Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Bermuda Triangle Mystery — Solved, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MesserSchmidt (2007)

Издание:

© Lawrence David Kusche

THE BERMUDA TRIANGLE MYSTERY — SOLVED

Harper & Row New York, 1975

© Александър Хрусанов, преводач, 1981 c/o Jusautor, Sofia

551.59

 

Лорънс Дейвид Куше

Загадката на Бермудския триъгълник

Преводач Александър Хрусанов

Рецензент Юлия Вучкова

Редактор Милан Асадуров

Редактор на издателството Георги Димитров

Художник Иван Кенаров

Худ. редактор Владимир Иванов

Техн. редактор Добринка Маринкова

Коректори Елена Върбанова и Паунка Камбурова

Американска, първо издание

Дадена за набор на 26.XI.1980 г.

Подписана за печат на 17.III.1981 г.

Излязла от печат м. април 1981 г.

Формат 70×100/32 Изд. № 1427

Печ. коли 22,50

Изд. коли 14,57

УИК 14,84

Цена 1,51 лв.

ЕКП 95326; 21431 2421-39-81

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ Варна

ДП „Балкан“ — София, пор. № 1459

История

  1. — Добавяне

Януари 1948
„Стар Тайгър“

В ранните утринни часове на 30 януари 1948 г. самолетът „Стар Тайгър“, модел „Тюдър IV“, притежаван и експлоатиран от „Бритиш Саут Америкън Еъруейс“, се свързва по радиото с контролната кула на Бермудските острови, за да съобщи координатите си; заявява, че всичко е наред и съобщава, че ще пристигне навреме. Това е последното съобщение, чуто от големия пътнически самолет. Търсенето започва, преди да съмне; десет кораба и над тридесет самолета методично обследват всички части на океана, до които самолетът би могъл да достигне.

Макар при изчезването и по време на първата част от търсенето атмосферните условия да били отлични, не били намерени никакви маслени петна, тела или останки. Към вечерта на втория ден атмосферните условия се влошили и самолетите били задържани на земята. Корабите продължили неуспешното търсене още няколко дена, преди да признаят неуспеха си.

Продължителното разследване, проведено от Министерството на гражданската авиация, стигнало до заключението, че „никога не е бил поставян на разследване по-озадачаващ проблем“ и че „съдбата на «Стар Тайгър» ще остане неразрешена загадка“. Съдът успял само да намекне, че „някаква външна причина вероятно е поразила хората и машината“.

 

Следващата информация за последния полет на „Стар Тайгър“ е сбито изложение на доклада за разследването, проведено от Министерството на гражданската авиация на Великобритания.[1]

Самолет тип „Тюдър IV“

Самолетът „Тюдър IV“ е изцяло метален едноплощник… задвижван от четири двигателя с водно охлаждане и възвратно-постъпателно движение…

Самолетът има на борда два еднакви безжични телеграфни предавателя с далечина на действие няколко хиляди мили и три безжични телефонни предаватели-приематели с далечина на действие около 200 мили…

(Той) има на борда четири надуваеми гумени лодки, (които са) снабдени с подходящи хранителни дажби й екипировка за бедствено положение, както и радиопредавател…

Поддръжката на „Стар Тайгър“

(От) прегледа (на дневника по поддръжката) относно „Стар Тайгър“… бяха установени две неща… Някои дефекти се появяват повторно в дневника, което означава не само че не са били поправени по време на летене, но че и щателните проверки в базата по поддръжката не са успели да ги отстранят. Второ, самолетът често бил излитал с пътници на далечни полети с немаловажни непоправени дефекти.

