Читателски коментари (за „Гибелта на „Аякс“ “ от Павел Вежинов)

Романа е хубав, добро фентъзи, имената на някой герои ми звучат като от соца, но това не може да се отрази на моята добра оценка.

Дребни и злобни човечета, необразовани фентъзи момчета и момичета. Ето това са днешните читатели, които попадайки на велик роман като „Гибелта на Аякс“ си въобразяват, че времето на социализма се е отразило на произведение от тази класа. Истината е проста, никой в днешно време не може да напише роман като този, няма и заченки това да се случи. Значи времето на социализма все пак е родило най-великите произведения в малката ни страна. И аз съм горд с това! Поклон пред Павел Вежинов, който за щастие не е от забравените български автори като големия Петър Бобев например.

Павел Вежинов е един от най-големите ни автори, не разбирам как може да се пишат такива отрицателни мнения за него. Явно неговите произведения не са познати на част от коментиращите тук. Запознайте се, сравнете ги с други и ще видите, че никой от съвременните ни автори от последните 25 години не може да се доближи до таланта на Вежинов.

Нека бъдем честни — въпреки всички негативи на социализма, именно в този период са създадени най-великите произведения в съвременната българска литература. И ако някой все още се съмнява в това, преди да коментира, нека се запознае с автори като Вежинов,Любен Дилов — баща, Антон Дончев, Димов, Талев, Райнови — баша и син, Кирил Топалов, Виктор Пасков, Цончо Родев, Ивайло Петров, Стефан Дичев, Андрей Гуляшки, Вера Мутафчиева и още толкова много други…

Познавайки тези автори, смело мога да твърдя, че благодарение на тях съвременната българска литература е достигнала световни висоти, с което можем да се гордеем. Не отхвърляйте всичко, което е било създадено в социализма, защото днес въпреки демокрацията и свободата не е създадено нищо по-добро.

Книгата е прекрасна и е чиста фантастика.

Заслужава си да бъде прочетена.