Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Съспенс (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Drop Dead Gorgeous, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 82 гласа)

Информация

Сканиране
Слава (2012 г.)
Разпознаване и начална корекция
Буба (2013 г.)
Допълнителна корекция
sonnni (2013 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013 г.)

Издание:

Хедър Греъм. Убийствено красив

ИК „Хермес“, Пловдив, 2001

Американска. Първо издание

Редактор: Димитър Атанасов

Коректор: Атанаска Кузманова

ISBN: 978-954-459-874-8

История

  1. — Добавяне

Шестнайсета глава

Джен се събуди сама в леглото. Сигурно Брад бе станал отдавна — вероятно не искаше дъщеря им да разбере, че спят заедно тук, в нейната къща. Тъпо. Тина не бе глупава, а и днешните деца бяха много будни. Струваше й се, че бе чула Брад да излиза и пак да се връща — може би и той премисляше нещата.

Джен гушна възглавницата си, размишлявайки за партито, за изминалата нощ и за Брад. Нима можеше да му се довери отново?

Той искаше услуга от нея, за да се оженят повторно. Това само по себе си бе смущаващо. Брад винаги бе обичал жените. Невъзможно бе Джен да не ревнува заради начина, по който той гледаше Лори. Още в гимназията Лори бе най-добрата й приятелка и тя знаеше, че Брад не е успял да я свали, каквото и да разправяше сега.

Сигурно Лори бе единствената жена на света, която му бе отказала, и навярно това щеше да го гнети цял живот.

Нима винаги щеше да се притеснява от факта, че той си пада по Лори? Нима нещата бяха по-прости, когато Лори живееше в Ню Йорк и старата им тайфа още не се беше събрала, за да погребе Ели?

Джен не беше сигурна в чувствата си. Но безпогрешно знаеше, че неслучайно Брад бе скъпоструващ адвокат. Той се бореше докрай. Никога не се предаваше. Не се беше отказал и от фантазията си за тройка с друга жена.

Джен не знаеше как да постъпи. Понякога, когато той й говореше за това, тя изпитваше любопитство. Но друг път се чувстваше напълно отвратена.

— Мамо? — Тина колебливо почука на вратата. Тя бе леко открехната и Джен се гушна още повече под завивките. Тина знаеше, че майка й обикновено не спи гола.

— Здравей, бебче.

Дъщеря й я гледаше с големите си сини очи и поруменяло лице.

— Мамо, татко е в кухнята! Прави ти кафе и забележи — приготвя палачинки и бекон.

— Вкусно — рече Джен.

Два тона мазнини и холестерин, милион калории. Какво целеше той? Да я охрани така, че да стане непривлекателна за другите мъже и да се принуди да отстъпи пред фантазиите му, ако не иска да се лиши от секса? Добре де, нищо нямаше да й стане, ако закуси веднъж с бекон и палачинки.

— Мамо, той тук ли спа? — тревожно попита Тина.

— Сигурно след купона си е легнал на дивана. Нали знаеш, че татко не шофира, когато е пил.

— Да, знам. — Ала дъщеря й все още стоеше колебливо в коридора пред стаята. — Мамо, това е страхотно! Ти и татко заедно, сякаш сме истинско семейство.

Тина усмихната изчезна. Джен скочи от леглото и набързо взе душ. Когато слезе облечена в кухнята, видя, че бившият й съпруг бе приготвил идеалната закуска и си бъбреше с Тина. Облечена с отрязани джинси и тениска, Тина бе много сладка с небрежно пусната руса коса и сънените си сини очи.

— Здравей, поспаланке.

— Здравей. Закуската изглежда фантастично.

— Тина ми помогна.

— Наистина ли, бебче? — попита Джен.

Тина доволно кимна.

— Каква е програмата ти? — попита Брад.

— Програма ли?

— В службата. Имам планове за уикенда.

— Наистина ли?

— Да направим екскурзия до островите. Обадих се в хотела на Шон и попаднах на Майкъл — той прекарал нощта там, понеже било късно да се връща обратно. Шон пренощувал у Лори.

