Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детективи с машина на времето (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Der Schatz der Wikinger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Фабиан Ленк. Съкровището на викингите

Немска. Първо издание

ИК „Фют“, София, 2008

Редактор: Илияна Владимирова

Илюстрации: Алмуд Кунерт

ISBN: 978-954-625-515-0

История

  1. — Добавяне

Мъглата

Хайтхабу се събуди под сиво небе. Гъсти облаци бяха надвиснали над викингския град, мъгла се стелеше над водите на пристанището. Дъските на кнорът, който в този момент се товареше, бяха потъмнели от влагата. Товарният платноход не беше толкова накипрен, колкото корабите с дракони на вълнореза. Изглеждаше и по-тромав, нямаше украси.

Ехтяха кратки команди, яки мъже влачеха на борда провизии в сандъци и бурета и ги трупаха под полупалубите.

Ерик стоеше разкрачен до мачтата под широкото квадратно платно и наблюдаваше суетнята. В полезрението му попаднаха четирите деца и котката.

— Е, поне вие сте готови — изръмжа ярлът, когато приятелите застанаха до него.

— Къде е баща ти, Тьорги?

Момчето посочи един навес.

— Подрежда кожите, които сме взели за размяна.

Ерик се почеса по главата:

— Точно така, кожите…

Тьорги направи знак на приятелите и те се свиха в един ъгъл, където не се пречкаха на никого.

— Днес Ерик изглежда в много добро настроение — иронично отбеляза Ким.

Тьорги вдигна рамене:

— Трябва да го разберете. Всички гледат него. Той е водачът. Това пътуване непременно трябва да е успешно. Ако се провалим, ще държат него отговорен. — Внезапно Тьорги посочи кея. — Вижте, баща ми идва!

Заедно с още няколко мъже Лайф пренесе на кораба големи бали с кожи и ги складираха под полупалубите. Малко по-късно отплаваха.

Корабът се плъзна тържествено между двете кули при изхода на пристанището и Ерик вдигна поглед към квадратното платно.

— Велик е Один! Излезе вятър!

Децата отидоха на носа, а Тьорги остана при Лайф и Ерик. Равните брегове бавно се точеха покрай тях. Плътни пояси тръстика се сменяха с тесни пясъчни ивици и поляни, обрасли с храсталаци. После сушата сякаш отстъпи назад и всичко изчезна в млечнобели изпарения.

— Мъглата става все по-гъста — рече Юлиан с тревога в гласа.

Ким и Леон кимнаха безмълвно. Корабът сякаш минаваше през мокър памук. Беше невероятно тихо.

— Спомняте ли си историята на Тьорги за тролите? — попита тихо Леон.

— Да — отвърна Юлиан. — Когато идват тролите, винаги настава странна тишина.

— Приказки, нищо повече — пренебрежително рече Ким. — Ти нали не вярваш на тези неща?

— Не знам — отвърна Юлиан, — тази тишина ми лази по нервите.

Ким взе котката в ръце.

— И Кия е доста нервна.

Зениците на животинчето бяха като два тесни процепа, ушите бяха прилепени назад.

Ким затвори очи и цялата се превърна в слух. Лекият бриз издуваше платното, от време на време от дълбините на морето се надигаше тихо бълбукане, но това бе всичко. Никой от викингите не проговаряше. Тишината, обгърнала кораба, беше изпълнена с тревожни предчувствия и всички бяха нащрек. Ким го усещаше.

Но корабът продължи да се плъзга спокойно по водите на Шлай. Нищо не се случи. Ким отвори очи и реши да си избие от главата страшните истории на Тьорги.

Минаваха час след час, нищо необичайно не наруши пътуването. Мъглата стана още по-гъста, заедно с нея над протока се спусна и здрач. Ерик нареди да се прибере платното.

— Изглежда, ще пуснем котва някъде тук — рече Ким.

