Включено в книгата
Оригинално заглавие
Every Waking Moment, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 22 гласа)

28.

Дойл знаеше, че е безсмислено да спори с Бриана и да възразява срещу взети от нея решения. Щяха да продадат къщата. Защо им е на двама човека една толкова голяма и скъпа къща?

— Смятам да започна работа в Маями спайс — информира го тя докато си пиеха кафето на закуска. — Ще печеля купища пари от комисионните.

— Не е нужно да работиш. Не сме я закъсали чак толкова.

Тя се наведе към него и го целуна по бузата.

— Искам да работя. Изпитвам потребност да допринеса, с каквото мога за стабилността на този брак. Твърде дълго си живях и се забавлявах на твой гръб.

Господи, наистина обичаше тази жена! И беше готов на всичко за нея.

— Софи се обади снощи — съобщи Бриана.

Бившата му съпруга никога до този момент не се бе обаждала в дома им и Дойл усети, че се изпотява при мисълта, че все пак го е направила.

— Защо не ми каза снощи?

— Не исках да развалям хубавата вечер.

Бяха прекарали една незабравима вечер на плажа в Кий Ларго, където си организираха пикник за двама. Наблюдаваха работата на местните рибари и това се оказа много по-забавно отколкото Дойл бе предполагал. А залезът беше просто неописуемо красив.

Но най-хубавото от всичко бе, че Бриана не пожела да се любят. Беше приела съвсем спокойно разговора, по време на който Дойл й обясни, че не изпитва постоянна потребност от секс. Беше я накарал да разбере, че се нуждае от едно-единствено нещо. От нея.

— И какво искаше Софи?

— Обвини ме, че съм прибягнала до Сантерия, за да те отнема от нея. Заяви, че съм урочасала не само нея, но и цялото семейство.

— О, Исусе Христе! И защо точно сега? След всичките тези години?

Бриана поклати глава и русата й коса се залюля върху раменете й.

— Кой знае?

— Ти не приемаш сериозно всичките тези приказки за черната магия, нали?

Бриана го погледна изпитателно и в продължение на няколко секунди не каза нищо.

— Сантерията е по-скоро бяла магия. Когато santeros — свещениците — изпълняват техните ритуали, те са облечени в снежнобели роби. Кастро има собствен babalauo — висш свещеник, — с когото се консултира всеки ден.

Дойл се засмя.

— Нанси Рейгън пък ежедневно се консултираше с астролог.

— Не е същото — сериозно възрази тя. — Виж, Макумба е лошата страна на Сантерия. Тя се занимава с черна магия.

— Черна магия, бяла магия… Ама ти наистина ли вярваш в тези неща?

— Майка ми ми забола малка брошка в деня, в който ме донесла вкъщи от болницата, за да ме пази от лоши погледи и заклинания.

— Брошка като онази, която намерихме у Рената?

— Точно така. Предполагам, че и аз, като нея, съм доста суеверна.

Дойл не можеше да повярва, че една толкова интелигентна жена като Бриана вярва в такива глупости като Сантерия.

— Скъпа, не се тревожи заради Софи. Ако ти се обади отново, просто затвори телефона.

— Ще го направя. Но за всеки случай ще помоля майка да ми помогне с limpieza. Това е ритуал, който предпазва от магии и уроки. Тя знае как да го направи.

— Та тя току-що се прибра от болницата. Сигурна ли си, че трябва да я притесняваш с тези неща?

— Ммм, може би не. — Бриана започна да си играе с празната си чаша. — Преди смъртта си Рената също беше притеснена от сантерийските заклинания. Смяташ ли, че заплахите може да са дошли от Софи?

— Съмнявам се. Защо й е на Софи да се занимава с Рената?

— За отмъщение. Всичко, което се случва напоследък, е опит за отмъщение.

Дойл не се опита да спори с нея. Съпругата му притежаваше шесто чувство за тези неща.

— Напоследък имам ужасното предчувствие, че… Тейлър е в опасност.

— Шейн е неотлъчно до нея. Той ще я пази.

 

 

— Извинявай, че се забавих толкова — рече Ханк Олфилд, след като се обади на Шейн късно след обяд. — Началниците ме изпратиха за няколко дни в Германия. Току-що се върнах.

— Успя ли да разбиеш кода?

— Аз не, но компютърът се справи. Става дума за наркотици. Предимно кокаин. И малко хероин.

Шейн беше толкова изненадан, че не успя да отреагира веднага и за момент по линията се възцари пълно мълчание. До този момент беше абсолютно сигурен, че Джим Уилсън използва сайта, за да пере парите, отклонени с измама от печалбите на индианското бинго.

