Включено в книгата
Оригинално заглавие
Every Waking Moment, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 22 гласа)

18.

На следващата сутрин Шейн и Тейлър стояха един до друг пред входната врата в къщата на Ванеса и чакаха някой да им отвори. Шейн бе прекарал нощта в нейния апартамент. По-голямата част от времето прекараха, преплели тела като разгонени норки… Не че някога бе виждал чукащи се норки, но тези малки създания си бяха създали репутация на истински сексуални ненаситници.

По време на кратките почивки разговаряха и Тейлър все се връщаше към острото чувство на вина, което изпитваше по отношение на Рената. Шейн така и не успя да намери най-подходящите думи, с които да я успокои и да я накара да се почувства по-добре.

Беше убеден, че Тейлър няма никакво основание да вини себе си. Кой би могъл да предположи, че стриптийзьорката говори истината?

Рената изобщо не приличаше на Ванеса. Не съществуваха и никакви убедителни доказателства в подкрепа на твърдението, че е нейната отдавна изгубена дъщеря. Тейлър обаче, въпреки завидния си делови нюх и успехи в бизнеса, бе изключително чувствителна и ранима жена.

И той я харесваше още повече заради това. О, по дяволите! Кого се опитваше да заблуждава? Та той направо бе влюбен в нея.

Би трябвало да е благодарен, че чувството на вина, от което Тейлър не можеше да се освободи, бе насочено изцяло към Рената. Шейн бе изпитвал опасения, че на сутринта Тейлър ще бъде изпълнена с угризения заради предателството си по отношение на Пол Аштън и ще съжалява за моментите им на интимна близост.

Пол Аштън! Онзи долен и продажен кучи син!

— Госпожице, толкова се радвам, че дойдохте — възкликна Мария с испанския си акцент, след като им отвори вратата.

Шейн забеляза, че в очите на икономката блестяха непролети сълзи. О-ох! Сега пък какво? Той нежно плъзна ръка по гърба на Тейлър.

— Какво се е случило, Мария? — попита Тейлър.

— Твоя майка… mala.

Mala. Зле.

Шейн се заслуша в Мария, която говореше на Тейлър на развален английски. В болничната лаборатория е имало някакво объркване. Последните резултати от кръвните изследвания на Ванеса били объркани. Истинските резултати показват, че състоянието й рязко се влошава.

Мамка му!

Лекарят позвънил предишния ден, за да й съобщи лошата новина. Шейн почувства как тялото на Тейлър изведнъж се скова от напрежение. Осъзна, че Тейлър е ужасно разстроена, защото майка й изобщо не бе счела за нужно да й се обади и да й каже за случилото се.

— Къде е тя? — попита Тейлър. Красивото й лице се изопна от тревога.

— В легло.

— Спи ли?

Мария поклати отрицателно глава. Шейн последва Тейлър през смълчаната къща към спалнята на Ванеса.

— Майко, аз съм — тихичко извика Тейлър, застанала по средата на малкия салон, свързан със спалнята на майка й. — Шейн е заедно с мен. Може ли да влезем?

Измина доста време преди от спалнята да долети едно немощно да. Тейлър влезе първа в затъмнената стая. Щорите бяха спуснати и ярките лъчи на палещото слънце на Маями изобщо не достигаха до леглото на болната. Единствената светлина в стаята идваше от малка настолна лампа, поставена върху нощното шкафче.

Ванеса Максуел лежеше, подпряла глава на цяла купчина пухкави бледовиолетови възглавници. Лицето й беше восъчно бледо. Сините й очи блестяха неестествено. Шейн предположи, че Ванеса взима големи дози силни обезболяващи.

— Майко, защо не ми се обади?

— Не исках да те тревожа. А също и Трент. Точно в момента и двамата си имате достатъчно проблеми. Нямате нужда и от моите — тонът на Ванеса беше много по-хладен от обикновено.

Тейлър седна на леглото до майка си и хвана ръката й.

— Но аз те обичам. И нищо в живота ми не е по-важно от теб.

Шейн очакваше Ванеса да увери Тейлър, че тя също я обича. Жената обаче само се усмихна неубедително.

— Кажи ми какво ти каза доктор Фийлд.

— Последния път са ми дали резултатите от изследванията на друга жена. А истината е, че в момента страдам от сериозна анемия.

— Колко сериозна? Ще се наложи ли кръвопреливане?

Ванеса кимна утвърдително.