— Какво? — намеси се Тина.

Брад погледна към дъщеря си.

— Той спи на дивана, бебче. Нали знаеш какви страхотии стават наоколо.

— О!

Погледът, който Брад отправи към Джен, трябваше да я увери, че Шон изобщо не е спал на дивана.

— Както и да е, аз им звъннах и ние решихме, че ще бъде забавно да отидем заедно до Кий Уест, да се отбием при Майкъл и да видим от какво се е развълнувала Тина, да пренощуваме в някой хотел и въобще да си отпуснем душите.

— Страхотно е, мамо! Моля те, нека отидем! — рече Тина.

— Всъщност имам няколко срещи…

— Мамо! Нали имаш помощник! — възмути се дъщеря й.

— Да, бебчо, но аз сама продавам къщите — измърмори Джен.

Брад я гледаше втренчено. И предизвикателно. Той бе развеселен. Тина бе във възторг. Майка й, баща й, Брендън Коркоран и Шон Блек, наричан още Майкъл Шейн — всички заедно през уикенда!

— Мамо! — изплака Тина.

Джен сви рамене.

— Ще се обадя на Лиса.

— Аз ще го направя вместо теб. Ще й кажа, че нещо е възникнало в семейството. Благодаря ти, мамо!

Тина хукна към телефона. Джен гледаше Брад.

— Караш я да се надява.

— Иска ми се и ти да се надяваш.

Тя отпи от кафето си.

— Странно! Никога не съм допускала, че харесваш Шон.

— Аз? Глупости. И двамата бяхме футболни герои, но аз никога нямаше да блесна, ако не беше той да хваща пасовете ми.

— Но аз те познавам. Ти ревнуваше от него.

Брад сви рамене.

— А как иначе? Лори беше моя, но аз я виждах как постоянно го зяпа. И знаех, че колкото и страстна да бе връзката му с Манди, тя просто замества Лори.

— Брад, откъде знаеш това? Толкова отдавна беше.

— Вярно. Шон ми харесва. Винаги е бил интересен.

— Да, така е. Когато го заподозряха в убийство, ние всички го изоставихме. Сега той е богат и известен. Ще бъде стабилен клиент, ако се премести да живее тук.

— Може би.

Тя отново отпи от кафето си.

— Или се опитваме да докопаме Лори Кели?

— Лори Коркоран — напомни й той. — Да, Лори е приятелка. Хлапето й е страхотно. Личи си, че има глава на раменете. Той няма да залитне по наркотиците, а добре ти е известно, че някои от приятелите на Тина вече пушат — трева и цигари. Освен това си и сръбват, ние също го правехме навремето.

— Стига, да не пипаме Лори.

— Джен, нали уж е най-добрата ти приятелка!

— Искам да си остане такава.

— Добре.

— Стига да потиснеш мръсната си фантазия…

Брад се доближи до нея и погали косата й, като я гледаше в очите.

— Лори не е част от фантазията ми. Но аз открих идеалния човек.

— Моля те, не…

— Джен, тя е идеална. Ще я видиш само един-единствен път. Професионалистка е — чиста като сняг, внимателна, скъпоплатена, опитна.

— Господи, Брад!…

— Помисли си.

— Знаеш, че не е редно да ме подкупваш…

— Аз не те подкупвам. Само искам да изживея последната си и най-безумна фантазия, преди отново да се задомя. Какво ще кажеш? Заклевам се в живота си, че това ще бъде един-единствен път.

— Ще видим — измърмори Джен.

В този миг Тина възбудена влезе в кухнята.

Лори не можа да говори с Гремпс насаме, но разбра, че той все още се тревожи, когато с Шон отидоха да вземат Брендън от дома на родителите й.

Както винаги, дядо й бе любезен с Шон. Родителите й също се държаха мило. Когато Лори го попита какво е станало, той строго й каза, че ще говори с нея насаме, когато има такава възможност. Тя обеща да го вземе в понеделник сутринта.

