Включено в книгата
Оригинално заглавие
Every Waking Moment, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 23 гласа)

19.

Повечето хора напускат този свят, без да са изпели песента на живота си.

Тази мисъл на легендарния джаз изпълнител Били Холидей напълно подхождаше за случилото се с Рената Ролинс.

— Тя си отиде от този свят в самото начало на живота си.

И напълно заслужи смъртта си.

А и песента на живота й изобщо не заслужаваше да бъде чута.

Слънцето се бе спуснало ниско над върховете на палмите и хвърляше дълги и дрипави сенки върху равно окосените морави. Палмите бяха единственото нещо, което отличаваше Маями от Ню Джърси. Във всички останали отношения двете места си приличаха напълно.

Задушлива, лепкава жега.

Досадни мухи и всевъзможни буболечки.

И луксозни мезонети.

Беше забелязал, че плувните басейни се превръщаха в център на съществуването на повечето обитатели на тези богаташки жилища. И не толкова заради плуването. Просто повечето плешиви чичковци и пухкави лелки със синкаво боядисани коси обичаха да се плацикат в плиткия край на басейна и да клюкарстват.

Типично за Маями.

Рената Ролинс обаче никога нямаше да усвои тънкостите на живота в жилищните райони със скъпите и изискани мезонети. Нито пък където и да било другаде. Тя вече бе изпълнила предназначението си.

Изпреварващият удар беше нанесен.

А сега незабавно се налагаше да планира следващия си ход.

Състоянието на Ванеса се влошаваше. Болестта й се развиваше бързо, подпомогната, несъмнено, от скръбта, причинена й от убийството на Рената. А подозренията й, че някой от членовете на семейството й е отговорен за смъртта на дъщеря й, само допълнително засилваше тревогите й.

Колко жалко! Бедната, бедната Ванеса!

Все още бе твърде рано да посегне на живота и на Тейлър. Ванеса вече страдаше достатъчно. Беше много болна, но можеше да живее още седмици, дори месеци. Кой би могъл да каже?

Убийството на Тейлър в този момент можеше да се окаже прибързано. Макар че тя много повече от Рената заслужаваше да умре. Тейлър, кучката, която веднага се бе хвърлила в обятията на Шейн Донован.

Той самият спазваше желязно правило: Прибягвай към най-силния си коз само когато си абсолютно сигурен, че няма да имаш нужда от него по-нататък във времето!

— Тейлър е моят най-силен коз. И няма да го използвам. Поне не веднага. Нека си се чука с Шейн на воля. И нека си мисли, че е в безопасност, когато се намира близо до него.

Една малка уплаха може да се окаже интересно решение. И забавно, естествено.

Ако не друго, поне щеше да отблъсне Шейн Донован. Защото негодникът бе започнал да си пъха носа навсякъде.

 

 

– Секс в кошничка. Възбуда в кошничка. Ес енд Ем в кошничка.

Лиза Абът се усмихна на Шейн. Тъмните й очи закачливо блестяха.

— Джим е невероятно изобретателен, когато въпросът опре до маркетинг и реклама, не смяташ ли? За тези от нашите клиенти, които винаги бързат, или просто не знаят как да планират сексуалния си живот, тези кошнички са идеалното решение.

Шейн бе дошъл в Миднайт Лейс, шикарния секс бутик на Лиза, за да разговаря с Джим Уилсън. Оказа се, че той отсъства в момента, но Лиза обясни, че го очаква да се върне след няколко минути. Междувременно тя с очевидно удоволствие се впусна да разяснява на Шейн тънкостите на маркетинговата им стратегия.

Секс в кошничка е добро решение за всички, които си падат по традиционния секс. Комплектът предлага ароматизирано масло за тяло и ароматни свещи. Също така кондоми с екзотични вкусове — пина колада и манго, например. В кошничката слагаме и кутийка Любовен прашец — мое лично изобретение. Между другото дадох малко от него на Тейлър. Само за проба.

— Мммм… Любовен прашец значи.

Погледна малката кутийка, пълна с кехлибарен на цвят прашец, а след това погледът му се спря върху малката четчица. Представи си как гали с нея всяка част от прекрасното тяло на Тейлър.

— Прашецът се нанася върху тялото на партньора, а след това го обираш с език — информира го Лиза като че ли той не би могъл да се сети и сам.

