Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Bermuda Triangle Mystery — Solved, 1975 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Александър Хрусанов, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- MesserSchmidt (2007)
Издание:
© Lawrence David Kusche
THE BERMUDA TRIANGLE MYSTERY — SOLVED
Harper & Row New York, 1975
© Александър Хрусанов, преводач, 1981 c/o Jusautor, Sofia
551.59
Лорънс Дейвид Куше
Загадката на Бермудския триъгълник
Преводач Александър Хрусанов
Рецензент Юлия Вучкова
Редактор Милан Асадуров
Редактор на издателството Георги Димитров
Художник Иван Кенаров
Худ. редактор Владимир Иванов
Техн. редактор Добринка Маринкова
Коректори Елена Върбанова и Паунка Камбурова
Американска, първо издание
Дадена за набор на 26.XI.1980 г.
Подписана за печат на 17.III.1981 г.
Излязла от печат м. април 1981 г.
Формат 70×100/32 Изд. № 1427
Печ. коли 22,50
Изд. коли 14,57
УИК 14,84
Цена 1,51 лв.
ЕКП 95326; 21431 2421-39-81
08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ Варна
ДП „Балкан“ — София, пор. № 1459
История
- — Добавяне
1881
„Елън Остин“ и напуснатият кораб
Един от най-особените случаи с изоставени кораби е срещата през 1881 г. на британския кораб „Елън Остин“ с една шхуна в средата на Атлантическия океан. Тя била изоставена, но годна за плаване. Малоброен спасителен екипаж се качил на борда й и двата съда се отправили за Сейнт Джонс, Нюфъндлънд.
Спуснала се мъгла и корабите се раздалечили.
Срещнали се отново след няколко дни. Отново шхуната била изоставена. Екипажът от спасители бил изчезнал, също като своите предшественици.
Основната легенда, която спира дотук, може да се проследи назад до „Разкази за звездоброеца“ от Рупърт Гулд, издадени в 1944 г. Съществуват няколко други версии, които започват оттам, откъдето свършва Гулд. Едната от тях е, че капитанът на „Елън Остин“ се опитал да качи нов спасителен екипаж на борда на изоставения кораб, но никой не искал да отиде на него и шхуната била изоставена. Другата версия е, че нов екипаж се качил на борда, корабите били разделени от буря и шхуната заедно с втория екипаж вече никога не била видяна.
За съжаление Гулд не цитира никакъв източник и не споменава месеца на случката, с което затрудни изследванията. Не успях да открия оригиналното съобщение за произшествието въпреки продължителното търсене в „Индексът на Ню Йорк Таймс“ и „Индексът на Таймс“ (Лондон)[1], и у Ч.Хокинг. „Лойд“ не притежава информация. Нюфъндлъндската обществена библиотека в Сейнт Джонс провери в своите каталози и в местния вестник „Ивнинг Телегръм“ от 1881 г., но не успя нищо да намери.
Проверих страница по страница „Нюфъндлъндър“ за 1881 г. и половината 1882 г., но резултатите бяха отрицателни, макар че този вестник е имал практиката да описва интересни приключения на кораби, приставали в Сейнт Джонс. Имаше много съобщения за тежките пътешествия на други кораби, минавали по същия път. Малко вероятно е историята с „Елън Остин“ да е била пропусната, ако корабът се е отбивал в Сейнт Джонс.
Рупърт Гулд бил скептичен и трудолюбив изследовател, който правел енергични опити да разрешава загадките, с които се сблъсквал. Произшествието може да е станало така, както той го описва, но вариантите, които надхвърлят неговото описание, са фантазия.
Находката на „Елън Остин“ ще си остане необяснена, поне докато някой открие информацията, която Гулд е използвал за описанието си. А може да остане неопределена и дори след като се открие източникът.