Лори се учуди, че Шон се съгласи да прекарат уикенда със семейство Джексън. Учудваше се и на себе си, че свободно демонстрира интимната си връзка с Шон.

Но и двамата бяха зрели хора, пасваха си и се чувстваха добре заедно.

Нямаше никакви пречки шестимата да пътуват с един автомобил. Брад обикновено караше спортната си кола, но притежаваше и един огромен „Събърбън“, който без проблем ги побираше, така че решиха да тръгнат с него, въпреки че Майкъл предложи да вземе Шон и Лори в своята кола.

Пътуването бе приятно, денят — чудесен и нямаше нищо нагласено. В морския комплекс на Майкъл бе тихо, понеже бе събота, а тук не идваха туристи, но Мариан се зарадва на компанията и отново пожела да поплува с Лори, сякаш я бе обикнала за цял живот. Брад се смути, защото делфинът май не го хареса, но не загуби чувството си за хумор — може би заради Тина, която толкова се радваше на животното.

— Някои жени предпочитат женска компания — рече Брад, като сви рамене и погледна към Джен, която отклони погледа си.

Около пет следобед те продължиха пътуването. Колата на Брад съвсем не возеше лошо. Тина седеше отпред между баща си и Шон, а Лори се бе сгушила между Брендън и Джен отзад. Стигнаха в Кий Уест по залез-слънце. Гледката бе много живописна: преливащи се злато, пурпур, бледомораво — особено от балкона на огромния хотелски апартамент, който Шон бе наел, за да не рискува, каквото и да кажеше Лори на Брендън за отношенията им.

Те се разхождаха по плажа, играха сред вълните и на пясъка. Когато се стъмни, се преоблякоха и излязоха да вечерят в непретенциозно ресторантче, известно сред местните хора като място, където предлагат превъзходна пушена риба и задушено с миди. По-късно децата отидоха на кино, а родителите се разходиха в Стария град, разговаряха за Хемингуей и годините му в Кий Уест и въобще прекараха една хубава спокойна вечер.

Лори все още се измъчваше заради странното поведение на дядо си. Имаше лошо предчувствие за онова, което той ще й каже. Но точно сега не й се мислеше за него. Искаше просто да се наслади на всеки миг, прекаран с Шон, със сина си и приятелите си.

По едно време Джен се озова до нея, а мъжете изостанаха, увлечени в разговор за футбол. Джен я хвана под ръка.

— Не е ли чудесно! Не съм се забавлявала така от години. Сякаш сме истински двойки…

— Вие с Брад сте истинска двойка.

— Странно е, нали? Аз — с Брад, ти — с Шон.

Лори сви рамене.

— Защо?

— В училище ти ходеше с Брад — господин и госпожица Идеални.

— Ние не бяхме идеални. Не си подхождахме. Родителите ни и другите смятаха, че си подхождаме.

— Наистина ли го мислиш?

Лори погледна приятелката си.

— Честен кръст, да пукна, ако лъжа! Джен, с теб се знаем отдавна. Скъсването с Брад изобщо не беше драматично, защото всъщност нас нищо не ни свързваше. И после, след смъртта на Манди…

— … всички си тръгнаха — въздъхна Джен и прехапа устната си. — Е, аз ти вярвам, но бившият ми съпруг не беше толкова сигурен, че е трябвало да се разделите. Той все още смята, че ти си невероятна.

— Джен, той наистина има вид на човек, който те обича. Толкова сладки бяхте двамата на шезлонга снощи.

Джен се намуси.

— Смятам, че той се държа малко собственически заради пропорцията.

— Каква пропорция?

