Включено в книгата
Оригинално заглавие
Every Waking Moment, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 23 гласа)

15.

— Главното в живота не са възможностите, които получаваш. Най-важни са рисковете, които си готов да поемеш.

В знойния нощен въздух жужаха безброй невидими насекоми, насъбрали се в тънкия лунен лъч светлина. Някъде в далечината от нечие радио се носеше латино музика. Радиото беше настроено на WQBA — местна станция, която излъчваше програмата си на испански език.

— Изпреварващият удар криеше известни рискове, предвид краткото време, с което разполагах за подготовка. В живота обаче побеждават не тези, които чакат да се отвори подходяща възможност. Не, главното в живота е да се възползваш от всяка възможност и да я обърнеш в своя полза.

Пронизителният вой на полицейска сирена огласи смълчаната нощ. Колата не идваше насам, нали? А и защо да идва?

Никой не знаеше истината. И никой нямаше да я научи.

Никой не беше чак толкова умен, че да стигне до него.

Шейн Донован вярваше, че е голяма работа, но и той не подозираше нищо.

— Сега, когато Рената е мъртва, всички те са поставени в безизходица. Точно както го бях замислил.

Радиото замлъкна и внезапно настъпилата тишина му се стори странно потискаща. Сякаш изведнъж почувства как топлият и безмълвен въздух го притиска под тежестта си. Тишината ставаше все по-оглушителна докато накрая започна да отеква с убийствено силен ритъм в главата му.

Защо звуците му действаха толкова успокояващо? Някъде отдалеч долетя острото мяукане на уличните котараци, които излизаха на нощен лов. В протяжния им вой бе стаена смъртоносна заплаха.

Ето, така е по-добре.

— Ванеса наистина изпадна в агония. А аз исках точно това. Когато доведа плана си до край Ванеса вече ще подозира цялото си семейство заради смъртта на Рената. Дори и Тейлър, собствената си дъщеря. И дори няма да предполага, че възнамерявам да убия и Тейлър.

Котараците очевидно бяха впили зъби и нокти един в друг и вдигаха врява до небесата. Продраното им мяукане приличаше на дращене с нокти по черна дъска.

Прекрасна музика за ушите му.

— На Тейлър не й остава още много време на този свят. А близостта й с Шейн Донован изобщо няма да й помогне да спаси живота си.

 

 

— Майка ми е толкова разстроена, толкова объркана — промълви Тейлър и погледна към Шейн. — Струва ми се, че Кейлъб е успял да я убеди, че един от нас е убиецът на Рената.

— Този човек носи само неприятности.

— Но тя е моя майка. Познава ме. Как може дори да си помисли, че бих могла да посегна на някого?

— Тя директно ли те обвини в убийството й?

— Не, но усещам, че е изпълнена с подозрения.

— Точно в този момент тя просто не е на себе си — рече й Шейн. — А и Кейлъб Басет никак не й помага.

Минаваше десет вечерта и двамата седяха на канапето в дома на Шейн. Оги лежеше в краката им. Шейн я бе прегърнал през раменете. Всъщност, той почти не се бе отделял от нея откакто си тръгнаха от дома на майка й някъде по обяд.

Седеше толкова близо до нея, че Тейлър усещаше лекия цитрусов аромат на афтършейва му. И се чувстваше неудържимо привлечена от силата, която се излъчваше от него. Беше положила огромни усилия да избегне зараждащата се между двамата близост, но в този момент тя й носеше неизразима утеха и сигурност.

Трент си бе тръгнал заедно с Раул и Тейлър не можеше да се свърже с него. Най-добрата й приятелка, Лиза, все още не се обаждаше, макар че новината за убийството бе публикувана на първа страница на Маями сън. Бриана и Дойл бяха в болницата с майката на Бриана, състоянието на която бе започнало да се влошава.

Шейн Донован бе единственият човек, на когото можеше да разчита в момента. Той беше изключително уравновесен и надежден. Преди време бе изпитвала силна неприязън към него, но с течение на времето бе променила отношението си.

Телефонът иззвъня и Шейн скочи от канапето с думите:

— Обзалагам се, че това е Винс.

Беше се свързал с Винс по-рано през деня, за да го помоли да се обади на познатите си в полицията и да се опита да разбере с какви доказателства разполагат до момента. Тейлър се заслуша в разговора, приковала поглед върху лицето на Шейн. Забеляза двете тревожни бръчки, появили се между веждите му. Очевидно наистина се обаждаше Винс, но новините като че ли не бяха добри.

