Хедър Греъм
Убийствено красив (16)

Петнайсета глава

Партито на Джен имаше страхотен успех още със започването си.

Лори пристигна по-рано, за да помогне в приготвянето на храната. Брад също изпревари останалите гости и под неговия надзор децата подредиха масите на двора, а през това време Лори и Джен приготвяха сосове, режеха зеленчуци и правеха ордьоври с колбаси и сирене.

Гремпс и родителите на Лори пристигнаха заедно със старите Джексън и Хънт — те бяха запазили приятелството си благодарение на своя клуб. Майката на Джен бе сготвила лазаня, майката на Лори — пай с месо и картофи, а майката на Брад, която бе дъщеря на сладкар, донесе изключителни сладки. Само за няколко минути в кухнята и отвън настъпи голяма суматоха. Появиха се още приятели на Тина от училище, дойде Джеф Олин, след него — Майкъл, а после и Андрю, Джош, Рики, Тед, Сю. Най-накрая, когато вече децата се разлудуваха и с писъци скачаха и изскачаха от басейна, пристигна и Шон.

Явно не очакваше такова посрещане. Брендън и Тина бяха разгласили, че самият Майкъл Шейн ще бъде там, и когато той влезе в двора, едва не бе съборен от тълпа тийнейджъри. Бързо се окопити и с хумор и любезност се справи със ситуацията.

Лори го наблюдаваше развълнувана. Момиченцата захласнати бърбореха с него. Той им се усмихваше, говореше вежливо и раздаваше автографи.

— Май трябва да му се притека на помощ — рече Джен.

Старата им компания се бе събрала на една от масите.

— Защо ще го правиш? — попита Брад. — Остави го да се къпе в обожание.

— Той ще се справи — каза Майкъл с нотка на гордост в гласа си.

— Винаги е бил готин — обади се Сю. — Като си помисля само как постъпихме с него… — Тя млъкна, като се огледа неспокойно, понеже някои от родителите, които след скандала бяха откъснали децата си от Шон, седяха наоколо. Баща й бе починал, а майка й беше болна от болестта на Алцхаймер, но у Джен бяха дошли родителите на Рики, както и майката на Тед, семействата Джексън, Хънт и Кели. Насреща й седеше Джеф Олин, а до нея — Майкъл Блек.

— Нищо лошо не сме му сторили — рече Джеф, протегна ръката си и я сложи върху ръката на Сю. — Аз не му се сърдя. Никога не съм го смятал за виновен. Двамата с Манди имаха проблеми, но ги решаваха като нормални хора. — Той се ухили. — Доста си крещяха.

— Все още е странно това, че Манди я няма, а още повече — Елинор — каза Майкъл.

— И все пак ми се струва, че трябва да избавим Шон — рече Джен.

— Не ми прилича на човек, който има нужда от помощ — коментира Рики. — Кое е онова готино парче? Едва ли е на тринайсет, а, Джен?

— Дано не фиксираш дъщеря ми — изръмжа Брад.

— Не ставай смешен. Знам коя е дъщеря ти.

— Онова момиче е Джени Ларсън — дъщеря на съседите. Тя е на шестнайсет — обясни Джен.

— Мисли се за двайсетгодишна — рече Сю.

— Кисело грозде, а? — подхвърли Джош.

— Не, просто знае, че е хубава, и се забавлява — усмихна се Лори.

— Аха… значи и ти си измъчвала възрастните мъже в по-младите си години! — укори я Рики.

Тя поклати глава, смеейки се.

— Не, когато бях на тяхната възраст, смятах хората над трийсет за застаряващи. Тогава измъчвах хлапаци на моята възраст.

— Каква честност! — възкликна Джеф.

— Ще ви кажа, че онова готино хлапе има високо самочувствие — рече Тед.

— Ами нали и ние се мислехме за голяма работа — „дръзките и красивите“ на гимназията.

Шон вече се измъкваше от детската тълпа. Две момичета изтичаха край масата с Тина.

— Не е ли прекрасен! — каза едното.

— Убийствено красив е! — съгласи се другото.

