Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детективи с машина на времето (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Das Teufelskraut, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Фабиан Ленк. Магическият елексир

Немска. Първо издание

ИК „Фют“, София, 2008

Редактор: Илияна Владимирова

Илюстрации: Алмуд Кунерт

ISBN: 978-954-625-498-6

История

  1. — Добавяне

Кралският манастир Лорш

Манастирът Лорш, разположен до град Вормс, Германия, е основан през 764 г. Тогава Вормс е в границите на франкската империя. Градът е известен с топлия си и сух климат през цялата година. Вероятно затова франкският крал Карл Велики (742–814) го избрал за своя зимна резиденция. По това време Вормс бил богат и добре развит ранносредновековен град. В него живеели или имали имения някои от висшите аристократи от кралския двор.

Един от тях, граф Канкор, и неговата майка Вилисвинда дарили свое имение за основаване на манастир към ордена на свети Бенедикт. Архиепископ Хродеганг, близък родственик на графското семейство, и един от най-влиятелните духовници на своето време, се заел с тази задача.

Заедно с неколцина монаси той преустроил господарското имение и го превърнал в света обител. Хродеганг станал първият абат на манастира Лорш.

Една година по-късно абат Хродеганг тържествено пренесъл в манастира мощите на свети Назарий. Получил ги лично от римския папа и на 7 юли 756 г. пристигнал с тях в Лорш. Това поставило началото на бързото разрастване и замогване на манастира. През Средновековието манастирите, в които имало мощи на светци, бързо се замогвали. Посещавали ги много поклонници, които дарявали манастира, всеки според възможностите си. Богатите дарявали имоти, а по-бедните — пари, храна или продукти.

Броят на монасите бързо се увеличил и абат Гунделанд — по-малкия брат на Хродеганг, започнал разширяване на манастира. Всички сгради били обединени в добре обмислен и подреден комплекс, който наподобявал повече малък град, в който освен църква и жилища за монасите имало кухня, трапезария, болница, работилници, градини, стопански постройки, хамбари и странноприемници за поклонници. Това се налагало, тъй като монасите нямали право да напускат манастира без изричното разрешение на абата, затова трябвало да имат под ръка всичко необходимо за поддържането на живота.

През 767 г. започнал строежът на манастирската църква „Св. св. Петър и Павел“, която била завършена през 774 г. и осветена от архиепископа на Майнц. На тържественото богослужение присъствал самият Карл I Велики, който дарил на манастира 900 кв. км гора.

Манастирът Лорш бил обявен за кралски, което му донесло големи привилегии. Даренията се увеличили и манастирът имал владения в най-различни краища на кралството. Постепенно светата обител се превърнала в едно от най-богатите феодални владения. Но задълженията на манастира също нараснали. Освен, че трябвало като всички останали феодални владения, да плаща данъци за издръжка на кралския двор, едно от най-важните задължения на монасите било ежедневно да се молят за краля и неговото семейство. Седем пъти в денонощието монасите прекъсвали работата си или ставали от сън, за да се съберат в църквата за молитва.

Манастирът Лорш бил известен с богатата си библиотека. През 800 г. в нея имало около 600 тома — огромно количество книги за онова време. Сред тях имало редки копия от текстове на древни автори, както и книги на църковни отци, коментари към свещени текстове, произведения, свързани с образованието и обучението. Манастирът Лорш бил център за проучвания в областта на медицината и ботаниката и прочут образователен център. От библиотеката на манастира Лорш са запазени около 300 ръкописа, пръснати по света. Сред тях са Лоршкото евангелие, което се съхранява, разделено на три части, в Румъния, в Лондон и във Ватикана. То се смята за един от най-ценните ръкописи от времето на Карл Велики. От същото време е и прочутият Лоршки лечебник. Той съдържа 150 страници описания на билки и рецепти за тяхното използване. Голяма част от сборника съдържа текстове от антични автори.

Предполага се, че Лечебникът е бил съставен около 795 г. по време на абатството на Рихбод (784–804) или на неговия наследник абат Адалунг (804–837). Абат Адалунг бил близък довереник на Карл Велики, който често посещавал манастира.

През следващите няколко века манастирът Лорш запазил привилегированото си положение и богатствата си. Упадъкът му започнал след 1232 г., когато манастирът загубил независимостта си. През следващите три века той преминавал от ръцете на един орден в друг, а през 1557 г., по време на Реформацията, манастирът бил разпуснат. По време на Трийсетгодишната война (1618–1648), която избухва не само поради спор за територии, но и заради религиозни спорове между протестанти и католици, манастирът бил разрушен от испанската католическа армия. Няколко десетилетия той служел като каменоломна на хората от района.

 

 

През 1927 г. започнали първите проучвания на останките от манастира. През 1935 г. била реставрирана Кралската арка — единствената запазена сграда от епохата на Каролингите[1]. Това е сграда с необичаен архитектурен план, която е затваряла откъм западната страна открития двор пред входа на църквата. Строена е вероятно през 9 в. Долният етаж се състои от три арки, които отвеждат в двора пред църквата, а на горния етаж има помещение с неясно предназначение. При реставрацията по стените са открити 9 пласта стенописи. Най-ранният е от 9 в., а последният — от края на 17 в. Отвън сградата била богато украсена. Днес тя, както и останките от манастира, са включени в списъка с паметници на културата със световно значение под закрилата на ЮНЕСКО.

Повече подробности за историята на манастира може да научите от официалния сайт на музейния комплекс „Манастир Лорш“: www.kloster-lorsch.de

Бележки

[1] Каролинги — Владетелска династия, управлявала франкската държава от 8 до края на 10 в. Основател на династията е крал Пипин Къси, който през 751 г. завладял франкския престол. Владетелите от династията на Каролингите обединили голяма част от територията на Европа и за пръв път след падането на Римската империя създали богата и могъща европейска империя. Най-изтъкнатият владетел от династията е Карл I Велики. — Б.пр.

Край
Читателите на „Магическият еликсир“ са прочели и: