Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 10 гласа)

2

Може би трябва да изпреваря събитията. Може би трябва да разкажа това, което научих след много месеци. В края на краищата аз не пиша роман, за да поддържам докрай напрежението и любопитството, а просто мои лични спомени.

Подземните хора наричат своята планета Тис. Точно преведено, това означава твърдина. Именно на тая твърдина се е развила една малко странна и все пак толкова сродна на земната цивилизация. Няма да разказвам нейната дълга история. Това може би ще направя в някоя друга книга. Ще имам достатъчно време, за да напиша много книги, макар да знам, че на първо време ще имам съвсем малко читатели.

На Тис е имало само един континент с врязани в него огромни морета, повечето от тях без връзка помежду си. Това е предопределило и една единна цивилизация. Наистина в най-древните епохи е имало народи и племена, които са воювали помежду си. Но това не е траело много дълго. Централната част на континента е била населена с мощния народ на хуарите. Той е бил не само по-многочислен, но и много по-цивилизован. По-съвършено е било и тяхното бойно оръжие. В разстояние само на един век те покорили целия континент, всички народи, и то с една жестокост, която прозира дори в техните исторически документи. Някои диви племена, които те наричат „уродливи“, били направо изтребени, без да ги интересуват дори като работна ръка. По цялата планета настанал един истински „пакс романа“, поддържан в абсолютен вид със силата на оръжието. В началото е имало, разбира се, някои опити за въстания, но са били безмилостно смазани. Външният мир продължил до смъртта на планетата.

Интересно е, че на Тис не са се развили религии. В известен смисъл е бил обожествяван само върховният властелин — императорът. Той никога не се е явявал пред хората, неговият лик е бил непознат за простосмъртните. Императорите живеели в изключителен разкош, най-прекрасните кътчета на планетата били осеяни с техните дворци, които по могъщество на архитектурата далече превъзхождат земните. И все пак по същество строят е бил феодален с тая разлика, че почти всички хуари били в по-голяма или по-малка степен благородници. За тяхната издръжка работил целият покорен свят.

Преминаването към буржоазния строй станало почти безболезнено. Властта на императора постепенно отслабнала, все повече укрепвала буржоазната класа. И понеже изхождала само от хуарите, имала значителна политическа власт. Именно тая власт решила да ограничи един по-малко амбициозен император. И не успяла, разбира се. Буржоазната революция била извършена буквално в един ден. Императорът, цялата му свита, всички висши благородници били изтребени до крак. Цялата власт постепенно преминала в промишлената олигархия. За няколко века се оформили две дузини изключително мощни тръстове, които фактически владеели целия континент. Но дори в тяхното съществуване имало известен порядък, различен от земния. Висш съвет на монополите се мъчел да изглажда противоречията и дори да въведе известна плановост. И все пак конкуренцията често водела до вътрешни сътресения и борби. И с това се изчерпвал политическият живот на континента. Понятието демокрация изобщо не съществува на езика на хуарите.

И цивилизацията им била развита доста едностранчиво. От науките им на най-голяма почит била математиката. Сериозно били развити химията и някои аспекти на физиката и механиката. По-малки успехи имала медицината, а биологията била едва в своя зародиш. Интересът към астрономията бил съвсем слаб и съществувал главно на любителска основа. Хуарите не се интересували от небето, много повече ги привличала земята със своите огромни богатства. Имало в голямо изобилие въглища, нефт и природен газ. Философията не съществувала като наука. И доколкото имало все пак някакви прояви в това отношение, те се отличавали с твърде откровен и примитивен прагматизъм.

На особена почит била логиката. В нея влизали дори част от проблемите на математиката, геометрията, дори физиката. Така например Питагоровата теорема или законът за скачените съдове се изучавали в логиката. Хуарите се отличавали с изключителен реализъм и рационализъм. Техният емоционален живот, дори ако се съди от сегашното му състояние, бил много по-беден от земния. Дори понятието „въображение“ имало стойност главно когато било свързано с някоя от науките — да речем с геометрията. Човек би си помислил, че не съществуват и страстите, дотолкова тая дума отсъствува като понятие. Силни човешки страсти очевидно е имало, но те се смятали за лично дело на отделния индивид. Етиката се е свеждала до сбор от норми за човешко поведение. Не е имало дори общодържавно законодателство — всяка от малките империи на монополите съдела по свои неписани закони.

