Лорънс Дейвид Куше
Загадката на Бермудския триъгълник (58)

„Подлите водовъртежи“

Въоръжени с познанията за съществуванието на Бермудския триъгълник и Морето на дявола, специалистите започнаха специално изследване, за да установят дали няма и други аномални райони, в които броят на изчезващите кораби да е непропорционален спрямо останалите райони. Въпреки скептичния си подход към проблема, те установиха, че съществуват три други такива района в Северното полукълбо; райони, в които броят на изчезванията надвишава значително всичко, което може да се обясни с обичайните опасности, като например атмосферните условия и повреди в съоръженията. Тези райони се намират близо до Средиземно море, до Афганистан и североизточно от Хавай в Тихия океан.

За своя изненада учените установили, че като нанесат всички тези аномални райони върху глобуса, те всички не само се намирали на еднакво отстояние от Екватора, но били и равномерно разпределени по земното кълбо, на разстояние един от друг точно на 72°. Когато нанасяли местоположението на новите загинали кораби, всеки район започнал да придобива овална форма или формата на ромб и всеки от тях бил еднакво наклонен в източния си край.

По-нататъшните изследвания разкрили и пет подобни района с ромбовидна форма в Южното полукълбо, равномерно раздалечени по земното кълбо, всичките наклонени нагоре в източния си край и всичките — на същото отстояние от Екватора, както районите на север от него.

Единственото съотношение, което могло да бъде установено между десетте зони, (по-точно осем, защото Средиземноморската и тази край Афганистан явно са изключение), е, че всички те се намират до добре очертани топли морски течения. Тези същите райони между другото са прочути и с други странни явления, най-вече с големия брой изяви на привидения и срещи с НЛО.

Изглежда, че атмосферните и мореплавателните смущения, причинени от океанските течения в тези райони, които също така се намират близо до гъсто населени места на сушата и поради това през тях се пътува много, може да са причината за изключително високия брой на изчезвания. Но „Лойд“, Военноморските сили на САЩ и други мореплавателни служби продължават да са озадачени от загубите. Дори специалните географски положения не обясняват големия брой на изчезванията в десетте района в сравнения с редовните потъвания и падания във водата.

Математици и инженери са открили доказателства, че двата полярни района също трябва да се смятат за аномални. Ако всичките дванадесет района се нанесат върху глобуса и се съединят помежду си с линии, ще се види, че той е разделен на известен брой равностранни триъгълници.

Сигурно трябва да има някакво научно обяснение защо природата действува по такъв начин.

Ветровете, океанските течения, силното вълнение и температурните разлики в тези райони биха могли да обяснят големия брой злополуки и потъвания, дори наблюденията на НЛО, но те не могат да обяснят много изчезвания. Нито пък обясняват лудо въртящите се стрелки на компасите, загубата на връзка по радиото дори с радар и въздушно-магнитните и гравитационните аномалии.

Докато някой успее да обясни къде са отишли всички тези изчезнали самолети, подводници и хора, такива теории като за отвличане от НЛО, обратни гравитационни полета и „усукване“ на времето трябва да се смятат за възможни обяснения.

Понятието „Подли водовъртежи“ било въведено най-напред от Айвън Т. Сандърсън и неговото Дружество за разследване на необяснимото през 1968 г. Досега Сандърсън е написал пет статии или глави от книги по въпроса, по една всяка година след първоначалната статия освен през 1972 г., когато не била публикувана статия. Всяка следваща статия, изглежда, се основава върху предшествуващата я, но съдържа осъвременени и преработени материали.

Изследването на всички доказателства, представени в петте статии, в подкрепа на понятието „Подли водовъртежи“ показва, че Бермудският триъгълник се приема като първият водовъртеж, защото е известен като сцена на множество необичайни изчезвания. Морето на дявола е вторият водовъртеж, защото „вече знаехме, че съществува такъв район“ край Япония и понеже „самолет след самолет изчезвали на път за Гуам“. Никаква подкрепа за тези твърдения не се дава, нито пък се представят специфични примери за изчезването на самолети или кораби в Морето на дявола.

Гибелта на две подводници в Средиземно море и на четири корабчета в Атлантическия океан близо до Португалия е единственото представено доказателство, че съществува третият аномален район.

Изчезването на „известен брой“ самолети в планините на Афганистан през Втората световна война е доказателството за друг район и изчезването на един самолет между Хавай и САЩ доказва, че и този район е аномален.

Петте южни водовъртежа се представят без доказателства, само се заявява, че според изследванията те съществуват и всичките са отдалечени по на 72° един от друг.

Северният и Южният полюс били прибавени, защото „се твърди, че няколко аномалии на пространството и времето“ са наблюдавани на Северния полюс. Не се дава никакъв довод за включването на Южния полюс.

Произведенията, които разказват за „подлите-водовъртежи“, показват, че и изследователите най-напред „заподозрели“ къде са тези район, а всякакъв „инцидент“, случил се някога в района, е доказателство за неговата „аномалност“. Според Дружеството за разследване на необяснимото съществуват „голям брой доказателства“ за някои от районите, „доста доказателства“ за други и „почти нищо“ за няколко от тях. Тъй като предполагаемото разположение на водовъртежите „изглежда толкова симетрично“, приема се, че съществуват и други места. Всичките приети или „доказани“ места след това се съединяват, за да се образуват ъглите на равностранни триъгълници, и създателите изразяват възхищението си от „подредеността на природата“.

Специалистите, които работят с компютри, използват акронима GIGO (смет навътре — смет навън), който означава, че ако на компютъра се подаде лоша информация, получените резултати ще бъдат също толкова или дори по-ненадеждни. Няма възможен начин, по който неясни, неточни входни данни да доведат до точни, прецизни отговори. Как е възможно, като се нанасят приблизителните местоположения на известен брой съдове, изчезнали в неизвестни местоположения, да се изчислят зони с ромбовидна форма, всичките наклонени под един и същи ъгъл и равномерно разположени по земното кълбо? Как например могат да се определят координатите на „Аталанта“? Та той може да е потънал навсякъде по маршрута от 3000 мили до Англия. Дали е прието, че е загинал в Бермудския триъгълник?

Дали „Конемара IV“ и „Рубикон“ са включени като част от данните, за да се докаже, че Бермудският триъгълник е „Подъл водовъртеж“? Според изследванията корабите, за които преди се смятало, че са жертва на някаква неизвестна загадка, били намерени след преминаването на урагани. Нима гибелта на Ал Снидър в петметровия шперплатов скиф, докато духал вятър със скорост 50 мили в час, е част от доказателствата?

Няколко други метода да се обясни по математически или геометричен път изчезването на корабите се разработват сега, но резултатите могат да бъдат само погрешни, ако се основават върху същите фалшиви данни, които се използват, за да се „докажат“ „аномалните свойства“ на Бермудския триъгълник, Морето на дявола и другите „Подли водовъртежи“.