Гастон Льору
Фантома на операта (29)

Епилог

Такава е истинската история на Фантома на Операта. Както заявих още в началото на това съчинение, не може да има съмнение, че Ерик действително е съществувал. Днес твърде много доказателства за това, че е живял, са на разположение на всеки и човек може да проследи действията и постъпките му чрез драмата на семейство дьо Шани.

Тук няма нужда да повтарям как тази история развълнува столицата. Известната певица, починалият при изключителни обстоятелства граф, изчезналият му брат… Какви трагични събития! Какви страсти и престъпления са се разигравали около идиличната любов на Раул и неговата прекрасна Кристин! Какво ли е станало с голямата и тайнствена певица, която никой повече на тази земя не е чул? Хората я представяли като жертва на съперничеството между двамата братя, но никой не подозирал какво се е случило в действителност, никой не разбрал, че Раул и Кристин се оттеглили далеч от света, за да вкусят от живота, защото след необяснимата смърт на граф Филип не искали да излагат щастието си на показ. Един ден взели влак от Северната гара. Може би аз също ще взема влака от тази гара и ще отида да диря край твоите езера, Норвегийо! Може би там са още живи следите на Раул и Кристин, а и тези на майка Валериус, която също изчезна приблизително по същото време. Може би един ден ще чуя със собствените си уши как самотното ехо от Севера повтаря песента на тази, която е познавала Ангела на музиката?

Дълго след като невероятната история отишла в архивите, благодарение на неразумните действия на господин следователя Фор, вестниците от време на време се опитвали да ровят в тайнствената драма и продължавали да задават въпроси за загадъчната ръка, подготвила и извършила такова нечувано престъпление.

Само един вестник (и то от жълтата преса), който бил в течение на всички задкулисни клюки, писал: „Това е ръката на Фантома на Операта.“

При това с насмешлив тон. Единствен Персиеца, когото не искали да изслушат, пък и той не подновил опита си да говори пред правосъдието след посещението на Ерик, единствен той знаел цялата истина.

Той пазеше главните доказателства — реликвите, изпратени му от Фантома.

На мен се падна да попълня тези доказателства с помощта на самия дарога. Всеки ден го държах в течение на моите дирения, а той ги направляваше. От дълги години не бе стъпвал в Операта, но въпреки това беше запазил точни спомени за този паметник, така че нямаше по-добър водач от него, който да ми разкрие най-затънтените му кътчета. Той ми посочи източниците, които трябваше да ползвам, както и хората, които да разпитам. Именно Персиеца ме накара да почукам на вратата на господин Полини, и то когато бедният човек почти си отиваше. Не го познавах добре и никога няма да забравя как го впечатлиха моите въпроси, отнасящи се до Фантома. Той ме гледаше, сякаш виждаше самия дявол, и ми отговори с няколко кратки изречения, които доказваха какъв голям смут бе внесъл навремето Ф. на О. в и без това бурния му живот. (Господин Полини, както се казва, беше бонвиван.)

Когато отидох при Персиеца и му разказах за посещението си при господин Полини, дарогата се усмихна неопределено и каза:

— Полини така и не можа да разбере до каква степен този изключителен подлец Ерик (Персиеца говореше за Ерик ту като за бог, ту като за презрян мерзавец) си играеше с него. Полини беше суеверен и Ерик знаеше това. Ерик е бил в течение на всичко в Операта. Когато господин Полини чул в ложа номер пет тайнствен глас да му казва как да разпредели работното си време и какво доверие да има на своя съдружник, той не задавал повече излишни въпроси. В началото бил потресен от мисълта, че това е глас от Небето, че е прокълнат, но когато същият глас му поискал пари, разбрал, че е разиграван от изнудвач, чиято жертва бил станал и Дьобиен. Двамата, изморени по ред причини от задълженията си като директори, напуснали службата, без да се опитат да опознаят по-подробно личността на този странен Ф. на О., който успял да им наложи договор с толкова необикновени условия. Двамата директори завещали загадката на своите приемници и, освободени от тази история, която твърде ги затруднявала, въздъхнали с облекчение.