Според записите в дневника може да се смята, че в летищата по маршрута са липсвали запасни части и че в някои случаи не било давано достатъчно време за пълно обслужване и изпитване…

Маршрутът

Полетът бил… от Лондон до Хавана. Първият етап по разписание бил от Лондон до Лисабон, където трябвало да се преспи. Вторият етап бил от Лисабон до Санта Мария (Азор-ските острови), където самолетът трябвало да зареди с гориво и да отлети… за Бермудските острови… Маршрутът е изцяло над океана; не се прелита над острови или суша…

При нормалните ветрове, които духат през зимата… самолетът, след като прелетял 1960 морски мили до Бермудските острови, не е имал достатъчно гориво, за да стигне до друго летище…

… По маршрута няма плаващи наблюдателни станции… Освен това през този район минават малко кораби, от които да могат да се получат данни. Затова за атмосферните условия но маршрута трябва да се съди от наблюденията, направени от сушата и островите на Америка, Европа и Африка и от малкото данни, съобщавани от някои самолети по този маршрут. Надеждността на прогнозите не е така голяма, както в район, за който има по-пълни данни…

Точността на прогнозите, особено за ветровете и облаците, е само ограничена… Доста често самолетите се сблъскват с насрещни ветрове, които са значително по-силни от прогнозираните, особено през зимните месеци.

Като се изключи несигурността по отношение на ветровете, маршрутът не е труден за летене. Времето е топло и не предизвиква сериозни затруднения като например обледяване… Използват се методите на астрономическата навигация, основаващи се върху наблюдения на звездите със секстант…[2] При добри условия е малко вероятно засичането по звездите… да даде грешка повече от 15 мили. Определянето на местоположението без астрономични наблюдения… е допълнително към звездната навигация.

Екипажът

…Не може и да става въпрос, че членовете на екипажа не образували способна и опитна група. Свидетелите, които са познавали капитан Макмилън, са единодушни в оценката си на високите му качества… Радистът Тък е характеризиран като много опитен и способен… Всички са имали опит в маршрута за Бермудските острови, но дотогава не били летели заедно като един екипаж.

Последният полет на „Стар Тайгър“

„Стар Тайгър“ отлита от лондонското летище за последния си полет на 27 януари 1948 г… Повреда в устройството за отопление на кабината и неизправност в един от компасите… били поправени по време на нощния престой в Лисабон…

На Азорските острови капитан Макмилън получава неблагоприятна сводка от Метеорологичното бюро… и решава да преспи там… Друг самолет на „Бритиш Саут Америкън Еъруейс“ изчаква благоприятна възможност да отлети за Бермуда. Това е „Ланкастриън“ G-AGWL, командуван от капитан Грифин… На следващата сутрин (двамата капитани) отишли заедно в Метеорологичното бюро… и накрая решили да полетят с един час интервал един след друг… Силата на насрещните ветрове била отслабнала и… те (летели) на височина 600 метра… като там духал не толкова силен насрещен вятър… (и снижили) самолетите под облаците… В полетния план на „Стар Тайгър“… времето на полета е 12 часа и 26 минути, а приблизителното време за кацане на Бермудските острови е 3 часа 56 мин. на следващия ден…

При полета от Лисабон отново се появила неизправност в същия компас и (тя) била отстранена (на Азорските острови)…

Капитан Макмилън, изглежда, взел максимално количество гориво. (Той) наредил… „напълнете го до перките“ и … допустимото общо тегло било (претоварено с 420 кг).

Претоварването било скоро намалено от консумацията на гориво и естествено не е свързано въобще с катастрофата. Но настояването на капитан Макмилън, да се напълнят догоре резервоарите, означава, че той напълно разбирал трудностите, които причиняват преобладаващите насрещни ветрове. Ветровете по този маршрут често създават такова насрещно течение, което може да не позволи на самолет „Тюдър IV“ с нормално пълни резервоари да достигне до Бермудските острови… а насрещните ветрове по маршрута от време на време наистина се оказват по-силни от прогнозираните… Преди това на два пъти при полети на запад „Стар Тайгър“ трябвало да се отклони към Гандър в Нюфъндлънд заради насрещните ветрове, а … друг самолет „Тюдър IV“ срещнал толкова по-силни от прогнозираните насрещни ветрове, че пристигнал, когато стрелката на горивопоказателя показвала „нула“ и командирът му предупредил спасителните служби, че се готви да „захвърли“ самолета… Този инцидент получил широка гласност и вероятно е изтъкнал необходимостта за този отрязък от полета да се взима цялото възможно количество гориво. Самолетът „Ланкастриън“ излетял от Санта Мария в 14 часа 22 мин. на 29 януари, а „Стар Тайгър“ го последвал в 15 часа 34 мин. Първият самолет кацнал на летището Киндли Фийлд на Бермудските острови в 4 часа 11 мин. на следващия ден, като полетът му преминал нормално.