В този момент дотича Тьорги и извика:

— Чухте ли вече? Тази нощ ще спим в палатки на палубата.

— Защо не направим лагер на сушата? — попита Леон.

— Твърде опасно е — обясни му Тьорги.

— Но защо?

— Близо сме до мястото, където намерихме Равен — прошепна Тьорги. — Затова трябва да сме предпазливи, в името на Один. Пък и на сушата може да ни нападнат по-лесно.

Приятелите се спогледаха стреснати.

— Не се притеснявайте! — успокои ги Тьорги. — Ще има постове. Нищо няма…

— Тревога! — изрева в същия миг Лайф.

И тогава децата го видяха.

От мъглата изплува огромна тъмна сянка! Право към тях се носеше боен викингски кораб. Драконът на вълнореза се хилеше демонично с широко озъбената си муцуна.

— На оръжие! — Ерик изтегли меча си.

Разнесоха се викове, мъжете се запрепъваха един през друг, екнаха проклятия.

Силен удар разтърси кораба на Ерик, когато бойният кораб се вряза в него. Децата загубиха равновесие, паднаха на земята и се вкопчиха едно в друго.

Тьорги ги завлече зад огромна купчина корабни въжета. В следващия миг покрай тях премина вълна от тежковъоръжени фигури. Но от устите им не излизаше нито звук.

— О, не! — Ким не вярваше на очите си.

— Но това… това са…

— … троли — довърши Тьорги с разтреперан глас.

sykrovishteto_na_vikingite_skrivalishte.jpg

Нападателите бяха като животни, нещо средно между мечка и вълк!

Не е възможно, разсъждаваше трескаво Юлиан. Животните не носят оръжия и не управляват кораби! Какво става тук?

Нападатели и защитници се нахвърлиха яростно едни срещу други. Начело на своите мъже, Ерик размахваше меча на Один.

— Какво да правим? — извика Юлиан, като се опитваше да надвика шума от битката.

Но Тьорги сякаш бе парализиран от страх.

— Да скачаме във водата! — изрева Леон.

— Много е студена, ще се удавим — възрази Юлиан.

— Тук обаче рано или късно ще ни открият! — намеси се Ким. — Нямаме избор.

Юлиан се бореше със себе си. Дали водата в пролива е студена? И няма ли тежките им дрехи веднага да ги повлекат към дъното?

Леон, Тьорги и Ким с Кия в ръце скочиха и се затичаха към борда. Юлиан също излезе от вцепенението си. Той преобърна една празна бъчва и я хвърли в морето. След това понечи да я последва. В същия миг някой го сграбчи отзад. Две яки ръце го стиснаха грубо за гърлото. Юлиан се замята, зарита слепешката около себе си. Хватката се отпусна, Юлиан успя да се освободи и понечи да избяга. Но нападателят отново се вкопчи в него. Една ръка затисна устата му. В страха си момчето я захапа. Зъбите му загризаха кожа, но и нещо твърдо — някакъв пръстен. Отекна вик, ръката се отдръпна, Юлиан затича по палубата и скочи.

Водата на Шлай беше леденостудена. От шока Юлиан не успя да си поеме дъх и потъна като камък. Но на това място проливът беше съвсем плитък. Само след два метра момчето усети дъно под себе си. Това му помогна да се съвземе, отблъсна се и изплува, поемайки шумно въздух. Сега пък мокрите му дрехи отново го повлякоха надолу. Къде ли е бурето?

Ето го! Полюляваше се над водата, недалеч от него. Юлиан размаха ръце и крака и заплува. След малко усети под пръстите си грубите дъски на бурето. Успя!

Но колкото и да викаше имената на приятелите си — никой не отговори. Юлиан крещя, докато пресипна. Водите на Шлай го повлякоха със себе си, далеч от корабите, далеч от приятелите му. Цялото му тяло зъзнеше от студ, краката и ръцете му бяха вкочанени.

Накрая Юлиан изгуби съзнание.