Фабиан Ленк
Магическият еликсир (7)

Ботаническата градина

На следващата сутрин приятелите не споменаха пред никого за среднощното си откритие. Децата вършеха обичайната си работа. Венцел беше намръщен и недоверчив. Юлиан пазеше корените и листата като съкровище и все му се струваше, че съдържателят го гледа изпитателно. Но може би само си внушаваше. Въпреки това Юлиан и приятелите му бяха нащрек и се опитваха на свой ред да държат под око съдържателя.

Този следобед отново се откри възможност да се измъкнат от странноприемницата. Венцел се оплака от стомах и се прибра в стаята си.

— Бихме могли да попитаме някои от монасите за отвара, която облекчава болката — предложи услужливо Ким.

Венцел обаче само измърмори:

— Не, не, оставете. Не вярвам на тези отвари. Оставете ме на мира. Изчезвайте!

Приятелите се подчиниха с удоволствие.

— Да отидем в ботаническата градина — предложи Ким. — Може Квириний да е там.

Малко по-късно се озоваха край оградата, която опасваше ботаническата градина. Вътре не се виждаше никой.

— Мислите ли, че бихме могли просто да влезем вътре? — почуди се Юлиан.

— А защо не — отвърна Ким и бутна градинската порта.

Приятелите се озоваха в прочутата ботаническа градина на манастира Лорш. Те тръгнаха между оградените с каменни зидчета лехи. Тук-там стърчаха растения, вързани за пръчки. Някои ухаеха приятно, меко, други по-силно и дразнещо. Кия си хареса лехата с валериан и възхитено задуши растенията. Необходими бяха доста усилия, за да я откъснат от тях.

Край леха с високи растения с бели цветове се беше привел монах. Като чу стъпките на децата, той се изправи. Беше Квириний.

— Бог да ви благослови! — извика той зарадван. — Какво ви води в нашия хербарий?

— Съдържателят Венцел не е добре — разказа Ким. — Има проблеми със стомаха.

— Горкичкият — въздъхна Квириний. — Но вие сте попаднали точно, където трябва. Знаете ли какво е това? — И той посочи растенията пред себе си.

Приятелите поклатиха глава.

— Това е кимион — обясни Квириний. — Семената му се събират тъкмо сега, през лятото. Сварени с вода, те отпускат спазмите и усилват стомаха. Напомнете ми да ви дам пакетче от тях за съдържателят Венцел. Искате ли да ви разведа из хербария?

— О, да, с удоволствие!

Квириний тръгна из градината, обяснявайки на приятелите ползата от различните билки. Той спря пред двуметрово растение с виолетови цветове.

— Това е зарасличе. Нуждае се от много слънце и влажна почва. От корените правим лапи, които имат благоприятно действие при контузии и навяхвания — учеше ги ботаникът.

— Наистина е много интересно — кимаше Юлиан и попипваше нервно торбичката на колана си. Дали да не попита монаха какъв е този тайнствен корен?

Квириний ги поведе към следващата леха с растения, отрупани с оранжеви цветове.

— Погледнете невена — възкликна той. — Това растение се отглежда много лесно и има голяма сила. От него се приготвя настойка срещу възпаления на устата.

Юлиан хвърляше изпитателни погледи към приятелите си. Леон и Ким го окуражиха с кимване.

— Квириний — обади се Юлиан. Монахът се обърна към него с обичайната си любезна усмивка. — Имам тук нещо, което искам да ти покажа.

Юлиан свали торбичката от колана си, отвори я и извади странното растение.

— Можеш ли да ни кажеш какво е това? — попита той.

Квириний присви очи.

— Хмм… — замисли се той. Мина минута, а той продължаваше да разглежда внимателно листата и корените. — Никога не съм виждал такова растение — рече той накрая. — Не ми прилича на лечебно растение, защото в такъв случай трябваше да го познавам. Но можете да го оставите при мен. Бих могъл да го изследвам по-внимателно, или да го покажа на братята, които също разбират от билки.

— О, не, благодарим ти — рече бързо Юлиан, грабна растението и отново го скри в торбичката на колана си.

— Както искате — съгласи се Квириний. — Тогава нека ви покажа още една много интересна билка. Слезът…

И той продължи обясненията си за билките в ботаническата градина. След около половин час удари църковната камбана.

— О, трябва да вървя в църквата — сепна се монахът. — Време е за нона^[1]. На всеки три-четири часа ние се събираме за молитва. Трябва да побързам! Всичко добро! Бог с вас!

— И така, отново сме в пълен мрак — въздъхна Леон, когато монахът вече не можеше да ги чуе.

