Мерил Сойър
Опасни лъжи (31)

30.

— Всички да се успокоят — разпореди се Шейн. Гласът му прозвуча толкова остро, че Оги, който седеше до него, уплашено трепна. — Споровете и плачът няма да ни помогнат да си върнем Тейлър.

— Аз предлагам да се обадим в полицията — заяви Кейлъб.

— Ако го направим, все едно че подписваме смъртната й присъда — рязко възрази Трент.

Шейн вече бе разяснил на членовете на семейството, събрали се в библиотеката, схемата, по която Пол бе използвал уебстраницата на компанията им, за да пласира наркотици от Колумбия. Всички бяха шокирани от разкритията му. Всички, с изключение на Ванеса, която не спираше да плаче и бе трудно да се прецени какво мисли за случилото се.

— Основният въпрос е какво иска Аштън — намеси се Дойл. — Пари? Защо тогава още не е назовал сумата?

— Не мисля, че става дума за пари — обади се Бриана. — А за отмъщение.

Шейн прокара пръсти през косата си и за пореден път се прокле безмълвно загдето бе изпуснал Тейлър от погледа си.

— Все още не е назовал сумата, защото иска да ни измъчи — рече Шейн. — Да ни накара да се поизпотим.

— Защо е накарал Тейлър да позвъни на Ванеса? — попита Винс. — Защо не се е обадил лично?

— Не иска да разберем, че той е похитителят — каза им Шейн. — Няма откъде да знае, че Трент случайно се е видял с Тейлър и тя му е споменала за срещата си с Пол.

— Значи не подозира, че знаем — отбеляза Кейлъб. — Освен ако Тейлър не му е казала.

— Не я подценявай, Кейлъб! — сърдито изръмжа Шейн. — Разбира се, че няма да му каже.

— Говорете малко по-тихо — разпореди се Винс, който вече бе проверил къщата за подслушвателни устройства.

— Намери ли нещо? — попита го Шейн.

— Намерих един „бръмбар“ в кабинета и един в остъклената трапезария на верандата.

— Местата, на които обикновено се събира цялото семейство — отбеляза Дойл. — А Пол чудесно знае това.

— Тук няма ли бръмбари — отнесено попита Ванеса. Бе видяла Винс да проверява помещението и бе изслушала обясненията на Шейн, но очевидно не бе схванала абсолютно нищо.

— Тук няма нищо, скъпа — отвърна Кейлъб.

— Тази стая беше убежището на брат ми. Едва напоследък започнахме да я използваме по-често — обясни Дойл.

— Тук можем да разговаряме спокойно — увери ги Винс. — Трябва само да говорим малко по-тихо, за да сме сигурни, че другите бръмбари няма да уловят нито дума от изреченото в тази стая.

— Защо не ги махнете? — попита Кейлъб.

— Не искам Аштън да се досети, че подозираме нещо — отвърна Шейн. — Освен това бихме могли да ги използваме, за да му подхвърлим някаква лъжлива информация.

Трент не издържа и се намеси отново.

— Защо прави всичко това?

— Добър въпрос — изръмжа Шейн. — Струва ми се, че Бриана като че ли има право. За Пол това е своеобразен начин на отмъщение. Прав ли съм, Ванеса?

Майката на Тейлър го погледна изпитателно, а след това кимна утвърдително.

— Предполагам, че е… възможно.

— Какво се опитваш да кажеш? — попита Кейлъб.

Шейн замълча. Предпочете да изчака отговора на Ванеса. След проверката на банковите й сметки, смяташе, че знае какво ще чуе.

— Не е никаква тайна, че никога не съм харесвала този мъж — заяви Ванеса. — Струва ми се, че никой от тук присъстващите не го харесваше особено.

— Вярно е — съгласи се Трент. Дойл и Бриана само кимнаха.

— Боях се, че Тейлър може да реши да се омъжи за него — продължи Ванеса. — Исках да се отърва от Пол и затова наех частен детектив.

