Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Bermuda Triangle Mystery — Solved, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MesserSchmidt (2007)

Издание:

© Lawrence David Kusche

THE BERMUDA TRIANGLE MYSTERY — SOLVED

Harper & Row New York, 1975

© Александър Хрусанов, преводач, 1981 c/o Jusautor, Sofia

551.59

 

Лорънс Дейвид Куше

Загадката на Бермудския триъгълник

Преводач Александър Хрусанов

Рецензент Юлия Вучкова

Редактор Милан Асадуров

Редактор на издателството Георги Димитров

Художник Иван Кенаров

Худ. редактор Владимир Иванов

Техн. редактор Добринка Маринкова

Коректори Елена Върбанова и Паунка Камбурова

Американска, първо издание

Дадена за набор на 26.XI.1980 г.

Подписана за печат на 17.III.1981 г.

Излязла от печат м. април 1981 г.

Формат 70×100/32 Изд. № 1427

Печ. коли 22,50

Изд. коли 14,57

УИК 14,84

Цена 1,51 лв.

ЕКП 95326; 21431 2421-39-81

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ Варна

ДП „Балкан“ — София, пор. № 1459

История

  1. — Добавяне

Април 1854
„Бела“

Един от първите тайнствени кораби в Бер-мудския триъгълник е „Бела“, който изчезнал през 1854 г.

 

Няма много данни, които могат да се намерят за „Бела“. Макар да е бил британски, лондонският „Таймс“ не споменава за изчезването му и корабът не е вписан в никой от многото стандартни справочници за корабокрушения.

В „Регистъра на Лойд“ на британски и чуждестранни кораби за 1854 г. е вписан кораб „Бела“, построен в Ливърпул през 1852 г. и предназначен за Бразилия, но там не се казва, че е претърпял някаква злополука.

Корабът се споменава също в произведението на Харолд Т. Уйлкинс „Странни загадки на времето и пространството“, в главата за англичанина Роджър Тичборн. Произшествието е в книга с такова заглавие заради тайната, свързана с наследството на Тичборн, и изчезването на „Бела“ е само бегло свързано с главната тема. За съжаление Уйлкинс не съобщава откъде е намерил информацията, с която разполага.

Според Уйлкинс, шест дни след като „Бела“ напуснала Рио де Жанейро през април 1854 г. на път за Ямайка, друг кораб, прекосяващ курса, по който се предполагало, че плава „Бела“, забелязал останки във водата. Голяма корабна лодка плавала с дъното нагоре и на кърмата й можело да се прочете „Бела, Ливърпул“. Самият кораб не бил открит. Останките били върнати в Рио де Жанейро и няколко британски и бразилски парахода отплавали да търсят оцелели хора, но без никакъв успех. На времето предположили, че „Бела“ се е преобърнал, тъй като бил дотолкова претоварен, че мебелите от кабините били извадени по палубата, за да се освободи повече място за товара. Знаело се, че в района възникват внезапно шквалове, а през нощта, преди да бъде намерена лодката, времето било доста ветровито. В описанието на Уйлкинс произшествието не се свързва с никаква загадка; „Бела“ бил просто още един кораб, неуспял да завърши плаването.

Уйлкинс не пише къде били намерени останките, но съобщава, че били открити шест дни, след като „Бела“ отплавал от Рио де Жанейро. В епохата на ветроходите при подходящи условия добър товарен кораб можел да изминава сто и петдесет, а ако всички обстоятелства били благоприятни — дори 200 мили на денонощие. Ако „Бела“ е плавал пълни шест денонощия при оптимални условия, той би могъл да бъде на 1200 мили от Рио де Жанейро, когато станало произшествието. Ако условията не са били толкова благоприятни или ако корабът не е плавал и през шестте дни, той щеше да бъде намерен по на юг.

Разстоянието от Рио де Жанейро до нос Сан Роке е приблизително 1200 мили или почти точно толкова, колкото корабът би могъл да преплава, ако всичко върви нормално. Носът е на 2000 мили от Барбейдоус и това е най-близкото до Бермудския триъгълник разстояние, на което „Бела“ би могъл да се намира.

Така че на Бермудския триъгълник не може да се припише „заслугата“ за „Бела“, тъй като корабът се сблъскал със съдбовния си край, какъвто и да е бил той, в друга част на света.