Фабиан Ленк
Съкровището на викингите (12)

Засадата

Мина известно време, докато открият своята лодка. А после се върнаха в Хайтхабу, колкото се може по-бързо.

Сега седяха в голямата къща на Ерик. Ярлът изслуша с интерес разказа им и накрая повика Лайф, Скарф и неколцина други мъже, на чието мнение държеше. Появи се дори Арнора. За момент изглеждаше така, сякаш Ерик ще я изхвърли без много приказки. Но после реши просто да не забелязва тази жена, която разбираше от магии. Големи кани, пълни до ръба с прясна медовина, обикаляха съвета на мъжете.

Ерик обобщи наблюденията на децата.

— Предлагам да изпратим разузнавателен отряд. Налага се да проверим каква е силата на врага.

Скарф вдигна отбранително ръце:

— Трябва да сме много внимателни, нямаме работа с нормален враг. Би могло все пак да се окаже, че са…

— Не са троли — осмели се да го прекъсне Ким. — Видяхме това съвсем ясно!

Очите на Скарф засвяткаха. Той очевидно не беше свикнал да го прекъсват.

— Вие си мислите, че сте видели хора — заяви той високомерно. — Но не бихте могли да бъдете сигурни. Искам само да кажа, че трябва да бъдем особено предпазливи. Този враг, все едно дали е трол или не, е много хитър и подъл.

Ерик кимна замислено.

— Ще изпратя малък отряд. По-голямата част от воините ще останат тук и ще защитават Хайтхабу. Скарф, искаш ли да оглавиш тези мъже?

Скарф се поклони леко.

— С удоволствие, ярле!

— Добре — рече Ерик. — А аз ще тръгна още утре с дузина от най-добрите ни воини. Ти ще дойдеш с мен, нали, Лайф?

Лайф се усмихна мрачно.

— Разбира се.

— Тогава и аз ще дойда! — възкликна Тьорги. — И приятелите ми също!

— В никакъв случай — отсякоха Лайф и Ерик, сякаш се бяха наговорили.

Долната устна на Тьорги затрепери.

— Вие трябва да ни вземете. Не знаете къде се крият разбойниците. Само ние знаем къде се намира заливът.

Лайф и Ерик се посъветваха шепнешком.

— Е, добре — съгласи се накрая Ерик. — Но ще си траете, да сме наясно!

Децата тържествено обещаха да бъдат по-кротки от мишки.

— И още нещо ми се струва важно — рече сериозно Ерик. — Това, което решихме току-що, трябва да остане между нас. Боя се, че в противен случай врагът може да бъде предупреден. Понякога имам чувството, че нашият град сякаш има уши.

Сега думата взе Арнора.

— Останете тук, мъже! — извика тя. — Докато мечът е във ваши ръце, боговете не са на ваша страна.

— Хайде, започна се пак — изръмжа ядосан Ерик. — Няма да ти дам меча, Арнора! Имаше времена, когато всички ние ценяхме твоите съвети. Но това мина. Мнението ти вече не означава нищо за нас.

Арнора сви устни.

— Не съм и очаквала да ме послушаш, Ерик — отвърна злобно тя. — Но нека никой после да не казва, че не съм те предупредила!

 

 

Следващия следобед отрядът потегли с един боен кораб. Небето тежеше оловносиво. Ерик стоеше на носа с меча на Один на кръста. Пътуването мина без произшествия и привечер Ерик реши, че няма смисъл да нощуват на борда. Той нареди да акостират на малък тесен плаж и да издигнат лагер за през нощта. Бяха използвали това място често при пътуванията си, защото беше сигурно.

— Да се надяваме, че не е грешка — измърмори Леон, докато скачаше на сушата.

Децата трябваше да донесат дърва за огъня. Те изтичаха до близката гора и се заеха да събират сухите клони от земята. Вятърът се засили и внезапно стана доста студено. В далечината отекнаха гръмотевици.

— Тор е разгневен — мърмореше си Тьорги. — Дано да не се гневи на нас.

— Защо пък да ни се сърди — отвърна Ким. Кия се гушеше в пазвата й, само главата й се подаваше навън. — Да не би да вярваш на брътвежите на Арнора?

— Кой знае… — отвърна Тьорги.

Ким искаше да каже още нещо, когато Кия започна да се мята в пазвата й.

— Какво ти става? — погали я Ким. Кия обаче не се успокои. — Да не би да ти е тясно — почуди се Ким и отвори малко палтото, за да й направи място. Но Кия продължи да нервничи.

— Нещо не е наред! — Ким се разтревожи, обзета от лоши предчувствия.

Кия никога не се държи толкова странно без причина. Погледна котката в очите и изтръпна: в тях се четеше най-откровен страх. Момичето се обърна бързо и се огледа. Намираха се в мрачна горичка. Дали тук е опасно? Гъстите дървета предлагаха добро прикритие, но бяха идеални и за засада. Не видя нищо подозрително. Но нали Кия никога не се лъже!

Ким предупреди приятелите си и те решиха да съобщят на Ерик за подозрението си, но в същия миг чуха пукот на съчки и се скриха светкавично зад един храст. Тогава ги видяха — фигури в рунтави кожи, въоръжени с мечове и бойни брадви! Преминаха покрай скривалището им на път към лагера на викингите.

— Троли! — прошепна Тьорги. — Трябва да предупредим другите! — И той понечи да скочи на крака. Но децата го дръпнаха назад.