— Боже! — тихо каза Сю и ги изгледа стреснато. — Ели наричаше така мъжете, които наистина харесваше… — Очите й плувнаха в сълзи.

— Сю! — изпъшка Джен.

— Съжалявам, не мога да се сдържам.

— Я погледни онези момичета! Бърборят ли, бърборят… Жените само това правят! — каза Майкъл, за да поразсее Сю.

И успя. Сю се огледа и после се обърна към тях засмяна.

— Е, когато остаряваме, ние се сдобиваме с бръчки, но поне се научаваме на малко сдържаност.

— Сдържаност винаги е необходима — мъдро рече Джош Кели и дружелюбно се усмихна на Шон, който тъкмо се присъедини към компанията им. — Привет на победителя! Искаш ли бира, готин?

Шон се засмя, седна на масата и прие бирата.

— Все още се обърквам в такива ситуации.

— Учудваш се, че хората пощуряват за това, че си написал книга?

— Не, никой не трепна, когато написах книгата. Попаднах в „Пийпъл“ заради филмов договор. Милиони хора гледат някой филм, докато само в редки случаи милиони хора прочитат някоя книга. Аз работих дълго време и никой не го забеляза. Но после дойде предложението за големия екран. Сега хората свързват името ми с киното.

— Направо си за оплакване: жените се хвърлят на врата ти — изпъшка Джеф, като го потупа по гърба.

— Понякога — каза Шон. — Да можете да видите някои от тях — направо изпадат в истерия.

— Знаеш ли, че нямам книга с твой автограф? — рече Джен. — Как ще докажа, че си мой приятел, когато цитирам разни имена, докато продавам къщи?

— Джен, смятам, че мога да ти осигуря един автограф — закачливо й отвърна Шон. — Щом ще ти помогне да увеличиш продажбите…

— Ей, извинявайте, но май нашите си тръгват — каза Лори и бързо се изправи.

— Колко е часът? Съседите идват да приберат децата си.

— Около единайсет — обади се Джеф. — Ей, май всички трябва да се измитаме…

— Не си го помисляй дори! Хайде да изпратим възрастните и децата, а после ще си поговорим — само нашата тайфа. Никой да не мърда!

— Трябва да изпратя нашите и Гремпс — рече Андрю й тръгна с Лори.

— Защо всички не идем да ги изпратим и не се върнем тук заедно? — предложи Рики.

Изпращането се проточи — с много прегръдки и целувки.

Майката на Лори се усмихна печално на Шон. Лори напрегнато ги наблюдаваше. Стана й приятно, когато Шон целуна майка й по бузата и усмихнат отговори на нещо, което тя му казваше.

Лори силно прегърна Гремпс.

— Пак ще си поговорим с теб — строго й каза той.

Тя се дръпна назад. Дядо й изглеждаше сърдит. Той никога не й се сърдеше.

— Аз те наблюдавам, да знаеш. Наблюдавам и зная!

Повече нищо нямаше да каже. Беше разтревожен, но я обичаше и отново я прегърна, преди да се сбогува с внуците си. Тя го гледаше въпросително, ала строгото му лице бе непроницаемо. Дали пък раковото лечение не разстройваше ума му!

Брендън бе изтощен и зарадва баба си и дядо си, като реши да иде да спи у тях. Лори му обеща да го вземе рано, но той й каза да се наспи добре, защото сам възнамерявал да стори същото.

Лори им маха с ръка, докато се скриха от погледа й. Тина целуна родителите си и се усмихна на останалите.

Когато външната врата най-после хлопна, Джен въздъхна:

— Останахме само ние! Ох, капнала съм! Брад, ще ми донесеш ли от изстуденото вино?

— Да. Други желаещи? Сега е моментът да поръчате.

Рики и Джош отидоха да помогнат на Брад с напитките и след малко всички се разположиха удобно навън: Джен и Брад се опънаха на един шезлонг, Сю — на земята до тях, Рики седна до басейна и потопи краката си, Майкъл се излегна наблизо, Джош, Джеф и Шон се разположиха в кресла, а Тед и Андрю седнаха по турски между тях, Лори застана до брат си.

