Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Bermuda Triangle Mystery — Solved, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MesserSchmidt (2007)

Издание:

© Lawrence David Kusche

THE BERMUDA TRIANGLE MYSTERY — SOLVED

Harper & Row New York, 1975

© Александър Хрусанов, преводач, 1981 c/o Jusautor, Sofia

551.59

 

Лорънс Дейвид Куше

Загадката на Бермудския триъгълник

Преводач Александър Хрусанов

Рецензент Юлия Вучкова

Редактор Милан Асадуров

Редактор на издателството Георги Димитров

Художник Иван Кенаров

Худ. редактор Владимир Иванов

Техн. редактор Добринка Маринкова

Коректори Елена Върбанова и Паунка Камбурова

Американска, първо издание

Дадена за набор на 26.XI.1980 г.

Подписана за печат на 17.III.1981 г.

Излязла от печат м. април 1981 г.

Формат 70×100/32 Изд. № 1427

Печ. коли 22,50

Изд. коли 14,57

УИК 14,84

Цена 1,51 лв.

ЕКП 95326; 21431 2421-39-81

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ Варна

ДП „Балкан“ — София, пор. № 1459

История

  1. — Добавяне

1492
Христофор Колумб, Саргасово море и Бермудският триъгълник

Христофор Колумб, първият известен пътешественик, преминал през Саргасово море и района, известен сега като Бермудския триъгълник, им придал загадъчна слава, която с течение на годините се разраснала. В неговите корабни дневници има описание на запълнено с водорасли море, бележки за неизправна работа на компаса, за голям пламък и поява на странна светлина в морето. Всеки инцидент плашел и без това изнервените членове на екипажа и бил за тях предупреждение да се върнат. Слуховете за необичайните явления плъзнали навсякъде сред моряците и районът скоро придобил сланата на загадъчен, слава, която притежава и днес.

Когато космонавтите започнаха своето пътешествие от четвърт милион мили до Луната през 1969 г., те разполагаха с много повече информация за предстоящия им маршрут, отколкото е имал Колумб за плаването си от три хиляди мили през 1492 г. Космонавтите имаха подкрепата на хиляди технически лица по целия свят, които из ползваха най-съвършените компютри и най-съвършената комуникационна техника, създадени от човека. Те знаеха точно колко време ще отнеме пътуването, знаеха и бяха подготвени за многото опасности, с които биха могли да се сблъскат. Когато Колумб отплавал от Канарските острови с деветдесет души на три малки кораба, той не знаел почти нищо за това, което го очаква. Нямал никакви карти, които да следи, никакъв човек, с когото да поддържа връзка, никакво място, от което да поиска помощ, и никакви данни за това, колко ще продължи пътуването или какви опасности биха могли да го дебнат.

Саргасово море, район с по-малко вятър, дъжд и облаци от останалата част на океана, е в централната част на Северния Атлантически океан, разстила се от 30° до 70° западна дължина и от 20° до 35° северна ширина (Северният Атлантически океан се простира на юг до Екватора). То е почти толкова голямо, колкото е територията на САЩ, над 2000 мили дълго и 1000 мили широко, от всички страни е обградено с течения, които го карат да се върти бавно по посока на часовниковата стрелка. Името му произлиза от португалската дума sargaco — „водорасло“.

Първите моряци, които прекосили морето, се опасявали да не заседнат, защото наличието на големи маси водорасли обикновено означава, че сушата е близо. Но в целия този район океанът има дълбочина от няколко мили. Голям брой необичайни същества обитават Саргасово море — или скорошни „контрабандни пътници“ доплавали тук върху отломки, или потомци на такива пътници, приспособили се към живота сред водораслите.

Безветрените зони — симетрични пояси от спокойно време между 30° и 35° северна и южна ширина — дават своя принос за загадъчността на района. Често въздухът в този район е толкова неподвижен, че са известни случаи, когато моряците са чели цяла нощ на палубата на светлина от свещ, а ветроходи са оставали пленени там в продължение на месеци.

Макар Колумб да описал неизопачено водораслите, последвалите го мореплаватели разпространили истории, които вдъхвали ужас у всички моряци. Моряците по онова време се тревожели, когато плавали далеч от бреговете; те не били свикнали продължително време да не виждат брега. Просналите се, докъдето виждат очите, жълти, кафяви и зелени водорасли, всред които пълзели странни същества, ужасявали плаващите през тях моряци. Легендите бързо „набъбвали“, особено след като някои кораби престоявали продължително време неподвижни в безветрени зони. Според легендите, вече не липсата на вятър ги спирала, а дебелите рогозки от водорасли, които плъзвали по корпуса на кораба, нагоре по въжетата и веригите, задържали го неподвижен под тропическото слънце, докато всички на борда измрели от жажда или глад и корабът се превърнел в изгнило корито с екипаж само от скелети и дори не потъвал, защото го крепели пипалата от водорасли. Дървоядите, които благоденствуват в тропичните води, понякога наистина превръщали корпусите на неподвижните кораби в прогнила дървесина. Дребните гадинки, пълзящи по сплъстените водорасли, в легендите се превръщали в чудовища и гигантски калмари, които можели да повлекат кораба в океанските дълбини. Все повече се пръскали слухове, че много екипажи умирали от мъчителна смърт, защото нямало въздух за дишане.