— Твърде късно е! — изрече с мъка Леон. — Все едно, не можем да им помогнем!

Само след миг до ушите им достигна шум от битка. Юлиан потрепери. Що за същества са това? Хора или троли, все пак?

Минаха няколко минути. Тьорги посегна към лявата си обувка, висока до над глезените. В ръката му проблесна кама.

— Отивам в лагера да им помогна! — заяви решително младият викинг. — Не мога да стоя тук като страхливец.

— Тогава ще дойдем и ние! — отвърна Леон не по-малко решително.

— Разбира се — съгласи се и Юлиан. — Но трябва да бъдем много предпазливи!

Той имаше лошо предчувствие. От лагера вече не долиташе никакъв шум.

Приятелите се промъкнаха снишени към брега, взирайки се боязливо в мрака между клоните. Битката беше приключила. На пясъка лежаха неколцина войни от Хайтхабу, около тях бяха разхвърляни оръжията и щитовете им. От нападателите нямаше и следа. Тьорги пръв се осмели да излезе от прикритието си и изтича към воините.

— Татко, татко! — извика той и клекна до един от мъжете.

Ким, Леон и Юлиан изтичаха при него.

Беше Лайф и беше жив! Широкият му гръден кош се надигаше и спускаше под ризницата. На челото му имаше огромна цицина, но иначе изглеждаше невредим.

Тьорги започна да го потупва по четинестите бузи.

— Събуди се! — викаше той. — Събуди се!

Внезапно Лайф отвори окото си и изръмжа:

— Кой се осмелява да ме шамаросва?

— Аз съм, татко! — засмя се Тьорги.

По лицето на Лайф се разля усмивка.

— Велики Один, ти си жив, синко! — Той се надигна с мъка. Лицето му се сгърчи от болка и великанът изпъшка. — Някой ме удари с всички сили по бедната глава. И сетне настана мрак!

Викингът се огледа. Той пребледня при вида на ранените по плажа.

— Къде е Ерик? — процеди Лайф.

Откриха ярла във високата трева край брега. Ерик лежеше по корем и не помръдваше. Брат му приклекна до него.

— Стойте далеч оттук! — рече Лайф на децата, които поискаха да клекнат край него. — Положението е лошо…

Ужасени, Ким, Леон и Юлиан отвърнаха погледи. Само Тьорги продължи да гледа баща си, който внимателно обърна брат си. В следващия миг Лайф нададе ужасяващ вик.

— Мъртъв е! Брат ми е мъртъв!

Лайф зарида с глас. Тьорги се приближи до него, прегърна го и се опита да го успокои.

Ким, Юлиан и Леон се хванаха за ръце. И всеки гледаше в различна посока, за да не видят другите сълзите в очите му.

Лайф първи се съвзе.

— Има много странни наранявания — прошепна той. — Не са като от меч. Ще разрежа ризницата. Ела, Тьорги, помогни ми.

Тьорги взе кожената ризница на Ерик и отиде при приятелите си. Той очевидно не можеше да понесе повече гледката на мъртвия.

— Какви ужасни рани! — извика Лайф. Той стана и размаха огромните си юмруци към небето. — Няма да намеря покой, докато не отмъстя на подлите убийци! — изрева той. — Дори това да е последното, което ще направя на този свят!

Сетне вдигна брат си и го отнесе в лагера. Там покри мъртвия Ерик с наметката му.

— Погрижете се за ранените — Лайф беше покрусен. — Ще потърся меча на Ерик.

Леон хвърли поглед към ризницата на Ерик.

— Странно — прошепна той. — Много странно…

— Какво? — приближи Ким.

— Виж, следи от зъби — обясни Леон.

Ким, Юлиан и Тьорги разгледаха внимателно ризницата.

— Прав си! — възкликна Тьорги. — Ето го доказателството: това са били троли, в името на Тир! Но нека помогнем първо на ранените!

Малко по-късно Лайф се върна.

— Мечът е изчезнал — рече той мрачно.

Тьорги показа на баща си следите от зъби, които Леон откри по ризницата на Ерик.

Лайф кимна унило.

— Да, това са следи от захапка на трол, няма съмнение. Гадни подли твари! Те убиха нашия ярл и откраднаха меча на Один!

— Сигурен ли си, че са троли? — попита внезапно Леон.

Лайф го изгледа изненадан.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами аз видях само фигури в кожи — отвърна предпазливо Леон.

Лайф сбърчи чело:

— Със сигурност бяха троли. Кой друг би хапал жертвите си? Човек? Хайде де!

— Да изчезваме от тук, татко! — настоя Тьорги. — Страхувам се, че тролите ще се върнат!

Лайф го погали по главата:

— Всичко е наред, момчето ми!

С общи сили отнесоха ранените и мъртвия ярл на палубата.

— Наистина ли мислите, че са троли? — попита Леон по-късно, когато седяха сгушени на кърмата.

Юлиан вдигна рамене.

— Знам, че това е невъзможно, но следите от зъби ме карат да се замисля…

— Които и да са били нападателите, определено са искали меча — обобщи Леон.

— Дали са същите, които са отвлекли и убили Гунбьорн? — чудеше се Ким.

— Знам ли — поклати глава Юлиан. — Но в едно няма съмнение: намерим ли меча на Один, ще открием и убиеца!