— За Джен и чудесното парти — каза Брад, вдигайки бирата си. — И за нас, по дяволите, за оцелелите.

Брад едва ли мислеше толкова буквално, но Сю изведнъж изхлипа.

— О, Сю… извинявай — смънка той.

— Просто ние сме тук, а Ели… а горката Ели…

— Сю, успокой се. На всички ни е мъчно за нея — рече Джеф.

— А и Манди… — промълви тя.

Лори несъзнателно погледна към Шон и с болка разбра, че и другите бяха насочили погледите си към него. Той стана и отиде при Сю.

— Сю, аз не съм убил Манди.

— Знам, че не си — нещастно прошепна тя. — Просто… всички ние се отнесохме толкова лошо с теб.

— Няма нищо, Сю. Честна дума. Оттогава мина много време. Аз съм добре.

Тя се усмихна и на пресекулки изхлипа:

— Ако не бяха убили Ели, сигурно никой от нас нямаше да дойде тук. Знам, че вие почти не сте я виждали. Тя бе толкова мила и знаете ли — просто търсеше подходящия мъж.

— Знаем, Сю. Вярно е, че много отдавна не съм виждал Ели и не мога да почувствам онова, което изпитваш ти. Не мога да скърбя за нея така, както ти скърбиш. Мисля, че ние скърбим повече за момичето, което познавахме. Скърбим за една изгубена невинност, но всъщност всички ние отдавна загубихме своята невинност, така че и това не е съвсем точно. Но, Сю, нас наистина ни боли. И ако добре си спомням Ели, тя щеше да е доволна, че ни е събрала заедно.

Сю най-после се усмихна и го докосна по лицето.

— Лошото момче от крайния квартал се е справило чудесно с живота.

— Ама моля ви се! — обади се Майкъл. — Той получава всичката слава, докато аз се бъхтя да спасявам човечеството!

— Майкъл, успокой се. Никой от нас останалите в никакъв случай не е богат и известен. Пази се от завистта — предупреди го Джеф.

— Той не завижда. Просто така си говори — закачливо рече Шон. — И ти се справи чудесно, братко.

— Според мен всички ние се справихме доста добре — каза Сю. — Я да видим! Брад е богат адвокат. Той оправда нашите очаквания.

— Аз също, ако ми позволите да бъда нескромен — обади се Джеф.

— Джеф, по-малко не сме и очаквали от теб — с престорена строгост каза Джош Кели.

— А Джен, за която мислехме, че ще бъде само една хубава активистка от Родитело-учителския комитет, сега е в топлистата на брокерите на недвижими имоти — рече Брад. Накрая той извика, понеже Джен го смушка в ребрата.

— Хубава активистка, а! — възнегодува тя. Сетне сви рамене. — А Сю е нашият предприемач. Лори е учителка и шеметно превзема света на модата. Рики…

— За него винаги сме смятали, че ще стане ченге — един мъжага, който хич не си поплюва! — каза Брад.

— Ха-ха! — рече Рики.

— Убийствата са доста сериозно нещо. Тед, ти като ченге, което не разследва убийства, какво правиш, когато откриеш труп? — попита Джеф.

— Когато видя труп? Хм, какво трябва да направя или какво бих направил?

— И двете — рече Сю.

— Ами според протокола трябва да се уверя, че жертвата е мъртва, да повикам медицинския екип или дежурната кола от отдел „Убийства“, а през това време да оградя мястото на престъплението с жълта лента и да внимавам доказателствата да останат невредими, и прочие, и прочие… Искам подкрепление, за да овладея зяпачите, и изчаквам в готовност да доложа на детектива какво точно съм открил, видял и прочие. После оставям всичко в техните ръце и съжалявам, че първи съм се озовал на местопрестъплението. Вероятно ще се наложи да се явя в съда, а това наистина е неприятно. Така че, ако трябва да бъда честен, намеря ли труп, бих избягал начаса като подплашен заек и бих оставил колегата след мен да се оправя с него.

— Тед! Ти не би постъпил така! — възнегодува Лори.

— Сигурно. Но труповете са за Рики. Аз предпочитам да работя с гражданството.

