Лорънс Дейвид Куше
Загадката на Бермудския триъгълник (35)

Декември 1954
„Садърн Дистриктс“

„Садърн Дистрикте“, танкодесантен кораб, преустроен за превоз на сяра, изчезнал някъде във Флоридския проток през декември 1954 г. Не бил изпратен сигнал за помощ SOS и един спасителен пояс е единствената следа, намерена изобщо от кораба или екипажа му от 22 души.

„Ню Йорк Таймс“, 14 декември 1954 г., с.26: ПОРТЛАНД, Мейн, 13 декември /АП/ — „Издирване от въздуха в крайбрежните води не можа да открие товарния кораб, закъснял вече с три дни, с екипаж от 24 души и товар от сяра.

Корабът е 3337-тонният «Садърн Дистриктс», отплавал от Порт Сълфър, щата Луизиана, за Бъкспорт (Мейн) и Портланд. Последното съобщение от него е получено от Мексиканския залив на 3 декември. Корабът бил край брега на Южна Каролина на 7 декември, в деня, след като в този район нахлула буря.“

„Ню Йорк Таймс“, 15 декември 1954 г., с.63: „Вчера Бреговата охрана продължи без успех търсенето на … «Садърн Дистриктс», който… за последен път бил във връзка по радиото с компанията «Садърн Стиймшип», собственик на кораба, на 4 декември. Друг плавателен съд съобщил, че бил видял кораба на 7 декември край Чарлстън, щата Южна Каролина, но оттогава нищо не се знае за него.

Съществува опасението, че го е постигнала същата съдба като неговия близнак «Садърн Айлс», който потъна край нос Хатъръс на 5 октомври 1951 г.; тогава загинаха 17 души. Шестима оцелели бяха извадени от водата.

Други кораби, плаващи след «Садърн Айлс», съобщили, че светлините на кораба просто изчезнали и когато няколко минути по-късно стигнали до местопроизшествието, там имало само останки и неколцина оцелели.“

„Ню Йорк Таймс“, 18 декември 1954 г., с.31: „Бреговата охрана изостави всяка надежда за… «Садърн Дистриктс»… Корабът е близнак на «Садърн Айлс», който… потъна толкова бързо, че не успя да предаде сигнал за помощ.“

„Ню Йорк Таймс“, 1 януари 1955 г., с.25: ВАШИНГТОН, 31 декември /АП/ — „Кораб на Военноморските сили, «Анакостия», изглежда, последен е бил във връзка с изчезналия кораб… На 7 декември той видял плавателен съд, отговарящ на описанието на «Садърн Дистриктс», да се бори с големите вълни и бурните ветрове край Чарлстън, щата Южна Каролина.“

„Ню Йорк Таймс“, 3 януари 1955 г., с.39: "Днес в Нови Орлеан ще започне разследване за изчезването на преустроения десантен кораб заедно с екипажа му миналия месец по един от най-използваните морски маршрути… „Садърн Дистриктс“ явно е бил постигнат от същата съдба, сполетяла неговия близнак… Разчупил се е надве сред бурните вълни.

В светлината на двойната катастрофа миналия петък Бреговата охрана нареди на свои представители да се качат на борда на всички преустроени кораби от същия тип и да отменят всички разрешителни, които биха позволили на корабите да плават с търговски цели в океана или в крайбрежни води…

В 14 часа 30 мин. (на 2 януари) „Тълахома“ намерил край Санди Кий, щата Флорида, спасителен пояс с името на „Садърн Дистриктс“.

„Ню Йорк Таймс“, 4 януари 1955 г., с.91: НОВИ ОРЛЕАН, 3 януари/ЮП/ — „По разследването на Бреговата охрана днес един моряк заяви… че корабът бил «голяма кофа ръжда» и «първият кораб, на който въобще ме е било страх да плавам»… Мистър Колинс, който плавал три пъти на «Садърн Дистриктс», но напуснал кораба една седмица преди злополучното му плаване, каза, че при един предишен рейс «товарът беше все мокър. В Хюстън няколко души ме предупредиха да не се качвам…»

«Корабът скърцаше и стенеше винаги когато имаше големи вълни…» Мистър Колинс съобщи, че след като се отбие в пристанището си в Мейн, корабът трябвало да продължи за Ноува Скоуша… «Аз никога нямаше да отида до Ноува Скоуша на този кораб — зная какви са вълните нататък» — сподели той.“

Съпругата на един моряк, който възнамерявал да напусне кораба при пристигането му в Мейн, дала показания, че той смятал кораба за негоден да плава в морето. Той твърдял, че двигателите били съвсем негодни, а дъното било „пълно с дупки“. Според друг свидетел ръждясалата дънна обшивка на кораба само се поправяла вместо да се смени.

След няколкомесечни разисквания комендантът на Бреговата охрана направил извода, че „Садърн Дистриктс“ е потънал „по неизвестна причина или причини“ и че няма да се вземат наказателни мерки спрямо собствениците му или инспекторите, които го освидетелствували за последното му плаване.

Макар капитанът и офицерите явно да не били съгласни, няколко от моряците изразили мнението, че корабът не бил годен за плаване, и поне трима члена на екипажа отказали да продължат да участвуват в плаването, което щяло да се окаже последно.

Последната връзка на кораба по радиото със собственика му била установена или на 4, или на 5 декември, когато от кораба съобщили, че „всичко е наред, докато се намирали край брега на Южна Каролина“.^[1] Макар да имало указания за свръзка на всеки 48 часа, на Бреговата охрана цяла седмица не било съобщено, че корабът закъснява. Поради лошите атмосферни условия, които не само забавили плаването, но и пречели на радиовръзките, собствениците се обезпокоили едва когато корабът не пристигнал в Бъкспорт на 11 декември. Тогава те уведомили Бреговата охрана, която веднага организирала масово издирване.

Следствената комисия установила, че по времето, в което се смятало, че корабът е потънал, в района духал северен-североизточен вятър. Такъв вятър има лоша слава в района на Гълфстрийм, тъй като духа срещу отправящото се на север течение и предизвиква силно вълнение в него, което изтласква дори големи кораби встрани от най-силната част на течението.

Комисията отправила критика към собствениците за забавеното уведомяване на Бреговата охрана, че корабът е закъснял, и препоръчала всички кораби да съобщават координатите си на всеки 48 часа. Тя също поискала корабите да дават на Бреговата охрана списък на екипажа за всяко пътуване, тъй като капитанът на „Садърн Дистриктс“ не го бил сторил и никога не могло да се узнае напълно точно кой загинал при потъването на кораба. Комисията отправила също критика към инспекторите, загдето не извършили по-задълбочена проверка, макар да знаели, че по обшивката на дъното имало малки пробойни. Комендантът не потвърдил критиките на комисията, но казал, че макар точната причина за катастрофата да не се узнае никога, състоянието на кораба е могло да бъде допълнителен фактор.

Една от многото тайни около кораба, изглежда, била разгадана. Макар корабът да бил видян за последен път край Чарлстън, един от спасителните му пояси бил намерен близо до южния край на Флорида, като с това се повдига въпросът, как е могъл да се придвижи на юг срещу Гълфстрийм. Общоприетият отговор е, че тъй като облицовката на пояса била разкъсана, някой от моряците го е изхвърлил известно време преди катастрофата, защото го е сметнал за негоден.