— Имаш ли нещо против да ми изпратиш всички детайли по електронната поща? — най-сетне попита Шейн.

— Ще го направя.

— Много съм ти задължен.

Шейн затвори телефона и тръгна към кабинета на Тейлър. Надникна вътре и й даде знак да излезе. Не искаше гласът му да бъде записан от подслушвателното устройство.

— Току-що разговарях с моя човек в ДИА. Успял е да разбие кода и да разчете скритата в уебстраницата информация — информира я той, когато се отдалечиха надолу по коридора. — Наркотици.

— О, боже! И защо точно в нашия сайт?

— Добър въпрос. Предполагам, че извършителят е решил, че полицаите няма да се сетят да търсят точно там.

— И какво ще правим сега? Ще се обадим ли на ченгетата?

— Ще трябва да го направим, но предлагам първо да изчакаме Ханк да ни изпрати разкодираната информация по електронната поща. Искам аз пръв да я разгледам.

— Ще можеш ли да разбереш кои са хората, които стоят зад всичко това? И къде се намират?

— Може би. Точно това върших през последните две години в Южна Америка. Проследявах пътя на парите, получени от продажба на наркотици, които се използваха за финансиране на терористични организации. Но не храни големи надежди. Тези хора са изключително умни и знаят как да прикриват следите си. Затова използват уебсайтовете на напълно законни компании като Ту дъ Макс. Те може да се намират в коя да е точка на света и пак да имат достъп до нужната им информация. И не само те, но и приятелчетата им.

— Нашият доставчик ни уверяваше, че сайтът ни е напълно сигурен и защитен.

— До, но очевидно някой се е добрал до кода.

Тейлър въздъхна.

— Мисля, че е време да кажем на Дойл и на Трент.

— Хайде да не говорим за това с никого докато не хвърля един поглед на декодираните материали.

— Ти смяташ, че извършителят може да е Раул, нали?

— Когато станеш силно зависим от вредния си навик, пред теб се очертават само две възможности — да станеш или наркодилър, или крадец. Мисля, че не бива да пренебрегваме този факт. И никак не ми се иска Трент да го предупреди, че сме по петите му.

Целуна я по бузата и леко я потупа по задника.

— А сега се връщай на работа. Материалите, изпратени от Ханк, вероятно вече са се получили. Ще отида да видя за какво става въпрос.

Тръгна обратно към счетоводния отдел и в този момент иззвъня клетъчният му телефон. Обаждаше се Винс.

— Мониторът и проследяващите устройства пристигнаха току-що. Изненадан съм от бързината на доставката.

— Платих допълнително, за да съм сигурен, че всичко ще бъде доставено в рамките на двадесет и четири часа. Ще минеш ли по-късно край апартамента ми, за да ми донесеш чиповете. Искам веднага да започнем следенето на Тейлър.

— Няма проблем. Вече наех двама души, които могат да започнат работа утре сутринта. Лично ще ги обуча как да работят с монитора.

— Не зная обаче как ще закачим чиповете на другите обекти без те да разберат за това.

— Сигурен съм, че ще измислиш нещо. Винаги го правиш.

Продължаваше да се чуди как ще се справи с този проблем, когато отвори пощата, изпратена от Ханк. Наистина ставаше дума за наркотици. Пред погледа му се разкриха подробности за мащабна операция, чрез която големи пратки, пристигащи от Колумбия, се разпределяха за различни градове на територията на Съединените щати.

Внимателно проучи материалите и веднага забеляза познатата схема.

По дяволите!

Как е възможно да е чак толкова глупав? И защо изобщо не бе помислил за тази възможност?

 

 

Тейлър лежеше на канапето в дома на Шейн и гледаше канал Дискавъри. Оги се бе сгушил в краката й. Програмата бе посветена на морските крави във Флорида, които бяха застрашени от изчезване.

Винс се бе отбил преди малко и бе донесъл чиповете. Шейн веднага постави един от тях в златния ръчен часовник на Тейлър. Часовникът беше с перлен циферблат, украсен с малки диаманти. Беше го получила като подарък от родителите си в деня, в който се дипломира в колежа.

Чипът изобщо не се забелязваше. Противно на очакванията й обаче, проследяващото устройство не й вдъхваше никаква сигурност и тя се чувстваше все така застрашена и безпомощна. Тейлър знаеше, че няма да може да се успокои докато полицаите не хванат убиеца на Рената.

Даже и Шейн й се струваше притеснен.

През цялата вечер беше изключително мълчалив, което изобщо не му беше присъщо. Те двамата обикновено прекарваха времето си в разговори. Освен ако не се любеха, естествено.