— О, да! Да спира богатите момичета с техните червени ягуари и сини поршета!

— И двамата изглеждате щастливи с работата си, а това е най-важното — каза Джеф.

— Ти щастлив ли си, Джеф? — попита Сю.

Той сви рамене.

— Да, щастлив съм, станах такъв, какъвто исках, и ме бива в работата ми.

— И аз съм щастлив, обичам работата си — каза Майкъл. — Слава не ми трябва, макар че не бих се отказал от едно малко състояние. Кой знае, може би един ден ще направя голямо откритие и ще смая научния свят.

— Ето че стигнахме до славата без богатство — с равен глас рече Брад. — И аз обичам работата си и разбирам от нея. И просто обичам словесните престрелки.

— Потвърждавам това — каза Джен.

Брад се ухили.

— Смееш ли да отречеш?

Лори се усмихна.

— Навярно бих могла да отделям повече време за дизайнерската си работа, но не мога да се откажа от учителстването.

Брад изхъмка неопределено.

— Наистина! — засмя се Лори. — Аз обичам децата, особено първолаците.

— Хубава възраст — рече Брад. — Още не са започнали да бълват мръсни думички, да искат кола и да дават акъл на родителите си.

— Децата в тази възраст са страхотни: възприемчиви, любознателни, обичливи и забавни. Работата с тях наистина ми доставя удоволствие.

— Никога няма да забогатееш от нея.

— Не съм убедена, че имам нужда от богатство — каза Лори. — А моделиерството наистина ме увлича…

— Трябва да забогатееш поне толкова, че да си купиш алармена система — внезапно се обади Андрю.

Лори се поколеба, като видя как Шон го стрелна с очи и после се вторачи в нея.

— Ще си купя — отбранително рече тя.

— Трябва да го направиш утре — каза Шон.

— Да, кажи й го — отново се включи Андрю. — Казах й, че ще й помогна с парите, ако има нужда.

— Всеки от нас би й помогнал — решително каза Шон.

— Семейството ще се справи — рече Андрю.

— Аз ще се справя сама! — възкликна Лори, съзнавайки, че всички погледи са вперени в нея.

— Лори, имах клиент, който работи за една от най-добрите охранителни компании — каза Джеф Олин. — Той ще ти предложи изгодни условия.

— Благодаря, Джеф, но…

— Хей, искате ли още пиене? — попита Джен, мъчейки се да смени темата.

— Да, хайде да пием за това, че всички сме удовлетворени от работата си — предложи Майкъл.

— О, да, направо умираме от щастие — измърмори Андрю.

Изведнъж всички се умълчаха и той се огледа, понеже не мислеше, че ще го чуят.

— Винаги съм искал да правя филми. Не станах адвокат, както се очакваше от мен. Но ще бъда щастлив, ако само…

— О, стига, Андрю! — не се стърпя Брад. — Ти не вършиш нищо незаконно или толкова ужасно.

— Да — безстрастно каза Сю. — Брад знае най-добре, нали е участвал в един от филмите.

Джеф Олин внезапно се изкашля.

— Брад не е единствен. — Всички се втренчиха в него и той бързо добави: — Парите ми трябваха за следването, а те бяха доста добри. Брад е работил за Андрю, аз работих за Андрю, Джош — също…

— Ей, почакай! Нека сам си призная, ако реша — почервеня Джош.

— Момчета, вие всички… добре ли схванах… сте участвали в порнофилми?! — Сю бе втрещена.

— Филми за възрастни, с твое позволение — поправи я Андрю.

— Я чакай! — извика Рики. — Значи ти пускаш тия момчета в порнофилмите си, извинявай, филмите за възрастни, а на мен никога не си ми предлагал роля? — престори се той на ядосан.

— Аз никога не съм пренебрегвал жив човек — вметна Тед.

Андрю изви глава назад и изпъшка.

— Опитвам се да стана следващият Фелини, Антониони, Полански… а ето какво получавам.

— Мечтите се променят. Ние никога не успяваме да ги постигнем напълно — тихо каза Шон. — Но щом искаш да направиш определен вид филм, ти ще го направиш, Андрю. Само не губи от поглед крайната си цел.

