Лорънс Дейвид Куше
Загадката на Бермудския триъгълник (30)

Януари 1949
„Стар Ариел“

На 17 януари 1949 г. „Стар Ариел“, пътнически самолет на „Бритиш Саут Америкън Еъруейс“, изчезнал при условия, подобни на онези, при които точно преди една година изчезнал неговият близнак „Стар Тайгър“. Четиримоторният самолет излетял в красивото утринно небе от Киндли Фийлд, Бермудските острови, с екипаж от седем души и тринадесет пътника на път за Ямайка. Един час по-късно капитан Макфий предал по радиото на Бермудските острови обичайното съобщение: „Намираме се на полетна височина, атмосферните условия са добри. Очакваното време за пристигане в Кингстън е съобразно разписанието.“ Повече нито чули, нито видели „Стар Ариел“.

По време на последното съобщение по радиото за самолета се знаело, че лети по курса, а навигационното му оборудване подсигурявало той да остане в определения маршрут или много близо до него. Ако бе получил някаква структурна повреда и се бе разбил, останките от него щяха да са пръснати в голям район. Ако беше кацнал в морето, за което се знаело, че било много спокойно, все някой щял да оцелее. Ако не друго, поне двата спасителни сала щяха да бъдат изхвърлени автоматично от помещенията им в крилете и щяха да ги намерят. Но масовото издирване, проведено в превъзходни атмосферни условия, било напразно. Не намерили и най-малката следа от самолета или пътниците му.

Разследването, проведено от Министерството на гражданската авиация, не хвърлило никаква светлина върху причината за изчезване на самолета.

Според доклада на Министерството на гражданската авиация самолетът имал на борда гориво за десет часа при предвиждан полет от пет и половина часа^[1]. Той летял с попътен вятър откъм опашката и носел сравнително лек товар. Атмосферните условия били превъзходни и самолетът летял над нивото на замръзване, което изключвало обледяване.^[2]

Екипажът притежавал добра квалификация. Капитан Макфий имал 4200 часа полетно време, включително 2000 часа като командир в компанията „Бритиш Саут Америкън Еъруейс“ и голям опит по маршрута, по който изчезнал. Другите членове на екипажа също имали достатъчно опит, а радиооператорът бил известен с изключителните си способности.

Четирите двигателя „Ролс-Ройс“ в миналото винаги работели добре и нямало причина да се подозира, че не са изправни. Били използвани пропелери „Де Хавиланд“, а те никога не са показвали неизправности в цялата история на самолетите „Тюдър“. Самолетът притежавал пълно навигационно оборудване, включващо няколко приемателя и предавателя, радиозасечници, радиокомпас и радар.

Спасителните съоръжения включвали три надуваеми лодки, всяка побираща от 15 до 18 души и снабдена с всичко необходимо за бедствено положение, съоръжения за плаване, материали за първа помощ и радиопредавател. Радиопредавателите в лодките на самолета имали и автоматичен предавател на сигнали SOS с обхват около 75 мили. Специално устройство в носа на самоле-та се задействувало автоматично, ако самолетът се удари във водата, и предизвиквало изхвърлянето на лодките и надуването им. На борда имало спасителни жилетки за всички пътници и членове на екипажа и в допълнение към обичайните врати за излизане от кабината можели да се използват пет запасни изхода.

Според специалистите било почти невъзможно структурна повреда да е причина за гибелта, като се има пред вид предишното поведение на самолета, летял успешно над 350 часа без никакви проблеми, а метеоролозите били сигурни, че по маршрута не е могло да има бурни завихряния. Ако се е появил структурен проблем, налягането вътре в самолета на полетната височина от 5500 метра би се променило толкова малко, че не би могло да предизвика разрушаването му.

Макар да не може напълно да се пренебрегне възможността от саботаж, не били намерени никакви доказателства, че подобно действие е изиграло някаква роля в изчезването.

Според сводката от Метеорологичната служба на негово величество не е имало каквито и да е усложнения на атмосферните условия. Над облаците видимостта била неограничена и съвсем леко ограничена под тях.

Макар точната причина за изчезването на „Стар Ариел“ никога да не се узнае, в доклада има известна значима информация, която не се появява в Легендата.

В 9 часа 32 мин.^[3], петдесет и една минута след излитането, капитан Макфий повиква Бермудските острови:

„Излетях от Киндли Фийлд в 8 часа 41 мин. Очакваното време за пристигане в (Кингстън) е 14 часа 10 мин. Летя при добра видимост на 5500 метра. До 9 часа 32 мин. прелетях над 150 мили на юг от Киндли Фийлд. Курсът ми в 9 часа 37 мин. ще бъде 30 градуса север. Ще поемете ли контрола?“

Второто съобщение… самолетът („Стар Ариел“) изпраща в 9 часа 42 мин…. то гласи: „Бях над 30 градуса на север в 9 часа 37 мин. Променям честотата на MRX (Кингстън)“. Отговорили му, че съобщението е прието. За капитана отговорът бил равностоен на разрешение да промени честотата и да се прехвърли на честотата на Кингстън.

