгадае реакцията му.

Рената вече бе успяла да съблече полата и пуловера и да свали ботушите си. Облечена беше с червен атлазен комбинезон, който — Тейлър не можеше да го отрече — изглеждаше доста секси. Забеляза, че Шейн едва забележимо присви очи. Е, май нямаше да се окаже чак толкова добър покерджия.

— Защо го прави? — шепнешком попита Тейлър, навела се към Бриана, когато Рената започна да се движи със съблазнителни и провокативни движения около пилона по средата на сцената.

— Нарича се увиване около пилона. Мъжете пощуряват от тези движения.

Тейлър кимна, забелязала, че повечето от присъстващите мъже вече удряха с юмруци по масата или пък тропаха с тежките си ботуши по пода. Много от тях крещяха невъздържано неща от рода на: Свали ги! Съблечи всичко!

Шейн мълчеше, но очите му бяха все така приковани върху Рената.

След още няколко завъртания около пилона Рената излезе в предния край на сцената. С връхчето на езика си облиза своите сочни, червени като череши устни и погледна надолу към омагьосаната публика. Дори и да бе забелязала двете жени сред тумбата мъже, Рената с нищо не се издаде.

Започна да повдига подгъва на комбинезона си сантиметър по сантиметър като постепенно откриваше стройните си бедра. Спря точно когато стигна до гащичките си и изчака малко. И още малко.

Мъжете просто обезумяха. Виковете им станаха по-силни, тропането взе връх. Най-накрая Рената вдигна подгъва на комбинезона още сантиметър нагоре и откри долния ръб на атлазените си гащички.

— Още! Още! Хайде, направи го! — разкрещяха се приматите, седнали на съседната маса.

Сякаш мина цяла вечност преди Рената да вдигне комбинезона достатъчно високо, за да открие пъпа си, заобиколен с изкуствени камъчета, които блестяха като диаманти на силната светлина. Един по-голям камък — прекалено голям, за да е истински — намигваше на публиката от центъра на кръга.

После, само за част от секундата, тя съблече комбинезона и го хвърли към публиката. Мъжете скочиха на крака и се сборичкаха за ефирната дрешка. Тейлър си помисли, че всеки момент може да се разрази жесток бой. Един широкоплещест и здрав охранител изблъска най-възбудените мъже обратно по местата им.

Рената, която като че ли се забавляваше от всичко това, продължаваше да стои в самия край на сцената, опиянена от собствената си слава. Облечена беше в малко парченце червен атлаз, което минаваше за гащички, и още две подобни парченца, закрепени с тънки презрамчици, които едва удържаха огромните й гърди. Тя бавно се завъртя, за да даде възможност на мъжете да се възхитят на всеки сантиметър от тялото й.

Тейлър едва успя да се пребори с импулса да скочи от мястото си и да се затича към изхода. Не можеше да си представи как се чувства човек, който изкарва прехраната си, събличайки се всяка вечер. Изпита дълбоко унижение и срам. Стомахът й се сви болезнено.

Как е възможно една жена да деградира до това положение? Какво би могло да й се е случило, за да я принуди да танцува в този бар?

Тейлър си спомни дома на Кейлъб. Къщата беше поддържана в безупречен вид и беше обзаведена с антики. Защо не бе продал някои от скъпите мебели, за да спести това унижение на дъщеря си?

Що за човек беше Кейлъб Басет? — зачуди се тя.

Беше красив мъж и притежаваше определен… чар, но въпреки това й изглеждаше странен. И изобщо не приличаше на любящ и всеотдаен баща.

Изведнъж реши, че Кейлъб не би могъл да е баща на Рената. Надигналият се в душата й гняв надделя над хладнокръвния мисловен анализ, избута на заден план рационалната й същност, която се справяше толкова успешно с всички предизвикателства в живота и бизнеса. Онзи шарлатанин и тази безскрупулна стриптийзьорка се опитваха да се възползват от майка й!

— Добра е — прошепна Бриана. — В тази работа всичко е въпрос на време и тя го знае.

Може би Бриана наистина обича Дойл, помисли си Тейлър. Той я беше измъкнал от един също толкова деградиращ свят и я бе поставил на пиедестал. Как би могла да не го обича тогава?

Рената бавно се завъртя и показа задника си на публиката. Кожата й беше гладка и съвършена като на новородено бебе. На едното полукълбо на задника й бяха изрисувани червени устни. Вероятно с червило.

Рената погледна през рамо, нацупила устни в секси муцунка.

— Рената изпитва болка. Искате ли да целунете мястото, за да й мине?

Тя скочи от сцената и тръгна между масите на първата редица. Мъжете се редуваха да целуват задника й. Тейлър просто не можеше да си наложи да погледне нататък.

Някои от мъжете я целуваха толкова шумно, че останалите се заливаха от гръмогласен смях, Тейлър бе видяла, че всички те затъкваха банкноти в еластичния колан на оскъдните й гащички.

Рената се разхожда известно време из заведението, събирайки все повече и повече пари. После направи пълен кръг и се насочи към тяхната маса. На Тейлър й се прииска да се скрие под масата.

За да се пребори със срама и отвращението, Тейлър съсредоточи цялото си внимание върху лицето на жената, опитвайки се открие някаква прилика с чертите на майка й.

Нямаше такава.

Рената се спря точно пред Шейн. Усмихна се и му показа устните, изрисувани на задника й. От това разстояние Тейлър видя, че рисунката е направена не с червило, а с лак за нокти.

— Хайде, голямо момче! — измърка Рената.

Тейлър разбираше защо танцьорката се спря точно пред Шейн. Той може и да изглеждаше малко неугледно в Саут Бийч, но сред тази сбирщина изпъкваше като първокласен мъжкар. Пое си дълбоко дъх и зачака да види как ще целуне задника на Рената. Прожекторът, насочен право към тяхната маса, ги заливаше с ярката си светлина и Тейлър усети тънка струйка пот, която се стече по врата й.

Шейн се усмихна и извади пачка пари. Отдели една новичка стодоларова банкнота. Докато останалите мъже не спираха да крещят и да подканят Рената да свали сутиена си, Шейн нагъна банкнотата на ветрило.

Натъпка я между гърдите на танцьорката и й намигна.

Рената взе банкнотата и я сложи зад едното си ухо. Като цвете. Затича се към сцената, скочи горе и застана с лице към публиката. На лицето й грееше широка усмивка. После, само с едно движение на ръката си, разкопча червения сутиен.

Не че преди това беше облечена, но сега, когато голите й гърди се люшнаха напред като своеобразен езически дар, мъжете в клуба направо обезумяха. Започнаха да крещят и да хвърлят пари на сцената. Рената завъртя сутиена във въздуха и го подхвърли към публиката.

Очевидно се беше прицелила добре, защото той се приземи право върху главата на Шейн.