Андрю неочаквано му се усмихна.

— Вероятно мога да живея и с по-евтина кола… да излизам с по-обикновени мацки… да си намеря спонсори, които да инвестират в нещо, което наистина ме интересува…

— Направи го — въодушеви се Лори. — Стига само си говорил и мечтал. Действай!

— Я по-кротко! — възрази Рики. — Не го отклонявай от порното тъкмо когато съм на път да спечеля главна роля.

— Вие, момчета, сте си все същите гадняри! — обяви Джен. — Преди бяхте млади гадняри, а сега сте стари гадняри.

Сю започна да се кикоти.

— Според мен трябва да сме благодарни за това, че все още изглеждаме достатъчно добре, за да участваме в порнофилми — каза тя.

— И на теб ли ти се иска да работиш за мен? — попита Андрю.

Все още засмяна, тя поклати глава.

— Не, аз съм кафеджийка и „госпожа Олсън“ на нашето десетилетие.

— Смятам, че ще изглеждаш чудесно в някой от филмите ми, Сю! — рече Андрю.

— Да, да! — поде Тед. — И за Лори трябва да измислим нещо горещо.

— Хей, това е отвратително! Лори ми е сестра — възропта Андрю.

— В такъв случай аз не ще мога да участвам — пошегува се Джош. — Трябва да се пазим от връзки с близки родственици. Както прави кралското семейство.

Лори направи гримаса.

— Сю е права. Сякаш отново съм в училище и насреща ми сте вие — момчетата от клуб „Чук и чао“.

— Да — каза Рики, — но Шон отново е тук, за да ни постави на място, така че всичко е наред, нали, Шон?

— Тогава тя беше нова в училище и вие я тормозехте — припомни му Шон.

Рики се ухили.

— Добрите стари времена и нашият клуб „Чук и чао“. Колко забавно беше! Нямахме никакво понятие за онова, което говорехме.

— Като че ли сега имаме! — рече Тед и тъжно поклати глава.

— Не ставай глупав! — каза Сю. — Ние всички сме страхотни. И ти, Тед, можеш да имаш всичко, което пожелаеш. Просто излез и го потърси.

Джен внезапно се прозя.

Първи стана Шон. Той погледна към Лори, подаде й ръка и й помогна да се изправи.

— Джен, прекарах чудесно. Благодаря.

— Трябва да се съберем пак — каза Брад.

— Защо не се събираме веднъж в месеца? Ще си споделяме успехите и дори неуспехите! — рече Андрю.

— Звучи примамливо — подкрепи го Майкъл. — Ще съчетаваме приятното с полезното.

— Лори може да ни покани в новата си къща идния месец — предложи Андрю и прегърна сестра си през рамо.

— Значи в моята къща точно след четири седмици! — Лори прегърна Джен и Сю и помаха на останалите.

— Прощавай, но не забрави ли брат си и братовчед си? — попита Джош.

Тя се усмихна, прегърна и тях и си тръгна. Чу как Шон се сбогува с компанията и сетне я последва. Когато Лори седна в колата си, той стоеше до своята и се разделяше с брат си.

Тя включи двигателя и тогава го видя на прозореца си.

— Нали Брендън се прибра с родителите ти?

Лори кимна.

— Искаш ли да бъдем заедно?

Тя отново кимна.

Сините му очи я пронизваха, усмивката му я омагьосваше.

— Имам предвид ние двамата.

— Пази се.

Той отново се усмихна.

— Идвам след теб.

Тя подкара колата си. Той неотлъчно я следваше.

Тъкмо отключи къщата, когато той я грабна, затръшна вратата след тях и пипнешком сложи резетата, без да откъсва очи от нея.

Лори извика и се хвърли върху него, като обгърна краката му със своите. Той изпъшка и целувайки я, зарови пръсти в косата й.

— Едва ли ще мога да изкача стълбите така.

Тя се засмя и понечи да слезе от него.