— Какво се е случило? — попита тя в мига, в който Шейн затвори телефона.

— Всъщност нищо. Има някои тревожни новини, но ние и без друго ги очаквахме.

Настани се отново до нея и я прегърна през раменете. После леко я целуна по челото.

— Лошата новина е, че полицаите са открили отпечатъците ти в стаята на Рената, което, всъщност, не е никаква изненада.

Беше й невъзможно да укроти бесните удари на сърцето си.

— Ще ме арестуват ли?

— Не. Добрата новина е, че са намерили и още няколко отпечатъка, които все още не са идентифицирани. Освен това в стаята има отпечатъци на брат ти. А също и на Раул.

— Какво? Странно! Не мога да си представя какво може да са търсили там.

Очите му потъмняха и той я погледна изпитателно.

— Според мен трябва да допуснеш възможността брат ти да е посегнал на живота на Рената.

— Не, не и Трент! Не би могъл.

Протестът й обаче не прозвуча толкова убедително колкото би й се искало. Все по-често напоследък бе стигала до извода, че не познава брат си чак толкова добре.

— Това е всичко, с което разполагат в полицията. Отпечатъци. В момента се опитват да издействат заповеди за обиск в домовете на трима ви. А също и в дома на Дойл и Бриана. Ще търсят оръжието на престъплението.

— Няма да го намерят в дома ми. Изобщо нямам пистолет.

Шейн се намръщи, а сключените му вежди образуваха права линия над потъмнелите му очи.

— Знаеш ли нещо за религиозните култове. И по-специално за Сантерия?

— Много малко. Зная, че е кубински ритуал. Смесица между вуду магиите и религията. Не съм запозната с подробности, но Бриана вероятно е по-добре информирана. Защо питаш?

— Винс ми каза, че Рената носела arichanet. Това е специално мънисто, което виси от малка златна брошка.

— Носела е брошка на нощницата си? Колко странно.

— Очевидно е вярвала, че тази брошка я пази от сатаната. Онова, което не ми дава мира, е, че вчера Рената ме извика в отдела по пласмент малко преди края на работното време. Оплака ми се, че една от кубинките се опитала да я урочаса. Помоли ме да я преместя в друг отдел.

— И ти какво й каза?

— Казах й да разговаря с теб.

— Не се е обаждала. Може би е решила да изчака до следващия работен ден — озадачена, Тейлър положи глава на силното рамо на Шейн. — Жените, които работят в отдела по пласмент, са кубинки и може би наистина вярват в Сантерия, но не мога да си представя, че биха стоварили някакво проклятие върху Рената. Защо им е да го правят?

— Добър въпрос, но аз разговарях с Рената и тя наистина беше силно разстроена. Тя е… беше изключително суеверна жена.

— Каза ли ти коя е жената, отправила проклятието срещу нея?

— Не — Шейн отрицателно поклати глава. — Трябваше да я попитам, но не го направих, а сега вече е твърде късно.

— Знаеш ли, проклятието е едно на ръка. Кубинците наистина са много суеверни и може да са направили нещо подобно. Кейлъб обаче твърди, че Рената му казала, че животът й бил в опасност.

— Наистина ли? На мен ми каза, че проклятието сигурно ще й донесе лош късмет. Изобщо не спомена за смъртни заплахи. Нещо трябва да се е случило, след като си тръгнах.

— Трудно ми е да си представя, че Рената би могла да се изплаши толкова от една най-обикновена магия. Винаги ми се е струвала изключително жилава и непреклонна.

— Била е достатъчно суеверна, за да си направи труда да отиде чак до Кале Очо. Според Винс само там се намират тези амулети.

— Щом е била чак толкова уплашена, не смяташ ли, че е трябвало да си купи пистолет?

— Може би. Никой не знае със сигурност дали не е била застреляна със собствения й пистолет, макар че това ми се струва малко вероятно. Защото как би могъл убиецът да знае къде държи Рената пистолета си? Ако е имала такъв, разбира се.

— Не мислиш, че Раул Кеткарт би могъл да наеме човек, който да убие Рената? — попита Тейлър. — Той твърди, че познава най-добрия наемен убиец в Маями.