Никой не видял повече „Стар Тайгър“. Но по време на полета му често го чували… Условията за радиопредаване, изглежда, били добри… Предписаните на всеки час съобщения за местоположението били редовно предавани от „Стар Тайгър“; до последното в три часа… В тези съобщения има три неща, които предизвикват коментари.

Първото от тях се отнася до височината над морското равнище, на която самолетът е летял. Това е важен въпрос, тъй като, естествено, колкото по-малка е височината, толкова по-малко възможности за оцеляване остават при опасни положения, при които може да се наруши стабилността на самолета. Полетът бил заплануван да се проведе на височина 600 метра през цялото време… (Но) вписванията на данните не са изрядни (и) е невъзможно да се установи със сигурност на каква височина е летял самолетът, когато връзката с него била прекъсната.

Вторият въпрос се отнася до правилото, че радиостанцията, която следи даден самолет, не трябва да оставя да изминат повече от тридесет минути без връзка с него…Въпреки това радиодневниците показват, че (по някое време Бермудски-те острови) не били влизали във връзка (в продължение на 55 минути), а друг път имало такъв интервал от 42 минути. Тези инциденти може да не са без значение, когато се вземе пред вид окончателната загуба на връзка.

Третият въпрос се отнася до информацията за атмосферните условия… Ветровете във всички зони освен последната са били по-силни от прогнозираните в Санта Мария… Приблизително определеното време за кацане (на самолета „Ланкастриън“) трябвало съответно да се преизчисли (и) се оказало един час (след) планираното… В 1 часа 26 мин. навигаторът на самолета „Ланкастриън“ получил засечка по звездите, която му показала, че се е отклонил значително от курса. Тогава той се намирал там (където) според прогнозата на Азорските острови вятърът бил „слаб и променлив“… В същност духал югозападен вятър със скорост около 48 възла (25 м/сек.) и… през изтеклия час самолетът бил отнесен приблизително на 68 мили на север от предполагаемия курс.

Във всичко това два факта правят впечатление: първо … забавяните отговори… второ, ненадеждността на прогнозите за най-важната част от този маршрут.

С изключение на (това) няма нищо необикновено в съобщенията, предавани от и до „Стар Тайгър“… Той преизчислява времето за пристигането си от 3 часа 56 мин. на 5 часа… Съобщенията на всеки час за местоположението му…

показват нормален полет и макар да е ясно, че и той като другите самолети бил отклонен от курса поради промяна във вятъра, съобщението за местоположението му в 2 часа показва, че навигаторът му успял да направи засичане по звездите и положението му било известно — получено не само чрез изчисления… Така въз основа на известните факти може да се смята, че до 3 часа на 30 януари полетът на „Стар Тайгър“ бил нормален и без проблеми. Екипажът му получил и потвърдил прогнозите за времето от Бермудските острови… но не получил (освен ако е уловил предаването) измененията във ветровете, предадени по искане на другия самолет в 2 часа 42 мин.