Това ми разказа Персиеца за господата Дьобиен и Полини. По този повод аз му заговорих за техните приемници и изразих учудването си, че в първата част на своите „Спомени на един директор“ господин Моншармен разказва доста подробно за събитията и постъпките на Ф. на О., докато във втората част не споменава за него нищо или почти нищо. Персиеца, който познаваше тези „Спомени“ така добре, сякаш ги беше писал самият той, ми обърна внимание, че ако си направя труда да размисля над няколко реда именно във втората част на това произведение, ще намеря обяснението. Ето редовете, които особено ни интересуват, защото там е описан подробно краят на прословутата история с двайсетте хиляди франка.

По повод на Ф. на О. — в началото на моите спомени разказах за някои от неговите невероятни измишльотини и искам да добавя още нещо, което трябва да призная пред самия себе си. Той с благороден жест възмезди всички главоболия, които причини на моя скъп колега. Несъмнено беше преценил, че всяка шега си има граници, особено когато струва скъпо и когато е уведомен полицейският комисар. Няколко дни след изчезването на Кристин Даае, когато ние поканихме господин полицейския комисар Мифроа на среща в нашия кабинет и му разказахме цялата история, намерихме върху бюрото на Ришар много красив плик, на който с червено мастило бе написано „От Ф. на О.“ В плика бяха онези големи суми, които той твърде ловко, като на шега, бе успял да измъкне от нашата директорска каса. Ришар сметна, че това трябва да ни е достатъчно и не бива да раздухваме повече този случай. Аз се съгласих. Защото добро е онова, което свършва добре. Нали така, мой скъпи Ф. на О.?

Очевидно след възстановяването на сумите Моншармен е продължил да вярва, че всичко е било дело на чувството за хумор на Ришар, който пък от своя страна не преставал да смята, че Моншармен е измислил цялата история за Ф. на О., за да си отмъсти за някоя негова шега.

Точно сега бе моментът да помоля Персиеца да ми обясни какъв трик е използвал Фантома, когато е измъкнал от закопчания с безопасна игла джоб на Ришар двайсетте хиляди франка. Той отговори, че за него това е незначителна подробност и няма намерение да се занимава с нея, но ми подсказа да потърся ключа на загадката в директорския кабинет и да не забравям, че неслучайно Ерик е носел прозвището любителя на клопките. Обещах на Персиеца, че щом имам време, ще се посветя на необходимите разследвания. Веднага ще кажа на читателя, че резултатите от тези разследвания бяха абсолютно удовлетворителни. Никога не съм се надявал, че ще открия толкова неопровержими доказателства за истинността на деянията, приписвани на Фантома.

Добре е да се знае, че разказът на Персиеца, писмата на Кристин Даае, декларациите, направени пред мен от някогашните сътрудници на господата Ришар и Моншармен, от малката Мег (забележителната госпожа Жири, уви, беше вече покойница) и от Сорели (оттеглила се в Лувесиен) — това са отделните документални части, свидетелстващи за съществуването на Фантома, които оставих в архивите на Операта. Освен това те са потвърдени от многобройни важни разкрития, с които в известна степен се гордея.

Не можах да открия жилището при езерото, защото Ерик бе зазидал всички тайни входове, но съм убеден, че ако се пресуши езерото, за което много пъти настоявах пред администрацията на Министерството на изящните изкуства, то ще бъде много лесно да се проникне и там^[1]. Моите търсения на тайния тунел на комунарите се увенчаха с успех — вътрешната му дъсчена стена на места се беше срутила. Освен това открих и отвора в пода, през който Персиеца и Раул бяха слезли в подземията на театъра. В тъмницата на комунарите сред множеството инициали, надраскани от затворените нещастници, открих и инициалите Р. Ш. Нима това не е многозначително? Раул дьо Шани! И днес буквите все още са четливи. Разбира се, аз не спрях дотук. В първото и третото подземие успях да отворя два трапа, въртящи се около оста си, съвършено непознати на механиците, които използват само хоризонтално отварящи се трапове.