— Не, не, почакай! Недей… не мърдай, ще опитам. Толкова ми е хубаво!…

Ала Шон не успя. Спъна се на третото стъпало. Смеейки се, той внимателно я положи долу. Лори не искаше да го пусне. Тя издърпа ризата му нагоре, мушна ръцете си в джинсите му и ги смъкна надолу. Шон рязко си пое дъх, бързо разкопча нейните джинси и ги свали. Устните им отново се сляха.

Скоро се сляха и телата им.

Така и не разбраха, че убиецът мина покрай къщата и внимателно я огледа.

Но той не се обезпокои, че те бяха твърде заети един с друг. Тази нощ имаше друга работа.

 

 

От един час Сю лежеше будна в леглото и веднага чу лекото почукване по вратата. Сърцето й лудо заби. Той отново бе дошъл при нея.

Това чувство бе някакво чудо. То бе неповторимо и прекрасно… Нещо, което не искаше да доверява на никого, защото бе толкова истинско и естествено. И в същото време знаеше, че не бива да го приема като неизменна даденост. Може би всичко бе заради секса. Защо сексът с него бе неповторим, дори накрая да… Но всъщност тя можеше да се справи с едно такова положение.

Само фактът, че той отново бе дошъл, наистина имаше значение.

Сю на бегом слезе по стълбите. Беше се подготвила за тази нощ. От магазина за бельо си бе купила най-съблазнителната нощница с подходящ халат към нея. Бе подсилила грима си. Чувстваше се леко замаяна, в Джен пийна малко повечко, но и това не беше проблем. Виното сякаш я правеше по-чувствена и освободена. Изгаряше от нетърпение да го докосне…

Ако наистина беше той. Но кой друг би могъл да бъде по това време на нощта?

Тя се втурна към вратата и погледна през шпионката. Облегна се на вратата с разтуптяно сърце. Той беше.

Сю трескаво задърпа резетата, но изведнъж се овладя и бавно отвори вратата. Хрумна й да се престори на свенлива, но бързо се отказа от тази идея.

— Здравей!

— Може ли да вляза?

— Разбира се.

Той се усмихна. Господи, беше страхотен! Прималяваше й само от усмивката му. Кой би помислил, че ще я пожелае след всичките тези години?

— Партито си го биваше, нали? Но при Джен не може да бъде другояче, разбира се. Толкова е хубаво, че отново се събрахме…

Той сложи, пръст на устните й. После я целуна и тя усети, че краката й се подкосяват.

— Да се качим в спалнята, а?

— Предпочитам да го направим тук. Ти знаеш какво искам.

Да, знаеше и искаше да задоволи желанието му.

Тази нощ той бе по-настоятелен, по-груб. И все пак тя му се подчини дори когато поиска от нея нещо, което я обиди.

— Трябва да пийнем още — каза й по-късно той.

Пиенето щеше да й дойде добре. Сега вече Сю не беше толкова развълнувана, колкото учудена. Нещо не беше както трябва. Тя не знаеше какво точно и искаше да се смее и да се шегува, докато двамата пийват от най-хубавото шампанско. Смътно си даде сметка, че той не се докосва до нищо и не беше пипал нищо друго, освен нея. А сега пиеха направо от бутилката.

Той потърка нос в шията й и с малко пиянски глас каза:

— Хайде да заминем.

— Какво? — стресна се тя.

— Хайде да заминем.

Сю се изкикоти.

— Идеята е страхотна. Само че аз работя.

— Имаш хора, които работят за теб. Довери им се.

— Да заминем?…

— На островите — пина колада, слънце, море, сърф… Можем да прекарваме целия ден на плажа…

— Ами.

— Хайде да не му мислим, а просто да го направим.

Хайде, по дяволите! През целия си живот бе внимавала, стремяла се бе да бъде почтена и отговорна. И какво бе спечелила от това? Нищо.

— Сериозно ли говориш?

Той се усмихна.

— Абсолютно сериозно.

Защо не? Да избяга на островите само за да се забавлява. Изглеждаше вълнуваща авантюра.

— Добре… Ще приготвя багажа си.

Той поклати глава.

— Само дамска чанта, джинси, бански и четка за зъби. През повечето време ще бъдем голи. Потрябва ли ни нещо, ще си го купим.