След като в 3 часа 02 мин. предава съобщението за координатите си в 3 часа, „Стар Тайгър“ се обажда още два пъти. В 3 часа 04 мин. операторът му иска радиозасичане от станцията на Бермудските острови… искането се повтаря в 3 часа 15 мин. … и операторът на станцията успява да направи първокласна засечка от 72 градуса. Той уведомява съответно самолета и получава потвърждение. Това е последният сигнал, чут от „Стар Тайгър“… В близост до последното известно местоположение на „Стар Тайгър“ и във всички зони в които той е могъл да отлети след това, атмосферните условия са били стабилни; не е имало значителни атмосферни смущения, които биха могли да представляват опасност за самолети, и не е имало електрически бури.

Луната изгряла в 1 часа… Основата на облаците (била) малко над 600 метра. Облачността била разпокъсана, оценя-вана на шест десети, но по-гъста към Бермудските острови; капитанът на самолета „Ланкастриън“ виждал звезди през пролуки в облаците до около 90 мили от местоназначението. Той видял за първи път мощните светлини на Бермудските острови, когато се намирал на 25 мили от тях.

Операторът на станцията… направил признания за двата случая, когато връзката със самолета била загубена съответно за 55 и 42 минути… „По това време във въздуха имах друг трафик — може би това е причината.“ Тъй като дневникът му обаче показва, че по това време не е бил зает, той добавя: „Предполагам, че въздухът е бил пълен със сигнали от други станции“, какъвто действително може да е бил случаят… Но… при нито един от тези случаи операторът не е обявил извънредно положение, както се изисква, съгласно инструкциите, след загубата на връзката в продължение на 30 минути.

Мистър Ричърдс последен имал връзка със „Стар Тайгър“. Тогава самолетът съобщил координатите си в 3 часа 15 мин. В 3 часа 50 мин., след като изминали 35 минути без известие от самолета, той го потърсил отново. Не получил отговор… Попитал контролната кула (за следене на подстъпите към Бермудските острови) дали е влязла във връзка. Тя не била установила връзка. Потърсил „Стар Тайгър“ отново в 4 часа 05 мин. Пак нямало отговор. Вече изминали 50 минути от последната връзка. Той не може да си спомни дали уведомил компанията (Бритиш Саут Америкън Еъруейс) за прекъснатата връзка, но казва, че вероятно го е направил. Върху лентата на телекса… няма записано никакво подобно съобщение. В 4 часа 40 мин. (0 часа 40 мин. местно време) повикал отново самолета, отново останал без отговор и тогава, 95 минути след загубата на връзка, вдигнал тревога…

Мистър Ричърдс бил запитан дали загубата на връзка със самолета в 4 часа 40 мин. не го е накарала да се разтревожи. Той отговорил: „Не, той трябваше да се появи едва в 5 часа.“ След като била обявена тревога, взели енергични мерки. В 4 часа 55 мин. била вдигната под тревога секцията за издирване и спасяване на Военновъздушните сили на САЩ в Киндли Фийлд, а към 7 часа 16 мин. (3 часа 16 мин. местно време) самолет „Фортрес“, оборудван с радар, бил вече във въздуха. През деня още 25 други самолети взели участие в търсенето. Били прегледани всички райони на океана, където можело да се допусне, че „Стар Тайгър“ е паднал. Търсенето продължило до свечеряването на 3 февруари. Били извършени обшо 104 полета и били прелетени 882 самолеточаса… Имало няколко случая на погрешна тревога както във връзка с разни радиосъобщения, така и заради предмети, открити във водата; всичките били обследвани, но без резултат. През голяма част от търсенето атмосферните условия били изключително лоши… След пет дни непрекъснати и интензивни усилия издирването трябвало да бъде изоставено… Никаква следа от изчезналия „Стар Тайгър“ не била намерена, нито пък били открити някакви останки или каквото и да е свързано със самолета.