— Жените бяхме три — ти, аз и Сю. А мъжете бяха банда — Майкъл, Джеф Олин, братовчед ти Джош, Рики, Тед, Андрю и Шон. Все красавци! Брад е може би най-класическият тип — като един от „Спасителите на плажа“. Той го знае, разбира се. Шон сигурно е най-секси, висок, с тази негова смугла красота и убийствено сини очи… Но, по дяволите, без да се замислям, бих избрала Андрю, даже и да е твой брат. Според Сю той винаги е бил най-прекрасният мъж на земята. А Рики е направо трепач с испанските си черти. Джеф Олин е с тяло на Адонис и дяволски неустоим, когато лъснат перлените му зъби! Брад с право се увърташе около мен снощи! — ухили се Джен. — И знаеш ли какво още? Според мен Сузи си е паднала по някои от нашите приятели.

— По брат ми ли пак? — учуди се Лори. Андрю й се струваше малко потиснат и твърде зает с мисли за бъдещето си, за да бъде сериозно увлечен от някоя жена.

— Не зная, нямам представа. Говорихме си, докато слагахме масите, и тя каза, че е чудесно, че отново сме се събрали, че някои приятелства прерастват в нещо повече и че тя е толкова объркана.

— Интересно! Ще бъде забавно да разберем с кого се е сближила! — потри ръце Лори. Сю бе добър човек, верен приятел, скромна, честна, отзивчива. В училище направо обожаваше Андрю. Може би той имаше нужда точно от нея. Но също тъй бе възможно Сю да се среща с някого другиго. Трябваше да попита брат си. — Мислиш ли да се ожените отново с Брад? — обърна се тя към Джен. — Вие двамата толкова си подхождате. Почти имам чувството, че съм излязла с мама и татко Кетъл — в хубавия смисъл, разбира се.

— Да, мама и татко Кетъл. Ама че майтап! — каза Джен.

Лори се навъси.

— Защо, нещо не е наред ли?

Джен въздъхна, поглеждайки я крадешком.

— Ако ти кажа, трябва да се закълнеш, ама наистина да се закълнеш, че няма да обелваш дума пред никого. Никога.

Лори се усмихна.

— Джен, вече не сме ученички. Но, да, заклевам се.

— Брад си е наумил… — промълви Джен и се обърна, за да се увери, че мъжете не ги чуват. — О, Лори, не знам как да постъпя. Брад иска отново да се оженим, но само след като се е налудувал.

— Тоест?

— Иска да осъществи една своя фантазия.

— Така ли?

— Иска тройка.

— Тройка?

— О, не бъди толкова наивна!

— Извинявай.

— Лори, смятам да го направя.

— Той иска да прави секс с теб и с още някого?

Джен кимна.

— Моля те, не ме гледай така! Аз не съм порочна.

— Не съм казала такова нещо!

— Иска да бъде с две жени.

— Хм!

— Аз не съм лоша.

— Разбира се, че не си, Джен, и престани да се защитаваш пред мен. Нямам намерение да съдя никого. Важната в случая си ти: можеш ли да го направиш, да го преживееш и ако е така, струва ли си наистина?

— О, Лори, какво да правя?

— Трябва да направиш това, което смяташ за правилно — каза Лори и сетне въздъхна. — Джен, бих искала да можех наистина да ти дам съвет. Но ти трябва сама да вземеш това решение.

— Ще останеш ли моя приятелка?

— Разбира се!

— Нали не смяташ, че е твърде извратено?

Лори се засмя.

— Джен, важно е какво мислиш ти.

— Но с теб ще си останем приятелки.

— Винаги.

— Лори…

— Какво?

— Според теб Брад обича ли ме?

Лори се поколеба. Брад все още се закачаше. Той бе силен характер и обичаше жените. Ала тя бе приятно изненадана от новото му отношение към Джен и от тяхната семейна интимност. Между тях наистина съществуваше особена привързаност.

— Добре, Джен, ще бъда напълно откровена. В гимназията Брад се държеше понякога като идиот. Но тогава всички бяхме такива. Бях изненадана, когато се омъжи за него, и не се учудих много, когато се разведохте. Но, изглежда, той се е променил и аз наистина мисля, че много обича теб и Тина.

Уплаши я усмивката на Джен. Може би досега не си бе давала сметка за силата на чувствата й към Брад.

