Фабиан Ленк
Магическият еликсир (11)

Рецептата на злото

Предпазливо, за да избегне всеки излишен шум, Ким тихичко затвори вратата към тайния проход.

— Не вярвам на очите си — възкликна Леон. — Този проход наистина води право в манастира! Това сигурно е път за бягство, ако манастирът бъде нападнат…

— Възможно е това да е същинското му предназначение — рече Ким, — но според мен днес този таен проход е послужил на стрелеца като път за бягство!

— Значи убиецът се крие тук? — прошепна Юлиан. — И трябва да търсим стрелеца сред монасите?

— Адалунг, абатът — ахна Леон. — Всички улики водят към него. Той знаеше, че ще ходим при Готфрид. Той разбира от билки. За разлика от Венцел той е висок. Отпечатъците биха могли да бъдат именно на Адалунг. А освен това държи много на властта си като абат, поне така ми се струва. Може би наистина иска да стане още по-силен с помощта на мандрагората и магическия еликсир!

— Звучи логично, но това са само предположения, Леон — напомни му Юлиан. — Необходими са ни доказателства срещу абата.

— Така е, но няма да ни е за първи път да открием нужните доказателства — заяви уверено Леон.

— Това също е истина — съгласи се Юлиан. — Помислете си само, убиецът е бил тук преди малко, а това прилича на стая за писане. — Той посочи една от масите, върху която бяха подредени пера за писане, мастилница и рула пергамент^[1]: — Очевидно тук се пишат книги! Вероятно се намираме в скриптория, за който ни разказа Квириний. Колко жалко, че нямаме свещ.

— Само не започвай пак да мърмориш, задето изтървах свещта — ядоса се Леон.

— Не се притеснявай. Просто се надявам, че тук някъде е прочутият Лечебник. Възможно е в него да пише нещо и за магическия еликсир.

— Не се предавайте толкова бързо, момчета — възкликна в същия миг Ким. Беше се приближила до прозореца и държеше пред очите си разтворена книга. — Въпреки всичко може да се чете, защото тази нощ има пълнолуние. Но това за съжаление не е книга за билките.

Приятелите започнаха да претърсват много предпазливо богатата библиотека на манастира Лорш. Някои от подвързиите на прекрасните ръкописи бяха украсени с листа злато и блещукащи скъпоценни камъни. Повечето книги бяха с религиозно съдържание, но имаше ръкописи и на други теми. Библиотеката съдържаше истинско съкровище.

Внезапно в ръцете на Юлиан се озова Лоршкият лечебник! Не беше илюстриран. За съжаление Юлиан не откри в него нито ред за магическия еликсир. Все пак това беше някакво начало и Юлиан продължи да търси. Малко по-късно разгърна една по-скоро невзрачна книга и веднага разбра, че този път е на вярна следа. Това беше книга за билките, но имаше и рисунки на растенията! Юлиан я запрелиства със затаен дъх. Пред очите му се появи рисунка на мандрагора, а на съседната страница с черни букви беше написано: „Магически еликсир“.

Юлиан веднага повика приятелите си и тримата се взряха в рецептата. Лунната светлина не беше достатъчна, но все пак успяха да разчетат текста.

— Тук пише, че рецептата е на Хермес Трисмегист! — възкликна Юлиан. — Точно както ни разказа професор Муриати в Зибентан!

Продължиха да четат и научиха, че според Хермес Трисмегист, освен корените на мандрагора за еликсира са необходими настъргана кора от кедър, две костилки от дива череша, няколко цвята теменужка, десет капки розова вода и пет капки конско мляко.

— Не мога да повярвам — поклати глава Ким. — Тази рецепта наистина съществува. И за нея наистина е необходима мандрагора. Значи търговецът Фурер е трябвало да умре, защото е притежавал това рядко растение. Убиецът е искал да забърка еликсира, но му е липсвала мандрагора.

— Текстът продължава — обади се Юлиан, който беше разгърнал следващата страница.

Приятелите отново се наведоха над ръкописа. Авторът предупреждаваше, че трябва да се изрече една вълшебна формула, за да може магическият еликсир да разгърне цялата си сила. Тази формула била записана в Черната книга.

— Черната книга? Къде ли е тя? — почуди се Леон.

— Кой знае? — отвърна Юлиан. — Може пък да е някъде тук в скриптория. Погледнете, този Хермес още веднъж предупреждава настоятелно да не се пие еликсира и да не се произнася формулата. Тя дава здраве и мощ, но който я изрече, сключва договор с дявола. А той иска душата ти!

Ким потрепери:

— И Готфрид каза така. Но това сигурно са глупости. Празни приказки.

Юлиан се намръщи:

— И все пак има хора, които минават през трупове за магическия еликсир. Аз във всеки случай бих хвърлил поглед в тази Черна книга — рече той и се огледа в скриптория.

— Не вярвам да е оставена на видно място — пошегува се Леон. — Ако монасите наистина притежават тази книга, те сигурно добре я пазят: едва ли биха искали някой случаен човек да забърка магическия еликсир.

— Нека потърсим още малко — предложи Ким и тръгна към една от етажерките.

— Тук има още две врати — извика Леон.

Той се опита да отвори едната, но тя беше здраво заключена. Сетне опита и с втората и този път имаше късмет. Леон надникна предпазливо. Пред него се простираше широк коридор, помисли си дали да не провери накъде води, но после се отказа. Книгите в скриптория му се сториха по-интересни. Той погледна още веднъж замислено другата врата. Защо ли е заключена? Има ли някаква тайна зад нея? Леон реши да отложи тези въпроси за друг път и се зае да търси Черната книга.

Юлиан и Ким бяха потънали в разговор за еликсира.

След няколко минути очите на Леон вече пареха. Беше много мъчително да разчита заглавията на книгите на оскъдната лунна светлина. Освен това се измори.

Внезапно долови някакъв шум отвън. Леон изшътка предупредително. Юлиан и Ким веднага млъкнаха и се ослушаха с разтупкани сърца. От коридора се чуха провлечени стъпки, които приближаваха към тях!

— Бързо, в тайния проход! — зашептя Леон и се втурна към вратата. Кия го последва с дълги скокове, след нея забързаха Ким и Юлиан. В момента, в който едната врата на скриптория се отвори, децата затвориха зад себе си другата и изчезнаха безшумно в тайния проход.