Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детективи с машина на времето (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Der Schatz der Wikinger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Фабиан Ленк. Съкровището на викингите

Немска. Първо издание

ИК „Фют“, София, 2008

Редактор: Илияна Владимирова

Илюстрации: Алмуд Кунерт

ISBN: 978-954-625-515-0

История

  1. — Добавяне

Вълшебният меч

На следващата сутрин дневната светлина разкри истинските размери на разрушенията. Радостта на защитниците на Хайтхабу бе помрачена при вида на последствията от нападението. Дървените укрепления, които защитаваха града откъм суша, бяха почти разрушени. Пет склада, един кей, една къща и два обора изгоряха.

— Загубили сме общо петдесет прасета и тридесет говеда — Тьорги беше мрачен. Заедно с новите си приятели той изнасяше овъглените греди на разрушената къща. — Това са страшни загуби, в името на Тор.

— Обаче всички жители на града са живи, а това е по-важно — опита се да го успокои Ким.

— Да, разбира се — кимна Тьорги. — Но добитъкът ни е нужен. Той дава мляко и месо. Не можем да се храним само с риба.

Ким замълча и се замисли. Едно мяукане я накара да сведе поглед към земята. Кия изприпка към тях, потърка се набързо в краката на Ким и застана точно пред нея. Зелените, широко отворени очи на котката се втренчиха в очите на момичето, после Кия обърна глава и настоятелно загледа нещо.

Ким проследи погледа й и откри, че котката следи вратата на една заможна къща в непосредствена близост — беше къщата на Ерик. Вратата бе леко открехната…

„Мечът!“ — сети се Ким. Ако в къщата на Ерик няма никой, можеха да се вмъкнат и да разгледат вълшебния меч. Ерик със сигурност не е там. Ким го видя преди малко да помага в поправянето на изгорелия кей.

Мисълта за меча не й даваше мира, превърна се в неустоимо силно и завладяващо желание. Трябва да види този меч!

Но не беше толкова лесно. Все пак Тьорги е с тях. Затова Ким продължи да работи. Но скоро Тьорги получи задача от майка си да занесе гърне медовина на Лайф при укрепленията на града.

— Ей сега се връщам! — извика Тьорги на приятелите и в следващия миг беше изчезнал.

Ким посвети момчетата в намерението си.

— Но ти не можеш просто да влезеш там — ужаси се Юлиан. — Не бива така. Ако Ерик ни спипа, ще има ужасни последствия.

Леон също не беше въодушевен:

— Защо просто не го помолим да ни покаже меча?

— Защото няма да ни разреши дори да го докоснем — отвърна Ким. — А пък аз искам хубаво да го огледам, разбирате ли?

И без да изчака решението на приятелите си, тя се втурна към къщата на Ерик. Кия затича по петите й. Разбира се, Ким тайно се надяваше, че Леон и Юлиан ще я последват. Но се обърна назад, едва когато беше само на няколко крачки от отворената врата.

— Радвам се да ви видя — усмихна се тя на приятелите си, като ги съзря зад гърба си.

Ким се огледа. Никой не им обърна внимание. Кия вече се вмъкваше през вратата и опашката й плющеше във въздуха. Ким, Леон и Юлиан я последваха.

Посрещна ги тъмно опушено помещение. Щом очите им свикнаха с полумрака, децата видяха, че и в тази къща огнището е в центъра. Огънят беше изгасен, само жаравата аленееше в тъмното.

— Ехо! — извика Ким и се огледа.

Никой не й отговори. Ким се ослуша. Нищо! В дома на Ерик цареше пълна тишина. Сърцето на Ким заби бързо. Сега остава само да открият меча… Тя хвърли към Кия поглед, пълен с надежда. Котката се шмугна зад една завеса. Ким последва животинчето. Момичето отмести предпазливо плътната материя — вътре имаше легло, отрупано с кожи, и дървена ракла с две маслени лампи върху нея. А пред раклата тържествено чакаше Кия! С един скок Ким се озова при нея.

— Не! — прошепна Юлиан. — По-добре остави!

Но нищо не можеше да спре Ким. Тя отвори раклата и извади меча. После го занесе до малък процеп в стената. Ивица дневна светлина падна върху оръжието и то заблестя. Мечът беше дълъг около 120 сантиметра, позлатените части на дръжката и предпазителя[1] бяха обрамчени със сребърна тел и украсени с изкусни инкрустации. Виждаха се птици и странни знаци. По двуострото лезвие[2] блестяха загадъчни символи.

— Но това е мечът, който видяхме в музея! — развълнува се Ким.

— Дай ми го! — задърпа я Леон.

— Не! — отсече Ким. Тя сама се изненада от остротата в гласа си.

Леон й направи знак, че се е побъркала.

— Не бой се, няма да ти го взема!

— Върни го в раклата! — настоя Юлиан. — Ще си имаме неприятности!

— О, да, със сигурност… — прозвуча един глас зад тях.