— Рената не е била убита от професионалист. Човекът на Винс в полицията му казал, че убиецът е използвал възглавница, за да заглуши изстрела. Професионалистът просто би използвал заглушител.

— Предполагам, че имаш право — Тейлър стана от канапето. — Беше дълъг ден. Май трябва вече да си вървя.

— Ще те изпратя до вас.

Шейн се изправи и я поведе към вратата. Оги заситни след тях, махайки с опашка. Очевидно се надяваше, че ще го изведат на разходка.

— Аз спя съвсем леко. Ако полицаите се появят посред нощ със заповед за обиск, веднага ще дойда при теб.

Дебели облаци скриваха луната и в двора на блока беше съвсем тъмно. Нещо помръдна в сенките и Оги се спусна нататък. Един дебел котарак хукна по настланата с плочи пътека и изчезна в храсталаците.

Шейн се засмя.

— Преди време Оги изобщо не би се осмелил да преследва някой котарак. С времето обаче започва да се превръща в най-обикновено куче.

Тейлър отключи входната врата на апартамента си, след което се обърна и му благодари за помощта и подкрепата, които й бе оказал през изминалия ден. Истината беше, че просто не би могла да си представи как щеше да се справи без него. Погледът на Шейн беше ласкав като милувка. И изключително съблазнителен.

Надвесил устни в опасна близост до нейните, той нежно проследи с пръст изящната извивка на високите й скули, а след това зарови ръце в косата й. Кръвта й изведнъж кипна. Сгъсти се и потече като горещ мед по вените й. Знаеше, че Шейн ще я целуне, но просто не можеше да си наложи да се отдръпне.

Устните му нежно покриха нейните. Силните му ръце я придърпаха по-близо до него, притиснаха я към пламналото му тяло и тя почувства изваяните мускули на дългите крака и силните му гърди. Езикът му ласкаво докосна устните й. Тейлър въздъхна от удоволствие и разтвори устни. Ръцете й бавно се плъзнаха нагоре по тялото му. Най-накрая обви едната си ръка около врата му, а другата постави на рамото му.

Прегръдката на Шейн стана по-настойчива, езикът му намери нейния. Обхвана я желание, първично и разтърсващо, и я лиши напълно от способността да разсъждава рационално. Колкото по-пламенно и дълго я целуваше Шейн, толкова по-силна ставаше потребността й да откликне на ласките му.

Той обаче ненадейно се отдръпна назад и Тейлър, пламнала от смущение, чу задъханото си, накъсано дишане. Господи, та той можеше да я подчини напълно, без дори да полага кой знае какви усилия.

— Ще бъда тук, ако тази вечер имаш нужда от мен — рече той с леко предрезгавял глас.

 

 

Тейлър, облякла нощницата си, се приготвяше да си ляга. Не можеше обаче да се отърве от хилядите въпроси, които не й даваха мира. Нима не притежаваше никаква воля и самоконтрол? Защо не бе отблъснала Шейн? Защо се бе подала на ласките му?

Та тя все още обичаше Пол, нали? Беше допуснала интимна близост с друг мъж, а това беше предателство спрямо Пол.

— Я се стегни! — тихичко си нареди тя. — Изминаха почти три години. Животът продължава. Само бъди по-предпазлива! И не прибързвай!

Чу почукване на входната врата. Тъй като очакваше полицаите всеки момент да пристигнат със заповед за обиск на апартамента й, тя наметна един халат и отиде да отвори. Пред вратата стоеше Лиза. Усмихваше се широко и стискаше наситено розова книжна торбичка в едната си ръка.

— Виж какво ти донесох — рече тя, влезе в апартамента и връчи на Тейлър малка шарена кутийка с индийски мотиви. — Това е първият ми продукт. Любовен прашец. Съставен е от изсушен стрит мед и гуарана. Гуараната е корен, който се среща в дъждовните гори. Макар на вид да изглежда като кехлибарен на цвят талк, прашецът е ядлив и напълно безвреден.

Тейлър не можеше да повярва, че приятелката й е в състояние да бъбри толкова безгрижно за някакъв си глупав продукт, свързан очевидно с увлечението й по Кама Сутра, в момент, в който целият живот на Тейлър сякаш се разпадаше пред очите й.

— Тази миниатюрна четчица, ефирна и лека като перце, се използва, за да се разпръсне прашеца по цялото тяло на мъжа. И ако той не те обладае на часа, ти би могла просто да прокараш език по цялото му тяло, за да обереш прашеца.