Исусе! Шейн тихичко изруга. Знаеше, че в последния стадий на заболяването пациентите развиваха жестока анемия и постоянно се нуждаеха от кръвопреливане. Имунната им система се сриваше напълно. Трябваше незабавно да се започне химиотерапия. В противен случай Ванеса щеше да умре.

Но дори и с химиотерапия заболяването винаги завършваше със смърт.

Тейлър беше изправена пред сериозни изпитания. Той обаче щеше да остане до нея през цялото време.

— Полицаите откриха ли вече кой уби моето момиченце? — попита Ванеса.

— Не. Очевидно не разполагат с никакви нови улики. Винс и Шейн също работят върху това. Всички ние искаме убиецът на Рената да бъде заловен.

Ванеса не каза нищо в отговор, а погледът, който хвърли на дъщеря си, преливаше от неизречени обвинения. Как можеше изобщо да допусне — за една секунда дори, че Тейлър би могла да има нещо общо с убийството на Рената?

Той вече познаваше всяка черта, всяко изражение, всяка гримаса на лицето на Тейлър. И знаеше, че тя не би показала пред майка си колко дълбоко е наранена от отношението й. Забеляза, че тя продължава да се взира в очите на Ванеса, а очите й бяха пълни с любов.

— В стаята на Рената бяха намерени мои отпечатъци, защото влизах вътре, за да взема коси за ДНК теста.

— Зная. От полицията ми казаха как си обяснила наличието на твои отпечатъци в стаята. Предполагам, обаче, че продължават да те подозират, защото отпечатъците ти са били открити на прекалено много места в стаята.

Тейлър го погледна и той кимна едва-едва, опитвайки се да й вдъхне кураж. Очевидно Кейлъб продължаваше да трови ума и душата на Ванеса. Колко време щеше да мине преди тя открито да обвини Тейлър в убийството на Рената?

— Зная, че не трябваше да го правя, но през онзи ден прерових личните вещи на Рената. Затова отпечатъците ми са навсякъде из стаята.

— И какво очакваше да намериш?

— Доказателство, че не е твоя дъщеря — Шейн чу как Тейлър бързо си пое дъх. — Но през цялото време съм грешала. Вчера, късно след обяд, пристигнаха резултатите от ДНК теста. Рената наистина е била твоя дъщеря.

Очите на Ванеса внезапно се напълниха със сълзи.

— Никога не съм се съмнявала в това. Нито за миг.

— Но как ще обясниш тази твоя непоколебима увереност? — попита Шейн, който проговори за пръв път откакто беше влязъл в къщата.

Ванеса се поколеба за секунда, а след това каза:

— Инстинкт. Майките знаят някои неща интуитивно. Чувстват ги.

— Искрено съжалявам, че нямах възможност да я опозная по-добре — промълви Тейлър.

— Със сигурност щеше да я харесаш. Рената беше прекрасно, интелигентно създание — рече Ванеса, а в гласа й отново се долови неизречен укор.

— Права си. Сигурна съм, че щях да я харесам.

Шейн изобщо не беше съгласен с това, но предпочете да премълчи. Вярно, че Рената беше нейна дъщеря, но това изобщо не й даваше право да я величае като светица.

В този момент Кейлъб Басет се появи в стаята.

— Ти пък какво правиш тук?

Само при вида на този самодоволен мошеник на Шейн му се прииска да скочи и да му смачка фасона.

— Дойдох да посетя майка си — отвърна Тейлър.

— В момента би трябвало да си в полицейския участък и да съдействаш на ченгетата.

Глуха ругатня се надигна в гърлото на Шейн, но той успя да се овладее. Тейлър беше достатъчно умна и притежаваше завидно самообладание. Можеше и сама да се справи с този подлец. Ако ли пък не успееше, Шейн беше до нея и веднага щеше да й се притече на помощ.

— Те вече претърсиха апартамента ми. А аз отговорих на всичките им въпроси.

— Тейлър направи всичко, което се изискваше от нея, за да помогне на разследването — додаде Шейн.

Кейлъб му хвърли поглед, в който се четеше едва ли не смъртоносна заплаха. Шейн едва се сдържа да не го стисне за гърлото. Знаеше обаче, че един явен конфликт само допълнително ще подсили отчуждението между Тейлър и майка й.

Тъмните очи на Кейлъб се насочиха към Ванеса, а на лицето му засия фалшива усмивка.

— Как се чувстваш?

— Слаба. Твърде слаба, за да правя каквото и да било.

— Кога ще постъпиш в болницата за кръвопреливане? — попита Тейлър. — Веднага след това ще се почувстваш по-силна.

