Хедър Греъм
Убийствено красив (6)

Пета глава

Отначало Лори не можа да заспи. И до смърт да се напиеше — полза никаква. После я унесе дрямка.

Когато заспа, Лори засънува миналото, си и отново го запреживява, неспособна да спре върволицата спомени.

Бе на седемнайсет години, когато отидоха при изкопа. Майка й бе казала, че е в разцвета на младостта си и че животът е пред нея. Беше млада и в буквалния смисъл на думата кралица на красотата: на празника по случай края на учебната година я избраха за Мис Портокалов цвят.

Тогава тя чезнеше от любов по Шон.

В последвалите безкрайни дни бе осъзнала, че и най-малкото колебание в поведението на някого от тях е можело да промени съдбата, да предотврати случилото се, което бе провалило не един млад живот. Но когато започна онзи ден, Лори знаеше само едно: че обича до полуда Шон.

Разбира се, никой не подозираше за чувствата й. Тя беше Лори Кели и, отчасти заради Гремпс и неговата мъдрост, се гордееше със своята порядъчност и доброта, но и като всяка девойка пазеше своето его и достойнство. И въпреки че вината бе навярно нейна, случилото се между нея и Шон я смаза.

Всички мислеха, че е влюбена в Брад Джексън. Двамата бяха идеалната двойка. Той бе гордостта на училището, яхтсмен, преден защитник в отбора по ръгби, синеок, русокос и всички знаеха, че предците му са били сред пионерите от кораба „Мейфлауър“. Но от време на време под лустрото му прозираха някои не толкова привлекателни черти. Родителите й така и не ги видяха. Те познаваха неговите родители — типични американци, които участваха в ръководството на яхтклуба. А Лори добре познаваше Брад и го харесваше, но знаеше и какво не харесва в него.

Шон ходеше с Манди Олин. Тя бе на неговата възраст, бе сладострастна, малко невъздържана и освен това луда по него. Семейството й бе богато и не харесваше Шон, а това донякъде бе причината Манди да дружи с него.

Той беше страхотен. Всички харесваха Шон. Той никога не се отказваше от сбиване, но и никога не посягаше първи.

Лори беше тайно влюбена в него. Гордостта обаче не и позволяваше, докато Шон бе с Манди, да му разкрие чувствата си. Дори на няколко пъти, когато се срещаха при различни обстоятелства, тя нарочно се държеше наивно и не се издаде.

А сега всички щяха да поемат в различни посоки. Шон щеше да посещава летни курсове в колежа, значи и той скоро тръгваше. Те били още деца — това повтаряше майка й постоянно. Деца. И не бивало да се вживяват. Лори била твърде млада за сериозна връзка. Все пак истинският й живот тепърва започвал. Разбира се, би било хубаво да продължи връзката си с такова добро момче като Брад. Но не бивало да дружи с младежи като Майкъл и Шон Блек. Лори трябвало да иде в колеж и да се подготви за цветущото си бъдеще. Семейството й било много образовано и тя имала възможност да постигне всичко — магистратура, докторат! Те не били бедняци, не били невежи и в никакъв случай тя не искала да провали живота си, като забременее.

Обикновено майка й имаше право. Тя бе от типа на свестните родители. Лори обичаше майка си. Но в този случай майка й напълно грешеше. Тя дори не си даваше сметка, че е невъзможно Лори да избяга с Брад или — не дай боже! — да забременее от него. Въпреки че вече бе малко неспокойна след случилото се между нея и Шон.

Родителите й все още я тормозеха заради приятелството с него. Шон живеел в един опасен квартал на Коукънат Гроув. Баща му бил някакъв охранител, за бога! Майка му просто била изчезнала. По-големият с година брат Майкъл непрекъснато се забърквал в неприятности. Другият му брат Даниел бил на двайсет и служел в армията: това била спасителната възможност за него. Родителите й не искали Лори да бъде предубедена към по-ощетените от съдбата деца. Само че нямало никакви изгледи Шон да сполучи без майка, с баща неудачник и брат, добре известен на полицията. Той и хората от неговия тип донасяли лошите новини.