— За чие тяло говориш? И какво означава всичко това?

Тейлър преглътна мъчително, опитвайки се да овладее гнева си. Беше решила да не звъни на приятелката си, защото не искаше да я кара да обяснява защо се бе върнала в Маями, без да й се обади. А ето че тя изневиделица се появяваше в дома й и буквално я обвиняваше, че има връзка с някого.

Лиза преметна тъмната си коса над едното си рамо. Толкова познатият жест обаче кой знае защо само засили раздразнението на Тейлър.

— Хайде, стига! Идвах тук преди половин час. И те видях да се целуваш с онзи сладур. Как му беше името? Шейн някой си. Затова се върнах до магазина, за да ти донеса от любовния прашец.

— О, за бога! Това беше само една целувка — тя остави кутийката. — И не означаваше нищо. В момента имам прекалено много проблеми, за да мисля за мъже.

— Чувствам, че с теб става нещо. Какво се е случило?

— Ама ти на коя планета живееш?

Черните очи на Лиза огледаха стаята.

— Напоследък работих ден и нощ, за да открия магазина си. Дори нощувах там. Зная, че не съм се обаждала от доста време, но… — Опита се да се усмихне. — Съжалявам. И какво пропуснах?

— Всичко.

Тейлър се стовари на дивана и потупа мястото до себе си, давайки знак на Лиза да седне до нея. Не можеше да й се сърди дълго. Бяха приятелки от много години и заедно бяха преминали през какво ли не. Лиза страдаше жестоко и цялата й тази страст по Кама Сутра бе опит да отвлече мислите си от неудачите в личния си живот.

На Тейлър й трябваше известно време, за да разкаже на Лиза за всичко, случило се след последната им среща. До този момент тя като че ли не бе осъзнала напълно какви драстични промени бяха настъпили в живота й за един толкова кратък период от време. Лиза дори не бе успяла да се запознае с Рената, а ето че тя вече беше мъртва.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че, според полицаите, убиецът на Рената е някой от семейството? — възкликна Лиза. — Не мога да повярвам.

Тейлър бавно кимна. Не беше споменала пред Лиза за пръстовите отпечатъци. Нито пък за страховете на Рената от кубинските заклинания и магии. Беше сигурна, че не би трябвало по никакъв начин да компрометира източниците на Шейн.

— Шейн е експерт по сигурността — съобщи Тейлър, дала си сметка, че не би могла да премълчи този факт. — И в момента работи за нашата компания. Напоследък имаме определени проблеми с компютърната сигурност.

— Сериозно? — Лиза прикова погледа на тъмните си очи върху лицето на Тейлър, която се опита да прецени доколко приятелката й е искрена и добронамерена. — И какви по-точно?

— Някой се опитва да саботира работата ни. Объркани фактури, неясни поръчки… Ей такива неща — отвърна Тейлър, заобикаляйки истината. — Трент казвал ли ти е някога паролите за достъп?

— Не. А и аз никога не бих направила нещо подобно.

Възмущението в гласа на приятелката й отрезви Тейлър. Ама какво й ставаше напоследък? Започнала бе да подозира брат си в… не чак в убийство, но бе готова да приеме, че Трент е въвлечен по някакъв начин в извършеното престъпление. А ето че сега се държеше с Лиза така, сякаш наистина вярваше, че именно приятелката й стои зад всичките им компютърни проблеми.

— Просто се питах — продължи тя, опитвайки се да заглади неприятната ситуация — дали Трент не ги е записал някъде в дома ви, откъдето биха могли да бъдат откраднати. Аз самата също държа списък с паролите в бюрото си, в случай че ми потрябват за нещо.

— Не зная да ги е оставял вкъщи, но може да ги е казал на Раул. А само един господ знае на какво е способен онзи тип. Той е един от най-големите мошеници, с които съм се сблъсквала през живота си.

Тейлър кимна, преструвайки се, че внимателно обмисля тази възможност. Всъщност, до този момент тя дори не подозираше, че Лиза знае за съществуването на Раул Кеткарт. Макар че в този град имаше много хора, които я познаваха и можеха да й кажат за промените, настъпили в живота на Трент.