— Кого по-точно? — поинтересува се Винс.

— Рик Мастърс. Той следи Пол в продължение на три месеца. — Ванеса махна с ръка по посока на бюрото. — В края на периода ми изпрати подробен писмен отчет.

— И какво се казва в него? — попита Шейн.

— Пол търгуваше с наркотици. На времето смятах, че е просто дребен местен дилър. В отчета на господин Мастърс липсваше информация, която да ме наведе на мисълта, че Аштън е наркотрафикант от международна величина, който използва собствената ни уебстраница, за да движи бизнеса си.

— Мастърс по всяка вероятност е разкрил само някои от дребните му сделки — заключи Шейн. — Парите, спечелени от сериозните операции, постъпват в офшорни сметки. Не бива също така да забравяте, че по онова време Аштън се е преструвал на фотограф, пробиващ си с мъка път в професията. Не е искал да…

Входният звънец иззвъня.

— Това сигурно е Лиза — обади се Трент.

— Обадил си се на Лиза? — възкликна Бриана.

— Да. Двете с Тейлър бяха много близки по време на връзката й с Пол. Може би знае нещо, което би ни помогнало в случая.

Миг по-късно Мария въведе Лиза в библиотеката. Трент, който вече я бе информирал за отвличането, й разказа набързо за наетия от Ванеса частен детектив и за резултатите от разследването му.

Шейн през цялото време галеше Оги, опитвайки се да се поуспокои. Струваше му се, че губят ценно време, макар да съзнаваше, че Трент има право. Лиза може би наистина разполагаше с ценна информация.

— Тейлър ми е като сестра — заяви тя. — И ще направя всичко по силите си, за да й помогна. Джим също.

— Не виждам какво би могъл да направи Джим в случая — рязко отвърна Ванеса.

— Просто е на разположение. В случай че ни потрябва. — Лиза дълбоко си пое дъх. — Онова, което ще ви кажа, трябва да бъде запазено в тайна. Зная, че всички вие подозирахте Джим в използване на уебстраницата ви за престъпни цели и дори в убийство.

— Вече знаем, че Джим не се е докосвал до уебстраницата на компанията.

— И няма нищо общо със смъртта на Рената — убедено изрече Лиза. — Джим е постъпил в Ел Тамбор, за да помогне на местното полицейско управление. Както сигурно знаете, брат му е детектив. Именно той му предложил да поработи в бара под прикритие, защото прекрасно познавал изключителните му познания като счетоводител. Джим се справил със задачата и разрешил случая, но ако това излезе наяве преди процеса, животът му може да се окаже в опасност.

Интересно, помисли си Шейн. Изобщо не бе помислял за подобен сценарий.

— Може би трябва да се обадим на брат му. Все пак е детектив и сигурно ще може да ни помогне — предложи Кейлъб.

— Ако разбере, че сме се свързали с полицията, Пол може да убие Тейлър — възрази Бриана.

— Съгласен съм — подкрепи я Дойл. — Когато Тейлър позвъни отново, трябва да се държим така, все едно че нямаме и най-малка представа за самоличността на похитителя й.

— Точно така — съгласи се Шейн. — Ванеса, трябва да я попиташ кой я е отвлякъл, за да видим как ще ти отговори.

— Ще го направя — отвърна Ванеса. — Смятам да не взимам никакви лекарства. Искам главата ми да е бистра и да мога да разсъждавам нормално.

— Искаш ли да ни кажеш как успя да се отървеш от Пол? — попита Шейн.

— В началото възнамерявах да се обадя в полицията, но реших, че това ще отнеме много време. А и не можех да бъда сигурна, че няма да сключи сделка с ченгетата и веднага да излезе на свобода.

— И с право — подхвърли Винс.

