Лорънс Дейвид Куше
Загадката на Бермудския триъгълник (29)

Едно от най-тайнствените изчезвания в Бермудския триъгълник става в мрака на ранната утрин на 28 декември 1948 г. Пътнически самолет „DC-3“ по чартърен полет от Сан Хуан (Пуерто Рико) до Майами изчезнал при видима връзка с местоназначението си. Времето било превъзходно, пилотите били опитни и нямало никакви признаци за технически проблеми. Капитан Робърт Линкуист, вторият пилот Ърнест Хил и стюардесата Мери Бъркс връщали двадесет и седем пътника, включително две бебета, у дома им след кратка коледна ваканция. Пътниците били още в празнично настроение и пеели коледни песни, а попътен вятър откъм опашката „побутвал“ самолета. В 4 часа 13 мин., когато на хоризонта се появил отблясък от светлините на града, Линкуист се свързал с контролната кула в Майами, заявил, че наближава летището; намирал се на 50 мили южно от него, всичко било в изправност, очаквал указания за кацане.

Тогава определеното им от съдбата, каквото и да било то, станало изневиделица и окончателно, толкова бързо, че нямало време дори да подадат сигнал за бедствие. От кулата съобщили по радиото указанията за приземяване, но Линкуист не потвърдил, че ги е получил. По време на захождането към летището почти над сушата самолетът просто изчезнал.

Само след няколко часа започнало масово търсене. Атмосферните условия били идеални. Морето било чисто, спокойно и толкова плитко в по-голямата част от района, откъдето било получено последното съобщение на самолета, че по дъното можели да се видят по-големи предмети. Стотици кораби и самолети претърсвали океана от Сан Хуан до Флорида, обхванали Карибско море, Евърглейдс, Флоридския залив, Мексиканския залив, островите Флорида Кийс, Куба, Испанъола^[1] и Бахамските острови. Не била намерена ни най-малка следа, нито дори спасителна жилетка, някаква останка, маслено петно или струпване на акули и баракуди, които винаги се появяват на мястото на произшествието. До днес не е намерено нищо, което да хвърля някаква светлина върху загадката.

Управление на гражданската авиация. Доклад за разследване на произшествие. „Еърборн Транспърт, Инк.“ Майами, Флорида, 28 декември 1948 г.:

История на полета

В 22 часа 03 мин. на 27 декември 1948 r. NC-16002 отлита от летището Исла Гранде в Сан Хуан, Пуерто Рико, за Майами…

Единадесет минути след излитането на самолета повикват контролната кула на летището. Контролната кула не получила повикването, но то било чуто от Комуникационния център в Сан Хуан, на който от самолета съобщили, че се отправят към Майами, щата Флорида… Комуникационният цен-тър в Сан Хуан не успял да се свърже отново със самолета, макар да били направени много опити. В 23 часа 23 мин. Контролният център за отвъдморски чуждестранен въздушен трафик в Майами, щата Флорида, получил съобщение по радиото от NC-16002, в което се казвало, че самолетът лети на височина 2600 метра… и че според изчисленията ще бъде над Саут Кейкъс в 0 часа 33 мин., а в Майами в 4 часа 05 мин. на 28 декември 1948 г.

Контролният център за отвъдморски въздушен трафик в Нови Орлеан в 4 часа 13 мин. прехваща съобщение за координатите на NC-16002, в което се казва, че самолетът е на 50 мили южно от Майами. Това е последният известен контакт със самолета. Комуникационните центрове в Сан Хуан, Майами и Нови Орлеан правят неуспешни орити да се свържат със самолета.

Управлението на гражданската авиация било уведомено… в 8 часа 30 мин., че NC-16002 се смята за закъснял… Когато окончателно се решило, че самолетът е изчезнал, била вдигната под тревога Бреговата охрана на САЩ и веднага започнало масово търсене…

Разследването

На 27 декември 1948 г. около 19 часа 40 мин. NC-16002 се приземил в Сан Хуан, Пуерто Рико, след затруднения с колесника.^[2] Според твърденията капитан Линкуист разправял, че когато бил спуснат, предупредителните светлини на колесника показвали, че той не е блокиран. Сервизната служба на летището била помолена да прегледа акумулаторите на самолета. Установило се, че не са заредени и нивото на течността в тях е ниско. Когато му съобщили, че ще бъдат необходими няколко часа, за да се заредят акумулаторите до нормалния им работен капацитет, капитанът помолил техника да им сипе вода и да ги върне в самолета, без да ги зарежда. Съобщено било, че системата от предупредителни светлини на колесника не работи изправно, но тя не била поправена.