— А какво има в комплекта Възбуда в кошничка!

— Крем за бърза ерекция с четири аромата: канела, чили, ментол и дафинов лист. Нали се сещаш — горещи и леденостудени изживявания.

Не се сещаше. Очевидно твърде дълго бе живял извън тази страна.

— В комплекта има още светещи в тъмното кондоми — ароматизирани, естествено. И специален балсам за случаите, в които клиентът иска нещата да протекат… наистина гладко. Включили сме още специално издание на Кама Сутра. В него има илюстрации на интересни пози, за които хората не биха могли да се сетят сами. О, да! Има още разноцветни гащички, които стават за ядене.

— Предполагам, че името на комплекта Ес енд Ем в кошничка[1] говори само за себе си.

Лиза се засмя.

— Да, но аз съм включила и някои нововъведения. Кожени белезници, например. Металните са твърде неудобни. Особено ако трябва да прекараш с тях часове наред.

Часове наред в белезници. В никакъв случай, мамка му!

— Включили сме още кожен камшик, изработен от заешка кожа. Френска заешка кожа.

— Предполагам, че козината на американските зайци е твърде остра.

— Не е така, но според Джим хората са готови да платят по-висока цена за френските стоки. Всичките ни френски стоки са със специален щемпел.

От една от кошничките Лиза извади малка подвързана с черна кожа книжка.

— Подготвила съм специално Ес енд Ем ръководство, в което се предлагат различни техники на връзване за тези двойки, които имат ограничено въображение в областта…

— Лиза, можеш ли да ми помогнеш? Паркирал съм на забранено място и трябва веднага да преместя колата.

Един мъж в началото на четиридесетте остави цяла камара картонени кутии пред вратата на магазина и се върна, за да премести колата си. И, тъй като се намираха в Саут Бийч, където шофьорите бяха особено нетърпеливи, всички клаксони по улицата вече пищяха пронизително.

— Джим се върна — Лиза се спусна към вратата. — Донесе още Любовен прашец. Изчерпва се толкова бързо, че все не успяваме да заредим достатъчно количество.

Джим Уилсън беше твърде млад за човек, поддържал любовна връзка с Ванеса. Та тя беше с поне двадесет години по-стара от него! И какво от това? Ванеса беше изключително красива. И много богата.

Шейн помогна на Лиза да внесе в магазина кутиите с Любовен прашец. Паркирането беше сериозен проблем в Саут Бийч и Джим се забави още пет минути преди най-после отново да се появи в магазина.

Висок и атлетичен, с изсветляла от слънцето руса коса, Джим Уилсън беше толкова загорял, че изглеждаше като човек, слязъл току-що от сърфа. С типично за повечето мъже собственическо чувство, той погледна първо Лиза, а след това и Шейн, който й помагаше да разопакова кутиите.

Ето каква била работата! Джим си падаше по Лиза. Шейн се запита дали чувствата са взаимни. Направи му впечатление, че Лиза почти не го погледна.

— Шейн Донован — Протегна ръка към Джим, който я пое и я стисна енергично. — Бих искал да ви задам няколко въпроса. Надявам се, че нямате нищо против.

— Въпроси за какво?

— Той е приятел на Тейлър — намеси се Лиза. — Добър човек е.

Джим като че ли изпитваше някакви съмнения, но предпочете да не ги изрича на глас.

— Напоследък в Ту дъ Макс се сблъскват със сериозни компютърни проблеми.

— И защо смятате, че това ме интересува?

— Зная, че са прекратили договора ви, но…

— Те ме изхвърлиха. И уволнението нямаше нищо общо с начина, по който си вършех работата.

Шейн го изчака да каже още нещо по въпроса, но Джим замълча, пъхнал юмруци в джобовете на спортния си панталон.

— Разбрах, че сте имал любовна връзка с Ванеса Макс…

Връзка? Нищо подобно, по дяволите!

Той хвърли кос поглед към Лиза.

— Вижте, на един от служебните банкети в компанията пийнах малко повечко. А Ванеса не ме остави на мира през цялата нощ.

— Вярно е — намеси се Лиза. — По онова време все още бях омъжена за Трент. И съвсем ясно си спомням въпросното парти. Ванеса обичаше да флиртува с по-млади от нея мъже. Мисля, че напълно съзнателно се опитваше да накара Дънкан да ревнува.

