Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Bermuda Triangle Mystery — Solved, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MesserSchmidt (2007)

Издание:

© Lawrence David Kusche

THE BERMUDA TRIANGLE MYSTERY — SOLVED

Harper & Row New York, 1975

© Александър Хрусанов, преводач, 1981 c/o Jusautor, Sofia

551.59

 

Лорънс Дейвид Куше

Загадката на Бермудския триъгълник

Преводач Александър Хрусанов

Рецензент Юлия Вучкова

Редактор Милан Асадуров

Редактор на издателството Георги Димитров

Художник Иван Кенаров

Худ. редактор Владимир Иванов

Техн. редактор Добринка Маринкова

Коректори Елена Върбанова и Паунка Камбурова

Американска, първо издание

Дадена за набор на 26.XI.1980 г.

Подписана за печат на 17.III.1981 г.

Излязла от печат м. април 1981 г.

Формат 70×100/32 Изд. № 1427

Печ. коли 22,50

Изд. коли 14,57

УИК 14,84

Цена 1,51 лв.

ЕКП 95326; 21431 2421-39-81

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ Варна

ДП „Балкан“ — София, пор. № 1459

История

  1. — Добавяне

Октомври 1971
„Ел Карибе“

През нощта на 15 октомври 1971 г. корабът „Карибе“ на път от Колумбия за Доминиканската република съобщил по радиото, че ще влезе в пристанището в 7 часа на следващата сутрин. 103-метровият товарен кораб, най-големият съд в търговската флота на Доминиканската република, след това не бил нито видян, нито чут.

 

„Сан Хуан Стар“, 16 октомври 1971 г., с.1:

От Ивон Белцър. „Притежателят на товарния кораб «Ел Карибе», който закъснява вече четири дни по маршрута си от Баранкиля, Колумбия, за Санто Доминго, заяви в петък, че… междувременно корабът се търси усилено… от четвъртък в район от 36 000 квадратни мили на Карибско море.

Корабът с екипаж от 28 доминиканци и двама колумбийци на борда се обадил за последен път по пладне на 10 октомври, (неделя), в деня, след като отплавал от Баранкиля, натоварен с циментов клинкер.

Капитанът на кораба Селсо Ескеа съобщил в неделя по радиото в Санто Доминго, че се намира на 240 мили от Баранкиля и очаква да влезе в доминиканско пристанище около 5 часа във вторник.

Бордас каза, че Ескеа винаги се обаждал в компанията на всеки 24 часа и това била една от причините, поради която смятал, че корабът може да е отвлечен от пирати.

Той заяви, че ако корабът е заседнал или е потънал, радиопредупредителната му система е щяла автоматично да изпрати сигнал за бедствие. Двата спасителни надуваеми сала на кораба също били оборудвани с радиофарове…

«Моето впечатление е, че „Ел Карибе“ е отвлечен в деня, след като е отплавал от Баранкиля — заключи той. — Когато някой кораб бъде отвлечен, няма съобщение по радиото.»

Бордас сподели предположението си, че няколко колумбийски партизани са могли да се скрият на неговия кораб, защото «в Колумбия е твърде трудно да се отвлече самолет, но е много лесно да се качиш на борда на кораб».

Междувременно представител на Бреговата охрана съобщи, че търсенето на «Ел Карибе» ще продължи…

По морския маршрут на «Ел Карибе», дълъг 580 мили, не е имало много движение поради стачката по източното крайбрежие.“

„Сан Хуан Стар“, 19 октомври 1971 г., с.3:

От Маргът Прийс. „Местонахождението на товарния кораб «Ел Карибе» може да остане загадка… тъй като Бреговата охрана прекрати търсенето в понеделник, а източници в Хавана твърдят, че той не е в Куба…“

„Сан Хуан Стар“, 23 октомври 1971 г., с. 14: От Ивон Белцър. "Заседналият на плитчината Китасуено край Никарагуа кораб, за който се смяташе, че е изчезналият доминикански товарен кораб „Ел Карибе“, се оказа… либерийският товарен кораб „Никодемос“…

Според представител на Бреговата охрана засега съдбата на кораба „остава загадка“.

„Известия на Лойд“, 23 ноември 1971 г.:

КАРИБЕ. Лондон, 22 ноември. "В отговор на запитване агентите на „Лойд“ в Баранкиля пишат с дата 16 ноември: Няма никакви новини от моторния кораб „Карибе“.

Плъзнали много слухове, но съдбата на кораба не била узната. Цитира се пенсиониран доминикански моряк, който казал, че е потънал, тъй като било невъзможно на борда да се промъкнат достатъчно хора, за да отвлекат толкова голям кораб. Отвличането през февруари 1974 г. на 11 000-тонен товарен кораб в Пакистан обаче доказа, че не би било толкова трудно да се завземе „Ел Карибе“, който е значително по-малък съд.

През януари 1974 г. получих писмо от генералния администратор на един вестник, излизащ в Санто Доминго, който по съвпадение се нарича „Ел Карибе“. Той пише, че според приятели на капитан Ескеа при последното му плаване корабът претърпял сериозни повреди и те също били на мнение, че корабът е потънал. Не се уточняваха повредите.

На 18 ноември 1971 г. приятели на моряците помолили президента Балагер да предприеме необходимите постъпки, за да се установи дали корабът е бил отвлечен, но до януари 1974 г. не е получено нито потвърждение, нито опровержение.

Според Легендата корабът изпратил съобщение през нощта на 15 октомври, в което се казвало, че ще пристигне в пристанището рано на следващата сутрин. Вестниците обаче пишат, че последното съобщение по радиото е получено по пладне на 10 октомври и в него се казвало, че корабът ще пристане рано сутринта на 12 октомври. По време на изпращане на съобщението корабът не се е намирал близо до пристанището, а в открито море — някъде между Венецуела и Санто Доминго.

Не можах да открия никакви съобщения за бури в района по времето, когато изчезнал „Ел Карибе“, но това не е положително доказателство за добри атмосферни условия.