Шейн седеше на канапето до нея. Преструваше се, че гледа телевизионната програма, но Тейлър интуитивно чувстваше, че нещо не е наред.

— Шейн, притеснява ли те нещо? — попита го тя.

— Трябва да поговорим, Тейлър.

Замисленият поглед и сериозният му глас я разтревожиха още повече. В главата й зазвъняха предупредителни звънчета.

— Хайде да спрем телевизора. — Тя натисна едно копче върху устройството за дистанционно управление.

Погледът му беше толкова мрачен, че Тейлър почувства, че започва да губи самообладание.

— Искам да знаеш, че не те срещнах случайно. Преди време видях твоя снимка и още тогава пожелах да се запозная с теб.

— Видял си моя снимка? Къде?

Последва дълго мълчание. Шейн понечи да я докосне по рамото, но се спря и отпусна ръката си върху облегалката на канапето.

— Къде си видял моя снимка? — повтори тя.

— Пол Аштън ми я показа.

Той познаваше Пол и не й бе казал! Защо? — запита се Тейлър, докато обмисляше трескаво различните възможности.

— Откога познаваш Пол Аштън?

— Срещнахме се в Колумбия.

— Преди да изчезне.

Шейн се поколеба.

— Тейлър, той изобщо не е изчезвал. Пол Аштън е жив и живее в Коста Рика.

— Не! — Тази едничка дума прозвуча като задавен и измъчен стон.

— Истина е.

Цялото й тяло изведнъж пламна, по гръбнака й пробягаха огнени тръпки. Това просто не можеше да бъде вярно.

— Какво? Не ти вярвам. След изчезването му наех детективи. И те не можаха да го намерят.

— По това време той вече е бил в Коста Рика.

— Не! — изплака тя. От гърлото й се изтръгна болезнен стон. Приличаше на животно, хванато в капан.

Скочи от канапето, едва не се спъна в Оги и се затича към прозореца. Прикова невиждащ поглед в потъналия в тъмнина двор. Попаднала бе в плен на силни и противоречиви емоции — болка, облекчение, шок и гняв. Пое си дълбоко въздух и го задържа в дробовете си, опитвайки се да се овладее.

Изминаха няколко минути преди силният шок да отшуми и да се трансформира в друго, по-спокойно, но също толкова болезнено състояние. През цялото време Оги стоеше до нея и ближеше ръката й.

Тейлър седна отново на канапето, сгъна крака пред себе си, обгърна ги с ръце и подпря брадичка върху коленете си.

— Защо не ми каза, че е жив? Толкова много се безпокоях за него.

Шейн запази мълчание.

— Той не ме е обичал, нали? — чу се да пита Тейлър.

Шейн я прегърна през раменете.

— Скъпа, зная, че ти е много трудно…

Тя отблъсна ръката му.

— Престани да ме наричаш скъпа. Искам да узная цялата истина.

— Добре. Работех под прикрие в Богота. Запознах се с Пол благодарение на един от шефовете на наркокартелите. Той уж работеше като фотограф, но в действителност вземаше дейно участие в работата на картела.

Думите му й подействаха като физически удар. Искаше й се да изкрещи с пълно гърло Не, но си даваше сметка, че казаното от Шейн звучи повече от убедително.

— Не мога да ти кажа повече подробности за операцията, която проведохме, но е достатъчно да знаеш, че разбихме работата на картела. Пол знаеше много ценна информация. Така че вместо да го върнем тук и да го предадем в ръцете на правосъдието, ние го освободихме, а той обеща никога повече да не влиза в страната. Правителството често сключва подобни сделки, когато иска да проникне в структурата на някой картел и да го разбие отвътре.

— Но той можеше да ми се обади… по някакъв начин. — Гордостта изведнъж взе връх над останалите емоции и Тейлър почувства силния гняв, надигнал се в душата й.

— Трябвало е да го направи. Аз на негово място бих го сторил.

— Знаеш ли къде се намира сега?

— Не. Други колеги го ескортираха до Коста Рика.

— Но би могъл да разбереш къде се намира, нали?

— Предполагам. Защо?

— Искам да разговарям с него и да му кажа какъв негодник е.

— Той е нещо много по-лошо. И не мисля, че наистина искаш да разговаряш с него. Защото той е човекът, който използва уебсайта на компанията, за да урежда разпределението на пратките с наркотици. Очевидно отново се е върнал в бизнеса.

— О, боже! — Тя притисна ръце към корема си и мълчаливо се залюля напред-назад върху канапето. — Аз съм виновна. Паролите бяха в бюрото в апартамента ми. Дори му казах какво означават всичките тези цифри и символи. Предполагам, че той просто ги е преписал.