— В крайна сметка и двамата се озовахме на плажа. Изчуках я набързо. И това беше всичко. Дънкан Максуел обаче кой знае как разбра за случилото се. Уволни ме още на следващия ден.

Въздъхна горчиво.

— А след това направи всичко възможно, за да съсипе кариерата ми. Всеки път, когато се опитвах да постъпя някъде на работа и евентуалният работодател позвънеше в Ту дъ Макс, за да поиска информация за мен, Дънкан не само че отказваше да ми даде препоръки, но и ме представяше като криминален престъпник.

Шейн изпита искрена симпатия към човека. Не познаваше Дънкан Максуел, но вече имаше предостатъчни наблюдения върху Ванеса, за да е на ясно, че за нищо на света не би искал тази жена да се превърне в негов враг.

— И се получи така, че въпреки усилията си не успях да намеря подходяща работа, защото всеки път се налагаше да казвам къде съм работил през последните пет години, а това означаваше, че автоматично се оказвах без препоръки. Затова работих като барман докато Лиза не ми предложи да започна при нея.

Шейн бе проверил миналото на Джим и знаеше, че казаното от него отговаря на истината. Добре, човекът наистина се бе оказал притиснат до стената, но пък за мъж като Джим едва ли е било чак толкова непосилно да си намери някаква, каква да е, счетоводна работа.

— В кой бар работехте? — попита Шейн като че ли наистина не знаеше.

— Ел Тамбор в Кале Очо — отвърна нехайно.

— Защо точно в Литъл Хавана? Защо не си опитахте късмета в някое от луксозните заведения в Саут Бийч или пък в хотелите из скъпите курорти наоколо?

— В Литъл Хавана падат по-големи бакшиши. Кубинците са много по-щедри от американците.

Ето че и днес научи нещо полезно!

Шейн не беше готов да приеме последното твърдение за чиста монета, но трябваше да признае, че кубинците, за разлика от американците, наистина обичаха да размахват цели пачки пари в брой.

— Установихме, че някой се опитва да фалшифицира определена информация, включена в уебстраницата на Ту дъ Макс. Вашето име бе споменато редом с тези на други евентуални извършители.

— Обзалагам се, че е така. Недоволните бивши служители винаги са първите в списъка на заподозрените.

Джим хвърли един поглед на Лиза, която стоеше наблизо и ги наблюдаваше внимателно.

— Нямам нищо общо с това. Защо ми е да поемам подобен риск? Никак не ми се иска, като капак на всичко, да се окажа и обвинен в криминално престъпление.

Шейн кимна сякаш бе напълно съгласен с логиката в думите на Джим. Знаеше обаче, че всеки би могъл да проникне в уебстраницата на коя да е компания, използвайки компютрите в някои административни сгради и обществени институции. Като градската библиотека, например. Изискваха се единствено определени познания в областта на информационните технологии и един брой на Хакер джърнъл.

Освен това не можеше да изключи и възможността Джим като служител на Ту дъ Макс случайно да се е добрал до паролите за достъп в компютърната мрежа на компанията. Повечето хора проявяваха пословично нехайство при съхраняването и работата със секретни материали, кодове и пароли за достъп. През годините, в които бе работил в ДИА, бе чул да се говори за някакъв служител на компания, който записал паролата си за достъп на листче, което залепил на обратната страна на клавиатурата си.

— Да, сигурен съм, че не бихте желал да си навличате повече неприятности с въпросната компания. И без друго вече сте си изпатил достатъчно.

— Тук сте абсолютно прав — злобно се съгласи Джим. — Освен това вече имам добра работа и не бих направил нищо, с което да застраша бъдещите си планове.

Шейн знаеше, че Лиза му плаща добре, за да й съдейства при продажбата на продуктите на Миднайт Лейс онлайн. А също и за изготвяне на маркетинговата стратегия на бутика, в който разговаряха.

Тъй като уебстраниците на компаниите, свързани по някакъв начин с въпросите на секса, съставляваха осемдесет процента от цялата информация, предлагана онлайн, Шейн бе готов да се обзаложи, че продуктите на Миднайт Лейс ще се превърнат в безспорен хит.