Джен я прегърна.

— Толкова се радвам, че си тук!

Лори откри, че Шон е комбинативен и изобретателен.

Апартаментът, който бе запазил, имаше голям салон, една спалня вдясно и две други спални вляво. И трите изглеждаха като отделни хотелски стаи.

Впоследствие Лори разбра, че двете спални са свързани с обща врата. Шон я изненада, когато нехайно й кимна за „лека нощ“, махна с ръка на Брендън и потъна в покоите си. Тя се раздели със сина си и последва примера му.

След няколко минути чу почукване и забеляза свързващата врата. Шон подаде главата си, ухили се и влезе, облечен в черен халат. Отиде да провери дали е заключена вратата й и после застана пред нея. Повдигна брадичката й и я целуна.

— Някакви проблеми?

Лори поклати глава, разтвори хавлията и се гушна на гърдите му. Дори миризмата му я възбуждаше. Тя започна да го целува и слезе по-надолу, нетърпелива да го докосва, да го подлуди и да се люби с него.

— О, боже!

От гърдите му се отрони хриплив стон. Пръстите му се впиха в косата й. Той я вдигна за ръцете, намери устните й и я целуна, като се освободи от халата си. После повдигна роклята й до кръста и скъса бикините й.

Шон я люби непоносимо бавно, толкова непринудено и умело, че когато телата им се сляха, тя бе готова да изживее блаженството. По-късно, докато лежеше в унес на гърдите му, той промълви:

— Къде си се научила на това?

— Гледам много филми.

— Какви филми? Филмите на Андрю?

Тя го цапна по рамото и леко се засмя.

— Не, доскоро дори не знаех с какво всъщност се занимава брат ми. Не, просто… Шон, често ли мъжете искат да правят секс с две жени едновременно?

След кратко мълчание той попита:

— Защо? Мислиш да доведеш някоя приятелка ли?

— Не! Няма значение, просто ми бе интересно да науча. Истина ли е, че тази фантазия е масова при мъжете?

Шон сви рамене.

— Може би.

— А при теб как е?

— Да не би да имаш желание да я осъществиш?

— Не! — засмя се тя.

— Тогава защо питаш?

— Просто се чудех…

— Знам ли…

— Какво?

В здрача на стаята се процеждаше лунна светлина и Лори почувства погледа му върху себе си.

— Имах много фантазии. Години наред правех каквото си исках, без големи перверзни, разбира се, но познавах много свободомислещи и интересни хора. През цялото това време, докато лежах буден и сам в леглото нощем, аз се питах какво би било усещането, ако имах възможност да бъда с теб. Дали ще бъда достатъчно добър?

Тя развълнувано се усмихна. Докосна лицето му и се постара гласът й да прозвучи небрежно.

— Господи, наистина си те бива! — подхвърли, ала после прехапа долната си устна и добави: — Шон, обичам те!

Той вдигна вежди.

— Каза го много бързо.

— Не беше бързо. Обмислям го вече петнайсет години.

Шон я притегли към себе си, прегърна я, а тя изпита страх, защото всичко й се струваше прекалено хубаво.

 

 

Шон се събуди неспокоен, въпреки че тя спеше до него — красива, щастлива, топла! — всичко, за което някога бе мечтал.

Беше много рано, но той взе душ и се облече, направи си кафе в малката кухня и отиде да го пие на балкона.

Седна и се загледа в слънцето, което бавно изгряваше над хоризонта. Щеше ли да го обича, ако не беше преуспял? Да, вероятно. Когато живееше в малката къщичка в крайния квартал, тя бе дошла при него, за да го утеши.

Петнайсет години… Само след месец щяха да станат точно петнайсет години.

Помнеше всичко с удивителна яснота. Помнеше как го откараха в затвора; наркопласьора с белег през окото, който си го бе набелязал като обект на своята похот, а сетне реши, че е твърде едър, за да го насилва; двамата автокрадци, които предлагаха услугите си да го озаптят, за да улеснят наркопласьора; якия гангстер, който му се притече на помощ, когато той се сби с тях и си спечели насинено око и счупено ребро.