Само че той не беше такъв. Дядо й знаеше това. Понякога Шон се надуваше. Играеше във футболния отбор и бе добър. След училище работеше в една книжарница и въпреки всичко успяваше да поддържа добър успех. Щеше да продължи в Държавния университет на Флорида като стипендиант. Това бе просто едно държавно училище, но половината от богаташките деца в града отиваха в същите тези учебни заведения главно защото влизаха без усилие в тях, а и защото същите се славеха като купонджийски места. Някои от държавните училища предлагаха наистина чудесни програми. Но умните и богати деца отиваха в „Харвард“ или „Йейл“, а мързеливите или глупавички богаташи се записваха в държавни училища. Умните бедни деца стигаха до държавните, а глупавичките им събратя свършваха под мостовете, където се наливаха до несвяст с евтина пиячка. Така виждаха нещата нейните родители. За щастие Шон бе от умните бедняци. Не че това щеше да има някакво значение. Шон я смяташе за приятелка. През всичките онези години тя таеше нежни чувства към него, а той бе влюбен или похотливо хлътнал — както твърдяха от клуба „Чук и чао“ — по Манди. Лори пък бе гадже на Брад.

Освен при няколкото случая, когато тя и Шон случайно се срещнаха насаме, а после и онази нощ…

Която и до днес я подлудяваше.

Всички се бяха събрали при изкопа. Постоянно ходеха да плуват там. Дупката бе изкопана за някакъв строеж в югозападния край на града, а след това изоставена. Дълбочината й бе от 20 до 50 фута, вътре бяха захвърлени потрошени стари коли, наоколо растяха борове и не минаваха хора. Земята околовръст бе посипана с нещо като ситен бял пясък. Макар и опасно, мястото бе чудесно за плаж и пикник. След изкопните работи теренът бе осеян с най-различни дюни и усамотени местенца и шубраци. Шон все още го нямаше, когато Лори пристигна със Сюзън Никълс и Джен Хънт. Нямаше го и Брад. Предната вечер се бе състоял абитуриентският им бал, всички бяха лудували до късно и някои едва сега отваряха очи.

Лори имаше нов бански костюм — възтесен и кобалтовосин. Бледата й кожа бе добила чудесен загар благодарение на специални грижи, а естествено русите си коси бе намазала със смес от оцет и лимон: щом не бе химически оцветител, майка й нямаше нищо против. Тя изглеждаше добре и го знаеше. Майка й носталгично бе казала, че младостта сама по себе си е красива, и дори не я бе смъмрила заради оскъдния бански. Беше й казала само, че е хубава.

— Всяка майка мисли като теб, мамо — бе възразила Лори.

— Не, скъпа, ти наистина си красива — и външно, и вътрешно.

Беше се почувствала страхотно. Родителите й имаха своите недостатъци, но не бяха лоши хора и истински я обичаха. И въпреки че я предупреждаваха за семейство Блек, винаги се държаха добре с Шон, когато той бе на гости с тайфата. Оставаше й само това лято. През есента и тя щеше да постъпи в колеж. Брат й Андрю, който бе родина по-голям от нея, се беше върнал от колежа за ваканцията и вече не се държеше като пълен идиот. Всеки от тях пазеше тайните на другия.

Щом пристигнаха при изкопа, Сюзън, Джен и Лори постлаха хавлиите си, отвориха си по една газирана вода, пуснаха радиото и се излегнаха.

След малко Джен се прозя и се протегна.

— Изгарям, ще се топна във водата. Идва ли някой с мен?

— Аз — каза Сузи. — А ти, Лори?

— Ами… не. Все още не съм се напекла достатъчно — каза Лори.

Това не бе истина. Тя чакаше Шон, който щеше да я види изтегната с новия бански, щеше да разбере колко е красива — външно и вътрешно — и да й се закълне във вечна любов.

— Добре тогава. Момчетата скоро ще дойдат, нали? — рече Сю. Тя ходеше с брата на Лори — Андрю. Въпрос на вкус. Все пак Андрю бе за предпочитане пред Рики Гарсиа, който в очите на Лори бе все същият боклук и с когото Джен поддържаше гореща връзка от две години.

— Да, момчетата скоро ще дойдат — отговори Лори.

След малко заприиждаха. Андрю дойде с братовчед им Джош, който бе по-голям от него, и с брата на Манди, Джеф Олин, негов връстник. Лори си каза, че брат й е предател, щом се мотае с Джеф. Но, разбира се, не можеше да му го каже. Така че трябваше да се усмихне, макар и през зъби, иначе щеше да се издаде. Брат й я познаваше твърде добре.