В 20 часа 30 мин. екипажът на NC-16002 попълнил плана за международен полет от Сан Хуан за Майами… и капитанът заявил, че самолетът е в изправност. Но един час по-къс-но… в самолета открили неизправност на акумулаторите и той (бил) забавен. Поради това забавяне планът на полета станал невалиден… Някъде към 21 часа 15 мин.^[3] NC-16002 рулирал до края на писта 27… и кулата не могла да се свърже с него по радиото. Началникът на Транспортната служба на Пуерто Рико… отишъл при самолета, където екипажът му съобщил, че приемателят на самолета работи редовно, но поради изтощените акумулатори предавателят не действува нормално. След като обсъдил въпроса с екипажа и след това с контролната кула по преносимата радиостанция в колата, началникът разрешил да се излети по временен план за полета. Било постигнато съгласие самолетът да остане в близост до Сан Хуан, докато генераторите заредят достатъчно, за да може да се предава. Ако това се постигне, ще бъде попълнен нов план за международен полет и самолетът ще се отправи за Майами. Само-летът излетял към 22 часа 03 мин.^[4] и единадесет минути по-късно съобщил на Комуникационния център в Сан Хуан, че не може да се свърже с контролната кула и се отправя към Майами по редовен план за международен полет. Докато самоле-тът бил на път, уловили няколко съобщения от него, но по-на-татъшните опити да се установи връзка, за да се уточни планът на полета и да се установят координатите му, се оказали неуспешни…

Капитан Линкуист бил летял по маршрута Сан Хуан — Майами като втори пилот на компанията „Еърборн Транспърт, Инк.“, но това бил първият му полет като капитан в тази компания. Независимо от това, той бил летял по маршрута и имал опит в района като военен.

Анализ

Нямаше възможност да се изследват останките, защото самолетът все още не е намерен… По време на излитането от Сан Хуан предавателят на самолета не е работел поради изтощените акумулатори. Не се съобщава за неизправност в някоя част на самолета освен в електрическата система… Известно е, че предавателят на самолета работел в 4 часа 13 мин., когато Нови Орлеан чул съобщение за координатите, в което се казвало, че самолетът се намира на 50 мили южно от Майами. Възможно е обаче неизправност в електрическата система, която е преустановила действието на радиостанцията и автоматичния компас на самолета да се е появила след това предаване. Възможно е също пилотът да е сбъркал съобщените координати. Тъй като самолетът имал гориво за полет от седем часа и половина, а последното съобщение било чуто шест часа и десет минути след излитането, грешка по отношение на координатите би била фатална.

При прегледа на атмосферните условия… бе установена промяна в посоката на вятъра от северозападен към североизточен, когато самолетът е наближил Майами, без да има промяна в скоростта на вятъра спрямо обявената в прогнозата. Ако екипажът не е знаел за тази промяна, самолетът би могъл да се отклони вляво от курса на около 40–50 мили. Информацията била предадена по радиото от Майами в 0 часа 15 мин., но не се знае дали са я чули в самолета.

Вероятна причина

В този случай комисията не разполага с достатъчно информация, за да определи вероятната причина.

Екипажът

Пилотът Р. Е. Линкуист, на 28 години, притежавал удостоверение за летец с право на граждански полети и летене но уреди… Имал общо 3 265 полетни часа.

Вторият пилот Е. Е. Хил, на 22 години, притежавал удостоверение за летец с право на граждански полети и летене по уреди… Имал общо 197 полетни часа.

Самолетът

NC-16002 бил „Дъглас DC-3“. Бил произведен на 12 юни 1936 г. и имал общо 28 257 часа.

Макар Управлението на гражданската авиация да не разкрило загадката със самолета „DC-3“, в неговия доклад се съдържа важна информация. В Легендата се набляга върху мигновеността на катастрофата — внезапното прекратяване на връзката между контролната кула и самолета. Но в доклада се съобщава, че поради проблеми с акумулаторите предавателят не работел добре на земята в Сан Хуан и през ранните етапи на полета. Изглежда, че този проблем продължил да съществува по време на целия полет, тъй като били направени няколко неуспешни опита за свързване със самолета по маршрута му.

За един час и половина — времето между последното обаждане на самолета и момента, в който се е свър-шило горивото — са могли да се появят различни проблеми. Може да са възникнали нови неизправности в електрическата система, а нощем самолет без светлини, уреди или навигационно оборудване е безпомощен. Линкуист може да е искал да уведоми някого за затрудненията, но да не е успял поради неизправния предавател. Въпреки че атмосферните условия били добри, те може да са се превърнали в значим фактор за изчезването. Линкуист получил информация, че в ранния етап на полета ще има слаб вятър от югозапад, а по-късно от северозапад. Той би трябвало да лети с оглед на очаквания вятър, като се насочва малко вляво от определения курс. Когато самолетът наближил Майами, вятърът се изменил, задухал откъм североизток. Макар вятърът да не бил силен, според Управлението на гражданската авиация той би могъл да причини отклонение на самолета с 40 или 50 мили вляво от курса, ако пилотът не знае за промяната. Самолетът „DC-3“ може да се е отклонил толкова много на юг, че да е пропуснал южния край на Флорида и да е отлетял над Мексиканския залив.

