Фабиан Ленк
Съкровището на викингите (18)

Странната магия

— Точно четири страници! Както поиска Тебелман! Никакъв проблем! — рече доволно Леон.

Тримата с Юлиан и Ким седяха заедно пред домашния му компютър. Бяха изминали два дни от завръщането им в Зибентан. Приятелите току-що довършиха последните редове от съчинението за Хайтхабу и викингите. Кия се изтягаше върху леглото на Леон и ги наблюдаваше с примижали очи.

— Да — продължи Леон. — Щеше ми се да напишем повече.

Ким махна един упорит кичур от челото си.

— Признавам, че съм впечатлена от викингите.

Леон кимна.

— Нали ти казах. Били са нещо повече от жадни за кръв разбойници. Пътуването до Хайтхабу си струваше.

— И аз мисля така — рече Юлиан. — Беше добре и за съчинението ни.

— Обаче какво разследване направихме само! — усмихна се Ким.

— Точно така — закима Леон. — И какъв вълшебен свят видяхме, нали?

Ким сбърчи чело.

— Не знам — поколеба се тя. — Тролите и елфите не съществуват, нали така?

Леон не отговори. Само вдигна рамене и включи принтера.

Ким се обърна към Юлиан.

— А ти? Какво мислиш ти?

Но и Юлиан мълчеше. Всъщност изобщо не чу последния въпрос на Ким. Когато Ким спомена елфите, той си спомни за трескавия си сън в хижата на Рота. Юлиан видя Рота, която се навеждаше над него, и сърцето му бе обзето от странна магия.

— Хей, Юлиан! — върна го Ким обратно в Зибентан. — Вярваш ли в троли и елфи след нашето пътуване във времето?

Юлиан се сепна.

— Не, троли, естествено, не съществуват — отвърна той. — Но елфи… хм… може би все пак…