— Вие не познавате Пол — продължи Ванеса. — Той излъчва силен магнетизъм. Чаровен е и е изключително убедителен. Боях се, че след като излезе на свобода той щеше да успее да убеди Тейлър, че е бил натопен, наклеветен и какво ли още не.

— Разбирам какво имаш предвид — намеси се Бриана. — Пол наистина притежаваше определено излъчване. Знаеше как да влезе под кожата на жените и да ги очарова.

Ванеса кимна.

— Затова отидох при Пол и му заявих, че ако не напусне Маями, ще съобщя в полицията всичко, което зная за него.

— И тогава той ти поиска сто и петдесет хиляди долара — отбеляза Шейн.

— За да се премести — отвърна Ванеса. — Реших, че си струва да платя, за да се отърва от него. Изобщо не ми хрумна, че може да се стигне до тук.

Шейн също не бе предвидил, че това може да се случи. Искаше се много кураж, за да се решиш да се върнеш в страната, след като си сключил сделка с правителството. Пол Аштън или беше голям смелчага, или просто беше напълно откачен.

— В един момент предложих пари и на Раул, за да се отървем от него. Но след това Кейлъб ме накара да разбера, че не бива да се намесвам в живота на децата си.

— Всеки човек трябва сам да се справя с грешките си — заяви Кейлъб. — Как иначе ще се поучи от тях?

— И тъй като започнах да ви разказвам за нещата, които съм вършила в определени моменти от живота си, трябва да ви кажа и още нещо, което смятам за важно. — Ванеса се поизправи на стола си и отклони поглед от Кейлъб. — Дори и без ДНК теста бях сигурна, че Рената е моя дъщеря. Вие не знаете, но двамата с Кейлъб се запознахме в дома на приемното семейство, което ме отгледа. Той беше първата ми любов. Той е бащата на Рената.

На Шейн му бе необходима цяла минута, за да схване истинското значение на думите й. Ако съдеше по израженията на лицата им, другите бяха също толкова изненадани.

— И защо не ни го каза веднага? — попита Трент с натежал от вълнение глас. — Ако го знаехме, нямаше да се отнасяме толкова зле с Рената.

Добър въпрос.

Ванеса тежко въздъхна.

— Трябваше да ви кажа. Иска ми се да го бях сторила, но се боях, че двамата с Тейлър няма да разберете увлечението ми по Кейлъб.

— О, майко, разбира се, че щяхме да разберем.

— И аз не исках да ви казва — обади се Кейлъб. — Не мисля, че трябва да се ровим в миналото. През живота си съм направил много неща, с които никак не се гордея, и не исках Ванеса да се срамува от мен. Сега обаче съм напълно нов човек.

Да бе, сигурно!

— И как взе Рената? — поинтересува се Бриана.

— Приемната майка на Ванеса взе бебето от нея. После дойде при мен, за да подпиша формуляра за осиновяването. Аз обаче отказах да им дам дъщеря си. Взех я и я отгледах. Тя беше светлината на живота ми.

Разбира се. Затова й позволи да те издържа като се съблича в стриптийз бар, помисли си Шейн. Наведе се и потупа Оги, за да прикрие отвращението, изписало се на лицето му.

Кейлъб, сякаш прочел мислите му, продължи:

— Винаги съм бил против решението на Рената да работи като танцьорка, но тя беше невероятно упорита и своенравна. Такава беше още от мига, в който си стъпи на крачетата и започна да ходи сама.

— В това отношение се е метнала на мен — замислено прошепна Ванеса. — Понякога аз също съм прекалено неотстъпчива.

— Трябвало е да бъдеш такава, за да оцелееш — заяви Кейлъб.

— В момента сме изправени пред сериозна криза — продължи Ванеса — и искам всички вие да разберете, че за мен Кейлъб е част от семейството. И ще остане с мен до края на дните ми. Ще бъде неотлъчно до мен по време на това изпитание.

— Ние също — увери я Бриана. — Ние също.