За миг сърцето на Ким спря да бие. Тя се обърна бавно.

— Арнора! — ахна момичето. — Как успя да влезеш тук?

sykrovishteto_na_vikingite_mech.jpg

Старицата се изсмя.

— Глупаво дете! По същия начин като теб, през вратата. А сега ми дай меча! Той носи само нещастия. Не искам момиче като теб да умре.

Но Ким нямаше намерение да се подчини.

Арнора присви ядно очи. Тя протегна сбръчканите си ръце и процеди:

— Дай ми меча!

— О, не, никога!

— Шшшт, не вдигайте шум! — предупреди ги Юлиан.

Твърде късно. Чу се шум от отваряне на врата и приближиха стъпки.

— Ето че ни спипаха, страхотно, няма що! — изпъшка Юлиан.

Завесата се отмести настрана, в мрака се появи огромната фигура на Ерик.

— Какво става тук? — ревна той.

Погледът му падна върху меча. Той го изтръгна гневно от ръцете на Ким:

— Как смееш да пипаш моя меч!

— Исках само да го разгледам — виновно отвърна Ким. — Няма да се повтори, обещавам.

— И аз бих те посъветвал същото — изръмжа Ерик.

Ким Видя с облекчение, че ярлът беше по-ядосан на Арнора.

— А ти? Ти какво търсиш тук, жено?

— Исках да проверя какво става тук — сопна му се Арнора. — Както виждаш, налагаше се.

— Ха! — изсмя се Ерик. — Мога сам да се грижа за дома си.

— Възможно е. Но за града ни не се погрижи добре — отвърна заядливо Арнора. — Хората на Гримар оставиха след себе си пожари и разруха. Това не биваше да се случва.

— Знам го добре! — изрева яростно Ерик, сетне сграбчи старицата и я избута навън.

Децата искаха да се измъкнат незабелязано, но Ерик ги спря:

— Вие останете — нареди той. — Елате с мен.

Децата го последваха плахо.

Ярлът посочи меча.

— Мога да разбера, че сте искали да видите меча. Но трябваше да попитате.

— Бояхме се, че няма да ни разрешиш — обади се тихо Ким.

— А, така ли — присмя им се Ерик. — Но както и да е, минало-заминало. — Показалецът му се плъзна доволно по острия ръб на оръжието. — Това не е обикновено оръжие, това е вълшебен меч — рече той по-сговорчиво. — Не всеки има силата да го върти.

— Какво искаш да кажеш? — попита Леон.

Ерик се изсмя.

— Трябва да владееш този меч. За това е необходима силна воля. Иначе мечът може да се обърне срещу теб.

Приятелите кимнаха. Бяха доволни, че ярлът се успокои, явно беше излял гнева си върху Арнора.

— Този меч вчера ме спаси. Но понесохме тежки загуби, Арнора за съжаление е права — продължи Ерик. — Имаме нужда от добитък и зърно, иначе ще измрем от глад. Още утре тръгваме на поход.

— Може ли да дойдем? — не се стърпя Леон.

Юлиан му хвърли ужасен поглед. Когато Ерик казва, че тръгва на поход, това най-вероятно означава, че ще граби.

Ерик също не беше възхитен от идеята:

— И Тьорги поиска да дойде с нас, откакто разбра, че Лайф също ще ме придружи. Сега пък и вие…

— Моля! — настоя Леон.

— По-леко — намеси се Юлиан. — Накъде изобщо ще пътувате?

Ерик вдигна вежди.

— Ще тръгнем нагоре по Шлай. На два дни път от тук има едно приятелско село. Можем да разменим някои стоки. — Лицето му помрачня. — В това село искаха да отидат Равен и Гунбьорн…

Ким наостри уши.

— И на път за там са били нападнати, нали така?

Ярлът въздъхна.

— Да, сигурно е станало така. Но кой може да каже? Равен не говори, а Гунбьорн изчезна. Сигурно отдавна вече седи на трапезата на Один…

„Може пък по време на пътуването да научим нещо за съдбата на Гунбьорн“, помисли си Ким наум, а на глас се помоли:

— Хайде, вземи ни с вас!

Ярлът почеса четинестата си брада. Изглежда се колебаеше.

— Ще имате полза от нас! — настоя Ким.

Ерик върна меча в раклата.

— Добре, ще ви намеря работа на палубата. А котката ви ще има грижата за плъховете и мишките. Освен това с няколко деца на борда ще правим добро впечатление. Ще изглеждаме като съвсем мирна експедиция — Ерик се разсмя гръмко и заплашително. — В краен случай мога да ви разменя срещу няколко чувала зърно!

Бележки

[1] Предпазител — Напречната част между дръжката и острието на меча, която защитава ръката на боеца от приплъзване на оръжието на противника. — Б.пр.

[2] Лезвие — Частта от хладното оръжие, която има режещи ръбове, острие. — Б.пр.