Изведнъж я обхвана такова нетърпение, че скочи и хукна нагоре към стаята си. Взе нещата си, провери грима си и мимоходом си пожела той да не я притеснява повече с онези неща, които искаше от нея. Но сега я караше да заминат… Нима се влюбваше в него?

Тя бързо слезе долу.

— Готова съм.

— Чудесно. Да вървим.

Вън беше нощ. Наоколо нямаше жива душа. Колата му бе паркирана през няколко улици. Тя го погледна с недоумение.

— Не исках съседите да шушукат — обясни й той.

— О!

Безшумно й отвори вратата и също тъй безшумно я затвори след нея. После заобиколи и седна зад волана.

— О, боже!

— Какво?

— Забравих котката.

— Нищо няма да й стане.

— Трябва само да й налея повече вода.

— Дай ми ключа. Аз ще се погрижа за котката.

Тя спокойно му подаде ключа и се усмихна.

 

 

Той се върна до къщата и преди да сложи ключа в ключалката, надяна чифт ръкавици, които извади от джоба си.

Влезе вътре, светна и отиде в кухнята. Сложи още една купа с вода, намери котешка храна и я сипа в друга купа. Нямаше причини за безпокойство, ала изведнъж се почувства принуден да провери къщата за евентуална издайническа следа, оставена от него. За всеки случай.

— Пис, пис! — нежно извика той.

След миг тъпата космата топка се изтъркаля в кухнята.

— Ела тук, мила. Пис, пис, пис.

Котката се приближи и той я сграбчи. Усмихна се. Погали я…

Скръцна със зъби и счупи врата й. Пусна я на пода. Знаеше, че постъпва глупаво, че прави сериозна грешка. Но не можа да се сдържи, загуби контрол… Сю щеше да изпадне в ужас, да се удави в сълзи…

Но това изобщо не го засягаше.

Сю никога нямаше да се върне у дома.

 

 

Лори се събуди и се учуди колко щастлива се чувства само защото той лежеше до нея и тялото му тъмнееше на фона на светлосините й чаршафи. Изправи се на лакът и се загледа в окосмените му гърди, които се надигаха при всяко вдишване.

Бе роден талант — жилав и мускулест. На осемнайсет бе само по-слаб, със същите големи, изразителни ръце и онези очи, които можеха да казват много, но и да мълчат непреклонно.

Лори се отпусна назад със затворени очи и си спомни за времето преди трагедията с Манди, когато Шон се бе изправил пред друг демон — смъртта на брат си. Шон винаги бе държал на семейството си. Веднъж се сби в училище с едно момче, което бе нарекло баща му „неудачник“. Никога не предизвикваше сбиванията, но ако някой обидеше баща му или брат му, пощуряваше. А Даниел, най-големият брат, бе тих, целенасочен, решен да служи на страната си, беше се сражавал като добър войник, бе изчезнал… И после бяха открили трупа му.

Когато научи новината, Лори се почувства длъжна да иде при Шон и да сподели скръбта му. Невъзможно бе, разбира се, да го разбере напълно, защото дотогава не беше губила близък човек — нито Андрю, нито родителите си, нито Гремпс. Помисли си, че то е като да загубиш крак или ръка. Болката сигурно бе непоносима: да обичаш някого толкова много и да знаеш, че повече няма да го видиш. А Даниел бе млад, красив и животът бе пред него…

Шон го изживяваше тежко. Лори го завари пиян. Тя беше виждала Рики и Тед пияни, дори своя брат и братовчед си Джош. Джеф и Манди Олин имаха навик да прекаляват с алкохола, а Брад винаги се опитваше да я напие, за да може да я свали. Лори го познаваше добре и не се хващаше на номерата му.

Те бяха последен клас в гимназията или колежани в първи или втори курс и всички бяха вкусвали алкохол — някои повече от другите. Майкъл пиеше на купони, Сю пийваше по някоя бира, а Джен искаше да ги смае, като си поръчваше мартини, което изобщо не можеше да изпие, само за да покаже, че може да излиза и гуляе, без да искат личната й карта.