Анализ на възможните причини за произшествието

Съществуват основания да се предполага, че самолетът не е предал сигнал за бедствие, тъй като голям брой приемателни станции са слушали на честотите на самолета и никоя от тях не съобщила, че е приела подобен сигнал. Така най-напред съществува възможността да се е повредила предавателната станция на самолета. След това може да се е случило произшествие… за което екипажът на самолета не е могъл да съобщи… Самолетът може да не е успял да намери Бермудските острови, преди да се изчерпи горивото му, тъй като му е липсвала навигационна информация, която зависи от радиовръзката… Другата алтернатива е произшествието да е станало с такава бързина, че да не са успели да изпратят съобщение за бедствие, или да са мислили, че не е необходим такъв призив, докато станало твърде късно.

Пълно излизане от строя на радиопредавателя, което да се дължи на нещо друго с изключение на повреда в захранването с прав ток, е твърде малко вероятно, тъй като оборудването е дублирано… Срещу нормалните повреди са взети подходящи мерки. Източникът на прав ток представлява два независими един от друг генератора, които зареждат един акумулатор… Само пълното излизане от строя и на двата генератора, и на акумулатора може да принуди радиопредавателят да замлъкне… Възможността да се случи подобно нещо е твърде малка…

Поради това пълното излизане от строя на радиооборуд-ването е немислимо… Ако радиостанцията се е повредила малко след 3 часа 15 мин., навигаторът би (трябвало) да намери Бермудските острови, който по това време са били на разстояние 340 морски мили и на два и половина часа полетно време, без помощта на радиокоординатите и без информацията за състоянието на вятъра, която би могла да се получи по радиото. Целта се е намирала сред малка група острови — мощни прожектори на брега, които се виждали… на около 30 мили във всяка посока. Самолетът имал на разположение 3 часа 20 мин., за да намери целта, преди да се свърши горивото му[3] … Като продължавал (по координатите от 3 часа 15 мин. навигаторът), би установил курса, който при преобладаващите тогава ветрове щял да го изведе на около 30 мили от Бермудските острови до 5 часа 30 мин… При преобладаващите условия на видимост самолетът би могъл да открие острова за кратко време.

Възможността липсата на ток да е причина за неспазване на курса на самолета може да не се взима под внимание, защото дори магнитният жирокомпас да бил престанал да работи, на борда имало два обикновени компаса с висока точност…[4]

Така изглежда, че ако навигаторът е бил принуден да работи само с данни, които са му били подръка, самолетът би трябвало по всяка вероятност да стигне до Бермудските острови…

Поради това няма основание да се предполага, че „Стар Тайгър“ е паднал в морето, защото е бил лишен от радиостанцията си, защото не е открил местоназначението си или защото е изчерпал горивото.

Причини, които могат да бъдат отстранени

Конструктивни дефекти. Съобразно възприетата стандартна практика няма основания да се предполага, че при конструирането на самолети „Тюдър IV“ и при производство-

то на конкретния самолет „Тюдър IV“ — „Стар Тайгър“ — са допуснати технически грешки или пропуски.

Метеорологични опасности. Също така няма никакво основание да се предполага, че загубата на „Стар Тайгър“ е била причинена от метеорологични опасности…

Грешки в измерване на височината. Твърде малка е вероятността самолетът да е влетял в морето поради грешка в обозначаването на височината…

Механична повреда в двигателите. Излизането от строя на един от двигателите поради механични причини е възможно, но самолетът би могъл да лети напълно безопасно с три двигателя, а при теглото му по това време — дори и с два…

Причини, които не могат да бъдат отстранени

Пожар… избухването на пожар… сега е твърде рядко. Взети са всички възможни предпазни мерки по отношение на конструкцията, да не се допусне пожар, а този тип самолет е и добре снабден с пожарогасителни устройства… Ако бе избухнал сериозен пожар… малко вероятно е да не е било предадено съобщение за бедствено положение… (освен ако) пожар е избухнал като отделно събитие след повреда на радиостанцията; това предполага съвпадение на две невероятни събития…

Загуба на управление… Когато се лети на такава малка височина, както в случая, наличното време за възстановяване на управлението след загубата му, не е много.

