Фабиан Ленк
Съкровището на викингите (13)

Изборът

По обяд на следващия ден корабът влезе в пристанището на Хайтхабу. Тялото на Ерик бе изгорено, а пепелта събраха в урна. Целият град се сбогува с него. Лицето на Лайф изглеждаше като от камък, старо и посивяло. Той прегърна през раменете вдовицата на Ерик.

Децата стояха отзад и чакаха, докато Лайф тръгна да се прибира. Те последваха колебливо коравия воин, който изглеждаше невероятно безпомощен.

Вътре, седнал край огъня, Лайф отпи дълга глътка от рога си, вдигна го и рече тихо:

— За теб, Ерик, който вървиш сега към празничната шатра на Один! — Той се изсмя глухо. — Може би дори трябва да ти завиждам, приятелю. На трапезата на Один медовината никога не свършва! — И Лайф се втренчи тъжно в земята.

Аса го докосна нежно по рамото:

— Дори да ти се струва, че сега не е моментът, трябва да предприемеш нещо — рече твърдо тя.

Лайф вдигна глава.

— Не можеш да се оставиш на тъгата си, макар че звучи жестоко — продължи Аса. — Трябва да се вземат важни решения, които не търпят отлагане, в името на Тор.

Лайф кимна замислено.

— Добре — рече Аса. — Тогава ти знаеш какво трябва да се направи.

Лайф остави рога с въздишка и се обърна към децата:

— Тичайте при Скарф, Олаф, Вандил и другите важни мъже. Свиквам събрание. Доведете ги тук!

— А Арнора? — попита Ким.

— Казах важните мъже! — отвърна остро Лайф.

След по-малко от половин час дузина мъже се бяха събрали в къщата на Лайф. С нескрито любопитство всички гледаха Лайф, седнал на един голям стол като в трон. Децата приклекнаха край огнището.

— Знаете защо се събираме — започна Лайф.

Надигна се одобрителен шепот.

— Трябва да изберем нов ярл — извика някой.

Ким, Леон и Юлиан си размениха многозначителни погледи. Става интересно!

— Едва-що изпратихме Ерик, а ти мислиш за заместника му — рече неодобрително Скарф.

— Да, точно така — отвърна безстрастно Лайф. — Племе без водач е слабо. Племето ни има нужда от нов предводител. Някой трябва да взема решения.

— И ти искаш да си този някой, нали така? — рече Скарф.

Лайф вдигна ръце и отново ги отпусна.

— Бих се заел с това, ако пожелаете.

Очите на Тьорги се разшириха от изненада. Представата, че баща му може да бъде новият ярл, явно го изпълни със силно вълнение.

— Имаш моя глас, Лайф — обади се един белокос воин. — Вярвам, че ще водиш нашето племе също тъй благоразумно, както го правеше Ерик.

— Благоразумно ли? — извика друг мъж, който стоеше до Скарф. — Не може и дума да става за благоразумие. Ерик ни навлече нещастия! Първо, нападението над града ни, после над кораба, накрая засадата на брега. Къде виждате благоразумие в това?

Лайф скочи от стола.

— Как си позволяваш, Олаф? Няма да разреша да обиждаш брат ми!

Мъжът, който се казваше Олаф, не се стресна.

— Казвам само истината. Или може би ти не искаш да я чуеш?

Лайф стисна юмруци:

— Естествено, че мога да понеса истината, глупако. Но Ерик не е виновен за нападенията!

Олаф се подсмихна тънко:

— Може би, може би не е виновен. Но всички видяхме, че боговете не го закриляха. Няма да закрилят и теб, Лайф. Защото си му брат! Затова предлагам Скарф. Той трябва да стане нашият нов ярл!

Скарф изглеждаше изненадан.

— Благодаря — рече той. — Това ще бъде голяма чест за мен.

Децата забелязаха, че Лайф едва сдържа гнева си.

— Боговете обичаха брат ми! — изръмжа той. — Те дори му дадоха меча на Один!

— А после му го взеха — отвърна студено Олаф. — Арнора беше права: този меч ни донесе само нещастия! Добре, че се махна!

Разгоря се оживен спор. Накрая трябваше да се гласува. Всеки от мъжете трябваше да каже кой ще бъде по-добър ярл — Лайф или Скарф.

Тьорги едва се свърташе на място от вълнение. Страните му горяха. Леон, Юлиан и Ким стискаха здраво палци на баща му. След първите осем гласа нямаше решение. Деветият и десетият гласуваха за Лайф, единадесетият и дванадесетият обаче бяха за Скарф.

Решаващ беше гласът на тринадесетия мъж — и този тринадесети мъж беше тъкмо Олаф.

Лайф махна с ръка, преди Олаф да е успял да каже нещо.

— Е, добре — рече изморено Лайф. — Знаем твоето мнение.

Той стана и тръгна с твърда стъпка към Скарф.

— Тогава ти ще водиш племето ни, Скарф — рече той. — Желая ти късмет, в името на Один!

Скарф прегърна противника си.

— Благодаря ти — рече той. — И все пак ни е необходима благословията на датския крал. В края на краищата аз съм управител от негово име.

— Ще получиш благословията му — провикна се Олаф. — Макар и да принадлежим към датското кралство, ние самите най-добре знаем кой ще ни води към благоденствие.

Скарф си пое шумно дъх. Сетне заяви:

— Ще направя всичко, което е добро за Хайтхабу. А твоят съвет винаги ще бъде добре дошъл за мен, Лайф! Най-важното сега е да се освободим най-сетне от тролите.

Лайф кимна мълком, после направи знак на Аса:

— Донеси ни медовина!

 

 

— Лайф се справи достойно с поражението — обобщи по-късно Юлиан случилото се. Тримата с Ким и Леон седяха на един кей в пристанището с нозе, провесени над тъмносивата вода.

— Може и така да се каже — отвърна Леон.

— Но аз все пак бих предпочел Лайф да е новият ярл.

Юлиан вдигна един камък и със замах го запрати във водата.

— Стори ми се странно, че и Олаф обвини меча за нападенията.

— Нали и ние мислим така? — попита Леон.

— Да, но по друга причина — отвърна Юлиан.

— Ние не вярваме във фантасмагории. Просто някой много иска този меч.

— Точно така, затова за мен Арнора остава главната заподозряна — заяви Ким. — Откакто мечът се появи в Хайтхабу, тя не скрива желанието си да го има. А сега към това се прибави и…

Леон и Юлиан я погледнаха изненадани.

— Какво още?

— Арнора знаеше за експедицията. Ами ако косматите нападатели са действали по нейно поръчение? И това поръчение е било: донесете ми меча на Один!

Юлиан се почеса по главата.

— Не звучи невероятно, но е само предположение. Липсва ни доказателство.

— Точно така — отговори Ким. — Но както каза вчера Юлиан: намерим ли меча, имаме и убиеца или убийцата. Той беше абсолютно прав. Защо не се огледаме у Арнора?

Леон направи измъчена физиономия.

— Това доникъде няма да ни доведе. Арнора едва ли е оставила меча на масата!

— Едва ли, но спомнете си какво каза Тьорги: Арнора има хижа в гората. Може би е скрила меча там! — настоя Ким.

— Хм… — Леон все още не изглеждаше достатъчно убеден в теорията на Ким.

Ким му се усмихна подкупващо.

— Е, добре, знам, че не звучи много сериозно. Но е по-добре от нищо. Затова, момчета, трябва да се заловим за работа! Нямаме време за губене. Иначе убиецът на Ерик и Гунбьорн ще нападне още веднъж!