— Трябва да отидем при Адалунг. Нали той е обучавал Квириний. Може би знае какво е това растение — предложи Ким.

— По-добре не — възрази Юлиан. — Не харесвам абата. Той е някак твърде… зловещ. По-добре да потърсим стария Готфрид.

Ким и Леон обаче настояваха да отидат първо при Адалунг. Изглеждал им много по-образован от Готфрид. Юлиан се съгласи доста неохотно.

Децата зачакаха края на богослужението пред покоите на абата. И докато чакаха, се заиграха с Кия.

— Какво правите тук? — стресна ги рязък студен глас.

Юлиан, Леон и Ким се обърнаха сепнато. Пред тях стоеше абатът, сякаш беше изникнал от земята като някоя от чудодейните билки в хербария.

— Ние… ние… искаме да ви питаме нещо — избърбори Юлиан.

— Аз обаче нямам време — отвърна мрачно абатът, докато пъхаше голям ключ в ключалката на вратата. — В това иначе толкова мирно място бе извършено ужасно деяние. Трябва да употребя цялата си сила, за да открия убиеца. Ще направя разследване не само в манастира, но и в околните села.

— Знаете ли вече кой е убиецът? — попита Юлиан.

Абатът поклати глава.

— Не — рече той, — не, за съжаление. Така че не ме задържайте повече.

Но Юлиан не се предаде лесно.

— Моля ви — настоя той, — ще ви отнемем само минутка. Искаме да ви покажем нещо.

Адалунг, който вече беше прекрачил прага, въздъхна:

— Е, добре, влезте. Но не ми губете времето с празни приказки!

Тримата приятели пристъпиха прага на килията. Адалунг седна на стола зад масата си, а Юлиан побърза да му покаже своето съкровище.

— Можете ли да ни кажете каква е тази билка? — попита той.

Адалунг се намръщи.

— Не, не я познавам — отсече той.

Сетне се наведе напред и се взря в очите на Юлиан. На момчето му се стори, че Адалунг поглежда право в сърцето му. Тръпки го побиха.

— Но сега ти ще ми кажеш, моето момче — процеди абатът с леден глас, — откъде имаш това странно растение!

Юлиан отстъпи няколко крачки назад, докато усети зад гърба си своите приятели.

— Ами… намерихме го — отвърна той. — Беше на пътя.

— На кой път?

— Близо до стената, отпред, при Кралската арка.

Абатът беше впил поглед в Юлиан като хищна птица, която дебне мишка.

— Това ми звучи твърде неубедително — студено каза той. — Възможно е обаче да го е изтървала някоя от селските билкарки.

— Да! — възкликна облекчен Юлиан. — Сигурно е станало така. А сега да не отнемаме повече от скъпоценното ви време. Може пък старият Готфрид да знае името и произхода на растението. Той живее в селото. Ако искате, можем да ви информираме дали Готфрид знае нещо.

Адалунг се изсмя иронично.

— Готфрид? Старият глупак! Той си въобразява, че познава тайните на природата. Но не е достатъчно да бродиш из гората и да събираш боровинки и корени. О, не, опазил Бог! Тук и само тук, в нашия манастир е събрано знанието за билките. Прост селянин като Готфрид не притежава това знание и никога няма да го получи!

— Е, добре — въздъхна Юлиан и тръгна да си върви. — Само си помислихме, че…

Абатът не каза нищо повече. Приятелите напуснаха с облекчение мрачното му обиталище.

— Пфу, радвам се, че пак сме навън — изпъшка Юлиан, щом се озоваха пред вратата.

Гъсти облаци бяха скрили слънцето. Вече ръмеше.

— Аз също — съгласи се Ким. — Странен тип. Винаги толкова сериозен и високомерен. Но нека по-добре вземем кимиона от Квириний. Трябва да се връщаме в странноприемницата, Венцел сигурно ни чака!

Така беше. Съдържателят ги посрещна, разпенен от гняв.

— Къде се губите? Чака ви толкова много работа! — викна им той.

— Вземи, това е за теб — премигна невинно Ким и подаде малката торбичка с билката. — Квириний ни го даде. Това е кимион. Помага при стомашни оплаквания.

Венцел обаче не се остави да го водят за носа:

— Махай това нещо оттук. Аз да не съм някаква бабичка билкарка. Знам, че криете нещо от мен! Непрекъснато ходите из манастира и задавате странни въпроси на хората. Само не си мислете, че не знам! Този манастир има уши навсякъде! А аз имам приятели навсякъде! Съвсем скоро ще узная какво криете от мен, така да знаете! И ако се окаже, че ме мамите по някакъв начин, Господ да ви е на помощ!