Помнеше как помощник-областният прокурор го удряше и му навираше в очите онези ужасяващи снимки на Манди — мъртва, разлагаща се… Той го бил извършил, той я бил убил в пристъп на ярост. Та тя се била държала курвенски…

Не, той не я беше убил и те не успяха да изтръгнат признания от него.

После се появи служебният му защитник — един младок, който бе готов да се сражава, но нямаше никакъв опит! Помнеше онази нощ, когато излъга баща си, че нещата ще се оправят, а после адвокатът му каза, че ако не пледира за непредумишлено убийство, прокурорът ще го обвини в предумишлено убийство и ще го прати на електрическия стол.

Можеше и да умре. Съдебните заседатели можеха да го обявят за виновен и в такъв случай, след като изчерпеше правото си на обжалвания, той щеше да отиде на електрическия стол.

Шон сръбна от кафето, което вече беше изстинало. Огледа се наоколо. Апартаментът беше великолепен.

Искаше му се да бе успял да заведе баща си в хотел като този.

— За теб, татко — тихо каза той и вдигна чашата си. — Благодаря ти, бих искал да си тук!

Възможно ли бе отново да заживее в окръг Дейд?

Може би. Тогава някои хора го мразеха и осъждаха, но имаше и други, които застанаха на негова страна, и дори такива, които вероятно го обичаха. Той бе избягал от лошите и можеше заслужено да се гордее, че бе успял да се устрои адски добре. Но навярно бе избягал и от добрите.

— Привет, ранобуднико!

Лори бе станала. Загърната в дълъг копринен халат, рошава и с чаша кафе в ръка, тя печално се усмихваше.

— Винаги ли спиш по толкова малко?

— Обикновено през нощта съм неспокоен.

— Сънища? — тихо попита тя. — Кошмари?

— Спомени. — Шон й протегна ръка. Тя седна на коленете му и се притисна към него. — Внимавай с кафето.

— Винаги ще се навъртам край теб с вряло кафе. — Лори се усмихна. Беше ослепителна, красива както винаги.

Внезапно той усети слабост, сякаш в действителност тя не беше при него. Като много други хубави неща и нея би могъл изведнъж да изгуби.

Шон не искаше да се издава и затова я погледна въпросително.

— И тъй, кой ще прави тройка?

— Какво?

— Кой? — ухили се той.

Тя приглади назад косата си.

— Не мога да ти кажа. Поверително е.

— Брад иска това от Джен, нали?

Лори рязко си пое дъх и Шон разбра, че е улучил от първия път.

— Не мога да ти кажа.

— Току-що го направи.

— О, боже, не казвай на никого!

— С Брад не си споделяме интимни тайни.

— Но нали сте приятели! Или се държите като такива…

— Пред хората ние винаги сме приятели. Понякога се нуждаем един от друг, като например на футболното игрище, в определени случаи… Но той винаги бе малко мнителен по отношение на мен, а аз адски внимавах с него.

— Защо да е бил мнителен?

Тя го гледаше с големи тревожни очи.

— Заради теб — усмихна се той.

— Мамо, Шон, здравейте! — Брендън нехайно излезе на балкона. — Ще закусваме ли?

Лори се опита да скокне, ала Шон я задържа. Тя го изгледа изумена, а сетне отново се отпусна в скута му. Разбра, че само ще се изложи, ако скочи.

— Разбира се. Нека най-напред се обадим на семейство Джексън. Всъщност, Брендън, ще им позвъниш ли ти? Аз трябва да се облека.

Лори бавно се изправи и се запъти към спалнята си. Шон се усмихна, сви рамене и каза на Брендън, че на масата в салона ще намери хотелското меню.

 

 

Семейство Джексън вече бяха на крак и скоро се присъединиха към Шон, Лори и Брендън на балкона, за да закусят заедно. Денят набираше сила и пейзажът бе почти толкова красив, както и при залез-слънце.