— Бях длъжен да се срещна с вас и да ви задам тези въпроси — рече Шейн. — На членовете на семейство Максуел им се струпаха твърде много проблеми напоследък.

— Джим няма нищо общо с техните проблеми — обади се Лиза.

Ето как стояли нещата значи, помисли си Шейн. В тона на Лиза долови типично женското й желание да защити Джим. Но имаше и още нещо, което той все още не можеше да определи. Инстинктът обаче му подсказваше, че Лиза държи — добре де, не просто държи — на този мъж.

— Предполагам, че нито един от двама ви не познава Рената Ролинс. — Шейн съзнаваше, че това е изстрел в тъмното, защото изобщо не можеше да предположи какъв мотив би имал някой от тях, за да посегне на живота на Рената.

Лиза се загледа за момент в красиво аранжираните кошнички, пълни с всевъзможни сексуални играчки, след което заяви:

— Една вечер се срещнахме за малко в Ливинг рум. Рената беше там заедно с Трент и любовника му. Трент ни запозна, разменихме няколко думи с нея и си тръгнахме.

— Точно така — подкрепи я Джим, но като че ли малко прибърза с последното изявление.

 

 

Шейн почука на вратата на елегантния мезонет. Първата съпруга на Дойл Максуел, Софи, живееше на Фишър Айлънд. Изисканият и недостъпен за простолюдието остров белееше като великолепен лебед, разперил криле сред океана.

Тъй като нямаше мостове, свързващи острова със сушата, Шейн беше принуден да се качи на ферибота. Раболепните служители старателно изтриха пръските солена вода от предните стъкла на скъпите ролсове и ягуари, които бавно слязоха на острова. Никой обаче не си даде същия труд за предното стъкло на джипа, който Шейн беше купил на старо.

Софи лично му отвори вратата. Шейн очакваше да бъде въведен от икономка, защото жилищата на острова струваха някъде около два милиона долара. Че и отгоре. Повечето апартаменти се ползваха за по няколко месеца от богати американци, живеещи в северните части на страната, които идваха във Флорида, за да избягат от студа в родните си щати.

— Вече ви казах и по телефона, че не зная нищо за проблемите в Ту дъ Макс.

Поведе го към едно снежнобяло канапе и го покани да седне.

— Когато бях омъжена за Дойл, той притежаваше собствена инвестиционна компания. Включи се в управлението на компанията на брат си едва след смъртта на Дънкан.

Шейн внимателно огледа пълната жена със силно прошарена кафява коса. Софи беше пълна противоположност на красивата и сексапилна Бриана. За разлика от повечето жени в Маями, които вървяха в крак с последните модни тенденции и приемаха пластичните хирурзи, липосукциите и всички видове пластични корекции за задължителна и неотменна част от живота си, Софи като че ли изобщо не се интересуваше от външния си вид.

Не че човек би могъл да я помисли за бездомница.

Дрехите й бяха скъпи, но старомодни, а прическата й изглеждаше съвсем скорошна. Тя обаче нямаше вид на жена, готова на всякакви жертви, за да изглежда по-добре.

На врата й висеше златно кръстче, окачено на изящно изработена верижка.

От информацията, която Шейн бе събрал за Софи, беше ясно, че жената от край време си беше силно вярваща католичка.

— Вие разбирахте ли се с Дънкан? — попита Шейн.

Софи го погледна изпитателно със сериозните си кафяви очи. Шейн си помисли, че пред него стои жена, която никога не бе разбирала смисъла на думата забавления.

— На времето, преди Дънкан да се ожени за Ванеса, двамата с Дойл прекарвахме всяка свободна минута заедно с него.

Горчивината, прокраднала се в думите на Софи, беше повече от очевидна.

— И какво се случи след брака му с Ванеса?

— Ами тя направи всичко възможно, за да раздели двамата братя. Ванеса беше просто една неука и ужасно невъзпитана селяндурка. Ревнива жена със силно развито чувство за собственост, която не желаеше съпругът й да общува със собствения си брат.

— А вие двете как се разбирахте?

— Е, тя наистина се опита да се интегрира в кръговете, в които се движех. Моето семейство притежава значително богатство, връзки и влияние. Но аз веднага прозрях целите й.

