Фабиан Ленк
Съкровището на викингите (6)

Огнен дъжд

Първата стрела беше последвана от много други. Те се забиха в покривите на околните складове и ги подпалиха.

— Велики Тир, сега наистина започвам да се ядосвам! — изрева Ерик и изтегли меча от ножницата.

Полираното острие заблестя с огнена светлина на фона на пожарите. Останалите мъже грабнаха оръжията си бързи като вятъра.

Горящите стрели валяха като огнен дъжд над града.

— Бързо момчета! — извика Ким и се скри под масата с Кия. Леон и Юлиан я последваха.

Прас! Една стрела се заби в масата. Разтреперани от страх, децата се притиснаха едно в друго, а около тях се вихреше жестока битка. Дрънкаха мечове, ехтяха крясъци, свистяха стрели.

Малко по-късно над главите им се разнесе пращене.

— Масата гори! — изкрещя паникьосано Ким. — Трябва да се махнем оттук!

— Не бързай — спря я Леон.

Той надникна предпазливо изпод масата.

Между наблюдателниците при входа на пристанището се беше промъкнал чужд кораб. Именно оттам неприятелите атакуваха жителите на Хайтхабу. Но очевидно нападаха и по суша. Няколко заслона и един склад горяха като огромни факли. Трепкащите пламъци се отразяваха в черната вода на залива, сякаш огънят се готви да плъзне и по водата.

От чуждия кораб по кея наскачаха ревящи мъже, но там вече ги очакваха защитниците на града. Двете редици воини се сблъскаха шумно. Жителите на Хайтхабу бързо взеха надмощие.

— Сега! — извика Леон и се измъкна изпод масата.

— Накъде си тръгнал? — попита с разтреперан глас Юлиан.

— Нямам представа! — изкрещя Леон. — Да се махаме от пристанището!

Юлиан се поколеба. Той би предпочел да се махнат изобщо от града.

— Да отидем на кораба, с който пристигнахме! — предложи той. — И после…

В този момент към тях се втурна Лайф:

— Елате, ще ви отведа на сигурно място! — извика той.

Приятелите се затичаха след него към една къща.

— Лайф! — прокънтя гръмовен глас. Лайф спря и изруга.

— Трябва да вървя. Скрийте се зад тези бъчви и не мърдайте оттук! — нареди той на децата.

В следващия момент вече тичаше към кълбо от биещи се мъже.

— И Ерик е там! — извика ужасен Юлиан.

Ярлът беше обграден от четирима неприятели. От раната на бедрото му течеше кръв. Той се завъртя, прикри се зад щита и спря брадвата на един от чужденците. Но ударът беше толкова силен, че Ерик загуби равновесие и падна. Друг нападател веднага хвърли копието си към него. Ярлът се изви настрани и копието се заби в земята. Въпреки раната, Ерик се надигна със светкавична бързина и отново нападна враговете. В същия миг Лайф най-сетне стигна до него и двамата завъртяха мечове рамо до рамо.

Приятелите наблюдаваха битката, зяпнали от изумление. Ерик захвърли настрани щита и хвана меча на Один с две ръце. Но към тях прииждаха все нови нападатели и крачка по крачка ги изтласкваха назад.

Внезапно Лайф се олюля, хвана се за рамото и като на забавен кадър рухна на земята с изкривено от болка лице.

Но в следващия миг битката внезапно взе неочакван обрат. Нападателите заотстъпваха пред Ерик и неговия меч. Без никакво прикритие, ала със страшна ярост ярлът размахваше блесналото в светлината на пламъците оръжие. Последните двама чужденци се втурнаха да бягат.

— Бързо! Да помогнем на Лайф! — извика разтревожено Леон.

Някой вече беше коленичил до ранения воин. Беше Тьорги.

— Тежко ли е ранен? — попита задъханият Юлиан.

Но вместо Тьорги отговори Лайф:

— Нищо ми няма, в името на Один! — изръмжа той и се изправи с мъка. — Драскотина!

В лявото му рамо зееше дълбока рана.

— О, да, съвсем малка драскотина… — измърмори Юлиан.

— Ти го казваш, хлапе — отвърна Лайф и се заклатушка към кея.