И накрая, като добър познавач на цялата тази история, мога да кажа на читателя: посетете някой ден Операта и помолете да ви разведат на спокойствие, после влезте в ложа N5 и почукайте на огромната колона, която я дели от авансцената. Почукайте с бастун или с юмрук и се вслушайте — до височината на главата ви колоната кънти на кухо! И не се учудвайте тогава, че в нея може да е звучал гласът на Фантома. В тази колона има място за двама мъже. И ако ви се струва странно, че нито едно от събитията, разиграли се в ложа N5, не е свързано с тази колона, недейте да забравяте, че тя е направена от масивен мрамор и гласът, затворен там, привидно е идвал от противоположната страна (защото Фантома вентрилок е можел да направлява гласа си във всяка посока). Колоната е била дело — както отвън, така и отвътре — на ръцете и длетото на Фантома. Аз се надявам един ден да открия парчето от нея, което, спускайки се и вдигайки се свободно, отваря тайника за кореспонденцията между Фантома и госпожа Жири, както и за неговата щедрост. Без съмнение всичко, което видях, почувствах и опипах, не е нищо в сравнение с това, което едно изумително и невероятно същество като Ерик е могло да създаде в такъв загадъчен паметник като Операта. Но всичките си открития бих сменил срещу онова, което успях да направя пред самия управител в директорския кабинет, на няколко сантиметра от креслото — отвор в пода колкото парче от паркета и не по-дълъг от един лакът… Той се затваряше като капак на сандъче, откъдето ясно можех да си представя как се подава една ръка и сръчно бърка под полите на фрака.

Точно оттук са изчезнали четирийсетте хиляди франка. И пак оттук са се появили с помощта на някой посредник.

Разказвах всичко това на Персиеца с лесноразбираемо вълнение.

— Всъщност Ерик само се е забавлявал с определянето на условия в някакъв договор. Затова е и върнал четирийсетте хиляди франка.

Той ми отговори:

— Не мисля, че е така. Ерик е имал нужда от пари.

Той се е смятал извън законите на човечеството и не се е притеснявал от скрупули. Действал е със сръчност и въображение — изключителни дарби, с които природата го бе надарила като компенсация за ужасната му грозота. Така понякога е използвал хората и го е правел по особено артистичен начин. Фокусите му нямаха равни на себе си. Ако е върнал четирийсетте хиляди франка по собствено желание, това значи, че повече не е имал нужда от тях. Вече се е бил отказал от сватбата си с Кристин Даае. Бил се е отказал от всичко земно.

Според Персиеца Ерик произхождал от малкото градче Руан. Бил син на строителен предприемач, но рано избягал от бащиния си дом, защото родителите му се отвращавали и страхували от неговата грозота. Известно време се явявал по разни панаири, където го показвали като „живия труп“. Така прекосил цяла Европа, от панаир на панаир, и допълвал необикновеното си образование на артист от самия извор на изкуството. В Бохемия изучавал магия. После в живота му има един цял неизвестен период. Появил се отново на панаира в Нижни Новгород, където се представил с цялата си ужасна слава. Вече пеел така, както никой на този свят не бил пял. Демонстрирал дарбата си на вентрилок и умението да прави невероятни жонгльорски номера, за които керваните, завръщащи се в Азия, говорели през целия обратен път. Така славата му стигнала отвъд стените на двореца в Мазендеран, където скучаела малката султанка, фаворитката на шахиншаха. Един търговец на кожи, който се прибирал в Самарканд от Нижни Новгород, разказал за чудесата, които видял в палатката на Ерик. Заръчали да повикат търговеца в Двореца и дарогата на Мазендеран го разпитал. След това дарогата бил натоварен със задачата да открие Ерик. Той го довел в Персия и за няколко месеца Ерик се превърнал в човека с най-много власт. Извършил доста ужасни неща, защото не можел да различи доброто от злото. Съдействал за редица политически убийства така спокойно, както се сражавал с помощта на дяволски изобретения срещу емира на Афганистан, воюващ с Персийската империя. Шахиншахът го обикнал. Към този период именно се отнасят розовите часове на Мазендеран, за които споменава в своя разказ Персиеца. В областта на архитектурата Ерик имал оригинални схващания и калейдоскоп. Шахиншахът му възложил строежа и Ерик се справил отлично. Тази конструкция била така изкусно замислена, че Негово Величество можел да се разхожда вътре като невидим и да изчезва незабелязано. След като шахиншахът разбрал, че притежава такова гениално произведение, той заповядал по примера на царя, ослепил гениалния архитект на една църква, построена на Червения площад в Москва, да избодат светещите като злато очи на Ерик. Но след като шахиншахът размислил, решил, че дори и сляп, той би могъл да построи още един такъв нечуван дворец за друг владетел. Било решено Ерик да бъде убит заедно с всички работници, взели участие в строителството. Изпълнението на тази ужасна заповед била възложена на дарогата на Мазендеран. Но Ерик му бил правил не малко услуги и често го бил разсмивал, затова дарогата го спасил, като му помогнал да избяга. Само че за тази своя слабост трябвало да заплати с главата си. За негово щастие на брега на Каспийско море бил намерен някакъв труп, наполовина изяден от морските птици, който приятелите на дарогата преоблекли в дрехите на Ерик. Той се отървал със загубата на благоволението на шахиншаха и на имотите си, но трябвало да напусне страната. Ала тъй като произхождал от царския род, държавната хазна на Персия продължила да му изплаща месечна рента от няколкостотин франка и Персиеца се оттеглил в Париж.

