Фабиан Ленк
Съкровището на викингите (19)

Хайтхабу — градът на викингите

Викингите населявали земите на днешните скандинавски държави Швеция, Норвегия, Дания и най-северните части на Германия. Наричали ги по различен начин — нормани, варяги, руси. Предполага се, че името викинги идва от названието на най-северните райони на полуостров Ютланд, които през Средновековието били известни като Викен. Според други изследователи думата има англосаксонски произход и означава „човек, който напада и граби“.

Тъй като обработваемата земя на север не достигала, около 790 г. викингите започнали да напускат родината си. Всяващите ужас воини нападали крайбрежието на Европа. Повече от 300 години — от около 800 до 1100 г., викингите тероризирали населението на Европа с набезите си. Безпощадните нашественици плавали с бързи и безшумни кораби. Първоначално ограбвали богатите градове и манастири по крайбрежието, по-късно започнали да плячкосват и селищата във вътрешността. Така те постепенно завладели големи области от Британия, Ирландия, Франция и Италия. По-късно мнозина от тях се заселили по тези места. С течение на времето викингите приели християнството и постепенно започнали да водят уседнал и мирен начин на живот. Около 1100 г. нашествията им престанали.

Викингите били опитни и безстрашни мореплаватели и добри търговци. Те навлизали с корабите си в устията на реките и плавали нагоре по течението им. Когато не можели да се придвижват по-нататък с плаване, пренасяли корабите на ръце или ги плъзгали върху дървени трупи до следващата река. Викингът Ерик Червенокосия стигнал до Гренландия, а неговият син, Лайф Ериксон — до бреговете на Северна Америка.

Викингите търгували из цяла Европа и отвъд нея. Продавали богато украсени мечове, бивници на моржове, кози, а купували коприна, скъпоценни камъни, предмети от злато и сребро.

Името на град Хайтхабу (Хедби) за първи път се споменава в една френска хроника от 804 г. Предполага се, че градът бил основан около 770 г. Благодарение на благоприятното си местоположение бързо се превърнал в най-големия търговски център на Северна Европа през 9–10 в. Градът се намирал в южната част на полуостров Ютланд, близо до днешния немски град Шлезвиг. Той бил добре защитен откъм континента и имал директен излаз на Балтийско море по дългия близо 40 км проток Шлай. До най-близките плавателни реки на запад имало само 16 км. По тези реки много лесно се стигало до Северно море. Освен това наблизо минавал голям римски търговски път, който свързвал полуострова с южните части на Европа.

През 808 г. датският крал Гьотрик разрушил съперническия славянски търговски център Рерик и преселил част от търговците в Хайтхабу, като ги задължил да му плащат данъци. Градът бързо се разраснал. В него живеели не само търговци, но и занаятчии и рибари. Животът им не бил лесен. Повечето живеели бедно в пренаселени малки къщи, плътно прилепени една за друга. Според археологическите находки жителите на града рядко достигали възраст над 40 години.

В средата на 9 в. Хайтхабу вече бил важен търговски и културен център. През 848 г. бил обявен за епископски център, а през 850 г. тук била построена първата християнска църква в Скандинавия. За важността и влиянието му говори и фактът, че от около 825 г. в Хайтхабу започнали да секат собствени монети. Селището било и мощно военно укрепление. Площта му от 24 хектара била оградена със земни насипи и висока 9-метрова стена.

В началото на 11 в. Хайтхабу постепенно западнал. През 1050 г. войските на норвежкия крал Харалд Хардрад изгорили града почти до основи, а през 1066 г. той бил окончателно разрушен от западните славянски племена. Хайтхабу запустял и изчезнал от картата на Европа чак до началото на 20 в., когато там били направени първите археологически разкопки.

Днес на мястото на средновековния викингски град се намира музейният комплекс Хайтхабу. На територията му е възстановена част от града. Посетителите могат да видят викингски къщи, занаятчийски работилници, улици и да научат много за занаятите, накитите, оръжията, религията, храната, писмеността и корабостроенето на викингите. В музея е изложен един прекрасно изработен меч — същият, който в този роман играе изключително важна роля! Запазена е и църковна камбана от около 950 г., която също прозвучава в книгата. А в корабната зала е направена възстановка на автентичен викингски боен кораб в реални размери.