Джош я погъделичка и я нарече „хлапе“. Добре че никой не го видя. В случаите, когато не демонстрираше гадно превъзходство, Джош се държеше мило с Лори, понеже един от приятелите му колежани си падаше по нея.

Манди пристигна без Шон. С нея бе приятелката й Ели Льобланк. И двете бяха почти голи: Ели — с тъмен бански, който подчертаваше бледата кожа и тъмната й коса, а Манди — в бански с тигрова шарка, който подчертаваше всичко у нея. Двете започнаха да се закачат с Андрю и Джош. Появи се Рики Гарсиа, неизменно придружен от Тед Нийсън. После дойдоха Брад и Майкъл Блек. Брад седна до Лори, погали я по корема и я целуна по устата. Тя едва се сдържа да не направи гримаса или да не отблъсне ръката му.

— Какво ти става? — Очите му гневно се присвиха.

„Не се занимавай с глупаци“, каза си тя. Но веднага почувства угризения. Много от връстниците им спяха един с друг, а тя не искаше да спи с Брад. Въпреки че той бе най-популярният в класа си, въпреки че бе умен и красив, Лори не го желаеше. Ако можеше да запази фасадата на сериозно гадже с някоя и друга целувка и с малко нежности…

— Просто ми е горещо — излъга тя.

Но той ядно тръсна глава.

— Не е само това. Но знаеш ли какво, Мис Портокалов цвят? Ако ти не искаш да го направиш, има други момичета.

Тя го гледаше и се молеше да не ги чуят останалите.

— Виж, просто не съм готова — излъга Лори.

— Аз съм голямо момче — каза той. — Имам нужда от интимна връзка. Не от вчера сме гаджета. Кълна се, че те обичам. Всички са сигурни, че ние ще се оженим.

— Но не сега. Ами ако…

— Разбира се, ще използваме презерватив. А ако забременееш, просто ще се оженим по-рано.

Стомахът й се преобърна.

— Брад, аз не съм готова още.

— Майната ти тогава! — изсъска той.

— Брад, не се ядосвай… — рече тя, изпитвайки нещо повече от вина.

Но той вече бе отишъл при другите момчета, които се закачаха с Манди и Ели. Лори затвори очи и ги покри с ръката си, за да ги предпази от слънцето.

— Ей, хлапе, ние отиваме да плуваме — извика брат й.

Лори му махна и чу смеха им, когато тръгнаха към водата.

Все още държеше ръката над очите си, когато усети, че някой отново седна до нея. Но щом вдъхна лекия аромат на добре познатия й афтършейв, тя рязко се изправи и седна. До нея беше Шон. Нито се усмихваше, нито се канеше да пуска закачки.

— Лори — каза той със сериозен глас.

— Шон! — Обзе я безпокойство и страх да не се изложи, да не разкрие чувствата си и после да бъде отблъсната. Лори наклони глава. — Манди тръгна към водата.

Точно в този момент при тях, подскачайки, дойде Тед Нийсън.

— Ей, Лори, трябва да видиш това! Манди свали горнището си и момчетата си го подхвърлят. Аз… О, Шон! Кога дойде? Извинявай, братче, не исках…

— Няма нищо — безстрастно рече Шон. Очите му бяха спокойни, а устните — печално свити. — Манди е голямо момиче, свободен човек. А и брат й е там, нали?

— Ъъъ… да.

— Значи, ако й трябва спасител, той е насреща.

— Да, така е — каза Тед и бързо се върна там, откъдето бе дошъл. Изглеждаше смутен, сякаш съжаляваше, че именно той е донесъл такава мерзка новина на Шон.

— Манди е свободен човек? — запита Лори.

Когато го предизвикваха, Шон не си поплюваше. Миналата година той наистина скъса с Манди, след като се разнесе слухът, че докато е бил с футболния отбор извън града, тя се е сваляла с Рики. Манди бе любовчийка, но навсякъде тръбеше, че е лудо влюбена в Шон — единствения „истински мъж“ наоколо. Според клюките обаче преди Шон Манди бе имала вземане-даване с по-големи момчета, а Джен твърдеше, че това момиче знае как да задоволява мъжете.

Шон вдигна ръце и сви рамене. Беше гол до кръста и въпреки че все още не бе мъж, тялото му бе добре оформено благодарение на футбола и на странните му извънучилищни занимания — косене на ливади, пренасяне на дебели. Имаше чудесен тен и бе обул джинси с отрязани крачоли. Видът му бе сериозен и Лори си помисли, че не парите и удобното жилище правят човека. Шон бе красив, с идеално изваяно лице, пронизващи очи, висок и със страхотно тяло. Искаше й се да го прегърне, но вместо това отметна косата си назад.