— Не зная какво ще правя, ако моите грешки станат причина за смъртта и на двете ми дъщери.

— Смяташ, че Пол е убил Рената? — попита Лиза. — Защо? Та той дори не я е познавал, нали?

— Така е, но за него това е бил най-сигурният начин да си отмъсти на Ванеса — отвърна Шейн. — И да предизвика хаос в компанията.

— Е, това, последното го постигна със сигурност — обади се Дойл.

— Аштън си е откупил известно време, през което да продължи да печели пари, използвайки уебстраницата на компанията — додаде Шейн.

— Пол идваше тук доста често — отбеляза Трент. — Знаел е как да проникне в къщата дори и при включена алармена система. Съвсем спокойно е могъл да се проникне незабелязано и да убие Рената.

— Струва ми се, че в момента трябва да насочим всичките си усилия към Тейлър. Трябва да открием мястото, на което Аштън я държи. — Шейн си даваше сметка, че в гласа му се прокрадва нетърпение, но не можеше да си позволи да изгуби още време. — Мислих много по въпроса и смятам, че я държи в частен дом, или на някое изолирано и уединено местенце.

— По всяка вероятност — съгласи се Винс. — Трудно е да изкараш една жена от кола и, заплашвайки я с пистолет, да я принудиш да се качи по стълбите или пък в асансьора на голяма жилищна сграда. Никой похитител не би го направил, защото винаги съществува опасността да го забележи някой и да позвъни на ченгетата.

— Така че подобна вероятност изглежда малко вероятна — додаде Шейн.

— Докато идвах насам, се свързах с ДИА — информира ги Винс. — Аштън изчезнал от Коста Рика преди около два месеца. Наблюдаващият го офицер не знае как е напуснал страната, но, по всяка вероятност, Пол е влязъл в Щатите с фалшив паспорт.

— Което означава, че е с друго име — обясни Шейн. — В противен случай е щял да бъде арестуван още на летището.

— Поведението му до този момент напълно съответства на профила на повечето бегълци — продължи с разясненията Винс. — Веднъж влязъл в страната, той е предпочел да се върне в района, който познава добре.

— Някой от вас има ли някаква представа къде може да е завел Тейлър? — попита Шейн. — Всички вие го познавате. Опитайте се да си спомните за местата, които е споменавал по един или друг повод.

— Той обичаше Саут Бийч. Всъщност, обожаваше това място — заяви Лиза. — Харесваше клубовете, плажа. Тейлър работеше много, а той по цял ден се мотаеше по плажа Лумус, където ходят всички красавици.

— Беше ли известен из нощните клубове? — попита Шейн.

— О, разбира се. Не е лесно да се проникне в скъпите и изискани нощни заведения в Саут Бийч. Той обаче имаше връзки навсякъде.

— Кой иска да се заеме с нощните клубове? — попита Винс.

Лиза веднага изяви желание да поеме тази част от разследването.

— Джим ще ми помогне. Още тази вечер ще се постараем да ги обиколим.

— Някой от вас случайно да има снимка на Пол? — попита Шейн.

— Сигурна съм, че тук някъде трябва да има снимка, правена на една семейна вечеря скоро след като Тейлър започна да излиза с него. С времето той престана да ни посещава толкова често — рече Ванеса.

— Трент, пазиш ли още нашите семейни снимки? — попита Лиза. — Там би трябвало да има снимки на четирима ни.

Трент кимна.

— Пазя ги и зная точно къде се намират.

— Пол почти не се е променил — рече Шейн. — Посетителите в Брю Ха-Ха ни казаха, че е с руса коса, която носи прибрана в къса опашка.

— Щом изглежда по същия начин, смяташ ли, че би се появил в някой от нощните клубове? — попита Лиза. — Ами ако някой го разпознае?

— И какво като го разпознае? — попита Шейн.

На никого не би му хрумнало да се обади в полицията, ако Пол не се набива на очи и не създава неприятности. Освен това той е изключително арогантен и самоуверен. Съмнявам се, че би сметнал това за някакъв риск.