— Трябва да бъде там в един часа на обяд — отвърна Кейлъб.

— Аз ще те закарам — предложи Тейлър.

— Не. Кейлъб ще дойде с мен.

Двадесет минути по-късно двамата стояха пред къщата на Ванеса и разговаряха. Шейн разбираше, че Тейлър би искала да поостане още малко, но след появата на Кейлъб в стаята й отношението на Ванеса към дъщеря й стана още по-студено и враждебно.

— Тя мисли, че аз съм убила Рената — за пореден път повтори Тейлър. — Не мога да повярвам, че е способна да повярва на това.

Шейн я придърпа към себе си и я прегърна. Тя се облегна на него. Изпитваше нужда от подкрепата и утехата му.

— Ванеса не си позволи да те обвини направо, но съм съгласен с теб, че те подозира. Кейлъб се е постарал да обработи майка ти и да посее съмненията в главата й. Ние обаче ще открием истинския убиец. И тогава тя ще научи истината.

— Само че трябва да побързаме. Постарах се да прочета всичко за заболяването на майка и зная, че състоянието на болните, достигнали до този етап на болестта, се влошава извънредно бързо.

— Добре, веднага се залавям за работа.

Той неохотно я пусна и двамата тръгнаха към колите си, като си обещаха да поддържат връзка по телефона, ако изникне нещо спешно и неотложно. Шейн тръгна за срещата си с Джим Уилсън — човека, който е бил уволнен от компанията заради връзката му с Ванеса. През целия път обаче просто не можеше да отклони мислите си от майката на Тейлър.

Тази жена можеше да се държи като истинска кучка.

Ванеса му се бе сторила очарователна при първата им среща, но Шейн трябваше да си признае, че тогава не й обърна кой знае какво внимание, защото бе изцяло погълнат от Тейлър. Сега, когато вече я познаваше значително по-добре, той започваше да разбира защо толкова много хора не я харесват.

Каза си, че трябва да преодолее негативното си отношение към Ванеса.

Тя беше майка на Тейлър и Тейлър я обичаше. А той бе готов на всичко, за да направи Тейлър щастлива. Връзката им се развиваше точно според очакванията му и той хранеше големи надежди за тях двамата.

Не беше нужно Тейлър да научава как и защо се бе появил в живота й. О, боже, не може така! Рано или късно ще трябва да й каже истината. Моментът за това обаче все още не бе настъпил.

Точно сега Тейлър едва ли би могла да понесе още една лоша новина.

 

 

Дойл бе истински горд със себе си. Успя да запази самообладание и да изслуша спокойно брътвежите на Трент за някакъв нелеп шампоан, който изобщо не се пени при употреба. Поредната налудничава идея на Раул.

— Съвсем скоро ще продадем компанията. Не разполагаме нито с време, нито със средства за разработването и лансирането на качествено нов продукт — Дойл преплете пръсти, погледна към племенника си, седнал от другата страна на бюрото му, и реши, че моментът е подходящ да смени тона и да го попритисне малко. — Ако още веднъж си позволиш да ми губиш времето с шантавите идеи на Раул, ще отида при Ванеса и ще й разкажа всичко за ареста ти.

— Няма да го направиш.

— Тук вече грешиш. Съветвам те да не ме предизвикваш. Запази си идеите на Раул за времето, когато двамата ще основете собствената си компания.

Дойл беше повече от убеден, че Раул просто се възползва от връзките и парите на Трент. И вероятно ще го зареже в мига, в който успее да впримчи някой по-богат и по-влиятелен мъж от него.

В този момент Бриана влезе в кабинета и лъчезарната й усмивка разсея напрежението. Дойл обикновено с нетърпение очакваше посещенията й. Обичаше да обядват заедно. Днес обаче случаят не беше такъв.

Сега, когато продажбата на компанията се отлагаше за неопределено време, Дойл съзнаваше, че трябва да поговори с нея за финансовото им състояние. Налагаше се незабавно да сложи край на разточителните й покупки.

— Как я караш, Трент? — попита Бриана.

Преди Трент да успее да отговори, вратата се отвори отново и Тейлър влезе в кабинета.

— Лоши новини — със задавен глас съобщи тя. — Майка е развила необратима анемия и спешно се налага кръвопреливане.

— Мислех, че последните й резултати са добри — обади се Трент.

Дойл се заслуша в Тейлър, която набързо им обясни за грешката, допусната в лабораторията при последното изследване на майка й. На Ванеса не й остава да живее още много, помисли си той.

— Майка започва да вярва, че един от нас е убил Рената — информира ги Тейлър.