При това положение всеки може да си представи състоянието на изкуствата. Най-развити били архитектурата и монументалната живопис. На сравнителна почит била и музиката. Лириката била позната главно като песенна изява. Всеки нормален хуар би се изсмял на понятието роман. Всяка художествена измислица би била наречена долнопробна лъжа. Лирика и епос, в неписан вид, съществували само в обезправените народи. Танцът бил смятан за дивашка проява. Изобщо духовният живот на хуарите не се отличавал ни с особена сила, ни с особена дълбочина.

Както казах, интересът към астрономията бил съвсем слаб. Една от причините за това била лошата видимост, а така също и слабо развитото корабоплаване. В моретата живеели опасни и хищни животни и най-страшни между тях — гигантските октоподи, които нападали дори в последно време големи морски съдове. Била създадена специална флотилия за борба с октоподите, но заледяването сложило край на тяхното пълно изтребление. Основната централна част на континента се отличавала с голяма влажност и постоянна тънка облачност. И все пак климатът в най-населената част бил сравнително приятен и мек.

В историята на Тис са известни няколко велики астрономи. Между тях е имало даже един император и няколко знаменити благородници. В най-ново време астрономията била нещо като хоби на мнозина видни представители на олигархията. Един от тях се наричал Герси, могъщ владетел на мини за въглища, желязо, сяра и диаманти. Той имал най-добрата и най-модерна обсерватория, построена на един от най-високите върхове на континента. Шеф на обсерваторията бил неговият личен приятел и служител Сири — велик астроном и изключителен физик. Той пръв изчислил скоростта на светлината, без да има съвсем точна представа за нейната същност. Пръв формулирал закона за гравитацията. Трудовете на Сири не са били масово разпространени — тръстовете ревниво пазели за себе си своите научни открития. Но неговите печатани на машина ръкописи и досега се съхраняват в библиотеката на подземния свят. Ако може да се говори за нещо като евангелие в тяхното съществуване — това бяха именно трудовете на Сири.

Между другото трябва да се каже, че всред дивото общество на олигархиите се зараждало ново съсловие, в основата си враждебно на съществуващия строй — техническата интелигенция. Тя била многобройна, но политически съвсем безправна. Почти изцяло произхождала от хуарите. Била много добре платена и разполагала със завидна самостоятелност в своята научна работа. Именно всред тая прослойка поникнали първите кълнове на хуманизма — правата на личността, свободата, социалната справедливост. Ако се съди по някои много оскъдни документи, всред тях е имало и наченки на дълбоко нелегална организация. Иначе формите на класовата борба са били много слаби — могъщо въоръжена армия на олигархията, съставена само от хуари, е смазвала жестоко всеки опит за активна съпротива.

По всичко изглежда, че Сири е бил един от най-видните представители на тая хуманитарно настроена интелигенция. При това той е разполагал с приятелството и покровителството на своя могъщ шеф. Без Герси нито едно от делата на Сири нямало да стигне до добър край. Няма никакви данни дали той е симпатизирал на идеите на Сири и дали изобщо те са му били известни. Но в науката безусловно му е вярвал. И това, което е направил, би могъл да го направи и само заради себе си и своята безопасност.

А ето и същността на историята на подземния свят.

Наблюдавайки от своята обсерватория движенията на небесните тела, веднъж Сири забелязал странно явление. Една от звездите на съзвездието Птица променила бавно своето място спрямо другите звезди. Наистина преместването не било значително, но все пак забележимо. След две години звездата отново постепенно се върнала на своето старо място.

Сири бил съвсем безпомощен да си обясни това явление. Изглеждало като че ли звездата е попаднала в друго, силно гравитационно поле, което временно я отклонило от нейната постоянна орбита. Но нямало никаква видима причина да се появи такова гравитационно поле — около блуждаещата звезда нямало нищо.

Скоро втора звезда повторила странното поведение на първата. И тя била по-близко до тяхното слънце. След година и половина и тя бавно се върнала на мястото си. Тогава Сири приел една хипотеза, която за неговото време е била едва ли не абсурдна. През съзвездието Птица по посока на тяхното слънце се движи невидима звезда, с огромна гравитационна сила. След като невидимата звезда отмине и гравитационното й поле изчезне, повлияните от нейното поле звезди се връщат на старите си орбити.