— Сигурен съм, че живее някъде наблизо — рече Трент. — Тейлър ми спомена, че й е определил среща само петнадесет минути след разговора им.

— Уместна забележка. — Шейн се ядоса, че не бе успял веднага да получи тази информация от Трент. Беше така разтревожен от изчезването на Тейлър, че изобщо не му бе хрумнало да го попита за това.

— Кои квартали са близо до Саут Бийч и по атмосфера приличат на него? — попита Шейн. — Не беше живял в Маями достатъчно дълго и не познаваше града добре.

— Мид Маями Бийч — отвърна Дойл. — Намира се на север от тук.

— В района има много изискани и скъпи хотели, както и високи жилищни сгради, в които се предлагат модерни апартаменти — додаде Трент. — Срещат се и еднофамилни домове.

— Ето затова ни трябват снимките.

Шейн се изправи и тръгна из стаята, като се спираше и говореше с всеки от присъстващите. Оги не се отделяше от него.

— Сега идете да потърсите снимките. Ще се срещнем отново тук след два часа. Ще изберем най-хубавите снимки на Пол и ще ги покажем на жителите на Мид Маями. И в нощните клубове.

— Ако Тейлър си бе сложила часовника, щяхме за нула време да я намерим с помощта на проследяващото устройство — отбеляза Винс, след като останалите си тръгнаха, а Кейлъб отиде да помогне на Ванеса да потърси снимките.

— Така е, но в момента не можем да направим нищо по въпроса. Имаме нужда от добър план и от късмет.

— И от повече хора — додаде Винс.

— Аз ще осигуря парите. Наеми още хора и им обясни какво трябва да правят. — Шейн се замисли за момент. — Може би трябва да наемем и този Рик Мастърс. Веднъж вече е разследвал Пол…

— Забрави за това — прекъсна го Винс. — Този тип разчита единствено на миналата си слава и се занимава предимно с проследяване на неверни съпрузи. Били са му нужни цели три месеца, за да закове Аштън. Представяш ли си?

— Имаш право, но аз, въпреки всичко, ще поискам от Ванеса доклада на Мастърс. Искам да го прочета. В него може да има нещо, което да ни помогне.

— Трябва да поставим записващо устройство в телефона на Ванеса, за да запишем следващото обаждане на Тейлър.

— Точно така. Предполагам, че това ще стане чак след ден-два. Аштън иска да ни побърка от притеснение.

— Това е добре — отвърна Винс, опитвайки се очевидно да му вдъхне известна надежда. — Това означава, че няма да посегне на живота й. Тейлър му трябва жива, за да се обади отново.

— Предполагам, че ще последват още няколко обаждания. Струва ми се, че цялата тази история е свързана по някакъв начин с информацията, която открихме в уебстраницата на компанията.

— Кое те кара да мислиш така?

— Имам известен опит с този тип. Аштън може и да убие за отмъщение, но парите са главната му цел. Мисля, че той по някакъв начин е научил, че сме декодирали материалите, скрити в уебсайта. Затова в момента му се налага да проникне в друг подобен сайт и да прехвърли цялата информация. Не може да си позволи да не изпрати необходимите данни на своите доставчици и дилъри.

— Но това ще отнеме време. Особено пък ако тези хора не използват електронната поща. А те, ако имат малко ум в главите си, със сигурност не биха посегнали към нея. Защото ако го направят ще оставят след себе си следа, която да ни отведе до тях. Всеки един от тях ще трябва да проникне в новия сайт и да източи информацията, използвайки кода.

— И знаеш ли какво означава това? — попита Шейн и веднага след това отговори на собствения си въпрос. — Че има изтичане на информация от ДИА. Някой е предупредил Аштън. И той отвлече Тейлър — за да спечели време. В момента, в който хората му получат информацията, Пол ще я убие.