Що се отнася до Ерик, той заминал за Мала Азия, после за Цариград, където постъпил на служба при султана и само можем да си представим какви услуги е правел на този владетел. Ерик конструирал всички известни клопки, тайни стаи и тайнствени железни каси, открити в Йълдъз-Киоск след последната турска революция^[2]. Именно Ерик направил автомати, които били обличани като принца и които така му приличали, че карали правоверните да си мислят, че това е вождът им, докато той си почивал другаде.

Съвсем естествено, Ерик трябвало да остави службата си при султана по същите причини, заради които напуснал и Персия. Той знаел прекалено много. Тогава, доста изморен от своя пълен с приключения, забележителен и в същото време отвратителен живот, пожелал да бъде като всички останали. И станал обикновен предприемач, който строял къщи за хората с обикновени тухли. Взел участие и в някои работи по направата на основите на Операта. Когато се озовал в подземията на този толкова обширен театър, неговото призвание на артист и фокусник взело връх. И после… нали продължавал да бъде все така грозен! Мечтаел да си създаде дом и да го скрие завинаги от погледите на хората.

Останалото се знае или може да бъде отгатнато. То се съдържа с всички подробности в тази невероятна и въпреки това правдива история. Бедният нещастен Ерик! Трябва ли да го съжаляваме? Трябва ли да го проклинаме? Той е искал единствено да бъде като всички хора. Само че бил страшно грозен! И бил принуден да крие своята гениалност и да прави различни номера. Докато с едно нормално и обикновено лице би могъл да бъде сред най-благородните хора от човешкия род! Той е носел сърце, готово да побере целия свят, а е бил принуден да се задоволи с едно мазе. Наистина трябва да изпитваме съжаление към Фантома на Операта!

Аз се молех Господ да се смили над него въпреки престъпленията, които беше извършил. Защо Всевишният бе създал един толкова грозен човек?

Молех се над скелета, който работниците намериха, когато копаха в подземията на Операта, за да заровят записите с гласовете на певците, защото това наистина бе неговият скелет. Разпознах го не по грозотата — всички мъртъвци са грозни, а по златния пръстен, който носеше. Кристин Даае бе изпълнила обещанието си.

Скелетът бе намерен близо до малкия фонтан, на мястото, където за първи път Ангелът на музиката бе понесъл в подземията на театъра припадналата Кристин Даае.

А какво ще правят сега с този скелет? Не може просто така да го хвърлят в някой общ гроб. Моето мнение е, че мястото на скелета на Фантома на Операта е в музея на Националната музикална академия, защото това не е обикновен скелет.