Храната беше вкусна и те бавно й се наслаждаваха, като си говореха за това как да прекарат остатъка от деня. Следващият ден бе работен, а децата трябваше да ходят на училище, в това число и Брендън.

— Нека да летим с делтапланер — умоляващо рече Тина.

— Трябва да помисля — каза Брад.

— Не, не искам да я виждам във въздуха. Ами ако онова нещо се счупи или падне, или… — възрази Джен.

— Да ловим риба — предложи Брендън.

— Плуване под вода, гмуркане, водни ски — добави Лори.

— Ще наемем лодка. Малко риболов, малко плуване малко водни ски — обобщи Брад.

Лори видя как той се усмихна на бившата си съпруга. Като че ли наистина я обичаше. Дано само не я използваше, дано не я залъгваше с празни надежди. Лори се замисли над онова, което Шон й бе казал, и наведе глава в пристъп на страх. Колкото повече време прекарваше с него, толкова по-силно го желаеше. Всеки път връзката им се задълбочаваше. В началото тя бе най-вече сексуална. Какво от това — тя беше възрастен човек! Имаше пълното право на такива взаимоотношения, още повече че той бе адски привлекателен и настойчив. Лори го харесваше, желаеше го, без претенции за вечност.

Но някога го бе обичала и емоционалното й обвързване сега нарастваше със страшна бързина.

Лори си помисли, че те двамата тъкмо започваха да се чувстват свързани, да им бъде добре заедно. Сексът бе страхотен. Той бе от онези неща, чието значение не можеш да разбереш, докато не ги преживееш.

Но нейните чувства бяха по-дълбоки: да се събужда до него, да разговаря с него в леглото, да вижда как той се усмихва бавно, докато я слуша; или като тази сутрин — да се събуди и да усети топлината, останала от тялото му на леглото, където бе лежал, и да знае, че съвсем скоро ще го види отново.

Тези усещания я плашеха. Може би тя трябваше да се отдръпне точно сега. Да създаде дистанция помежду им, за да могат да започнат отначало с… С истината.

— Лори, ти какво искаш да правим? — попита Шон.

Тя поклати глава.

— Готова съм за всичко. Само че…

— Какво?

— Мислех си да отида на църква.

— На църква! — ужасен възкликна Брендън и побърза да омекне: — Винаги си казвала, че Бог няма да ни сметне за грешници, ако понякога пропускаме църквата.

— Заради Ели е — прекъсна го Джен, която гледаше към Лори.

— Но, мамо, налага ли се да ходим?…

— Е, тя иска да отиде — тихо каза Шон.

— И ще мине половината от деня — промърмори Брад.

— Ще се молим за хубаво време следобед — мъдро рече Джен.

Те отидоха на църква, върнаха се в хотела и наеха малка лодка за водни ски. Тина бе опитна, а Брендън успя да се задържи изправен едва при петия си опит и наистина се плъзна по водата.

След като всички се изредиха, започнаха да ловят риба, но хвърляха улова обратно в морето. Въпреки това си организираха надпревара, а Лори всеотдайно се бори с единствената риба, която захапа стръвта й. Най-накрая Шон й помогна, но тя я откачи от кукичката и я хвърли обратно във водата.

Джен омекна и позволи на Тина да отиде при делтапланерите заедно с Брендън, Шон и Брад. През това време двете с Лори се върнаха в хотела, за да съберат багажа. Лори тъкмо проверяваше стаите, в случай че са забравили нещо, когато внезапно чу пронизителния вик на Джен:

— Лори!

— Какво?

Тя се втурна в салона, където Джен прослушваше съобщенията си като истинска делова жена. Беше бледа като платно и здраво стискаше телефонната слушалка.

— Сю…

— Какво за Сю?

— Изчезнала е. Едно от момчетата, които работят за нея, ми е звъняло няколко пъти вкъщи. Тревожи се, че не е отишла на работа. Господи, Лори, какво става?