— Само след няколко дни тръгвам за Талахаси, а Манди до септември трябва да бъде в Денвър. — Той сви рамене и отново се загледа в Лори. — Освен това тя винаги си е била луда за връзване, нали?

Лори го погледна въпросително.

— Ти си бесен.

— Всъщност не. Тя е… тя е просто… — Шон се запъна колебливо и сетне сви рамене. — Тя просто си е курва и аз не мога да я променя. Докато… Господи, Лори! Съжалявам за снощи. Наистина съжалявам.

Лицето й пламна. Гледаше право пред себе си. Не, той нямаше никакво намерение да й се кълне, че тя е променила живота му и че отсега нататък не би могъл да живее без нея. Той просто съжаляваше — като момче, което се е държало лошо. Лори мълчеше.

— Чувствах се толкова нещастен…

Нещастен и сломен. Преди пет месеца брат му Даниел бе обявен за изчезнал по време на акция. Той служеше в една база в Средния изток и бе изчезнал при тренировъчна акция. Смъртта му бе потвърдена в деня, преди тя да отиде при Шон. Тялото на Даниел Блек бе открито в пустинята — с куршум в тила. Шон, който не пиеше, тогава се наливаше и плачеше. Той, който никога не плачеше. Манди не беше с него. Наложило се бе да отиде с родителите си на някакъв прием в Историческото дружество. Бащата на Шон бе излязъл със стари другари от армията, а брат му Майкъл бе със своето момиче. Лори не можеше да остане настрана. Двамата бяха сами. Шон говори с часове за обичта си към Даниел, за това как Даниел е искал да бъде по-различен, да спечели пари от армията за образованието му и да помага на всички тях. Накрая можеха да купят нова къща за своя баща, да му се отблагодарят за това, че просто ги е обичал и винаги се е старал заради тях.

— Съжалявам — отново рече Шон, клатейки глава. — Ужасно съжалявам! Никога не съм искал да те нараня, Лори.

Тя отново отметна косата си.

— Не ставай глупав, Шон! Ти не можеш да ме нараниш. Искам да кажа… поне докато си мълчиш. Не бих искала Брад или нашите да узнаят за случилото се.

Той вдигна въпросително вежди и впи поглед в нея. В очите му видя огорчение и от него й прималя.

— Лори, мисля, че ние трябва сериозно да поговорим. Трябва да се сбогуваме и искам да знаеш…

— Господи, моля те, аз не искам да говоря…

— Лори…

— Не искам да си спомням! — Тя скочи на крака. — Не ми се говори и не искам да ни хванат насаме. Върви при приятелката си и се сбогувай с нея.

Всеки момент щеше да се разплаче. На него му беше жал за нея. Той я съжаляваше. Тя го обичаше, а той я съжаляваше. Не можеше да понесе това.

— Лори…

— Стига си ме съжалявал! Манди заминава за Денвър, ти отиваш в Талахаси, а аз — в Ню Йорк. Всичко вече е решено. Просто ме остави на мира, дявол да те вземе! — извика тя и побягна към водата.

Дори момичетата се бяха включили в криенето на банския костюм на Манди. Джеф също участваше и сякаш приемаше за естествено волното държане на сестра си. Но когато Манди видя Лори, веселото й настроение секна.

— Добре, това беше всичко. Позабавлявахме се и всеки един от вас, пичове, си изплакна очите. А сега ми върнете проклетия бански! — настоя тя, когато горнището й се озова в ръцете на Брад. Огромните й гърди изскочиха на повърхността, докато си го слагаше отново. — Задници! — подхвърли тя към момчетата.

— Хей! — възнегодува Андрю.

— Какво очакваш от една женска? — обади се Рики.

— Рики, престани! — смути се Джеф.

— Майната ви на всички! — каза Манди.

— Само да ми паднеш, бейби! — подхвърли Брад.

— Мечтай си! — подразни го Манди. — Какво става, кралицата на випуска не ти ли го вдига, скъпи?

Насъбралите се задюдюкаха, а Лори почервеня и й прилоша.

После всички един след друг видяха Шон на скалата за гмуркане и се смълчаха. Сините му очи блестяха, а една издута на врата му вена бясно пулсираше.

