Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Bermuda Triangle Mystery — Solved, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MesserSchmidt (2007)

Издание:

© Lawrence David Kusche

THE BERMUDA TRIANGLE MYSTERY — SOLVED

Harper & Row New York, 1975

© Александър Хрусанов, преводач, 1981 c/o Jusautor, Sofia

551.59

 

Лорънс Дейвид Куше

Загадката на Бермудския триъгълник

Преводач Александър Хрусанов

Рецензент Юлия Вучкова

Редактор Милан Асадуров

Редактор на издателството Георги Димитров

Художник Иван Кенаров

Худ. редактор Владимир Иванов

Техн. редактор Добринка Маринкова

Коректори Елена Върбанова и Паунка Камбурова

Американска, първо издание

Дадена за набор на 26.XI.1980 г.

Подписана за печат на 17.III.1981 г.

Излязла от печат м. април 1981 г.

Формат 70×100/32 Изд. № 1427

Печ. коли 22,50

Изд. коли 14,57

УИК 14,84

Цена 1,51 лв.

ЕКП 95326; 21431 2421-39-81

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ Варна

ДП „Балкан“ — София, пор. № 1459

История

  1. — Добавяне

Декември 1946
„Сити Бел“

Точно една година след изчезването на петте самолета „Авенджър“ и на спасителния хидросамолет в района на Бахамските острови става друг озадачаващ инцидент. Шхуната „Сити Бел“, която отплавала от Насо на път за остров Гранд Търк на 5 декември 1946 г., била намерена изоставена в морето.

Корабът бил напълно годен за плаване и всичко било в изправност, дори спасителните лодки висели на местата си. По необясними причини въобще не било предприето разследване и „Сити Бел“ бързо бил забравен. Ако случаят беше разследван, може би щеше да се установи, че е също така неясен като случаите с „Мери Селест“ и „Каръл А. Диъринг“.

 

„Насо Гардиън“, 5 декември 1946 г., с.2:

„Смята се, че силните ветрове, които духаха през тази седмица, са станали причина пътниците и екипажът на «Сити Бел» да напуснат шхуната, докато тя плавала от Насо за островите Търк. Тази сутрин бе съобщено на дежурния офицер в пристанището, че шхуната била видяна между Хог Кей, Игзюма и Санди Кей. Нямало никакви следи от пътниците или екипажа. Не можахме да получим потвърждение на слуха, че са били взети на борда от американски спасителен кораб. Съобщава се, че товарът на шхуната е непокътнат.

Изглежда и няколко други малки кораба са изпаднали в затруднения през неотдавнашната буря, но все още липсват подробности.“

„Насо Гардиън“, 7 декември 1946 г., с.4:

„Днес началникът на пощата съобщи, че седем души, оцелели в инцидента със «Сити Бел», който бе намерен изоставен между Хог Кей и Санди Кей, били намерени от американски спасителен кораб… Научаваме, че оцелелите били отведени в американската база в Игзюма. Надяваме се, че ще научим повече подробности в понеделник.“

„Насо Гардиън“ не публикува нищо повече по въпроса, така че не е известен разказът на оцелелите за злополуката. Въпреки това отразяването е достатъчно, за да покаже, че инцидентът така, както се разказва в Легендата, е неточен и подправено-сензационен.

Съобщенията във вестника противоречат също на често изказваните забележки, че по време на произшествията в Бермудския триъгълник времето никога не е бивало лошо и че никога не е имало оцелели хора.