Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Bermuda Triangle Mystery — Solved, 1975 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Александър Хрусанов, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- MesserSchmidt (2007)
Издание:
© Lawrence David Kusche
THE BERMUDA TRIANGLE MYSTERY — SOLVED
Harper & Row New York, 1975
© Александър Хрусанов, преводач, 1981 c/o Jusautor, Sofia
551.59
Лорънс Дейвид Куше
Загадката на Бермудския триъгълник
Преводач Александър Хрусанов
Рецензент Юлия Вучкова
Редактор Милан Асадуров
Редактор на издателството Георги Димитров
Художник Иван Кенаров
Худ. редактор Владимир Иванов
Техн. редактор Добринка Маринкова
Коректори Елена Върбанова и Паунка Камбурова
Американска, първо издание
Дадена за набор на 26.XI.1980 г.
Подписана за печат на 17.III.1981 г.
Излязла от печат м. април 1981 г.
Формат 70×100/32 Изд. № 1427
Печ. коли 22,50
Изд. коли 14,57
УИК 14,84
Цена 1,51 лв.
ЕКП 95326; 21431 2421-39-81
08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ Варна
ДП „Балкан“ — София, пор. № 1459
История
- — Добавяне
Август 1840
„Розали“
През август 1840 г. големият френски кораб „Розали“ бил намерен изоставен, но в пълен порядък близо до Насо. Детрилата на кораба били вдигнати и из-глеждало да е напуснат само няколко часа, преди да го открият. Корпусът нямал течове, на борда имало ценен товар без никакви повреди и само едно живо същество — полумъртво от глад канарче в клетка. За екипажа никога нищо не се узнало.
Съвременните версии за произшествието с „Розали“ се основават върху описанието в книгата „Ло!“, написана от Чарлз Форт, който прекарал значителна част от живота си, ровейки се из стари вестници, за да открива информации, които използвал в „книги, задаващи въпроси, на които общоприетата наука не се осмелява да отговори“. Форт пише, че взел информацията си за „Розали“ от една-единствена статия в лондонския „Таймс“.
„Таймс“, 6 ноември 1840 г., с. 6:
ИЗОСТАВЕН КОРАБ — „В писмо от Насо, Бахамските острови, с дата 27 август, се разказва следното: «Странно събитие се случи през последните няколко дни. Голям френски кораб на път от Хамбург за Хавана бил срещнат от един от нашите малки каботажни кораби и се установило, че е напълни изоставен. По-голямата част от ветрилата му били вдигнати и на вид не бил претърпял никакви повреди. Товарът му, състоящ се от вина, плодове, копринени платове и други, бил на значителна стойност и в превъзходно състояние. Документите на капитана били в пълна изправност и на полагащото им се място. При проверка се оказало, че в трюма има около метър вода, но нямало никакви течове. Единствените живи същества на борда били една котка, известен брой кокошки и няколко канарчета, полумъртви от глад. Кабините на офицерите и пътниците били обзаведени много елегантно и по всичко личало, че са изоставени наскоро. В една от тях били намерени предмети от дамски тоалет заедно с известно количество дамски дрехи, хвърлени набързо, но на борда не бил открит никакъв човек. Корабът, който, изглежда, бил изоставен само няколко часа преди това, носел на борда си бали със стока, адресирани до различни търговци в Хавана. Корабът е голям, построен неотдавна и се нарича „Розали“. Никакви сведения не са получени за екипажа му.»“
По-нататъшните изследвания на случая се оказаха трудни. Лондонският „Таймс“ не е публикувал повече статии за кораба, а „Ню Йорк Таймс“ и „Насо Гардиън“ тогава още не са съществували. Според Британска библиотека и Библиотеката на конгреса сега няма библиотеки, които да пазят броеве на вестници от 1840 г., издавани в Насо или Хавана. Морският музей в Париж няма данни за кораба, за който се съобщава, че е френски, но „Лойд“ откри две съобщения, които вдъхват примамлива надежда.
Дж. Ф. Лейн, заместник-главен редактор в „Лойд“: 15 август 1973 г.
„…съжалявам, че при търсенето в архивите на «Лойд» не бе открита никаква бележка за инцидент с кораб на име «Розали» край Бахамските острови през 1840 г.
Но прилагам извадки от архивите на «Лойд», в които се съдържат сведения за кораб на име «Росини», който, изглежда, е интересуващият ви съд.
«Известия на Лойд», 25 септември 1840 г.: «Хавана, 18 август. „Росини“ от Хамбург на път за тукашното пристанище е заседнал на Муарес (протока Бахама Чанъл) на 3-и т.м. Екипажът и пътниците са спасени.»
«Известия на Лойд», 17 октомври 1840 г.: «Хавана, 5 септември. „Росини“, който на път от Хамбург за тукашното пристанище заседна при Муарес (протока Бахама Чанъл) на 3-и миналия месец, бе намерен изоставен на 17-и миналия месец и бе докаран в пристанището като напуснат кораб.»
Съществуват достатъчно прилики между «Росини» и «Розали», за да се предположи, че са един и същ кораб. Имената са толкова близки, че едното лесно би могло да се сбърка с другото, особено ако са били изписвани на ръка, както в повечето съобщения през 1840 година. Кореспондентът на Насо може да е написал «Росини», а редакторът в «Таймс» погрешно да е помислил, че е «Розали»[1]. Маршрутът на кораба и в двата случая е от Хамбург до Хавана, а и двата кораба са били намерени близо до Насо.
Датите също са много близки. На 27 август било съобщено, че «Розали» бил докаран в Насо «през последните няколко дни», а «Росини» бил намерен на 17 август и откаран в Насо.
С надеждата да открия данни, които да потвърдят или не, че двете имена са на един и същ кораб, се обърнах към Министерството на културата и образованието в Насо. Те не успяха да намерят нищо за «Розали», но откриха протоколите на Адмиралтейския съд, свързани с «Росини». Диренето, което се проточило няколко месеца, представлявало поредица от заседания, на които се обсъждали предимно стойността и складирането на товара, застрахователните искове и други въпроси, но в протоколите се съдържа кратка бележка за намирането на кораба и се споменава, че бил докаран в Насо.
«Протоколи на Адмиралтейския съд», 25 август 1840 г.:
«Защитникът и юрисконсултът на държавната хазна се явиха с Бенджамин Къри и Джон Баптист, капитани на британските спасителни съдове „Резълют“ и „Сийфлауър“ и представиха писмена клетвена декларация, описваща странните обстоятелства, свързани с намирането на гореспоменатия кораб Росини», която беше съответно приета и вписана.“
От израза „странните обстоятелства“ личи, че властите в Насо не са знаели, че корабът е заседнал две седмици по-рано и че намиращите се на борда му са били спасени.
За съжаление при претърсването на пазените в Министерството писмени декларации не била намерена онази, която дава подробностите по намирането на „Росини“; ако са били еднакви с обстоятелствата при откриването на „Роза-ли“, такива, каквито са описани в „Таймс“, те щяха да докажат, че двата кораба са в същност един и същ плавателен съд.
При сегашното положение съществува съмнение, че произшествието с „Розали“ е някаква мистерия, но няма категорични доказателства нито за това, нито за обратното.