— Кейлъб още ли се мотае около нея? — попита Трент.

— Да, и двамата изглеждат доста близки. Аз предложих да я закарам до болницата и да остана с нея по време на кръвопреливането, но тя не пожела. Предпочете Кейлъб да я придружи.

Трент гневно поклати глава.

— В цялата тази история има нещо гнило.

Една ужасна мисъл изведнъж премина през главата на Дойл и стомахът му се сви от страх. Какво ще стане, ако Ванеса не промени завещанието си и не раздели своя дял от компанията между Трент и Тейлър? Беше решил, че сега, след смъртта на Рената, тя просто ще върне завещанието си в първоначалния му вид. Само че никой не би могъл да предвиди какво ще направи тя, ако наистина вярва, че децата й са виновни за смъртта на онази стриптийзьорка.

Исусе Христе! Така, както се развиваха нещата, те май никога нямаше да успеят да продадат Ту дъ Макс.

И какво, по дяволите, щеше да прави той без никакви финансови постъпления?

 

 

— Трябва да разговарям с теб по един въпрос — рече Дойл и внимателно погледна Бриана.

Двамата седяха на втория етаж на ресторанта на Норман. Току-що бяха поръчали обяд. Дойл смяташе, че Норман Ван Акен е най-добрият готвач в Коръл Гейбълс. Ако не и в цял Маями.

Дойл обичаше да похапва в изискани ресторанти и да поръчва скъпо и отлежало вино в нощните заведения. Все още се опитваше да впечатли Бриана и изпитваше огромно удоволствие, когато успееше да се изфука пред нея. Нямаше никакво намерение да се отказва от този си начин на живот, но за момента, макар и временно, се налагаше драстично да ограничат разходите си.

— Искаш да разговаряме за финансовото ни състояние — заяви Бриана и за пореден път успя да го изненада със своята проницателност.

— Да. Откъде знаеш?

Тя изразително вдигна вежди.

— Миналата седмица се опитах да използвам кредитната си карта Американ Експрес, но се оказа, че е спряна. След като се прибрах у дома, извърших бърза проверка и установих, че много от сметките ни бяха неплатени.

— Бяха?

— Платих ги с пари от собствената си сметка.

Когато се ожениха Бриана запази личната си банкова сметка. Дойл нямаше никаква представа с каква сума разполага в тази сметка, но предполагаше, че парите не са много.

— Съжалявам, че се е наложило да похарчиш всичките си пари. Ще ти се изплатя…

— Не, няма. Нали си спомниш, че когато се оженихме, си обещахме да сме заедно и в добро, и в лошо?

Наведе се над масата и го целуна по бузата.

— Освен това, изобщо не съм похарчила всичките си пари. Когато ми предложи да се омъжа за теб, аз вече разполагах със значителни спестявания. Винаги съм знаела, че не искам да изживея целия си живот като танцьорка. Намерението ми беше да открия свой собствен бутик.

— Благодаря ти, Бриана. Ужасно съжалявам. Аз…

— Престани да повтаряш, че съжаляваш. Кажи ми колко лошо е положението и какво трябва да се направи, за да променим това.

Той я запозна с оздравителните мерки, които имаше намерение да предприеме. Бриана го изненада с няколко собствени идеи.

— Ще трябва да се откажем от обядите в луксозни ресторанти като този — заяви тя. — Ще приготвям храна вкъщи и ще я нося в офиса ти, за да обядваме заедно. Можем дори да си организираме пикници в парка.

— Финансовите ни затруднения няма да продължат вечно — увери я той.

— На твое място не бих разчитала на скорошна продажба на компанията. След онова, което Тейлър ни каза за майка си, изобщо няма да се изненадам, ако Ванеса завещае своя дял от компанията на някоя благотворителна организация например.

Дойл кимна.

— Ако това се случи, ще се наложи да се издържаме само от заплатата ми.

— Бих могла да си намеря работа. Аз…

— Не е нужно да работиш.

— Но аз искам да работя. Искам да ти помогна. Аз не съм една от онези… как ги наричаха? Съпруги трофеи! Аз те обичам. И искам да ти помогна да разрешиш затрудненията ни.

Дойл просто не знаеше как да отговори на това. Бриана от край време повтаряше, че го обича. Но до този момент той просто не й вярваше.

Излизаше обаче, че тя наистина изпитва силна любов към него.

Невероятно, но факт.

А това прозрение му даваше сили да направи всичко, което е нужно, за да си стъпят отново на краката.

Абсолютно всичко.