— Шон… — умолително прошепна Манди.

Тя чевръсто заплува към брега, бързо излезе от водата и отиде при него. Но щом сложи ръце на раменете му, той се извърна.

— Шон… — извика Манди и отново се вкопчи в него.

Ала той се освободи от нея и си тръгна.

Никой вече не се смееше. Всички излязоха от водата. Брад втренчено гледаше Лори, ала тя му обърна гръб и забърза към боровата горичка. Отпусна се в сянката на едно дърво, цялата трепереща. До ушите й достигнаха откъслечни пререкания — мъжки и женски гласове. После наоколо утихна. Лори се облегна на дървото.

Най-после всичко й стана ясно. Шон не я обичаше, а Брад бе задник. Щеше да го преживее. Бе почти на осемнайсет — почти възрастна. Трябваше да продължи напред. Само че… Отново я прониза страх. Ами ако…

После чу викове:

— О, боже, помощ!

Най-напред видя Джен, която я бе търсила и тъкмо идваше по пътеката към нея. Джен я погледна и недоумяващо вдигна рамене. Лори скочи на крака.

Викаше Рики Гарсиа. Двете момичета хукнаха по пътеката, водеща към водата, и после по отъпкания път, който я заобикаляше. Първо видяха Андрю, Джеф, Тед и Рики на брега, и още някого, проснат на земята между тях. После съзряха Шон, който тичаше като луд към групичката и когато пристигна, се свлече до тях.

На земята лежеше Манди. В началото Лори помисли, че Шон иска да я целуне и прегърне. После осъзна, че той й правеше изкуствено дишане.

— Боже! — извика тя, стисна ръката на Джен и се затича с все сила.

Когато стигнаха до водата, двете се притиснаха към Брад и Ели, които заедно с останалите се бяха надвесили над Манди. Устните на Манди бяха посинели. Лицето й беше призрачнобяло на фона на тъмнокестенявата коса. До слуха им достигна воят от сирената на пристигаща линейка. Лори почувства ръката на брат си, който я прегърна през рамо.

— Сюзън се обади на 911. Всеки момент ще дойдат.

— Какво… какво стана? — попита Лори.

Никой не й отговори. Всички погледи бяха приковани в Манди и Шон.

Шон се изправи за миг, поемайки си дълбоко въздух. Лицето му бе измъчено, а очите му блестяха.

— О, не! — простена Ели. Тя бе най-добрата приятелка на Манди. — О, боже!

— Не! — изкрещя Джеф Олин, закри лицето си с ръце и се свлече на колене.

— Тя е мъртва — недоверчиво рече Рики. — За бога, мъртва е!

— Не може да бъде — извика Брад, — невъзможно е! Та тя е само на седемнайсет, още дете. Къде се дянаха проклетите лекари?

Шон отново започна с изкуственото дишане. Воят на сирените се чу съвсем наблизо и след малко дежурните в синьо-бели униформи си проправиха път през насъбралите се младежи.

— Аз ще се заема с нея, синко — каза коленичилият до Шон мъж.

Шон се изправи и застина на мястото си. Пристигнаха подкрепления. Сложиха инжекция на Манди, после я вдигнаха на носилка и я понесоха.

Цялата компания тръгна след тях. Натовариха я в линейката, а Джеф несвързано обясняваше, че е неин брат и трябва да я придружи.

Останалите — Лори и брат й Андрю, братовчед им Джош, Майкъл и Шон Блек, Рики Гарсиа, Тед Нийсън, Ели Льобланк, Брад Джексън, Сюзън Никълс и Джен Хънт само гледаха. Гледаха след отдалечаващата се линейка.

— Така. Кой ще ми каже сега какво се случи?

Всички се обърнаха. Зад тях стоеше висок, пълен, белокос мъж. Беше пристигнал с цивилна кола след „Спешна помощ“, но във всеобщото вцепенение никой не му бе обърнал внимание. Не носеше униформа, но на челото му сякаш пишеше „ченге“. Лори го гледаше, без да мигне.

— Тя… тя бе оплетена в някакво подводно растение до една от ръждясалите стари коли. Аз я измъкнах, извиках помощ… Тогава притича Шон — каза Андрю.

— Така. Ще запиша имената на всички ви и после ще се приберете по домовете си. Аз отивам в болницата, но… ще ми трябват показанията на всички вас — каза той и ги заобиколи.