Сири бил сериозно разтревожен. Ако невидимата звезда мине близо до тяхното слънце, може би ще причини истинска катастрофа в тяхната слънчева система. За съжаление неговите последни изчисления са пропаднали безследно или пък са били умишлено унищожени. Какво точно е знаел, какво е мислил и предполагал — не е известно. Изглежда, че го е споделил само с Герси. Само с негова помощ той е могъл да осъществи своите планове. Но по всяка вероятност той никога не е казал на Герси какво лежи в дъното на неговите планове. Има само един-единствен косвен документ, който говори, че той очаквал катастрофата да стане след около трийсет години.

Тогава Герси не е бил много млад — около петдесет-годишен. Около трийсет и пет годишен е бил Сири. Навярно двамата дълго са обмисляли какво да предприемат. И както се оказва по-късно, са избрали нелошо решение. В планинската област, близо до обсерваторията, Герси е притежавал комплекс от мини. Основни между тях са Били диамантените рудници, вече почти напълно изчерпани. Те са били и най-дълбоки — около двеста и петдесет метра под земята. И най-просторни — само подземните коридори имали дължина около трийсет километра. Супермилиардерът започнал да обзавежда рудниците като гигантско подземно жилище. Вършел това, без да жали средства — да бъде то колкото се може по-удобно и по-сигурно. Освен жилища той построил и грамадни складове. Ако се съди по огромните количества сгъстен кислород, Сири навярно е предполагал, че планетата ще остане известно време без въздух или поне без пълноценна атмосфера. По всяка вероятност е смятал, че ще загине не само човешкият род, но изобщо животът на планетата. В складовете той съхранил семена от всички ценни растения. По-труден е бил въпросът с животните. Там колекцията е била сравнително по-скромна — той взел само някои от най-полезните домашни животни, — между тях „кротката шу“, която се оказа нещо средно между овца и лама, но по-млекодайна от овцата и с великолепна вълна. Второто животно, което фактически единствено оцеляло през вековете на заледяването, било така нареченото „сепу“, което, ако не по външност, то поне по основни качества силно напомня земното прасе. Като всеядно животно, то единствено оцеляло през дългия период на заледяването.

Оставало най-важното — да се подберат хората. Колкото и сериозни да били запасите, колкото и просторни помещенията, Сири не посмял да рискува. Той наистина предполагал, че бедствието ще бъде временно, че слънцето и планетите ще се възстановят на старите си орбити. Но той не знаел колко дълго време ще трае това бедствие. И какви ще бъдат неговите последствия. И Сири се спрял само на петдесет семейства от млади учени — от всички области на науката, — точно така, както и ние бяхме постъпили за „Аякс“. Герси успял да привлече с по-високо заплащане всички тия млади хора в своите многобройни предприятия и да ги държи там в пълна готовност.

Изниква въпросът, защо като гениален учен и хуманист Сири е постъпил така жестоко с останалото човечество. Защо не е разгласил своето зловещо откритие, защо не е помогнал и на други хора да се спасят от страшното бедствие. Този въпрос не е без отговор. Съществува един документ, нещо като предсмъртна изповед на Сири. Той разбирал много добре, че при съществуващите условия могат да се спасят съвсем ограничен брой хора. И нямало никакво съмнение, че това ще бъдат изключително хора от най-висшата класа — най-богатите и най-облагодетелствуваните. Сири не криел своето отвращение към тях. А той съзнавал освен това, че в дните на бедствието може да се създаде паника, която да унищожи цялото спасително дело. Така или иначе, но народите били обречени на унищожение. Тогава защо да запази търтеите? Това съвсем не влизало в неговите планове. Той мечтаел на опустошената Земя да се създаде ново човечество на основата на новите принципи за справедливост и свобода. И преди смъртта си той заклел своя малък народ да бъде верен на неговите завети.

Но това станало много по-късно. Сири работел упорито и чакал. По това време науката и техниката се намирали на степен на развитие, което отговаря на началото на нашия XX век. Само електромоторите и моторите с вътрешно горене били на малко по-добро равнище. Но затова пък нямало никакви наченки на въздухоплаване. Още не било открито радиото. За наше щастие съществувала фотографията, но киното не било известно и до последните дни.

В крайна сметка оказало се, че Сири доста точно направил изчисленията. Началото на катастрофата настъпило към двадесет и шестата година.