Лорънс Дейвид Куше
Загадката на Бермудския триъгълник (21)

Февруари 1940
„Глория Кълита“

Шхуната „Глория Кълита“ от остров Сейнт Винсънт, британска Уест Индия, била намерена необяснимо изоставена в Мексиканския залив на 200 мили източно от Моубийл. Нямало явни причини за изоставянето й, тъй като морето било спокойно и всичко се намирало в изправност.

„Таймс-Пикаюн“ (Нови Орлеан), 5 февруари 1940 г., с.1:

„В неделя на 150 мили южно от Моубийл, щата Алабама, катерът от Бреговата охрана «Картигън» открил и взел на буксир тридесет и осем метрова шхуна, плаваща в дрейф, повредена и без екипаж, изоставена в Мексиканския залив при неизвестни обстоятелства.

От Бреговата охрана съобщиха, че шхуната «Глория Кълита» от Сейнт Винсънт, британска Уест Индия, отплавала от Моубийл на 21 януари с товар от дървен материал за Гуантанамо, Куба.^[1]

Какво е сполетяло шхуната и екипажа и след това, остава тайна, както когато «Картигън» я намира в 9 часа 45 мин. В неделя, така и когато в събота следобед минаващ наблизо параход… пръв съобщава за напуснатия кораб…

От «Картигън» съобщили, че фокът на «Глория Кълита» бил все още вдигнат, но разкъсан, а другите ветрила били свалени, палубата била осеяна с останки, а управлението на кораба — повредено…

От Бреговата охрана заявили, че е възможно шхуната да е попаднала в буря, но не могли да предложат никакво обяснение за липсата на екипажа.“

„Таймс-Пикаюн“, 6 февруари 1940 г., с. 1. „През деня самолети и кораби на Бреговата охрана търсиха в обширен район екипажа на пълната с вода загадъчна шхуна «Глория Кълита», но сините води на Мексиканския залив до понеделник през нощта все още скриваха съдбата на деветимата души…“

Бреговата охрана докара на буксир „Глория Кълита“ в Моубийл и съобщи, че в Мексиканския залив била намерена преобърната лодка, но нямало категорични доказателства, че е принадлежала на изпадналата в беда шхуна.

Със самолетите, които през деня излитат над района на базата си в Билокси, и с трите кораба „Тритън“, „Тампа“ и „Баутуел“, които претърсват водите, Бреговата охрана се надява да открие оцелелите, ако са на вода в малка лодка или върху останки в залива. Вероятността обаче някой да е все още жив, е твърде малка…

С разкъсани ветрила и заливана палуба, „Кълита“ била видяна в събота следобед от минаващ наблизо кораб… На борда нямало никой, а спасителната лодка била изчезнала, съобщил по радиото главният боцман Свен Халворсен, командуващ „Картигън“. „От общото състояние на съда (личи), че товарът от дървен материал на палубата се е разместил и е повредил такелажа на гротмачтата — заяви той. — Корабът е много повреден.“

„Таймс-Пикаюн“, 7 февруари 1940 г., с.1: „Повредената, останала без екипаж шхуна «Глория Къли-та» намерена в събота в Мексиканския залив, бе докарана на буксир в пристанището на Моубийл, щата Алабама, във вторник вечерта, а официалните лица заплануваха за днес разследване, за да се реши какво е сполетяло кораба и неговия екипаж…

Когато отплавала от Моубийл, «Глория Кълита» била натоварена с дървен материал за Гуантанамо, Куба. Според съобщенията на Метеорологичното управление в Нови Орлеан през следващите два дни били отправени предупреждения за буря в райони, през които тя трябвало да плава.

От бреговата охрана съобщиха във вторник вечерта, че когато шхуната била взета на буксир, трите й мачти били на мястото си, но ветрилата й били на парцали, а управлението — разбито. Палубният товар от дървен материал липсвал, но товарът в трюма бил непокътнат. Добавя се, че трюмът бил почти изцяло пълен с вода…

Във вторник съдове на Бреговата охрана претърсиха залива в район, в който се смята, че може да се открият някакви указания за съдбата на липсващия екипаж.“

„Таймс-Пикаюн“, 8 февруари 1940 г., с.1: МОУБИЙЛ, Алабама, 7 февруари (АП) — „Капитан Халворсен отхвърли възможността в трюма на шхуната да се открият телата на моряците от екипажа. Той изрази мнението, че «те са били пометени зад борда».

В същото време Метеорологичното управление в града изтъква, че картите показват силно атмосферно смущение в залива няколко дни, след като «Глория» отплавала оттук на 21 януари. Били разгласени предупреждения за буря на 22 януари от Порт Ийдс, щата Луизиана, до Валпарайсо, щата Флорида, а на 23 януари друга буря била забелязана в залива, малко на юг от Апалейчикоула, щата Флорида.“ „Таймс-Пикаюн“, 11 февруари 1940 г., с.20: ГЪЛФПОРТ, Мисисипи, 10 февруари. „След като видели кораба на зазоряване, доброволци от «Картигън» се качили на борда му, за да разберат, че е без капитан и без екипаж, а дървеният материал на палубата се пързаля насам-натам от люлеенето на пълния с вода корпус… Капитан Халворсен заявил, че най-вероятно екипажът на кораба е бил пометен от борда и моряците са се удавили по време на бурята от 22 и 23 януари.“