Фабиан Ленк
Съкровището на викингите (15)

Двата гарвана

Децата подскочиха и се обърнаха.

— Какво търсите тук?

На вратата стоеше Арнора, цялата в черно. На раменете й бяха кацнали два големи гарвана. Тя прониза приятелите с леден поглед, сетне дрезгавият й глас отново изпълни помещението.

— Попитах ви нещо!

— Много съжаляваме, че нахлухме неканени при теб — започна Юлиан.

— Не говори глупости, в името на Один! — пресече го Арнора. — Търсите нещо. Или може би искахте да откраднете нещо…

— Не, не — отвърна бързо Юлиан. — Нищо не сме искали да откраднем. Но ти си права, че търсехме нещо.

И Юлиан сведе поглед.

Арнора кимна замислено.

— Този път ти вярвам. Освен това знам какво търсите. Мечът, нали така?

Децата кимнаха мълчаливо. Арнора отметна глава назад и се изсмя гърлено.

— Мечът на Один! Ако някога се озове в ръцете ми, веднага ще го унищожа. Той носи само нещастия — старицата посочи покритата с кожа пейка. — Седнете.

Нашите детективи се подчиниха колебливо. Кия скочи в скута на Леон и се втренчи в двата гарвана. Леон забеляза, че и гарваните проявяват голям интерес към котката. На Леон му се стори, че животните разговарят с очи. Внезапно той усети, че тези две птици не са обикновени гарвани. Спомни си, че в света на викингите има доста необясними, дори магични неща…

Арнора се облегна на олтара.

— Мислите, че имам нещо общо с изчезването на Гунбьорн и смъртта на Ерик, нали така? — рече тихо тя.

Децата мълчаха смутено.

— Виждам го в очите ви — продължи Арнора. — Вие ме подозирате. Толкова е близо до ума. Една дърта вещица, която иска да притежава меча на Один, за да стане още по-могъща. И ето ви в къщата ми. Не откривате меча, но виждате това — и тя посочи с палец черепите зад гърба си.

— Какво е това? — не сдържа любопитството си Юлиан.

Арнора се усмихна едва-едва.

— Тук установявам връзка с боговете. С Один, Тор, Фрейя — според необходимостта. Черепите са на мъжа ми, родителите ми и моя брат, които отдавна се преселиха в царството на мъртвите. Черепите ми помагат да говоря с боговете.

Един от гарваните отвори клюн и изграка.

Сега пък Леон не се стърпя и попита:

— Ами гарваните?

— Ах, моите хубавци, ли? — сепна се Арнора, сякаш едва сега забеляза големите птици. — Това са гарваните на Один — Хугин и Мунин. Один ги изпраща във всички посоки на света, както знаете, за да му носят вести. Затова сега са при мен.

Леон веднага се досети.

— Один иска да научи какво знаеш за убийствата!

— Бързо мислиш! — подсмихна се Арнора.

— Това означава ли, че те подозира? — не спираше да пита Леон.

Арнора вдигна рамене.

— Може би. Но Один ще изпрати гарваните и в Хайтхабу, сигурна съм в това…

Мислите препускаха през главата на Леон. Нима Арнора разиграваше шоу, за да отклони вниманието от себе си? Може би мечът все пак е в хижата. Леон би дал всичко, за да може да хвърли един поглед в раклата.

Повторно гракане го накара да вдигне поглед към Арнора. Мунин се беше втренчил в Кия. Леон отново остана с впечатление, че животните си говорят, макар че му се струваше доста откачено.

— Вашата котка… — прошепна замислено Арнора. В очите й внезапно заблестя пламъче. — Тя е различна, много различна. Толкова вълшебна, толкова хубава.

Ким поклати глава.

— Не, Кия е една съвсем обикновена котка!

— Глупости говориш, не е! — отсече Арнора. — Но аз разбирам защо я пазиш като съкровище. Искаш я за себе си. Не се бой, няма да ти я отнема. И ето че стигаме до нещо съвсем друго: чудя се какво да правя с вас.

— Ами много просто — отвърна Леон пресилено любезно. — Ще ни пуснеш да си вървим.

— Не. Вие в края на краищата нахлухте в дома ми. Би трябвало да знаете какво наказание ви чака.

— Заблудихме се и ти се извинихме — рече Юлиан. — Наистина съжаляваме, че те заподозряхме. Просто искахме да изясним случая. Прости ни, моля те!

Арнора взе един от черепите и го разгледа внимателно.

— Баща ми — обясни тя. — Той беше горд човек. Но също така мъдър и проницателен. Питам се дали щеше да нареди да ви убият, защото сте нахлули в дома му.

Ледена тръпка полази гърба на Юлиан.

— Крадците не заслужават друго, освен смърт — продължи Арнора. — Обаче баща ми би ви попитал за причината, поради която сте нахлули в дома му. А след това щеше да ви остави да си вървите.

Юлиан, Ким и Леон си отдъхнаха с облекчение. Арнора върна черепа върху олтара.

— Баща ми би ви пощадил само по една причина. За да разкриете истината и да заловите убиеца. Същото смятам да направя и аз. Можете да си вървите. Но ви предупреждавам: престанете да ме дебнете.

Приятелите обещаха тържествено. Когато се надигнаха от пейката, Хугин и Мунин размахаха криле, отделиха се от раменете на Арнора и кацнаха пред Кия. Последва нов интензивен разговор с очи. После Кия внезапно се втурна напред. Съвсем забравила децата, тя профуча през вратата. Гарваните я последваха с гракане.

Приятелите погледнаха удивени Арнора.

— Няма нищо — успокои ги старицата. — Хугин и Мунин очевидно чуха достатъчно от мен. Нямам власт да ги спра.

Детективите се втурнаха след животните, радостни, че се измъкват от мрачната къща с черепите.

Кия припкаше по тясната пътека, по която бяха дошли. Гарваните отначало летяха ниско над нея, после се издигнаха във въздуха и изчезнаха от очите на децата.

— Какво ли е намислила Кия? — извика Леон.

Ким вдигна рамене.

— Добър въпрос. Изглежда така, сякаш бърза да се върне в Хайтхабу.

— Е, добре, да видим каква изненада ни чака там… — примири се Леон. — Важното е, че се измъкнахме от тази къща на ужасите.

— Вярвате ли на старата магьосница? — попита Ким.

— Аз да! — изпуфтя Юлиан. — Иначе нямаше да ни пусне. А сега съм любопитен къде ни води Кия.