Там се събра ликуващо множество. Защитата беше успешна, врагът е разбит.

— Гримар явно е имал още смешки за разчистване с нас — мрачно рече Ерик. — Е, нямаше късмет, проклетникът, в името на Тир!

Отново се надигнаха ликуващи ревове.

— Това е твоят меч, Ерик! — извика един от мъжете. — Вълшебният меч на Один ни помогна да победим!

— И силната ръка, която го върти! — довърши Лайф.

— Тишина! — нареди Ерик. — Грабвайте кофите и да гасим пожара, хора!

Но заслоните и складът вече бяха изчезнали сред пламъците. Викингите не можеха да направят друго, освен да гледат как огнената стихия поглъща сградите.

Едва късно през нощта Хайтхабу бавно се успокои. Напълно изтощени, приятелите дремеха край огнището в къщата на Лайф, където се бяха събрали някои важни мъже и Арнора. Аса беше заета да сменя превръзката на Лайф.

— Никога вече не бива да се държим така безгрижно — мрачно отбеляза Ерик. — Това едва не свърши зле.

— Кой би могъл да предположи, че Гримар ще отвърне на удара — рече Скарф.

Ерик го изгледа ядосано:

— Трябва да предполагаме всичко, Скарф! Това е наше проклето задължение! Гримар явно ни е последвал тайно, а ние не сме забелязали…

Скарф замълча.

— Искал е да си върне меча — обади се Лайф. — Напълно го разбирам.

— Е, да — съгласи се брат му и омекна. — Не бях виждал такова оръжие. В разгара на битката внезапно имах чувството, че ми дава нова сила. Изобщо не усетих тежестта му. Беше — как да кажа — лек като перце, но при все това смъртоносно точен и остър!

Лайф посегна към пълния си рог:

— Нищо чудно, братко. Това оръжие несъмнено е направено от ковачите на самия Один.

— Вие вярвате ли на това? — прошепна Ким на приятелите си.

Леон се поколеба, преди да отвърне:

— Трудно е да се каже. Но наистина беше странно. Лайф и Ерик всъщност бяха победени, когато внезапно настъпи обрат.

— Да, но мечът ли е причината? — Юлиан не беше съвсем сигурен. — Трябва да огледаме този меч отблизо! Най-добре без свидетели…

Сега се обади и Арнора:

— Не бива да сте толкова лековерни — рече тя на мъжете.

— Какво искаш да кажеш? — избухна Ерик.

Старицата не обърна внимание на грубостта му:

— Готови сте да обожествите този меч. Оставяте се успехът да ви заслепи. А това според мен е голяма грешка.

Ерик изсумтя презрително:

— Глупости!

— О, не, Ерик — възрази Арнора. — Мечът ще донесе омраза и разрушение в града ни!

Ерик поклати глава:

— Какви ги говориш! Мечът ни донесе победа. Ти само завиждаш, защото не ти принадлежи! Мислиш се за голяма магьосница!

— Да завиждам! — провикна се Арнора, която след тази обида загуби непоклатимото си самообладание. — Не ме карай да се смея! Този меч е от Один и има голяма сила несъмнено. Но Один не е само силен и мъдър, той може да бъде алчен, жесток и зъл, както добре знаете. Той обича да сее раздор.

— Е, и какво от това? В битката и това е сила! Освен това не ми харесва как говориш за Один. Не смей да го обиждаш!

— Дълбоко уважавам Один — отвърна бързо Арнора. — Ценя неговата мъдрост и хитрост. Но Один има две страни — и едната от тях е мрачна, много мрачна. Този меч е опасен. Откъде знаеш дали скоро няма да се обърне срещу теб? — Гласът на Арнора се сниши и стана съвсем тих. — Мечът е зъл. Зъл! Чуваш ли, Ерик, зъл!

Ярлът се изсмя.

— Какви ги говориш? Той ни закриля. Дори и теб, стара жено, дето се криеш в тази къща и молиш боговете за подкрепа!

Арнора тръгна към вратата с високо вдигната глава. Преди да излезе, тя се обърна и прошепна през стиснати зъби:

— Сега се смееш, Ерик. Но този меч ще донесе смърт и разруха в Хайтхабу. Ще убие и теб дори!