В 13 часа 52 мин. (четири часа и десет минути след последното съобщение и осемнадесет минути преди приблизителното време за пристигане на „Стар Ариел“) от (Кингстън) било предадено запитване…. до Бермудските острови с искане за информация за G-AGRE, като се изтъквало, че след излитането му от Бермудските острови самолетът не бил установил връзка с Ямайка…

Така Кингстън отправил първото предупреждение в 13 часа 52 мин. и този сигнал бил получен от Бермудските острови в 14 часа 23 мин. и предаден на „Управлението на захождането за кацане“ в 14 часа 30 мин…

В 14 часа 45 мин. Насо съобщил… че G-AGRE не се е свързвал с Кингстън, вече е закъснял и поискал информация.

В 14 часа 54 мин. компанията „Бритиш Саут Америкън Еъруейс“ изпратила съобщение от Бермудските острови по телекса, че никой не разполага с информация за G-AGRE и че всички заинтересувани били предупредени.

В 15 часа 05 мин. Оперативното управление на компанията в Бермудските острови (наредило) G-AHNJ (Тюдър IV), който кацнал в Насо в 13 часа 43 мин. на път от Кингстън за Бермудските острови, да започне издирване.

В 17 часа 08 мин. От Спасителната въздушно-морска служба било изпратено съобщение до Военновъздушната база на САЩ в Бермудските острови с планове за цялостна операция по издирване на самолета…

… Самолетът G-AHNJ, който излетял (от Насо) в 16 часа 25 мин. за Бермудските острови, получил указание да търси по предполагаемия път на („Стар Ариел“). Маршрутът се разклонявал при 27° северна ширина, 69° западна дължина в 19 часа 05 мин. и G-AHNJ се приземил на Бермудските острови в 21 часа 20 мин. …В 16 часа 47 мин. един самолет излетял… от Бермудските острови до точка на 500 мили по маршрута и на връщане през цялото време летял в зигзаг на широчина от една миля, за да търси самолета. Същата вечер друг самолет прелетял по целия маршрут от Бермудските острови до Гуантанамо (Куба).

„Стар Ариел“, чут за последен път в 9 часа 42 мин., би могъл да падне веднага след това съобщение и най-вероятно вече е бил паднал към 11 часа, когато предали със закъснение следващото съобщение за координатите му. Макар в официалния доклад да не се споменава по кое време издирващите съдове са дошли на следващата утрин, вероятно е било твърде тъмно за оглед поне до към 7 часа, или приблизително двадесет часа след като „Стар Ариел“ е бил паднал. Дори самолетът да е останал във въздуха до късно следобед, без да изпрати съобщение за координатите си, той ще е паднал поне дванадесет часа, преди да може да бъде видян, ако било останало нещо за виждане.

Дежурен по операциите на компанията: „Включването на такъв пасаж (промяната на честотата към Кингстън) в последното съобщение за местоположението е необичайно. По това време самолетът е бил само на 150 мили от Бермудските острови по полета от 1100 мили до Кингстън, а опитът показва, че самолетите по този маршрут не се опитват да работят с (Кингстън), преди да се изравнят с Насо… Вижда ми се крайно необичайно, че G-AGRE е (предал), че се прехвърля към Кингстън, преди да установи задоволителна радиовръзка с (Кингстън)… Не мога да разбера също, защо станцията на Бермудските острови не е взела никакви мерки… по отношение на самолет, за който се знае, че последното му местоположение е отдалечено само на 150 мили от станцията, след като «Процедурната наредба» изисква полетът да се наблюдава, докато самолетът достигне приблизително средата на маршрута, и контролът да не се предава, докато не е установена задоволителна радиовръзка със станцията пред самолета…“

Местният представител на компанията (Кингстън): "Фактът, че самолетът не установил никаква връзка с (Кингстън) не било причина за загриженост, тъй като обичайната процедура за самолет в местоположение 30° северна ширина е да… работи с Насо… приблизително до средата на полета от Бермудските острови до Кингстън, когато вече се свързва с (Кингстън).

Кингстън бил уведомен с телеграма, че „Стар Ариел“ ще установи връзка, но нямало загриженост поради липсата на повикване, защото се знаело, че този ден условията за радиопредавания били изключително лоши. В Кингстън предположили, че самолетът ще продължи да поддържа връзка с Бермудските острови, докато се приближи достатъчно. В Кингстън не знаели, че „Стар Ариел“ е прекъснал връзката с Бермудските острови, а в Бермудските острови не знаели, че не е установил връзка с Кингстън.

Възможността даден самолет да прекъсне връзката на една честота и да не установи връзка на нова честота, изглежда, не е предвидена в никоя от процедурите, установени до това време от най-висшите власти.

Това недоглеждане било причина за дълго забавяне, докато се разбере, че самолетът не е във връзка с никого и търсенето започнало едва когато било вече твърде късно да се стигне, преди да се стъмни, до предполагаемото място на кацане във водата или падане в морето. Ако имало установена процедура по прехвърляне на контрола, търсенето би могло да започне още рано следобед, а не на другия ден сутринта.

Мнение: „Поради липса на доказателства, тъй като не са били намерени никакви останки, причината за катастрофата е неизвестна.“

Макар самолетите „Тюдър IV“ да са летели успешно при други операции, след гибелта на „Стар Тайгър“ и „Стар Ариел“ те не били използвани за превоз на пътници.