— Не бях напълно откровена с теб, когато се видяхме онзи ден — призна Лиза. В гласа й се долавяше тревога. — Върнах се в Маями преди време и наех частен детектив, за да проучи новия живот на Трент. Исках да разбера къде съм сбъркала в отношенията си с него. Само така можех да съм сигурна, че ще оставя миналото зад гърба си.

— О, Лиза, ти нямаш никаква вина за случилото се между вас. Брат ми просто е гей. Години наред се е опитвал да се пребори с това и съм сигурна, че те е обичал, доколкото е могъл. Според мен смъртта на татко го освободи от задръжките и Трент най-после получи възможността да изживее живота си както желае.

— Зная — задавено прошепна Лиза. — И вече съм го приела.

Тейлър се запита дали това наистина е така. Дали Лиза се бе примирила напълно със загубата на Трент. Помисли си за Пол. Тя от собствен опит знаеше колко е трудно човек да продължи с живота си, след като е загубил любимия си.

— Будистите го наричат bodhichitta, което на санскритски означава да отвориш ума и сърцето си, за да прозреш истината. И аз сторих точно това. Сега вече зная, че не съм се провалила в любовта. Нито пък любовта ме е предала. Човек трябва да приеме съдбата си и да се примири с факта, че на някои неща просто не им е писано да се случат. Това не означава, че не ме е грижа за Трент. Той е прекрасен човек. И не разбирам какво толкова намира у Раул. Като се изключи, разбира се, невероятният му външен вид.

— Трент и Раул са били арестувани миналата седмица за притежание на наркотици — информира я Тейлър. — Това беше първият и, надявам се, последният арест на брат ми, но ако Раул вече има полицейско досие този инцидент може да се превърне в сериозен проблем.

— Не можеш ли да поговориш с него?

— Ще се опитам. Можеш да ми вярваш, че ще опитам.

— И да искаш, не би могла да направиш нищо повече.

Двете помълчаха в продължение на няколко минути. Бяха се отдалечили една от друга през едногодишното отсъствие на Лиза. Тейлър усещаше, че приятелството им линее. Изпитваше потребност да се почувства отново част от живота на Лиза, да прекара известно време с нея.

— Разкажи ми за бизнеса си — подкани я Тейлър. — Значи вече имаш магазин. Къде се намира?

— Точно тук, в Саут Бийч. На Пета улица, точно на пресечката с Оушън авеню.

— Мястото е страхотно.

Тейлър си представи красивите сгради в стил арт деко. След десетилетия на разруха красивите сгради, боядисани в пастелни цветове, бяха умело реставрирани. Версаче пръв започна с реконструкцията на старите сгради, а след трагичното му убийство дейността му бе продължена и съхранените архитектурни богатства на Саут Бийч се превърнаха в още едно от безценните му наследства.

— Освен любовния прашец продавам още няколко подобни продукта.

— Откъде знаеш към кого да се обърнеш и как да организираш един съвсем нов бизнес? — Тейлър бе леко засегната от факта, че Лиза не се бе обърнала за помощ към нея. Производството и лансирането на един нов продукт не беше лесна работа, но след дългия си стаж в Макс тя самата се бе превърнала в специалист в тази област и знаеше какво точно трябва да се направи.

— Наех консултант. Не ми се искаше да те занимавам с проблемите си — отвърна Лиза. — Ти имаш нужда от свободно време, за да продължиш работата си върху компютърната игра. Затова наех Джим Уилсън.

— Как можа да се обърнеш точно към него? Баща ми го уволни още преди години. — Не поясни, че Уилсън бе сред основните заподозрени за пробива в компютърната им сигурност.

— Не знаеш ли защо баща ти уволни Джим? — попита Лиза, снижила гласа си почти до шепот.

— Не съвсем. Но баща ми рядко уволняваше служителите си. Сигурно е имал сериозно основание да го направи.

Лиза понечи да каже нещо, но замълча и погледна встрани.

— Има ли нещо, което не ми казваш? — попита Тейлър.

Приятелката й я погледна отново.

— Мислех, че знаеш. Джим е бил уволнен, защото е имал любовна връзка с майка ти.

Тейлър понечи да възрази, но загриженото изражение на лицето на Лиза я накара да се замисли. По времето, когато Джим бе уволнен от компанията, Тейлър бе толкова погълната от любовта си към Пол, че не обръщаше внимание на нищо друго.

— Аз не знаех. Аз…

Силно чукане на вратата прекъсна думите й. Този път на прага й стояха ченгетата.