Веднъж попаднали в сравнително спокойния център на Саргасово море, всякакъв вид отпадъци обикновено остават там, докато потънат, като се движат в огромни кръгове, пленени от въртящия се басейн. Растения, донесени от заобикалящите морето течения, попадат в центъра, където много от тях продължават да се развиват. Предполага се, че голяма част от растенията идват от Мексиканския залив, носени от Гълфстрийм и от Карибско море. Дървета, завлечени по реките от тропическите наводнения в Централна Америка и Уест Ин-дия, стигат дотук. Отпадъците от всяка река могат на края да достигнат до Саргасово море. През 1968 г. бе съобщено, че поради разливанията на нефт в района има повече петрол и катран, отколкото водорасли.

В Саргасово море са намерени голям брой напуснати кораби и така то си е спечелило известността на корабна гробница. Няколко автори говорят за цивилизация в центъра на морето. Според легендите там са се струпали едни до други безброй останки, някои от тях — на по стотици години и пълни със съкровища. Жителите на плаващото кралство, всички — безпомощни удавници от разни времена — гледат с презрение на съкровищата, защото нямат полза от тях. Саргасово море както в действителност, така и в легендите, е странно място.

Безветрените ширини се наричат още „конски ширини“ и са получили прозвището си във време, когато в тези райони попадали в безветрие кораби, превозващи коне. Често, след известно време без дъжд, запасите от питейна вода на ветроходите намалявали опасно. Понякога полудели от жажда коне се откъсвали и се хвърляли в морето, или пък хората сами изхвърляли през борда по-слабите животни, за да има вода за по-добрите. Суеверните моряци вярват, че духовете на умрелите коне витаят в този район.

Вечерта на 13 септември Колумб забелязал, че стрелката на компаса му вече сочи не право към Полярната звезда, а около шест градуса на северозапад. Това бил първият случай, когато такова отклонение въобще е установявано. Колумб наблюдавал как през следващите няколко дни отклонението се увеличавало и знаел, че екипажът ще изпадне в паника, ако научи за това явле-ние. Другите щурмани също го забелязали и загрижеността им бързо се разпространила сред екипажа, който бил ужасен. На моряците им се струвало, че навлизат в район, където дори природните закони са различни. Те чувствували, че някаква неизвестна сила кара компасът да им изневерява, и се опасявали, че вероятно ги очакват и други неизвестности, докато плават през необикновеното море.

На това място онези, които пишат във връзка с Бермудския триъгълник за това произшествие, обикновено преминават на друга тема, като оставят впечатлението, че наистина в района действува някаква странна сила. Но случката не приключва тук. Колумб измислил, че стрелката по начало не сочи към Полярната звезда, както дотогава се смятало, а към нещо друго. Пилотите и моряците, които уважавали научните познания на своя водач, му повярвали и паниката им се уталожила. След повече от три века Уошингтън Ървинг пише в биографията на Колумб: „…Поради това обяснението на Колумб било твърде правдоподобно и показва пъргавината на ума му, готов винаги да посрещне критичните мигове. Отначало теорията може да е била предложена, за да успокои умовете на другите, но след това, изглежда, и самият Колумб изпитал задоволство от нея.“ Макар Ървинг да се съмнявал в правилността на Колумбовата теория, Колумб действително намерил правилния отговор на загадката.

Стрелката на компаса не показва към Северния полюс или Полярната звезда, а към северния магнитен полюс, който сега се намира близо до остров Принс ъф Уейлс, някъде по средата на разстоянието между залива Хъдсън и Северния полюс. В действителност върху земната повърхност съществуват твърде малко места, където стрелката на компаса сочи истинския север; почти навсякъде има известно отклонение — от няколко градуса до 180°. Пилотите, моряците и пътешествениците сега познават това нормално свойство на компаса и, естествено, прибавят или вадят необходимите градуси, за да компенсират отклонението в дадения район.

„Големият огнен пламък“, който Колумб забелязал да пада в морето, вероятно бил метеор. Той не удивил много моряците и бил отбелязан просто заради размерите му.

През втората седмица на октомври моряците, настояващи да се върнат назад, открито се противопоставили на Колумб и положението му било отчаяно. В продължение на седмици те виждали земни птици и растения и надеждите им, че скоро ще достигнат суша, се засилвали. Но всяка сутрин те не зървали пред себе си нищо друго освен открито море и отново птици и растения. Облаците на хоризонта били взимани за суша и моряците често викали, че съглеждат земя, само колкото да възбудят надеждите и след това да обезсърчат екипажа; затова Колумб заявил, че ако някой направи такова съобщение и в продължение на три дни не бъде открита земя, той ще загуби правото си на наградата, обещана на първия, който види сушата.

Към 11 октомври те вече видели толкова непогрешими признаци за близост на сушата, че сам Колумб непрекъснато наблюдавал от палубата. Около десет часа вечерта му се сторило, че вижда светлина в далечината и опасявайки се, че и на него му се привиждат несъществуващи неща, извикал един от моряците. Той също видял светлината. Повикали още някого, но през това време светлината изчезнала. Понеже не били уверени, те не възбудили надеждите на екипажа със съобщение за новината. Четири часа по-късно Родриго Де Триана от борда на „Пинта“ съобщил, че се вижда суша. Този път нямало съмнение.

Историците продължават да са на различни мнения по отношение на тази светлина. Някои от предполаганите причини са: факла, в лодката на рибар или носена от някого по брега, или пък група светещи риби. Най-масово приеманата теория е, че светлината била илюзия, причинена от крайното напрежение и от подсъзнателни желания.

По този начин районът, който сега включва Бермудския триъгълник, получава загадъчната си слава от своя пръв навигатор и неговия суеверен екипаж преди почти петстотин години. Колумб в същност нанася реалистична информация в корабния си дневник, но по-късно събитията били преувеличени и моряците започнали да се боят от онова, което не могли да разберат.