Шейн кимна. И сам бе забелязал, че Ванеса особено много държи на социалните условности и проявява неподправен интерес към произхода на хората, с които общува. Дори и на него бе задала безброй въпроси, свързани със семейството му.

— По майчина линия съм родственица на Маргарет Тътъл. А баща ми е братовчед на семейство Вандербилт. Освен това членувам в най-реномираните женски клубове в този град.

— Разбирам — кимна Шейн, замислен за драстичната промяна, която бе претърпяла Ванеса след заболяването си. Та тя съвсем открито призна една вулгарна стриптийзьорка за своя дъщеря!

— Ванеса не се интересуваше лично от мен. Тя се домогваше до приятелите ми. Ванеса е най-обикновена селяндурка, обсебена от желанието да бъде допусната сред богатите и влиятелни хора в този град. И тя, за жалост, не е единствената.

Софи плъзна поглед по елегантното си жилище, което като че ли принадлежеше на друг човек.

— Имаше, разбира се, и много други неща, които ни разделяха.

Шейн изчака малко, а след това попита:

— Какви например?

— Ами тя никога не ходеше на църква. Дънкан редовно водеше Тейлър и Трент, но кракът на Ванеса нито веднъж не стъпи в храма.

Шейн я слушаше внимателно, а в главата му бавно започваше да се оформя някакво подозрение.

— От няколко места чух, че Ванеса постоянно флиртувала с по-млади от нея мъже, а на моменти се държала просто скандално. Опитвала ли се е да прелъсти Дойл?

— Всъщност, не. Ванеса се отнасяше с пълно пренебрежение към съпруга ми. Караше го да се чувства като натрапник в дома на брат си. Аз обаче виждах, че Дойл я привлича много по-силно от Дънкан.

— Наистина ли?

— Можете да бъдете сигурен в това. Онази жена е просто една безсрамна пачавра.

Пачавра? Според Шейн тази дума бе излязла от употреба още през петдесетте години.

— Имало ли е някога нещо между тях двамата?

Софи потрепери с отвращение.

— Струва ми се, че в онези години не се случи нищо, но пък съпругът ми ме изостави заради някаква долнопробна танцьорка в Литъл Хавана. Така че, кой би могъл да знае какво още е правил зад гърба ми?

 

 

Шейн се връщаше с ферибота от Фишър Айлънд, когато Винс му се обади по клетъчния телефон.

— Познай какво става! Раул е изчезнал от рехабилитационната клиника.

Шейн не се изненада ни най-малко. Крекът беше сред наркотиците, които най-бързо водеха до пристрастяване и, по негово мнение, беше дори по-опасен и от хероина. Наркоманите, зависими от хероин, поне можеха да бъдат лекувани с метадон.

Зависимостта от крека беше необичайно силна и пристрастените невинаги успяваха да се преборят с наркотичния глад. Независимо колко висок беше залогът, повечето от тях предпочитаха да рискуват и посягаха към следващата доза. Раул очевидно също не бе успял да се пребори със зависимостта си.

— И къде е сега? — попита Шейн.

— Никой не знае. Което не означава, че не може да се появи отнякъде във всеки един момент.

Шейн му преразказа набързо разговорите си със Софи и Джим Уилсън.

— Инстинктът ми подсказва, че Джим премълчава нещо. Не мога да си обясня защо един високо квалифициран счетоводител като него, завършил в Уортън, ще работи толкова време като барман в Кале Очо.

— Подозираш участие в някакви незаконни сделки и машинации, така ли?

— Това е една от възможностите — съгласи се Шейн, макар че никак не му се понрави мисълта, че Лиза отново се е влюбила в неподходящ човек. — Двамата с Лиза признаха, че веднъж са се срещнали с Рената в някакъв клуб, който нарекоха Ливинг Рум. А пък Джим е работил години наред в Кале Очо. В следобеда преди смъртта си Рената е отишла точно в Кале Очо, за да си купи брошка, която да я пази от уроки.

— Сантерийските култове са изключително разпространени в Литъл Хавана, но не мисля, че са свързани по някакъв начин с баровете. Може би в случая става дума за най-обикновено съвпадение.

— Аз не вярвам в съвпадения.

Бележки

[1] Ес енд Ем — съкращение за садо-мазо секс — Б.пр.