Загубата на мощност на двигателите… Остава възможността на двигателите да не е достигнало гориво. Не само че е невероятно, но (намаляването на горивото) сигурно е щяло да бъде забелязано (още в по-ранния стадий на полета).

Заключение

В края на този доклад с основание може да се каже, че едва ли е бил подлаган на разследване по-озадачаващ проблем. При липсата на всякакви надеждни доказателства, било за характера или за причината на катастрофата със „Стар Тайгър“, съдът не можа да направи нищо друго, освен да предложи някои хипотези, никоя от които не достига дори нивото на вероятност. При всички действия на сътрудничество между човек и машина са включени два елемента с твърде различна същност. Неподдаващият се на предвиждания човешки елемент, който зависи от недобре известни фактори, и механичният елемент, подчиняващ се на напълно различни закони. Повреда може да се получи във всеки от тях поотделно или в двата едновременно. Или някоя външна причина може да надвие и човека, и машината. Какво е било в този случай, никога няма да стане известно, а съдбата на „Стар Тайгър“ сигурно завинаги ще си остане неразрешен въпрос.

Изчезването на „Стар Тайгър“ осуетява всякакво обяснение, защото всяко от предложените решения изглежда твърде невероятно, за да се е случило в действителност. Това наистина е една съвременна загадка на въздухоплаването.

Макар причината за загубата на самолета да не е известна, неуспехът да се намери някаква следа от него не може да се смята за необясним. През по-късните етапи на полета атмосферните условия се влошават, вятърът се засилва, запасите от гориво намаляват, а морето става по-бурно. Възможностите за успешно приводняване при бурно море в тъмнина не са добри и на мястото на удара по-рядко остават останки, отколкото би могло да се предполага, особено при лошо време. „Стар Тайгър“ може да е паднал във водата цели пет часа, преди снабденият с радар самолет „Фортрес“ да е пристигнал в района, и осем часа преди другите спасителни самолети да са се присъединили към него на разсъмване.

Авторите, които обичат „Неидентифицираните летящи обекти“ (НЛО), правят голям капитал от израза в заключението на доклада на комисията „някоя външна причина може да надвие и човека, и машината“, явно мислейки, че съдът може би е взел пред вид възможността някой НЛО да е причината, но му е липсвала достатъчна смелост, за да изрази такова схващане. В контекста на доклада „външна причина“ може да бъде всичко друго освен човешкият или механичният елемент, като например атмосферните условия.

Трябва да се отбележи: макар съдът да прави заключението, че много от възможните причини за изчезването са крайно невероятни, той не заявява, че която и да е от тях е изключена. Ако е имало повреда в радиостанцията, колкото и невероятно да е подобно нещо, загубата на навигационното оборудване в комбинация със силните ветрове и малкия запас гориво би създало критично положение, в което почти няма запас от време за изправяне на евентуална грешка. Независимо от всичко завинаги ще остане тайна случилото се със „Стар Тайгър“.

Бележки

[1] Великобритания. Министерство на гражданската авиация. „Доклад за разследване на произшествието със самолета тип «Тюдър IV» «Стар Тайгър» G-AHNP на 30 януари 1948 г.“ Лондон, Издателство на негово величество, 1948 г.

[2] При това определяне се изчислява приблизителното местоположение въз основа на преценка за скоростта и посоката на вятъра и преценка за скоростта и курса на самолета. Ако някои от факторите се различава от преценката, измисленото местоположение може да бъде със значителна грешка. Б.а.

[3] Това е заблуждаващо. Тъй като бил отдалечен на два и половина часа, самолетът щял да има само един час и 15 минути за търсене в района. Б.а.

[4] Твърде спорно заключение на съда. Тези компаси не винаги са много точни и дават няколко типа грешки. Особено трудно се използват при въздушни вълнения. Макар един от компасите да бил поправен в Лисабон, той отново се повредил при полета до Азорските острови и в доклада не се съобщава дали е бил поправен повторно. Б.а.