Нито в доклада на Управлението на гражданската авиация, нито в „Майами Хералд“, нито в „Ню Йорк Таймс“ се твърди, че Линкуист бил съобщил, че вижда светлините на Майами. По-предишни автори приемат, че е така. Те приемат, че Линкуист се намирал на 50 мили на юг, защото той го твърдял, а след това стигат до заключението, че след като е бил толкова наблизо, той виждал града.

Въпреки Легендата самолетът „DC-3“ никога не е установявал връзка с контролната кула в Майами. Според броя на „Майами Хералд“ от 29 декември станцията в Нови Орлеан уведомила управлението на Бреговата охрана в Майами… „Съобщението от самолета «DC-3» не било чуто тук.“

Съобщението за местоположението никога не е точно. То е само приблизително изчисление. Определянето на координатите в морето през четиридесетте години, времето на нискочестотните радиообхвати, беше трудно нещо. Дори днес, при наличието на съвременно оборудване, хората от Бреговата охрана приемат, че всяко съобщение за местоположение съдържа в себе си някаква грешка. Преди да се заизползват ненасочени радиофарове и устройства за измерване на разстоянията, нямаше прецизни методи за установяване на точното местоположение, било като разстояние, било като посока. Местоположенията бяха приблизителни изчисления, които зависеха от показанията на уредите за скоростта и височината на полета, атмосферното налягане, температурата на външния въздух, от преценката за скоростта и посоката на вятъра, теглото на самолета и момента от полета. Тези изчисления се подпомагаха от звездната навигация, ако условията позволяваха, но и този процес беше само приблизителен. Когато Линкуист казал, че се намира на 50 мили, това е било само приблизителна преценка. Той лесно може да е бил отдалечен на 100 мили. Към края на продължителни полети пилотите често съобщават, че се намират по-близо, отколкото са в действителност.

Също така, когато някой пилот каже, че се намира на юг от определена точка, той съобщава само приблизителната си преценка. Линкуист може да се е намирал някъде в южна посока по това време, но не непременно право на юг.

Ако самолетът „DC-3“ бе летял по пряк курс от Сан Хуан, той щеше да се приближи към Майами по пътя, обозначен с прекъснатата линия на картата. Съобщението, че се намира на 50 мили, би трябвало да се направи от точка В (на картата), която се намира на югоизток от Майами. Ако е бил, както заявил, на 50 мили на юг (точка А), той ще да се е отклонил значително от курса. Като се съберат всички тези приблизителни стойности и възможностите за грешки, когато паднал, самолетът „DC-3“ вероятно се е намирал някъде в границите на очертаната полукръгла зона. Възможно е дори да е бил толкова далеч от Майами, че да се е намирал извън този район.

„DC-3“ наближава Майами: А — на 50 мили южно от Майами; В — на 50 мили от Майами по курса. Hα картата добре се виждат плитчините

Според Легендата е странно, че търсещите кораби и самолети не могли да открият падналия самолет във водите на юг от Майами, където дълбочината е само шест метра, и макар да е невъзможно да се пропусне толкова голям обект като цял самолет, никой не съобщил, че е намерил в района стар самолет „DC-3“.

Морските карти показват, че голяма част от водите на юг от Майами са плитки (сивите зони на картата). Край брега на Флорида има плитък район с широчина 10–15 мили, а друга такава зона се намира на изток от Бахамските плитчини. Но между тях океанът се спуска стръмно на дълбочина до 1500 метра във Флоридския проток, през който протича бурният Гълфстрийм. Само твърде малка част от целия район е плитка; останалото е извън границите на видимостта и възможностите за достигане. Самолетът „DC-3“ може да е потънал и да е бил носен от Гълфстрийм на север, докато търсенето започнало много мили по на юг.

Трябва да се вземе пред вид и състоянието на пилотите. По време на последното им съобщение те били работили вече около 20 часа, повечето от тях — прекарани във въздуха. Денят бил твърде продължителен и вероятно умората се отразявала върху преценките и изчисленията им.

Самолетът би трябвало да кацне най-късно до 5 часа 45 мин., тъй като до това време би останал без гориво. Може да е паднал и в 4 часа 15 мин. Във всеки случай Линкуист е трябвало да каца в морето по тъмно и твърде вероятно е да е разбил самолета. Дори да са останали някакви следи, нямало никаква вероятност да бъдат намерени поради скоростта и бурността на Гълфстрийм. Понеже първият издирващ самолет не можел да достигне до района преди 9 или 10 часа, течението разполагало минимум с три часа, а максимум с шест, през които да разпръсне всякакви следи от масло или останки.

Точната причина за изчезването на самолета никога няма да се узнае, но има няколко значими фактора в случая, които не се споменават в Легендата.