— Подозирам, че използва уебстраницата ви от години — заяви Шейн. — Трябваше да се досетя, че е той, но все си мислех, че е под постоянното наблюдение на ДИА.

— По всичко личи, че е успял да надхитри властите. — Точно както надхитри и мен, помисли си тя.

— Трябва да действаме много внимателно, за да не го подплашим. Ако се усъмни, че сме го разкрили, той веднага ще напусне Коста Рика и ще се покрие в някоя друга латиноамериканска страна, където изобщо няма да успеем да го намерим. Трябва да направим всичко възможно, за да го задържим и изправим пред съда тук.

— Искам да разговарям с него.

— Добре, но ще трябва да изчакаш докато го заловим. Не мисля, че ДИА ще поеме случая, тъй като парите не постъпват в терористична организация, но аз, въпреки това, ще се свържа с тях. Те вече ще решат на кого да възложат провеждането на операцията.

— И как ще стане това? Сградата на компанията ще се напълни с агенти или какво?

— Нищо подобно. Може да дойде някой, за да те разпита, но другите няма защо да идват до тук. Те могат да проникнат в сайта на компанията по всяко време и от всяко място. Ще проучат цялата схема, ще арестуват Аштън в Коста Рика, след което ще го екстрадират. Едва тогава ще можеш да разговаряш с него лично.

И какво би могла да каже на човек, когото бе обичала — обичала го бе с цялото си сърце и душа, а той се бе оказал безсърдечен негодник и криминален престъпник?

И как така не бе разбрала що за човек е той? Та тя беше изключително умна и преуспяваща делова жена, която не се прехласваше по всеки срещнат мъж!

— Защо не ми каза, че се познаваш с Пол? Защо чака толкова дълго? Не можеше ли да ми кажеш по-рано? Защо скри този факт? — Изстрелваше въпросите един след друг като куршуми.

— Разбирам, че си разгневена и не мога да те виня за това. Трябваше да ти кажа много по-рано, но се боях, че веднага ще хукнеш да го търсиш в Коста Рика.

Тя леко вирна брадичка сякаш мълчаливо го предизвикваше да направи така, че гневът й към него да намалее.

— Преди да видя декодираните материали изобщо не ми бе хрумвало, че той може да е човекът, който използва уебсайта на компанията. От документите става ясно, че Пол отново е прибягнал до услугите на неколцина от старите си приятелчета. Точно този факт ме насочи към него. След това си спомних, че ми спомена за паролите, които си държала в бюрото си у дома. И тогава изведнъж всичко ми се изясни.

— Щеше ли някога да ми кажеш, че го познаваш?

— Ужасно съжалявам, че не го сторих веднага. Поне десетина пъти започвах, а след това се отказвах. Защото се боях да не те загубя.

 

 

Шейн лежеше в леглото и се взираше в светлата пътека, очертана от лунните лъчи по тавана на спалнята му. Тейлър се бе свила в другия край на леглото. Разделяше ги огромно, празно и студено пространство. Беше се отдръпнала от него. Не бе пожелала да го докосне дори.

Не би могъл да я вини за това. След случилото се тази вечер тя може би никога повече нямаше да се довери на друг мъж.

Нямаше да се довери и на него.

И най-ужасното от всичко бе, че той, въпреки всичко, се бе опитал да смекчи, доколкото е възможно, тежкия удар. Защото онзи мръсник никога не я бе обичал. Съвсем съзнателно се бе възползвал от нея и не се свенеше да се хвали с постиженията си.

Имаше и още нещо. Аштън не беше просто отрепка и долен престъпник. Той беше откачено копеле. Да, можеше да бъде изключително чаровен, особено с жените, но Шейн винаги бе знаел, че дъската му хлопа. И то доста.

На времето Шейн бе възразил срещу решението на началниците му да сключат сделка с Аштън и да го освободят. Те обаче не пожелаха да го послушат. И ето че сега щеше да им се наложи да разбият поредната мрежа за дистрибуция и продажба на наркотици, изградена от същия Пол Аштън.

При онази тяхна среща преди години Аштън му бе разказал за Тейлър през смях. Той колекционираше жени и имаше изумително красива приятелка в Богота. Шейн изобщо не се съмняваше, че си имаше приятелка и в Коста Рика.

Тогава, по време на разговора им, Шейн не се засмя на разказа му. В очите на Тейлър долови нещо, което го развълнува дълбоко. След време се улови, че не може да откъсне мислите си от нея.

Не беше очаквал обаче, че ще се влюби в нея.

— Спиш ли? — прошепна той.

— Не.

— Искам само да разбереш едно нещо. Обичам те. И не бих те наранил по никакъв начин.

Тя не промълви нито дума в отговор.