Шон рядко пиеше. Просто бе твърде зает с училището, спорта и допълнителната работа. Но през онази нощ бе пил доста.

Най-напред й каза да си върви, защото нямал настроение за приятели. Но тя настоя да остане с него и той внезапно се увлече.

— Лори… Лори Кели. Ти си ангел. Ние, другите… Ти си нещо специално, знаеш ли? Косата ти е досущ като на ангел, а очите ти… тези твои очи. Е… тази вечер не съм добра компания, Лори Кели.

— Шон, знам колко много го обичаше.

— Така ли? Не мога да повярвам. Даниел бе най-свестният, а сега е мъртъв. Навън гъмжи от тъпанари, а Даниел е мъртъв. Добре, влизай, Лори Кели.

Тя влезе и седна с него на дивана в дневната, а той измъкна снимки, за да й покаже брат си през различните години. Даниел, баща им, Майкъл, самият Шон. На една от снимките, където децата бяха съвсем малки, имаше и жена — стройна и много хубава.

— Това ли е майка ти?

Той сви рамене.

— Сигурно. Тя не се задържа тук, но какво толкова — ние нямахме нужда от нея. Татко бе нашето семейство. Даниел ни научи да оправяме леглата си, да приготвяме вечеря, да се мием, да се обличаме… Господи, Даниел!…

Шон изхлипа. Тя го прегърна и той я прегърна. Лори не усети кога започнаха да се целуват. Ръцете им се преплетоха. Шон вдигна полата й и я докосна така, както за нищо на света не би позволила на Брад да я докосва. И Лори не го спря.

Пи заедно с него — на малки глътки, защото всъщност не понасяше уиски. Главата й се позамая, но тя напълно съзнаваше какво върши. Дори и тогава, когато той неумело я опипваше, знаеше, че го обича. Никога не беше изпитвала такова чувство към друг. И докато Шон я целуваше, докосваше и притискаше, тя копнееше за нещо повече…

Знаеше какво става, искаше го и все пак страшно я заболя. Почувства се и засрамена. Не така си го беше представяла. А той не очакваше да е девствена. Сигурно смяташе, че спи с Брад — навярно самият той се бе похвалил пред момчетата. Отначало Шон се разсърди, кълнейки се, че никога нямало да го направи, ако знаел. Смутена и неудовлетворена, Лори отново го съблазни…

Този път получи повече. После Шон се разстрои заради Даниел и заради нея и тя легна до него, шепнейки му, че всичко е наред и всичко ще бъде наред. Той непрестанно й се извиняваше.

Докато не заспа. И тогава тя стана, бързо отиде в банята, оправи се, доколкото можа, и побягна към къщи. Цяла нощ бе трескава и се ужасяваше при мисълта, че Майкъл или — още по-лошо — баща му може да ги хване.

Но не се срамуваше от себе си. Обичаше го и й беше приятно да чувства, че може би му е помогнала да понесе по-леко нещастието си. Лори не изпитваше и болка. Тя не разбра какво е екстаз, но разбра, че иска да опознае Шон Блек и случилото се между тях много по-задълбочено. Само че…

В очите на другите тя все още бе гадже на Брад, а Шон и Манди все още бяха най-темпераментната двойка.

До деня при стария изкоп… Този ужасен ден завинаги промени живота им.

Лори си пое въздух и шумно издиша. Тогава видя, че Шон е буден и я наблюдава.

— Харесва ли ти това, което виждаш? — закачи я той.

— Винаги ми е харесвало. Ти си убийствено красив.

Той наклони глава.

— Ти също.

— Благодаря. Дори и сутрин?

— Особено сутрин.

— Да не е защото съм ненаситна за секс?

Шон се засмя.

— Това помага.

— Хей, ти…

Тя се опита да го удари с една възглавница. Той я хвана, отметна завивките, хвърли се върху нея и я прикова към леглото, сплитайки пръстите си с нейните. Целуна я и тихо каза:

— Ти си най-красивата жена, която познавам, и не смея да го кажа, Лори Кели…

— Господи, колко си добър! — прошепна тя.

— Още нищо не си видяла.

— Покажи ми.

И Шон го стори.