— Но… но тя ще се оправи, нали? — попита Брад.

Мъжът спря, обърна се и се вгледа в тях.

— Вие сте големи деца, нали? Големи, буйни, независими деца, които правят каквото си поискат и се мислят за възрастни. Значи сте достатъчно големи, за да знаете истината. Нагледал съм се на смърт и за съжаление трябва да ви кажа, че вашата приятелка не е вече между живите. Това наистина е ужасно. Ала някой от вас може би й е помогнал да умре, а това е още по-ужасно.

— Мъртва! — ахна Джен и заплака.

— Боже, Манди е мъртва, а той ни гледа… — заекна Сюзън.

— И знаете ли кое е следващото нещо, което ще ни каже? — реши да остроумничи Рики. — Че по-добре никой да не напуска града. — В очите му проблясваха сълзи, които не съответстваха на тона му.

— Прав си, синко — каза му полицаят.

— Мъртва! О, боже, о, боже! — Ели се свлече на колене и избухна в ридания: — Манди е мъртва, Манди е мъртва, Манди е мъртва!…

Някои от тях заплакаха едва по-късно и терапевтът, който семейство Кели наеха, за да помогнат на децата си да преживеят случилото се, обясни това с шока. Шок…

А нима можеха да го избегнат? Водолазите обявиха, че има голяма вероятност някой умишлено да е завързал едно от растенията около глезена на Манди и тя отчаяно да се е борила под водата. Дори бе раздрала глезена си.

Когато ченгетата започнаха разпитите, всички младежи си имаха адвокати и никой вече не знаеше какво е казал, направил, а още по-малко — почувствал.

В края на краищата арестуваха Шон. Той се бил карал с Манди, бил вбесен от държането й. Тя го била унизила, изложила го била. Той бил подозрително близо до Манди; имал мотив, възможност и необходимата сила, за да го направи.

Не го пуснаха под гаранция отчасти заради досието на брат му, отчасти — защото не можеше да си позволи добър адвокат като другите. Остана в затвора до процеса, на който го оправдаха поради липса на каквото и да е доказателство.

Когато го освободиха, той вече не беше момче, нито млад мъж: за няколко месеца се бе превърнал в закоравял циник. Събра си багажа и напусна града.

Баща му и брат му бяха сломени. Родителите на Манди щяха да скърбят до сетния си час. А за семействата на останалите младежи, които бяха при стария изкоп в онзи ден, историята приключи.

Животът продължаваше.

Да, Шон бе едно от най-популярните момчета в училище, но какво можеше да се очаква от него? Той бе само едно окаяно дете от разбито семейство и накрая избухливият му нрав го бе провалил.

Шон плати… Но от самото начало Лори подозираше, че всички те пазят някакви тайни за онзи ден.

Много добре знаеше, че самата тя пазеше една от тях.

Лори отвори очи и рязко седна в леглото. Като че ли чу някакъв шум. В стаята й цареше полумрак, а на стълбите отвън светеше дежурното осветление. Цялата къща спеше. Все пак бе готова да се закълне, че…

Просто бе сънувала. Не можеше да избяга от миналото — нито като си налагаше да не си спомня, нито търсейки забрава в съня.

Преди петнайсет години… Лори си напомни, че всичко това се бе случило преди петнайсет години. Сега тя беше в нов дом, но в града, където бе станала трагедията. Може би бе в реда на нещата да сънува кошмари през първата нощ тук. „Лягай обратно! — обади се разумът й. — Няма нищо лошо!“

Ала тя отново подскочи, когато вече ясно чу чукането на външната врата.

Беше много късно. Може би бе Гремпс или родителите й. Навярно бе станало нещо с майка й, брат й или баща й… Или с Гремпс.

Лори се изстреля от леглото и хукна към антрето. Замръзна на място, когато видя, че няма шпионка. Пред дървената врата имаше залостена врата с мрежа, но само идиот би я отворил…

Отново се почука силно. Страхувайки се да не се събуди Брендън, тя отвори вратата със замах, като в същото време си спомни за убиеца, който навярно бродеше в града. Но обикновено убийците не чукаха.

Тогава го видя през мрежата — беше Шон.

Вцепени се от изумление.

— По дяволите, Лори, отвори ми!

Шон Блек. Копелето често спохождаше сънищата й — да не говорим за живота й.

А сега стоеше на нейния праг.